[Синът на Могер-Тархан бил Уран-Тархан, неговият син - Кубан, неговият

[Синът на Могер-Тархан бил Уран-Тархан, неговият наследник - Кубан, неговият наследник - Айбат, неговият наследник - Бар ъй с Леу-Тархан , който служил в Кимер и имал двама известни синове - Банджа (Методий) и Кущан Баксан (Константин-Кирил)... ]

Произходът на Кирил и Методий в свода " Джагфар тарихи " се извежда от родословието на рода Билиг и има разлика с горното от други източници:

" Билиг. Син на Юрган (Бюрган) Телес, внук на Танъйш.

Лачъйн. Син на Билиг.

Кубар (Наубул). Син на Билиг. Получил от Аспарух региона Турун (Македония) в качеството на удел, чиято основна река получила неговото име – " Кубардар " - ”Реката на Кубар” (на трьок-български език, днешната Вардар, бел. авт.).

Именъяр Билиг. Син на Кубар.

Шада-Идик. Син на Именъяр Билиг.

Келбир. Син на Шада-Идик.

Саин. Син на Келбир.

Бир-Егет. Син на Саин. Имал две дами, ромейка и хазарско-българска бика (княгиня).

Тархан (Леу-Тархан). Син на Бир-Егет от неговата ромейска жена.

Кул Гали и Гази-Баба означават, че Тархан имал двама синове – Банджа и Кущан-Баксан, или Кирил. Азак-Банджа (Методий) и Кущан-Баксан (Константин-Кирил) се родили в Тамя-Тархан (днес гр. Тмутаркан, Таманският полуостров, Приазовска Русия. Азак е името на Азовско море на трьок-български), на което място техният татко служил в началото ( като ромейски посланик, бел. авт.) и те получили имената си съгласно техните родни места. Банджа и Баксан вместо унищожената от гърците кашанска писменост (за която се загатна нагоре, вероятно глаголицата, бел. авт.) основали нова писменост. В началото византийците се пробвали да унищожат и нея, като горяли книгите, написани на тази писменост и преследвали братята. От гръцките разправии братята били избавени от Римския Папа и от отхвърли на Дунавско-Българския цар да се употребява от тази писменост. Но идващият цар Шамгун (Симеон), откакто разрушил византийците, утвърдил писмеността на братята (посредством техните възпитаници, вероятно кирилицата, бел. авт.) в Дунавска България. След това служещия на Алмъйш Джафар, Челбик или Салахби (”Вещият Олег”) възприел писмеността на братята в Рус, оправдавайки това деяние в писмо до Алмъйш по този начин: „ Тук след вашето преселване не остана нито един правовед и изобщо компетентен грамотата, а ето умеещите да пишат по берсулски (български) са не малко, както и Шамгун е наш другар "...

Съгласно легендата, записана от Кул Гали, в миналото в Джалда (Крим), пристигнали двамата христиански проповедници, братята Банджа и Баксан. Те обяснили, че балъйнският (тук ромейският) държател получил сведения за желанието на Лачъйн (Киевско-българския княз) да одобри християнството и изпратил тях да го покръстят. Но внезапно в този миг в Кара-Българ (Черна България) избухнала жестока война за трона сред българските владетели Лачъйн и Джилки и на братята им се наложило да отсрочат пътуването до Бащу (Киев). Те се отправили към хазарския хакан-бек с вярата да го склонят той да одобри християнството. Хакан-бек Иляс ги приел доста добре, защото те произлизали от знатния български жанр Билиг и им разрешил те свободно да проповядват. „ Слънцето на хазарското благополучие в същото време към този момент почнало да залязва и хазарските племена отвърнали своите лица от идолите на старите си заблуждения”. Хазарските българи приели братята за нови духове-спасители, нарекли ги синове на Баръйс (както те казвали на алпа Кубар) - “халиби” (вестители на победата), и се обърнали към тях с голямо доверие, само че ненадейно Балинецът (Ромейският император) ги отзовал... (по Кул Гали).”

Управляващите след Вали Булуш хазаро-български управници се наричали също хакан-беци, не могли повече да подобрят връзките с ИРИ (Византия), където Наданите станали напълно нагли.

Едва станал цар, Кара-Бурджанският цар Барис Микаил (Борис Михаил, 852-889 г.) още в 855 година получил от хакан-бека Иляс позволение за разпространяване на кряшенството в Кара-Бурджан в подмяна на снабдяването с всичко належащо на хазарските гарнизони в Деберзай (Добруджа). Но единствено в този момент хакан-бекът решил да се възползва от този контракт. Микаил под натиска на своята по-голяма сестра, поканил в Кара-Бурджан (Дунавска България) от Урум (ИРИ) свещениците Банджа (Методий) и Кущан (Константин) с цел да разпространят кряшенството (гръцката вяра, ортодокса). Но не съществуват данни братята да са се отзовали на поканата и да са пристигнали в България. Но доста други кряшенски папази тръгнали да популяризират кряшенството в множеството суби на Кара-Бурджан. Сарбийците ( " славяните " ) приели кряшенството по-рано от българите-хони, аварите и улчиите (тук " славяноговорящите " българи) и техният бий (вожд) Тудар (Теодор) станал непосредствен до трона на Кара-Бурджан.

През 859 година цар Борис, попадайки под въздействието на вожда на кряшенските улчии, удрям Тудар (Теодор), и към този момент корумпиран от ромеите, решил да се отдели от васалитета на Хазар-Българ, сключил с кан-урума скрито споразумение за оказване на помощ на урумците при тяхно нахлуване над хазарските гарнизони в Деберзай. Той персонално приел гръцкото християнство, изменнически приел името Михаил на императора на основния зложелател на България - Византия. Страхувайки се от протести на възмутеното от измяната му тангрианско булярство, въвел в Кара-Бурджан (Дунавска България на юг от Дунав) ромейска армия. Тази армия, дружно с изведените от Македония от Баръйс-Бан ( " Пресиян " ) сарбийци на Тудар провели в Табъйрджа (Добруджа) злодейско нахлуване над хазаро-българския мюсюлмански корпус на сина на Джилки, Алмъйш Джафар. Кара-бурджанските българи отказали да вземат участие в тази война, само че Тудар се включил към урумците с 50 хиляди " криви улчийци " от раджийските (сръбските) сарбийци. Урумците и кривите улчийци взаимно разрушили баръйнджарците на Алъйп-Гали и Алмъйш Джафар и техните съдружници - тукашните деберски и угилски българи ( " тиверци " и " уличи " или " угличи " ), като умъртвили 20 хиляди българи. За благополучие новият хазаро-български флот на урусите (русите) на Алмъйш в точния момент доплавал в устието на Сула и трансферирал баръйнджарците на левия бряг на Иждар (Истър, Дунав). Микаил Бащу, дружно със 700 баръйнджарци, попаднал плен, само че не това основно го огорчило него, а това, че врагът му изгорил всичките негови джамии и учебни заведения към тях. Служещият в корпуса мулла Микаил Бащу, бъдещият създател на популярната българска поема " Шан къйзъй дастани " (882 г.), попаднал в плен при ромеите и заради това останал жив, тъй като сарбийците не вземали в плен българи.

След като разбрал за вероломното нахлуване на урумците над хазарските българи, хакан-бекът Иляс изпаднал в неописуема гняв и заповядал да нападат Истанбул ( " Царски " /истан/ град /бул/ ", Цариград). Хазаро-българският уруски флот провел през 860 година грубо нахлуване над Истанбул (Константинопол), розгромил военния и комерсиалния флот на Урум (ИРИ) и унищожил лабъйтския (юдейския) квартал на града. Тази българска офанзива била извършена от худците на Аскал, който получил прозвището " Урум Аскал ", и от анчийските пехотинци на Джир или Джир-Ас (Дир), синът на Будим.

Още на път за Истанбул хазарско-българския флот свалил в Табъйрджа новият маджаро-баръйнджарски корпус на Алмъйш, който прогонил от Дунавска България ромейската армия и напълно разрушил корпуса на Тудар. Българите избили 50 хиляди сарбийци на място, а над 40 хиляди пленници, включително и самия Тудар, отвели в Табъйрджа и там екзекутирали Тудар както и всички, които не се съгласили да одобряват исляма. Алмъйш изселил от Македония всички останали там сарбийци в Съйнджак (Дагестан) за работа по създаване на замъци, след което цяла Македония била заселена единствено с аварски и улагски (влашки) българи.

Цар Баръйс, уплашен от нахлуването на хазарските българи, бързо се отказал от християнството и се върнал към джима (тенгрианството)...

За урегулиране връзките с Хазар-Българ изплашеният ромейски император дал предписание на братята Константин и Методий. През 861 година отпред на ромейско посолство те обменили пленените воини на Алмъйш, включително и Микаил Бащу , с пленените ромеи и талмудисти-лабъйтци и сключили с хакан-бека на Хазар Иляс Чокъйр (Сокар) преференциален за хазарските българи търговски контракт. Иляс посочил на братята страната и те изумени от величието на Хазар-Българ, си спомнили за своите забравени български корени (чак от Бу-Юрган). Опознаването на Хазарска България трансформирало Константин и Методий в български патриоти . Същевременно те се явявали и ромейски общественици, дипломати и културни деятели. Легендата за Солунските братя е обвързвана с техния отдалечен предходник Могер-Тархан (Бес), пет генерации обратно, който по времето на Кубар Наубул станал наместник на Авар-суба в Македония и Салум (Солун) и се е показал като кадърен бранител на града от тогавашното ромейското нахлуване на кан-урумът Истанджан.

Следва да споменем и нещо от агиографята " Житието на Константин " (Философ), където се споделя, че през време на Хазарската задача на светите братя Кирил и Методий през есента на 860 година в Херсонес те имали среща с човек, който имал Евангелие и Псалтир, написани на (агилска) българска (праславянска, руснаците си го превеждат като " съветска "?!) книжовност. Константин Философ елементарно почнал да чете тези книги на тази книжовност и да беседва безпроблемно с този човек... и се удивили от това.

[ " Тук живееше някой си самаританин, който идваше при Константина и спореше с него. Веднъж донесе самаритански книги и му ги сподели. Философът ги измоли от него и затворил се в жилището си, отдаде се на молитва. Добивайки прояснение от Бога, той стартира да чете книгите безпогрешно. Като видя това, самаританинът възкликна с огромен глас: " Наистина ония, които имат вяра в Христа, скоро одобряват светия Дух и неговата берекет "... Там [философът] откри евангелие и псалтир, написани с съветски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в диалог с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя диалект разликата на звуковете на гласни и на съгласни. И като насочи молитва към Бога, скоро стартира да чете и да приказва [на тоя език]. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога. " ]

А се е знаело, че в Готската епархия, съществуваща в Херсонес още от ІV век, били публикувани църковни книги на праславянски език, доста преди времето на св. Константин-Кирил, предположително преводи от св. Йоан Готски (790 г.), а най-вероятно още от Пещак, който до в този момент остава незнайна персона в българската история, само че с голям принос в нейната просвета и книжовност.

Нека допълним, че великият хон-български император Атила (средата на V век) е имал за настолна книга " Илиадата " на Омир, преведена от вуйчо му Баръйс на трьок-български (тракийско-български, български тюрки) език. Т.е. българите от много време са имали своя буквена книжовност, комфортна за приложимост както в праславянския език, по този начин и на трьок-български.

[По това време, през 865 година хакан-бекът Иляс разрешил на балтавара Габдула Джилки да причисли Волжка България към Кара-Българ, като най-мощна част на Хазар-Българската империя. Но за това той би трябвало да устрои своя столицата във Волжка България и да потисне опитите на част от бунтовните баджанаци (печенеги) да се преселят от Кангил (днешен Казахстан) на Дон. Степта към този момент не можела да изхрани целата развъдила си баджанакска суба и баджанаците имали потребност да сменят местата си за паша, само че Иляс желал да принуди баджанаците да гладуват в Кангил. В далечната 830 година огузите [ак-узийците] още веднъж се откъсват от баджанаците и положителният Вали Булуш им разрешава да живеят настрана.

Първоначално седалище на Джилки във Волжка България станал града на баджанаците Таргиз-Сулча, а по-късно Улуг Българ. Обаче всички владения на Джилки от Кара-Българ [Чернигов] до Енисей от 865 до 946 година се назовават с общото име Кара-Българ. Списък на царете на Кара/Черна/ Българ: 1) Габдула Джилки [855-882]; 2) Бат-Угер Мумин [Яучи] Ибрахим [882-895], наследник на Джилки; 3) Алмъйш Джафар [895-925], наследник на Джилки; 4) Хасан Газан Мумин [925-930], наследник на Алмъйш; 5) Микаил Ялкау Балтавар [930-943], наследник на Алмъйш; 6) Мохамед [943-946], наследник на Ялкау.]

Натискът на баджанаците (печенегите) от ден на ден се разраствал. Затова корпусът на Алмъйш Джафар през 865 година бил трансфериран от Дунавска България на Волга за потушаване на баджанакските метежи. Възползвайки се от това, цар Баръйс още веднъж приел и популяризирал в своите владения православното християнство, само че този път не е се заинатил да излиза от състава на Хазар-Българската империя.

През 889 година хакан-бекът Арслан отстранил Баръйс (цар Борис І) от властта и издигнал за улаг-български цар Раушад Балтавар (Владимир Расате, 889-893 г.). Но през 893 година Баръйс свалил Раушад и издигнал на неговото място Шамгун (Симеон, 893-927 г.), който бил труженик за независимостта на Улаг-Българ (Дунавска България). Хакан-бекът изпратил против непослушния Шамгун корпуса на Алмъйш Джафар. Джафар победил Шамгун през 894 година, само че в същото време баджанаците нахлули през р. Волга и Алмъйш бил още веднъж отзован обратно.

Обаче, преди да си замине от Дунавска България през 894 година, Алмъйш Джафар се срещнал със Симеон и преговорял с него за българските работи. Самият Алмъйш се стремил да откъсне Кара-Българ (в този миг цялата Източна Европа, без Киевска Рус, бел. авт.) от Хазар-Българ. Когато той се убедил че Шамгун въобще не е ромейско подставено лице, както го подвеждал хакан-бекът, а е същият български сепаратист, както и той самият, той незабавно се побратимил със Симеон и сключил с него скришен съюз. Изтегляйки се от Дунавска България един път вечно, Алмъйш Джафар предал на Симеон цялата верига от хазарско-български замъци в Табъйрджа ( " Място на лагери ", Добруджа), с помощта на което Дунавска България станала неуязвима от север. През 895 година по заповед на хакан-бека Арслан, Алмъйш заел престола на Кара-Българ, намиращ се във Волжска България, в град Улуг Българ (Велики Болгар)... За разлика от своя татко Алмъйш Джафар, Арбат-Баръйс сляпо изпълнявал заповедите на хакан-беците на Хазар-Българ. Когато през 895 година хакан-бек Арслан заповядал на Арбат да отнеме от Симеон Авар-Суба (Аварския хаканат, Панония) поради " опърничевост ", то Арбат със своите маджари незабавно извършил това и останал в Авар-Суба в качеството на хазар-български наместник.

Ак-Българският посланник Джанги Кимаки ал-Булгари (1101 г.) написа: „ А в 894 година, когато към този момент синът на Барис, Шамгун (Симеон) се опитал да се отдели от Хазар, Арбат, синът на Алмъйш с есегите и българите-маджари (това българско племенно наименование станало самоназвание на аварските унгарци под формата „ мадяр”) нахлул в Кара-Бурджан и по-късно разрушил кара-бурджаните в стълкновение при крепостта Мандар, която улджийците наричали „ Мандаргур” (изопъчено от славянското Мандар-гора, т.е. Мандар-планина). Сега (ХІ-ХІІ в.) мнозина го назовават просто „ Мадар”. След провалянето си в 895 година Шамгун се скрил в крепостта, а улджийските опълченци, като нямало къде да се скрият, бойците на Арбат ги избили всичките. В краят на краищата Шамгун още веднъж станал андаш (васал) на Хазар и в този момент към този момент хазарските българи, в това число и маджарите, взели да му оказват помощ във войните с Урум. Виждайки напоритостта на маджарите, той взел да ги наема на работа и да ги заселва в същата област Мадара. (От престоя на Арбат и заселването на неговите сънародници в Предбалкана идва името на селището Арбанаси. Бел.авт.)

Крепостта Мадар / Мандар, Мандаргур (Мадар гора /планина/ – по улджийски, Мадара ) в началото е бил курган (гробница, могила), където бил заровен конят на императора на Стара Велика България Атай Батъйрас (375-339 г.пр.н.е., който бил погубен вероломно от Филип ІІ Македонски през време на договаряния сред тях, бел.авт.), а след това и самия него. Крепостта е ситуирана до река Мадар. Редом с нея на една канара е изсечено изображението на Исмаил Аспаръйк (Аспарух, Мадарският конник, бел. авт.) , който построил дървената джамия Исмаил във Велики Болгар и каменна в Билишкая (Плиска), която била разрушена при похода на Хин Кубар (Никифор) в 811 година против хан Крум. Сред време на мястото на дървената джамия във Велики Болгар издигнали каменната джамия Исмаил, или „ Исмаилдан”.

Крепостта Мадар охранявали и охраняват себерските българи, предците на които Шамгун превел от разреда на кара-чирмъйшите (опълченци) в разреда на ак-чирмъйши (превилегировани военни заселници, дребни рицари). " ]

В отговор Симеон, дружно със западните баджанаци на Зияджи, които се открили в Калга-Суба (Североизточното Причерноморие) с вожда на които сключил съюз, нападнал маджарския Бъйрман (Западното Причерноморие) и го превзел. Семействата на маджарите на Арбат били пленени и включени в Западно-Баджанакската суба на Зияджи, само че който Симеон предал контрола над Бъйрман. В отговор на това признателният Зияджи заречен на Симеон, че западните баджанаци ще останат правилни андаши (васали) на Дунавска България.

Маджарите на Арбат, които заели Авар-Суба, останали без дами и фамилии, заради което те взели за свои дами джуграйки. Джуграите или суаргатите (саргати), които се отнасяли към най-древните български племена в Сибир, били преведени от Сибир в Тиган (край река Тиса) през ІІ век пр.н.е. от българския принц Чек (дал името на Чехия и на чехите). Езикът на жените-суаргатки победил в използването му и през ХІV век последната група маджари в Авар-Суба, която почнали да назовават Унгария (от името на българите-оногури), минал от трек-български език към първобългарския джуграйски език (съвременния унгарски). Арбат (Арпад) образувал първоначално Унгарско наместничество и през 905 година го преобразувал в Унгарско-Маджарско царство или Унгарско кралство. Арбат и неговите наследници до 1013 година останали правилни андаши на Хазарска България и всички принцове по-късно от българо-унгарската династия на Арпадите получавали обучение в Кара-Българ. През 1000 година потомците на Арпад приели католицизма и го популяризирали над своя български народ. Вместо признателност Римските Папи отлъчили унгарските българи от българлъка, само че всеки маджарин до ХІІІ век е можел да каже: " Родината на унгарците е Велика България! "

Моравската задача на братята Кирил и Методий 150 година преди този момент се случва в рамките на техния прародител Могер-Тархан, в Авар-Суба, която включвала и Моравия, където чек-българите – улчии и моравци говорили на праславянски език. И не инцидентно те са изпратени там, или са поканени от там (което е добре известно в формалната просвета и на което няма да се спирам тук). Както се споделя: Кръвта вода не става!

Автор: Валентин ВЪТОВ