Защо символът @ се нарича маймунка, след като е създаден в испанското счетоводство?
Символът @ е прочут на всеки, който най-малко един път е изпращал имейл или се е записал в месинджър. Той се е трансформирал във образен маркер на цифровата епоха – различим като емотикон и функционален като знака на $. Но малко хора се замислят, че тази „ маймунка “ има своя дълга, съвсем детективска биография. Нейните следи водят до средновековните търговски магазини, античните счетоводни книги и даже до арабските ограничения за тегло.
Този знак не е фиктивен особено за интернет. Той не е плод на въображението на дизайнер, нито пък е модерно типографско изобретение. Историята му стартира доста преди появяването на първия компютър, а през днешния ден @ е един от дребното знаци, които съчетават просвета, технология и филология.
Trigo@1 – „ 1 арроба пшеница “. Запис от комерсиалния указател от 1448 година Първите появи
Една от най-ранните известни появи на признака @ е записана в испански търговски документ от 1448 година, прочут като Taula de Ariza. Това е счетоводен указател, в който знакът е употребен за обозначаване на партида пшеница. Още тогава той не е служил нито за декорация, нито за орнамент – признакът е имал практическа функционалност, като е представлявал единица за премерване на тежестта.
Семантичният корен на знака води началото си от мярката арроба (arroba), единица, еквивалентна на към 11-15 кг или 10-16 литра, според от района. Терминът е бил публикуван в Испания, Португалия и техните колонии. Той произлиза от арабската дума ar-rubʿ, която значи „ четвърт “ – най-често четвърт от по-голяма мярка, като да вземем за пример „ котел “ или „ чувал “.
В античните документи, с цел да не се изписва напълно думата arroba, комерсиалните писари почнали да употребяват опростена форма – закръглената писмен знак а. Така се появила присъщата крива, заобиколена от опашка, която с времето се трансформирала в признака, прочут на актуалния консуматор. Възможно е в началото този знак просто да е спестявал мастило, място на хартията и време – главните запаси на средновековната офис работа.
Любопитно е, че сходен знак се среща и в други ръкописи. Така да вземем за пример в българската хроника от XIV в., основана към 1345 година, той е употребен като декоративно изписване на първата писмен знак в думата амин. Въпреки че там знакът е по-скоро калиграфски детайл, графиката му повтаря актуалната @. В счетоводството и търговията обаче той се е наложил като редуциране на мярката за тегло – и точно това е началото на неговото пътешестване по страниците на историята.
Арабските корени
Изненадващо, историята на признака @ води началото си освен от Европа през Средновековието, само че и още по-надълбоко – от арабската система от ограничения и понятия. Самата дума arroba идва от арабския израз ar-rubʿ (الربع), който се превежда като „ четвърт “. В ислямския свят тази единица се е употребила в търговията за обозначаване на четвърт от по-голяма мярка – нормално обвързвана с тежестта или размера на насипните артикули.
С навлизането на арабската метрика на Иберийския полуостров – първо посредством Андалусия, а по-късно посредством комерсиалните връзки и икономическата интеграция – доста термини и практики стават част от всекидневието в християнските кралства. Ар-рубʿ е приспособен от испанците като арроба и се трансформира в публична разчетна единица в комерсиалните документи. Тя се е употребила в търговията със зърно, олио, вино и даже корк.
Интересно е, че арабският генезис на думата не е пропуснат. Дори в ранните френски преводи на испански източници (напр. Histoire naturelle et générale des Indes 1555) е маркирано: „ L’Arrobe vault icy un ducat “ – т.е. една арроба коства към един дукат. Този откъс акцентира, че даже през XVI в. терминът се е възприемал като заемка, само че към този момент се е утвърдил в европейската бизнес процедура.
@ в търговията и на пишещи машини
През XVI-XVII в. признакът @ се утвърждава в европейската комерсиална документи. Английските и италианските търговци са изключително дейни в потреблението му: знакът се трансформира в редуциране на предлога at, който в подтекста на търговията значи „ на цена “. Например записът „ 7 widgets @ 10 shillings “ значи „ 7 артикули по 10 шилинга всяка “. Този запис е елементарен, стилен и повсеместен, съвършен за бързи калкулации и отчитане.
Тази практическа стойност последователно се трансформира в общоприети форми на печатните документи. Когато в края на XIX в. стартира всеобщото произвеждане на пишещи машини, признакът @ е към този момент толкоз публикуван, че е включен измежду общоприетите клавиши. Underwood, един от водещите производители на пишещи машини, включва признака @ в клавиатурата на известния си модел № 5 още през 1900 година Така признакът е бил безусловно под пръстите на офис чиновниците и счетоводителите доста преди появяването на компютрите.
Интересно е, че през XX век @ се възприема най-вече като тясно профилиран знак – признак на счетоводството, сметките и договорите. Той е бил добре прочут, само че не и известен. Докато не се намесва случайността.
През 1971 година Рей Томлинсън, американски инженер, работещ по плана за е-поща ARPANET, търси знак, който не се среща в имената на хората, само че е на всяка клавиатура. Нуждаел се е от знак, който да отделя потребителското име от името на хоста, и @ се оказва идеалният претендент. Той освен пасна механически, само че и логичен: user@host можеше да се чете като „ консуматор на сървъра “. Така знакът, роден в офиса на счетоводител на търговец, се трансформира в знак на цифровата епоха.
Какво споделя формалната типография?
Въпросът за „ същинското “ име на признака @ не е ненужен, изключително когато става въпрос за стандарти, публични документи и интернационалните разпореждания. Тук се намесва ISO/CEI 10646, интернационалният стандарт, определящ универсалното шифроване на знаци (включително Unicode). Именно този стандарт публично дава на знака @ френското име arrobe.
Това не е нито инцидентен избор, нито модерно откритие. Думата arrobe (или arobase) е употребена в типографските справочници във Франция и други френскоговорящи страни доста преди появяването на интернет. Тя е обвързвана със същото историческо значение, както в испанските документи: @ отбелязва единица за тегло и размер – арроба, която се употребява в търговията от XIII в., а по-късно се популяризира в страните от Латинска Америка.
През XIX-XX в. този термин се среща в авторитетни източници: Larousse, Robert, Bescherelle, както и в типографските управления. Например във „ Vade-mecum du typographe “ се показва: признакът @ не е просто „ commercial a “ (търговско а или ет), а съответно arrobe, което препраща към комерсиалните му корени и типографско завещание.
Освен това френските типографи, когато са били изправени пред техническата нужда да включат признака @ в шрифтовете, не са разчитали на компютърната терминология, а на тази традиция. В резултат на това, за разлика от англоезичната норма, където знакът се назовава at sign, във френската версия на Международните стандарти той към момента се назовава arrobe, в символ на почитание към историческата последователност и типографската просвета.
Как се назовава @ в другите страни
Въпреки че в техническите спецификации признакът @ най-често се среща под неутралното име at sign, националното въображение от дълго време го е надарило с десетки прякори. В съвсем всяка страна той има свое име, като в множеството случаи то се основава на образна асоциация, а не на историческа или езикова основа.
В Италия го назовават chiocciola, което значи „ охлюв “, поради присъщата серпантина. В Нидерландия и България признакът @ се възприема като „ маймунка “ (съответно apenstaartje и маймунско а), до момента в който гърците го виждат като „ патица “ (papaki). Шведите и норвежците са измислили вид на „ а с хобот “ – snabel-a, намеквайки за приликата с дребен слон. В Израел то се трансформира в „ штрудел “ (shtrudel) – евентуално поради същия поврат, само че към този момент кулинарен.
В Русия е по-различно – окръглената писмен знак „ а “ с опашка в действителност малко наподобява на свито животно или на зурла със заоблено ухо. На британски език знакът се чете at, на испански – arroba, а на съветски по това време не е имало публично название. Не е изненадващо, че стабилната и лесна за запомняне метафора кученце (собачка) бързо се е наложила.
Финландците и естонците назовават признака „ котешка опашка “, унгарците го назовават „ червей “, а тайландците – „ мишка “. Дори в китайския интернет има импровизирано название, което се превежда като „ дребна мишка, свита към себе си “. Във всички тези случаи работи еднакъв принцип: потребителите се пробват да придадат на нереалния знак прочувствена или образна метафора, като го създадат „ собствен “ в езиковата просвета.
Този калейдоскоп от имена акцентира, че макар техническата си повсеместност признакът @ (ет) не е просто код. Той се е трансформирал в културен феномен, който всяка нация интерпретира по собствен метод, като от време на време трансформира сухия типографски знак в другарски облик от всекидневието.
