За женските символи
Символите са тези странни огледала, които съумяват тъкмо и съсредоточено да уловят характера и смисъла на нещата. Те са значимите знаци, към които клати пътят към същинското знание и себепознанието, рентгенови фотоси и картинна писменост на душата.
Върху знаци почиват доста творби на изкуството. С тях то приказва, допира тънки струни и печата с загадъчен код сънищата, фантазиите и фантазиите ни. Изобразителното изкуство, поезията, музиката, прозата и театърът познават добре символизма като течение, което се опълчва на реализма и натурализма, с цел да изнесе живота на полето на въображението, виденията и асоциациите.
Символите са кладенците на душата. Там се таят най-дълбоките води, с цел да дадат огледална повърхнина за същинските лица на нещата.
Символиката, обвързвана с женския облик е може би най-многоликата, мощна, спорна и вълнуваща. Същевременно, а може би тъкмо поради това, женските знаци в голямата си част са измежду най-употребяваните за търговски цели. Ето какво твърди белгийският психиатър Пиер Дако в книгата си „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката ”:
„ Жената се е трансформирала в „ амбулантен знак ” дотам, че е мъчно да я опознаем иначе, с изключение на през мътното стъкло на човешките усещания. Това е по този начин, тъй като знаците на дамата са родени освен от това, което тя е, само че и от това по какъв начин наподобява. ”
Рекламната промишленост е основният клиент на търговията с женски знаци. Броили ли сте в какъв брой от рекламите, които минават пред очите ви за 10 минути, се експонират женски типажи, функции и черти? От праховете за пране като чисто женска територия, през бебешката козметика до рекламите за коли, самобръсначки и мъжка парфюмерия, дамата шества решително по полето на комерсиалното въображение. Превърнала се в главен продавач на артикули, като в един актуален римейк на паметния чешки сериал „ Жената зад щанда ” от детството на междинното потомство. Жената е застанала на касата на международния супермаркет, с цел да продава по-добре, по-скъпо и по-бързо мъжки (а и дамски ) фантазии. „ SEX SELLS ” е рекламен слоган, който студентите по маркетинг научават в първите седмици от следването си, в случай че не са го чули пред това още на 12 годишна възраст.
Все отново има няколко типичен признака, които потъват по-дълбоко от визуализирането на дамата в другите и функции. Те стоят оттатък индустриалната митология и в близкия си допир до природата, остават непреходни. Сред тях като най-устойчив, понятен и известен е този за водата. Много женски присъщи черти са асоциирани с водата. Жената е дълбока, загадъчна и мистериозна като планинско езеро, недостижима като морските дълбини, плодовита като напоена равнища, гъвкава, приспособима и заемаща формата на съда, в който е налята, в подтекста на връзките мъжко-женско. Тя е стихия и водна буря, когато поражда тревога и застрашителна вълна, когато се възприема като заплаха. Жизнерадостна, преносима, лъкатушеща като радостен бързей или буйна река, когато би трябвало да разрушава.
Земята е различен не по-малко известен знак най-много с акцент върху дамата – майка. Жената, която е обвързвана най-пряко с живота и гибелта, дамата, даваща и приютяваща витална сила. Спомняте ли си за известния афиш с планетата земя в ръцете на млада жена? Или легендата за златното руно и дългото корабоплаване на аргонавтите към онази заветна земя? Земята като дом, майка и обичана за моряци и пътешественици.
Аналогичен на този знак е планината с мощните форми и закрилата на планинския масив, само че и тъмната страна на опасността и непроницаемостта.
Освен тези типичен женски знаци човечеството е дало живот на голям лист от по-фрагментарни знаци, които извеждат в една или различен светлина обособени женски функции – дамата дете „ Лолита ”(1955), жената- вамп като наклонност в изкуството и модата, птицата Жар като способността на дамата да възражда живота, жената-цвете в почтените сантиментални облици от пощенските картички при започване на 20-ти век, дамата и гибелта „ Ах, този джаз ” (1979) или жената–риба с многочислените женски облици от морето, жената-змия в ролята на прелъстителка и на кралица като пълновластна стопанка на света.
Интересни са интерпретациите на женските знаци от античните нации. Един от тях е куклата. След беритба се правела женска фигура от последните житни класове и се обличала като Великата майка. Така се пазела до идната беритба, а след това била унищожавана като знак на раждането, растежа, гибелта и прераждане на житното провидение. В „ Енциклопедия на обичайните знаци ” Дж.К.Купър споделя още за оризовите кукли, които в Далечния изток се употребявали за декорация на крайпътни светилища. Имало още поверия, че куклата сложена в селска къща, защищава дома от вещици и зли сили до идната беритба. Ето по какъв начин един чисто женски знак е носел заряда на тайнственото знание и уменията на дамата да се разпорежда със ориста, плодовитостта, живота и гибелта.
Още доста женски знаци шестват в живота ни през днешния ден, с цел да ни опишат за мъжките мечти, за метода, по който сами се възприемаме и за това, което желаеме да бъдем. Накрая бих припомнила още веднъж думи на Пиер Дако:
„ Бъдещата орис на дамата значително ще зависи до какъв брой тя ще успее да се разграничи от основаната визия за нея, опорочена от актуалния свят. ”
Защото всеки, който търси себе си елементарно може да откри нещо привлекателно в знаците, търкулнати на всички места из актуалния свят, само че и елементарно може да изгуби в тях същинското си аз.
Върху знаци почиват доста творби на изкуството. С тях то приказва, допира тънки струни и печата с загадъчен код сънищата, фантазиите и фантазиите ни. Изобразителното изкуство, поезията, музиката, прозата и театърът познават добре символизма като течение, което се опълчва на реализма и натурализма, с цел да изнесе живота на полето на въображението, виденията и асоциациите.
Символите са кладенците на душата. Там се таят най-дълбоките води, с цел да дадат огледална повърхнина за същинските лица на нещата.
Символиката, обвързвана с женския облик е може би най-многоликата, мощна, спорна и вълнуваща. Същевременно, а може би тъкмо поради това, женските знаци в голямата си част са измежду най-употребяваните за търговски цели. Ето какво твърди белгийският психиатър Пиер Дако в книгата си „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката ”:
„ Жената се е трансформирала в „ амбулантен знак ” дотам, че е мъчно да я опознаем иначе, с изключение на през мътното стъкло на човешките усещания. Това е по този начин, тъй като знаците на дамата са родени освен от това, което тя е, само че и от това по какъв начин наподобява. ”
Рекламната промишленост е основният клиент на търговията с женски знаци. Броили ли сте в какъв брой от рекламите, които минават пред очите ви за 10 минути, се експонират женски типажи, функции и черти? От праховете за пране като чисто женска територия, през бебешката козметика до рекламите за коли, самобръсначки и мъжка парфюмерия, дамата шества решително по полето на комерсиалното въображение. Превърнала се в главен продавач на артикули, като в един актуален римейк на паметния чешки сериал „ Жената зад щанда ” от детството на междинното потомство. Жената е застанала на касата на международния супермаркет, с цел да продава по-добре, по-скъпо и по-бързо мъжки (а и дамски ) фантазии. „ SEX SELLS ” е рекламен слоган, който студентите по маркетинг научават в първите седмици от следването си, в случай че не са го чули пред това още на 12 годишна възраст.
Все отново има няколко типичен признака, които потъват по-дълбоко от визуализирането на дамата в другите и функции. Те стоят оттатък индустриалната митология и в близкия си допир до природата, остават непреходни. Сред тях като най-устойчив, понятен и известен е този за водата. Много женски присъщи черти са асоциирани с водата. Жената е дълбока, загадъчна и мистериозна като планинско езеро, недостижима като морските дълбини, плодовита като напоена равнища, гъвкава, приспособима и заемаща формата на съда, в който е налята, в подтекста на връзките мъжко-женско. Тя е стихия и водна буря, когато поражда тревога и застрашителна вълна, когато се възприема като заплаха. Жизнерадостна, преносима, лъкатушеща като радостен бързей или буйна река, когато би трябвало да разрушава.
Земята е различен не по-малко известен знак най-много с акцент върху дамата – майка. Жената, която е обвързвана най-пряко с живота и гибелта, дамата, даваща и приютяваща витална сила. Спомняте ли си за известния афиш с планетата земя в ръцете на млада жена? Или легендата за златното руно и дългото корабоплаване на аргонавтите към онази заветна земя? Земята като дом, майка и обичана за моряци и пътешественици.
Аналогичен на този знак е планината с мощните форми и закрилата на планинския масив, само че и тъмната страна на опасността и непроницаемостта.
Освен тези типичен женски знаци човечеството е дало живот на голям лист от по-фрагментарни знаци, които извеждат в една или различен светлина обособени женски функции – дамата дете „ Лолита ”(1955), жената- вамп като наклонност в изкуството и модата, птицата Жар като способността на дамата да възражда живота, жената-цвете в почтените сантиментални облици от пощенските картички при започване на 20-ти век, дамата и гибелта „ Ах, този джаз ” (1979) или жената–риба с многочислените женски облици от морето, жената-змия в ролята на прелъстителка и на кралица като пълновластна стопанка на света.
Интересни са интерпретациите на женските знаци от античните нации. Един от тях е куклата. След беритба се правела женска фигура от последните житни класове и се обличала като Великата майка. Така се пазела до идната беритба, а след това била унищожавана като знак на раждането, растежа, гибелта и прераждане на житното провидение. В „ Енциклопедия на обичайните знаци ” Дж.К.Купър споделя още за оризовите кукли, които в Далечния изток се употребявали за декорация на крайпътни светилища. Имало още поверия, че куклата сложена в селска къща, защищава дома от вещици и зли сили до идната беритба. Ето по какъв начин един чисто женски знак е носел заряда на тайнственото знание и уменията на дамата да се разпорежда със ориста, плодовитостта, живота и гибелта.
Още доста женски знаци шестват в живота ни през днешния ден, с цел да ни опишат за мъжките мечти, за метода, по който сами се възприемаме и за това, което желаеме да бъдем. Накрая бих припомнила още веднъж думи на Пиер Дако:
„ Бъдещата орис на дамата значително ще зависи до какъв брой тя ще успее да се разграничи от основаната визия за нея, опорочена от актуалния свят. ”
Защото всеки, който търси себе си елементарно може да откри нещо привлекателно в знаците, търкулнати на всички места из актуалния свят, само че и елементарно може да изгуби в тях същинското си аз.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ