Синът на Диляна Грозданова, който се казва Владимир, е сринат

Синът на Диляна Грозданова , който се споделя Владимир, е срутен след гибелта на майка си, която била непредвидена за цялото семейство. Макар журналистката да е наясно, че за заболяването, от която страда от години - множествена склероза, няма открит лек, тя съумява две десетилетия да я държи под надзор. Коварното заболяване не визира и хубостта й, която кара всички да се обръщат зад нея още от ученическите й години.

Освен красива, Диляна е доста добре образована приключва британска гимназия, а след това и публицистика дружно с още доста известни имена като някогашния началник на БНР Валерий Тодоров, члена на Съвет за електронни медии Къдринка Къдринова, Джими Найденов.

Като студентка я ухажват доста мъже, само че тя избира Любомир Павлов - наследник на известния експерт уши-нос-гърло професор Владимир Павлов, който е персонален доктор на Тодор Живков. След като Любо видял по малкия екран умницата с приятна осанка, която води публицистичното предаване „ Актуална антена ", незабавно решил, че ще й стане брачен партньор. Открил я посредством обща позната. След сватбата им тя резервира моминската си фамилия.



Любо също е приключил медицина и възнамерява да стане психиатър. Захваща се с бизнес, като репутацията му не може да се дефинира като безупречна. През 90-те работи в кметството на София. Благодарение на състоятелността му Диляна съумява да направи пролонгация със гибелта, ползвайки допустимо най-хубавото (и скъпо) лекуване за страданието, което не сортира нито небогати, нито богати, написа " Минаха години ".

Бащата на Диляна също е от сой - общоприет шеф на " Инжстрой " и наследник на убития през 1925 година в София аграрни деятел Паун Грозданов. Улица „ Черковна " в столичния регион Оборище по времето на социализма носи неговото име.

„ Баща ми беше строителен инженер, майка ми - редактор в радиото. Израснах в софийския квартал " Лозенец ". Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца много се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, баща или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете. Бях и много срамежлива. Когато ходех при баба ми, всякога ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми споделяше: " Ти към този момент ги познаваш, от години играеш с тях ". Но на мен все ми беше неловко да отида сама. Бях и доста злояда. Добре, че имаше един Гошко от жилището против нас - той ме взимаше за учебно заведение и излапваше небрежно попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме удовлетворени ", споделя в рядко признание Грозданова.



Журналистическата специалност я притегля още в младежките години, макар вродената й свенливост. „ Смятах, че публицистиката ще ме направи по-напориста, което и стана ", споделя Диляна, която постоянно е имала неприятности поради правдивите си репортажи по държавната телевизия.

От уволняване се избавя, откакто излиза по майчинство. Синът на журналистката се ражда месец и половина, преди да падне Берлинската стена през 1989 година. Веднага по-късно би трябвало да бъде опериран в " Пирогов " и тя отива с него в болничното заведение. По това време майките на дребните пациенти спят в мазето на походни кревати и имат право да виждат децата си за броени минути заран, обед и вечер. Диляна е извънредно грижовна към бебето си, само че и доста въодушевена от измененията. Логично с мъжа си стават деятели на новия профсъюз „ Подкрепа ", а Диляна е първата, записала се в журналистическото сдружение на Българска национална телевизия. Не крият благосклонностите си към Съюз на демократичните сили, а Любо печели депутатско място в 36-ото национално заседание.