Руски генетик за Омикрон: Природата реши да ни постави на място
Симптомите при пациенти, наранени от разновидността Омикрон, са съвсем същите като при тези с Делта. Значителните разлики се откриват едвам когато болестта протича в тежка форма. За Омикрон е по-характерен бронхиолитът на междинните дихателни пътища, до момента в който при Делта се следи по-дълбоко увреждане на самите бели дробове, на алвеолите. Това споделя съветският генетик Дмитрий Прус пред Lenta.ru.
Наскоро излязоха доста забавни английски данни за спектъра от признаци при болестта - до каква степен те са се трансформирали спрямо Делта и изводът е, че смяната не е толкоз основна, споделя той. Да, британците означават повече пациенти с болки в гърлото - към половината от тях са с Омикрон, само че всеки трети е бил с Делта. Загубата на миризма е следена при една трета от пациентите с Делта и при всеки осми с Омикрон.
Ето какво още описа генетикът пред съветското издание:
- Ясно ли е каква е продължителността на имунитета след Омикрон и работи ли и против Делта?
- Доскоро споделях, че това може да стане ясно не по-рано от три месеца. Традиционно се смяташе, че в първите месеци след болестта не постоянно е елементарно да се дефинира дали се касае за нова зараза или е огнище на остаряла. За да не сгрешим, брояхме 90 дни и чак тогава изяснявахме дали хората са се заразили още веднъж или не.
Днес към този момент откривам с огромно удовлетворение, че британците са почнали да регистрират повторното заразяване още след 30-дневен период. Те, несъмнено, към момента нямат информация какъв брой време след прекаран Омикрон може да се заразиш още веднъж, тъй като множеството пациенти преди малко са се възстановили. Но те проучват до каква степен при преболедувалите от Делта през есенната вълна е отслабнала чувствителността към Омикрон 30 дни след възобновяване.
Теоретично може да се допусна, че през първите месец-два, без значение от кой вид е бил болен, човек резервира забележителна резистентност към всички разновидности. Имунната система към момента е доста дейна - и Т-клетките циркулират, и концентрацията на антитела е висока. Реално рисковете стартират някъде след третия месец от възобновяване, само че по-точни данни ще имаме през май месец.
- Самият Омикрон по-малко патологичен ли е или предизвиква единствено по-леко протичане на болестта при имунизираните?
И двете изказвания са правилни. Първоначално беше доста мъчно да се разграничи, защото по-голямата част от популацията на страните, откъдето Омикрон мина на първо време, бяха или имунизирани, освен това с две дози, както във Англия, или относително неотдавна преболедували, както в Южна Африка. Освен това при дребни сегменти от популацията, които към момента не са били имунизирани в Дания и Обединеното кралство, учените можаха да открият, че даже при неимунизирани тежестта на болестта с Омикрон е видимо по-малка.
Но макар че статистически към този момент е открито, че с Омикрон болестта протича по-леко, това не трябва да ни успокоява, тъй като е нож с две остриета. Дори понижаване с 1,5-2 пъти на тежестта в рисковите групи, където в началото тя беше доста висока, си остава голяма. Струва ми се, че към този момент е мъчно да се намерят хора, които нито са преболедували, нито са имунизирани. Затова и в Англия беше мъчно да се приключи анализът, защото забележителна част от популацията е боледувало без формален статут. Затова и при изчисленията откривателите се пробваха да приложат условни корекционни коефициенти, само че по този начин мъчно се доближава до точни разбори.
- Защо понижиха патогенните свойства на вируса?
Хората постоянно си мислят, че вирусите стават все по-малко патогенни, тъй като не могат да оцелеят, като убият всичките си гостоприемници. От позиция на обществото, смъртността от коронавирус е доста висока, само че от позиция на вируса – не чак толкоз, че да му попречи да се популяризира.
Как вирусът трансформира свойствата си? Имунната ни система се научава да се бори все по-добре с него. Вирусът би трябвало непрекъснато да се трансформира, с цел да издържи на натиска на имунитета. Понякога той съумява да промени нещо в протеините, което му разрешава да избегне защитна реакция на имунната система. Но това е нездравословно и за вируса, тъй като може да го направи по-малко деен. И тъкмо това се случи с Омикрон.
Основната причина, заради която той не навлиза надълбоко в белите дробове, а остава в горните и междинните дихателни пътища, е тъй като в процеса на разновидност, с цел да избегне имунната ни система, той е изгубил едно от местата за разединение на шиповия протеин на повърхността. И вследствие на това той към този момент не може да влиза в клетките както преди.
Това не е тъй като самият вирус е желал да резервира човечеството живо, а тъй като имунната ни система не му остави различен избор.
- Има ли възможност Омикрон също да изчезне до пролетта, както предходните разновидности?
Делта и Омикрон се отличават от всички предходни разновидности по своя интензивен витален цикъл. Затова е мъчно да се планува дали те ще изчезнат изцяло или ще се връщат от време на време. След талази с висока заболеваемост в продължение на два до три месеца и даже повече, у популацията остава обезвреждащ имунитет. Но последователно неговото равнище понижава и към този момент не е задоволително, с цел да отбрани хората.
Но безусловно за няколко дни след нова зараза имунната система си напомня, че знае по какъв начин да се оправи с тази опасност и бързо стопира вируса. И въпреки всичко остава въпросът дали задоволително бързо, с цел да се предотврати нова вълна?
Да кажем при Алфа и Гама разновидността хората в действителност стават заразни на четвъртия или петия ден след инфектирането. Към този миг имунната система към този момент е набрала скорост и вирусът в извънклетъчното пространство е изцяло дезактивиран. И хората, дори когато от дълго време са били заболели, към този момент не са в положение дейно да популяризират болестта.
Но при Делта това не беше по този начин. Независимо от това, че тялото помни по какъв начин да се оправи с вируса, има кафези на имунната памет, Т-клетки, В-клетки, тези 3 до 5 дни, които са нужни, с цел да се разгърне в цялостна степен имунният отговор, не са задоволителни, с цел да се предотврати по-нататъшно предаване на вируса. Жизненият цикъл при разновидността Делта на вируса е по-бърз и към този момент на третия ден след заразяването, инфектираният човек може да болести и други.
Предполага се, че същото ще важи и за Омикрон, само че с точни данни към този момент не разполагаме.
- Засега епидемията се развива с доминиране на един от разновидностите. Има ли заплаха да се появят разнообразни типове вируси, които да се популяризират редом?
По принцип е много мъчно да се издигне нова вълна на фона на остарялата, тъй като преболедувалите за известно време съхраняват имунитета си. Омикрон в известна степен е изключение от това предписание, защото е прекомерно друг в имунологично отношение от другите разновидности и имунният отговор към него е много по-стеснен. Образуваните антитела у преболедувалите и имунизираните против другите варианти хора се оказват не изключително подобаващи за справяне с него. Следователно има някаква възможност бъдещите разновидности на ковид да могат още изначало да избегнат неутрализацията на имунната система . В момента даже следя доста необикновен подвид на Омикрон. Формално той се счита за Омикрон, само че на процедура е прекомерно надалеч от него. Това е вид с код BA.2 и понастоящем е необятно публикуван в Индия, Филипините, Дания и Швеция. И безусловно още през идната седмица би трябвало да разберем дали може да се популяризира като спомагателна вълна на опашката на Омикрон вълната.
- Да разбираме, че това е преобразуван Омикрон?
Преди към месец той имаше общи характерности с елементарния Омикрон (обозначен като BA.1). Но по-късно потеглиха по разнообразни еволюционни пътища. BA.2 се разграничава от Омикрон с 20 разновидности. Можете да решите, че Омикрон се е снабдил с 20 спомагателни разновидности. Но не е по този начин. Всъщност BA.2 няма 10 от разновидностите на Омикрон, само че има други 10, които са напълно нови. Обикновеният омикрон (BA.1) стартира да превзема цели страни преди два месеца, до момента в който всеобщото разпространяване на BA.2 стартира едвам през последните дни, тъй че към този момент към момента нямаме задоволително изясненост.
- От биологична позиция, допустимо ли е да се сътвори универсална ваксина против всички разновидности, която да обезпечи дълготраен имунитет?
Мисля, че е допустимо. Но опитът демонстрира, че да се разчита на необятен имунитет против шиповия S протеин на вируса е невероятно . Имам лична непотвърдена догадка. Не е инцидентно, че имунитетът, обезпечен от имунизациите или от преболедуване, изчезва много бързо, че броят на антителата понижава след малко време. Струва ми се, че това се дължи на праисторията на човечеството, което непрекъснато се сблъсква с разнообразни коронавируси, които са се трансформирали в елементарни настинки. И индивидът трябваше някак да балансира имунния си отговор сред специфика и кръстосана реактивност (реакцията на имунната система към субстанции, сходни по химичен състав и структура) към разнообразни типове вируси.
Следователно имунният отговор, породен от един характерен вид ковид, естествено не би трябвало да бъде прекомерно дълъг. В последна сметка тялото ни чака, че ще пристигна различен тип вирус, против който предходната версия на имунния отговор може да бъде освен безполезна, само че даже и нездравословна. Това, несъмнено, е моята догадка и към момента не е доказана с нищо. Но коронавирусите съществуват в човешката история от десетки хиляди години. Учените откриват разнообразни следи от еволюция в човешката имунна система, които са жестоко свързани с миграцията на хора в Източна Азия, където коронавирусите са били ендемични. Така че не е изключено да се окаже вярна.
Но в случай че за имунизацията бъде определена друга цел, а не шиповият протеин, тогава може да е допустимо да се откри повсеместен отговор. Или да се избере някаква по-тясно съответна цел. Тоест място в генома, което вирусът не може да промени фундаментално и е едно и също за всички разновидности.
- Честата реваксинация – от позиция на биологията има ли щета за хората?
Не бих споделил щета. При идващ конфликт с антиген ние освен усилваме броя на антителата, само че и подобряваме тяхното качество, силата на свързване с вируса, което се назовава авидност. Антителата се трансформират малко. В Т-клетките, В-клетките пораждат дребни разновидности, които разрешават на новите генерации от тези кафези да разпознават освен тези антигени, които към този момент са им били познати, само че даже и родствени.
От това има известна изгода. Но, несъмнено, успеваемостта може да се изчерпи. Увеличавайки броя на дозите, ще получаваме все по-малко спомагателен резултат. Това важи изключително за векторните ваксини. Тъй като се употребяват неведнъж, тялото се научава да се оправя с вектора, въз основа на който са направени. И по този метод за аденовируса, който се употребява като вектор, ще бъде все по-трудно да достави своя товар под формата на коронавирусен ген до човешките кафези, където той ще работи.
Превод: Елена Страхилова
Още: Омикрон – демонстрира ли ни коронавирусът, че ще става по-тежко, тъй като не подхождаме вярно?
Още от ИНТЕРЕСНО:
Наскоро излязоха доста забавни английски данни за спектъра от признаци при болестта - до каква степен те са се трансформирали спрямо Делта и изводът е, че смяната не е толкоз основна, споделя той. Да, британците означават повече пациенти с болки в гърлото - към половината от тях са с Омикрон, само че всеки трети е бил с Делта. Загубата на миризма е следена при една трета от пациентите с Делта и при всеки осми с Омикрон.
Ето какво още описа генетикът пред съветското издание:
- Ясно ли е каква е продължителността на имунитета след Омикрон и работи ли и против Делта?
- Доскоро споделях, че това може да стане ясно не по-рано от три месеца. Традиционно се смяташе, че в първите месеци след болестта не постоянно е елементарно да се дефинира дали се касае за нова зараза или е огнище на остаряла. За да не сгрешим, брояхме 90 дни и чак тогава изяснявахме дали хората са се заразили още веднъж или не.
Днес към този момент откривам с огромно удовлетворение, че британците са почнали да регистрират повторното заразяване още след 30-дневен период. Те, несъмнено, към момента нямат информация какъв брой време след прекаран Омикрон може да се заразиш още веднъж, тъй като множеството пациенти преди малко са се възстановили. Но те проучват до каква степен при преболедувалите от Делта през есенната вълна е отслабнала чувствителността към Омикрон 30 дни след възобновяване.
Теоретично може да се допусна, че през първите месец-два, без значение от кой вид е бил болен, човек резервира забележителна резистентност към всички разновидности. Имунната система към момента е доста дейна - и Т-клетките циркулират, и концентрацията на антитела е висока. Реално рисковете стартират някъде след третия месец от възобновяване, само че по-точни данни ще имаме през май месец.
- Самият Омикрон по-малко патологичен ли е или предизвиква единствено по-леко протичане на болестта при имунизираните?
И двете изказвания са правилни. Първоначално беше доста мъчно да се разграничи, защото по-голямата част от популацията на страните, откъдето Омикрон мина на първо време, бяха или имунизирани, освен това с две дози, както във Англия, или относително неотдавна преболедували, както в Южна Африка. Освен това при дребни сегменти от популацията, които към момента не са били имунизирани в Дания и Обединеното кралство, учените можаха да открият, че даже при неимунизирани тежестта на болестта с Омикрон е видимо по-малка.
Но макар че статистически към този момент е открито, че с Омикрон болестта протича по-леко, това не трябва да ни успокоява, тъй като е нож с две остриета. Дори понижаване с 1,5-2 пъти на тежестта в рисковите групи, където в началото тя беше доста висока, си остава голяма. Струва ми се, че към този момент е мъчно да се намерят хора, които нито са преболедували, нито са имунизирани. Затова и в Англия беше мъчно да се приключи анализът, защото забележителна част от популацията е боледувало без формален статут. Затова и при изчисленията откривателите се пробваха да приложат условни корекционни коефициенти, само че по този начин мъчно се доближава до точни разбори.
- Защо понижиха патогенните свойства на вируса?
Хората постоянно си мислят, че вирусите стават все по-малко патогенни, тъй като не могат да оцелеят, като убият всичките си гостоприемници. От позиция на обществото, смъртността от коронавирус е доста висока, само че от позиция на вируса – не чак толкоз, че да му попречи да се популяризира.
Как вирусът трансформира свойствата си? Имунната ни система се научава да се бори все по-добре с него. Вирусът би трябвало непрекъснато да се трансформира, с цел да издържи на натиска на имунитета. Понякога той съумява да промени нещо в протеините, което му разрешава да избегне защитна реакция на имунната система. Но това е нездравословно и за вируса, тъй като може да го направи по-малко деен. И тъкмо това се случи с Омикрон.
Основната причина, заради която той не навлиза надълбоко в белите дробове, а остава в горните и междинните дихателни пътища, е тъй като в процеса на разновидност, с цел да избегне имунната ни система, той е изгубил едно от местата за разединение на шиповия протеин на повърхността. И вследствие на това той към този момент не може да влиза в клетките както преди.
Това не е тъй като самият вирус е желал да резервира човечеството живо, а тъй като имунната ни система не му остави различен избор.
- Има ли възможност Омикрон също да изчезне до пролетта, както предходните разновидности?
Делта и Омикрон се отличават от всички предходни разновидности по своя интензивен витален цикъл. Затова е мъчно да се планува дали те ще изчезнат изцяло или ще се връщат от време на време. След талази с висока заболеваемост в продължение на два до три месеца и даже повече, у популацията остава обезвреждащ имунитет. Но последователно неговото равнище понижава и към този момент не е задоволително, с цел да отбрани хората.
Но безусловно за няколко дни след нова зараза имунната система си напомня, че знае по какъв начин да се оправи с тази опасност и бързо стопира вируса. И въпреки всичко остава въпросът дали задоволително бързо, с цел да се предотврати нова вълна?
Да кажем при Алфа и Гама разновидността хората в действителност стават заразни на четвъртия или петия ден след инфектирането. Към този миг имунната система към този момент е набрала скорост и вирусът в извънклетъчното пространство е изцяло дезактивиран. И хората, дори когато от дълго време са били заболели, към този момент не са в положение дейно да популяризират болестта.
Но при Делта това не беше по този начин. Независимо от това, че тялото помни по какъв начин да се оправи с вируса, има кафези на имунната памет, Т-клетки, В-клетки, тези 3 до 5 дни, които са нужни, с цел да се разгърне в цялостна степен имунният отговор, не са задоволителни, с цел да се предотврати по-нататъшно предаване на вируса. Жизненият цикъл при разновидността Делта на вируса е по-бърз и към този момент на третия ден след заразяването, инфектираният човек може да болести и други.
Предполага се, че същото ще важи и за Омикрон, само че с точни данни към този момент не разполагаме.
- Засега епидемията се развива с доминиране на един от разновидностите. Има ли заплаха да се появят разнообразни типове вируси, които да се популяризират редом?
По принцип е много мъчно да се издигне нова вълна на фона на остарялата, тъй като преболедувалите за известно време съхраняват имунитета си. Омикрон в известна степен е изключение от това предписание, защото е прекомерно друг в имунологично отношение от другите разновидности и имунният отговор към него е много по-стеснен. Образуваните антитела у преболедувалите и имунизираните против другите варианти хора се оказват не изключително подобаващи за справяне с него. Следователно има някаква възможност бъдещите разновидности на ковид да могат още изначало да избегнат неутрализацията на имунната система . В момента даже следя доста необикновен подвид на Омикрон. Формално той се счита за Омикрон, само че на процедура е прекомерно надалеч от него. Това е вид с код BA.2 и понастоящем е необятно публикуван в Индия, Филипините, Дания и Швеция. И безусловно още през идната седмица би трябвало да разберем дали може да се популяризира като спомагателна вълна на опашката на Омикрон вълната.
- Да разбираме, че това е преобразуван Омикрон?
Преди към месец той имаше общи характерности с елементарния Омикрон (обозначен като BA.1). Но по-късно потеглиха по разнообразни еволюционни пътища. BA.2 се разграничава от Омикрон с 20 разновидности. Можете да решите, че Омикрон се е снабдил с 20 спомагателни разновидности. Но не е по този начин. Всъщност BA.2 няма 10 от разновидностите на Омикрон, само че има други 10, които са напълно нови. Обикновеният омикрон (BA.1) стартира да превзема цели страни преди два месеца, до момента в който всеобщото разпространяване на BA.2 стартира едвам през последните дни, тъй че към този момент към момента нямаме задоволително изясненост.
- От биологична позиция, допустимо ли е да се сътвори универсална ваксина против всички разновидности, която да обезпечи дълготраен имунитет?
Мисля, че е допустимо. Но опитът демонстрира, че да се разчита на необятен имунитет против шиповия S протеин на вируса е невероятно . Имам лична непотвърдена догадка. Не е инцидентно, че имунитетът, обезпечен от имунизациите или от преболедуване, изчезва много бързо, че броят на антителата понижава след малко време. Струва ми се, че това се дължи на праисторията на човечеството, което непрекъснато се сблъсква с разнообразни коронавируси, които са се трансформирали в елементарни настинки. И индивидът трябваше някак да балансира имунния си отговор сред специфика и кръстосана реактивност (реакцията на имунната система към субстанции, сходни по химичен състав и структура) към разнообразни типове вируси.
Следователно имунният отговор, породен от един характерен вид ковид, естествено не би трябвало да бъде прекомерно дълъг. В последна сметка тялото ни чака, че ще пристигна различен тип вирус, против който предходната версия на имунния отговор може да бъде освен безполезна, само че даже и нездравословна. Това, несъмнено, е моята догадка и към момента не е доказана с нищо. Но коронавирусите съществуват в човешката история от десетки хиляди години. Учените откриват разнообразни следи от еволюция в човешката имунна система, които са жестоко свързани с миграцията на хора в Източна Азия, където коронавирусите са били ендемични. Така че не е изключено да се окаже вярна.
Но в случай че за имунизацията бъде определена друга цел, а не шиповият протеин, тогава може да е допустимо да се откри повсеместен отговор. Или да се избере някаква по-тясно съответна цел. Тоест място в генома, което вирусът не може да промени фундаментално и е едно и също за всички разновидности.
- Честата реваксинация – от позиция на биологията има ли щета за хората?
Не бих споделил щета. При идващ конфликт с антиген ние освен усилваме броя на антителата, само че и подобряваме тяхното качество, силата на свързване с вируса, което се назовава авидност. Антителата се трансформират малко. В Т-клетките, В-клетките пораждат дребни разновидности, които разрешават на новите генерации от тези кафези да разпознават освен тези антигени, които към този момент са им били познати, само че даже и родствени.
От това има известна изгода. Но, несъмнено, успеваемостта може да се изчерпи. Увеличавайки броя на дозите, ще получаваме все по-малко спомагателен резултат. Това важи изключително за векторните ваксини. Тъй като се употребяват неведнъж, тялото се научава да се оправя с вектора, въз основа на който са направени. И по този метод за аденовируса, който се употребява като вектор, ще бъде все по-трудно да достави своя товар под формата на коронавирусен ген до човешките кафези, където той ще работи.
Превод: Елена Страхилова
Още: Омикрон – демонстрира ли ни коронавирусът, че ще става по-тежко, тъй като не подхождаме вярно?
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ