Елпром Троян превърна града във водещ индустриален център
Символ на промишленост 4.0
След няколко дни – на 14 октомври, Троян ще отпразнува своята 150-годишнина от оповестяването му за град. Какво обаче е дал Троян на България, на Европа, на Света, това е въпросът. Градът е своите знаци, които го вършат различим. Една нация обаче се мери по софтуерния й прогрес, а Троян е измежду приетите водачи в четвъртата индустриална гражданска война – Industry 4.0.
През 1868 година тогавашните предприемчиви троянци поискали от Мидхат паша – русенски валия по това време – да се даде на Троян градски статут с ясното схващане, че това ще промени битието им, ще откри връзки с провинциите на империята и с европейските страни, ще докара търговци в града, ще им отвори достъп до пазари и борси. По това време в града процъфтяват занаятите и занаятчии и търговци взели участие в огромни и местни панаири, предлагайки за обмен калпаци, грънци, обработени кожи, бакърени творби.
Наложило се за малко време да построят конак за мюфтията, с цел да може ферманът да стане факт. Пак дружно строили „ жълтото учебно заведение ” – „ най-забележителната постройка в градеца ”, както написа Захари Стоянов. Защото троянци съзнавали, че бъдещето на децата им е обвързвано с грамотността и знанието. Много от значимите за града неща в 150-годишния път на Троян хората са правили дружно: електрическата централа и електропреносната мрежа, сътворена с претопения бакър от домовете; мостовете, построени на съседски начала; паметникът на починалите във войните троянци, повдигнат със събраните доброволни дарения; епичната битка за цялостна гимназия в Троян и още, и още. Тук ще се спрем върху знаците на града, които са непроменени и до през днешния ден. Всички разпознават троянската сливова ракия, троянската керамика, троянските мебели и естествено електромоторите на Елпром Троян.
Ако икономическите връзки са имали общоприетия профил за страната и са се разпростирали върху земеделието, занаятите и търговията, които били присъщи за Троян, то след 1929 година всичко ще се промени. Тук в историята на града влиза втората индустриална гражданска война -електрификацията, с цел да може години по-късно Троян към този момент да бъдеопределян като водещ промишлен център на България.
Той става третият електрифициран град в България. Това е началото на електротехническата индустрия, която намира своя дом в града, под името Елпром Троян. Днес заводът остава освен знак на електротехническата индустрия, само че и международен водач в последната индустриална гражданска война, което прави Троян сравним с високотехнологичните градове.
Елпром Троян е определян като пионера във втората индустриална гражданска война, водача в третата индустриална гражданска война у нас и на Балканите, а през днешния ден заводът е един от международните знаци на четвъртата индустриална гражданска война.
Водещите страни се характеризират с високата степен на начетеност на популацията, с индустриализацията и високи технологии, а Троян има всички предпоставки да е подобен град.
Зад всичко това стои троянецът– от предишното и от сегашното.
Местните хора с горделивост споделят, че градът през днешния ден с нищо не отстъпва на един средностатистически европейски град – в това се оглежда днешният град – с повече от 1760 стопански субекти от дребния и междинен бизнес, с просветителни, детски, здравни и обществени заведения, с културни институции и благоприятни условия за спорт, които раждат първенци, с решени битови и комунални проблеми и с все по-красива градска среда.
Градът е доста изменен през тези 150 години, само че като че ли неизменен остава правилният нюх на хората да вземат решение проблемите дружно, да преодоляват разлики в името на обща идея, да съграждат един по-добър живот. И в най-острите полемики да надвива разсъдъкът. Много истина има в казаното от един изтъкнат троянец (акад. Ангел Балевски), когато го запитали „ Вие от провинцията ли сте? ” – той дал отговор: „ Не, от Троян! ”
Изминалите години приказват и друго – троянци носят надълбоко в сърцето си своя град – когато живеят и работят в него, когато са близо и надалеч по света. Троян е град, изменящ се само от устремения дух на хората в сложните далечни времена и в не по-лекия сегашен ден.
След няколко дни – на 14 октомври, Троян ще отпразнува своята 150-годишнина от оповестяването му за град. Какво обаче е дал Троян на България, на Европа, на Света, това е въпросът. Градът е своите знаци, които го вършат различим. Една нация обаче се мери по софтуерния й прогрес, а Троян е измежду приетите водачи в четвъртата индустриална гражданска война – Industry 4.0.
През 1868 година тогавашните предприемчиви троянци поискали от Мидхат паша – русенски валия по това време – да се даде на Троян градски статут с ясното схващане, че това ще промени битието им, ще откри връзки с провинциите на империята и с европейските страни, ще докара търговци в града, ще им отвори достъп до пазари и борси. По това време в града процъфтяват занаятите и занаятчии и търговци взели участие в огромни и местни панаири, предлагайки за обмен калпаци, грънци, обработени кожи, бакърени творби.
Наложило се за малко време да построят конак за мюфтията, с цел да може ферманът да стане факт. Пак дружно строили „ жълтото учебно заведение ” – „ най-забележителната постройка в градеца ”, както написа Захари Стоянов. Защото троянци съзнавали, че бъдещето на децата им е обвързвано с грамотността и знанието. Много от значимите за града неща в 150-годишния път на Троян хората са правили дружно: електрическата централа и електропреносната мрежа, сътворена с претопения бакър от домовете; мостовете, построени на съседски начала; паметникът на починалите във войните троянци, повдигнат със събраните доброволни дарения; епичната битка за цялостна гимназия в Троян и още, и още. Тук ще се спрем върху знаците на града, които са непроменени и до през днешния ден. Всички разпознават троянската сливова ракия, троянската керамика, троянските мебели и естествено електромоторите на Елпром Троян.
Ако икономическите връзки са имали общоприетия профил за страната и са се разпростирали върху земеделието, занаятите и търговията, които били присъщи за Троян, то след 1929 година всичко ще се промени. Тук в историята на града влиза втората индустриална гражданска война -електрификацията, с цел да може години по-късно Троян към този момент да бъдеопределян като водещ промишлен център на България.
Той става третият електрифициран град в България. Това е началото на електротехническата индустрия, която намира своя дом в града, под името Елпром Троян. Днес заводът остава освен знак на електротехническата индустрия, само че и международен водач в последната индустриална гражданска война, което прави Троян сравним с високотехнологичните градове.
Елпром Троян е определян като пионера във втората индустриална гражданска война, водача в третата индустриална гражданска война у нас и на Балканите, а през днешния ден заводът е един от международните знаци на четвъртата индустриална гражданска война.
Водещите страни се характеризират с високата степен на начетеност на популацията, с индустриализацията и високи технологии, а Троян има всички предпоставки да е подобен град.
Зад всичко това стои троянецът– от предишното и от сегашното.
Местните хора с горделивост споделят, че градът през днешния ден с нищо не отстъпва на един средностатистически европейски град – в това се оглежда днешният град – с повече от 1760 стопански субекти от дребния и междинен бизнес, с просветителни, детски, здравни и обществени заведения, с културни институции и благоприятни условия за спорт, които раждат първенци, с решени битови и комунални проблеми и с все по-красива градска среда.
Градът е доста изменен през тези 150 години, само че като че ли неизменен остава правилният нюх на хората да вземат решение проблемите дружно, да преодоляват разлики в името на обща идея, да съграждат един по-добър живот. И в най-острите полемики да надвива разсъдъкът. Много истина има в казаното от един изтъкнат троянец (акад. Ангел Балевски), когато го запитали „ Вие от провинцията ли сте? ” – той дал отговор: „ Не, от Троян! ”
Изминалите години приказват и друго – троянци носят надълбоко в сърцето си своя град – когато живеят и работят в него, когато са близо и надалеч по света. Троян е град, изменящ се само от устремения дух на хората в сложните далечни времена и в не по-лекия сегашен ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ