Симона Кодева: Трудих се много за Царица на нощта
Симона Кодева е измежду най-новото звездно попълнение на солистите в трупата на Държавна опера-Стара Загора. През март старозагорци видяха очарователното сопрано в ролята на Мюзета от операта „ Бохеми”, а на следващия ден, 15 април, от 19:00 часа Симона Кодева ще бъде за първи път в ролята на Лучия ди Ламермур от едноименната опера на Гаетано Доницети.
Очакван от певицата дебют, за който се готви още от студентските години. На сцената на Старозагорската опера Симона Кодева ще си партнира с китайския тенор Це Сонг, който ще дебютира в ролята на Едгардо. Баритонът Валери Турманов ще се превъплъти в една от най-силните за артиста функции – на брата на Лучия Енрико Аштън, а Раймондо ще бъде басът Юлиан Константинов.
Участват още Георги Динев /Артуро/, Стоян Буюклиев /за първи път като Нормано/, Тереза Бракалова /за първи път като Алиса/, оркестър, хор, Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора, Прабългарска школа за оцеляване „ Бага-Тур”. Диригент на постановката е Ивайло Кринчев, режисьор - Огнян Драганов. Хормайстор - Младен Станев.
Разговаряме със Симона Кодева в паузата сред две подготовки на операта „ Лучия ди Ламермур”, ден преди нейния дълго чакан дебют в ролята на Лучия.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Какви са спомените Ви от Вашата първа среща с музиката и Вашите първи учители, чиито препоръки не забравяте?
- Занимавам се с пеене от ранна детска възраст. Моята баба откри гения ми, когато бях в трети клас и ме записа в детския хор, управителен от Милка Стоева в Бургас. Там бях цели 10 години, имахме доста участия в състезания, в това число и интернационалните, работехме и със симфоничен оркестър, имахме доста концерти.
Не съм учила в музикално учебно заведение и ми бяха сложни солфежът и пеенето по ноти. А и като цяло - да си призная, не бях влюбена в операта и класическата музика. Като младеж, който желае да реализира триумф с допустимо минимум старания, ми се стори забавно да съм оперна певица, тъй като имам глас, артистична съм…
Уви, заблудих се доста съществено – избрах най-трудния път, в действителност! Най-първият ми преподавател, който ме насочи към класическото пеене /защото се колебаех сред него и италианската филология/, се споделя Мария Ангелова. За страдание тя неотдавна умря, беше дългогодишна солистка на Операта в Бургас, извънреден висок сопран, като мен. Тя ми даде първите насоки в пеенето, първите уроци получих от нея.
След това ме пое моята педагожка в Консерваторията проф. Благовеста Карнобатлова, от която също съм получила едни от най-ценните препоръки за специалността. Един от тях получих още в първи курс. Тогава с някои мои състудентки искахме да се „ пуснем в дълбоката вода” – в арии, които са познати, по-тежки от нашите благоприятни условия и възраст.
Та тогава Благовеста Карнобатлова сподели: „ Вие какво си мислите, че по време на вашето следване ще станете певици?! Вие ще можете да се наречете певици минимум след 10 години”. Ние се спогледахме, с съмнение посрещнахме тези думи. Сега обаче знам, че беше права и даже 10 години са малко за една оперна певица да се утвърди и построи на едно високо професионално равнище.”
- Години наред сте търсена като реализатор за ролята на Царицата на нощта от операта „ Вълшебната флейта” на Моцарт. Как усещате тази удивително сложна роля и по какъв начин тя се трансформира във Вашата визитна картичка?
- Поласкана съм, че дефинират този персонаж като емблематичен за мен. Това е доста сложен облик, виртуозно пеене, построих го с дълъг и твърдоглав труд. Когато ме утвърдиха да бъда една от Цариците на нощта в Софийската опера, готвих тази партия в продължение на шест месеца доста обширно и поредно, с ежедневна работа.
Човекът, който ми оказа помощ да усещам този облик като „ ръкавичка”, беше маестро Борис Спасов. С него сме работили фраза по фраза, срещна ме със спецификата на този жанр, с Ирина Щиглич работихме върху произношението, а музикално създадох партията с Вяра Шуперлиева. С този екип, с който работих, нямаше по какъв начин да не се получи добър резултат. Чувствам доста „ своя” тази роля, безпределно комфортно и удобно ми е и я извършвам с голямо наслаждение.
- Съдбата Ви сервира един ексцентричен подарък, с помощта на огромната Христина Ангелакова – музикално-театралния театър „ Моцарт и Салиери”, където сте и певица, и актриса и си партнирате с двама от най-големите артисти на актуалния български спектакъл Калин Врачански и Асен Блатечки, както и Владимир Зомбори и Христо Пъдев. Какво Ви даде този театър и какви бяха трудностите, които трябваше да преодолеете? Лесно ли се сработихте с актьорите? А с театралния режисьор в лицето на Бина Харалампиева?
- Този театър остави паметен спомен в моя живот и моята кариера. Изключително съм признателна на маестра Ангелакова, че избра мен да извърша ролята на Констанца, дамата на Моцарт. С актьорите работих извънредно прелестно и елементарно, те са необикновено земни и на първо място хора и доста ми помагаха. Задачата ми несъмнено беше сложна – да пея и да играя, тъй като на сцената бях с известни актьори и трябваше да съм на тяхното равнище.
Калин Врачански беше ходил на уроци по пеене! Ясно е какво се очакваше от мен. Работата ми с Бина Харалампиева не беше по никакъв начин лека. Нейните условия през цялото време бяха доста високи към мен. Тя по никакъв метод не отстъпваше, не правеше компромис, че аз не съм сценичен артист. Трудно ми беше да съблюдавам всичките й рекомендации и условия, беше много сериозна към мен.
На моменти губих вяра, губих религия в себе си, доста от нещата ми бяха непознати, това беше първия трагичен облик, който правех на сцената, до тогава бях играла единствено комични функции и типажи. Не ми беше по никакъв начин елементарно, само че се веселя, че в последна сметка съумях значително да извърша дилемите на режисьора и че се получи един впечатляващ театър. Наградата за мен бяха отзивите, които ме сложиха на сцената наедно с останалите артисти.
- Кариерата Ви върви зигзагообразно, не постоянно имате мотиви да се чувствате задоволена. Трябва ли актьорът да бъде преклонен и толерантен? Минавало ли Ви е през мозъка да се откажете? И по какъв начин убедихте себе си да продължите?
- Не съм станала елементарно певица. През годините поставих неправдоподобен труд, старания, неизменност, доста гледане на постановки и слушане на разнообразни артисти. Извървях един доста дълъг и тежък път, с цел да стана това, което съм. И не преставам да се уча…През годините доста пъти ми е идвало да се откажа, даже още в Консерваторията. Но упорството и вярата ми оказват помощ, а и аз не се предавам, не правя отстъпка елементарно, доста съм упорита и когато се окуражавам да реализира нещо, го върша непременно, колкото и време да отнеме това. Вярвам, че за всяко нещо ще пристигна точния миг и ще бъде в точното време. Ние, изпълнителите, би трябвало да бъдем търпеливи, да имаме вярата в себе си и неизбежно нещата се получават, нещата се случват.
- Преди две години Ви се наложи да „ спасите” спектакъла на операта „ Бохеми” в Старозагорската опера в ролята на Мюзета – заради заболяване на солист. И приехте, а не ббяхте пяла тази роля доста години. Това е огромен стрес за актьора, само че го направихте, и то сполучливо.
-Не бях пяла Мюзета от 2006 година, когато се случи това през 2020 година Това са 14 години и трябваше единствено за един ден още веднъж да си я напомня и да изляза в спектакъла на идващия ден. Беше доста огромен стрес, в началото аз отхвърлих, само че след това размислих и одобрих. Като пътувах към Стара Загора, незабавно си пуснах записа, започнах да си напомням заглавието…
Хубавото беше, че когато съм учила ролята преди години, съм я учила доста обширно, за относително дълъг интервал от време – фраза по фраза и всичко е останало в съзнанието ми. Правила съм тази партия с Вяра Шуперлиева. Та трудът ми тогава и напъните не са били напразни, тъй като си възвърнах партията бързо и сполучливо. Беше 22 януари 2020 година, когато Огнян Драганов ми се обади и сподели: „ Симона, ти ще пееш скоро тук /бях спечелила премия от майсторския клас на Веселина Кацарова да пея в ролята на Неда в спектакъла на операта „ Палячи” през февруари/, за какво не дойдеш да участваш в „ Бохеми”, имаме болен актьор?” А това е Пучини! Певецът освен би трябвало да знае своите реплики, само че би трябвало да знае репликите и на останалите герои, тъй като са доста навързани, встъпленията на моменти са много трудни…Но се получи! Рискът си заслужаваше “.
- Работата в драматично-музикалния спектакъл трансформира ли Ви в певица-актриса? И това оказва помощ ли на сцената в оперния театър?
- Да, несъмнено оказва помощ. Докато в операта на напред във времето е пеенето, красивото звукоизвличане, красивият глас, в един музикален спектакъл играта е на напред във времето и изразното средство е с изключение на пеенето, и говорът.
Успях значително да ограмотя тялото си – да бъде съответно на всяка една обстановка, изразните средства на тялото да бъдат доста по-ярки, експресивни и изразителни и освен да приказвам с гласа си, а и с тялото си, да отвръщам на всяка обстановка доста бързо, да имам по-голяма централизация на държанието на тялото и умения да го притежавам.”
Много ми оказа помощ, беше извънредно потребна работата ми с Веселина Кацарова - да донаредя пъзела, тъй като всеки един артист построява с течение на времето своя усет, хармония и схващане що е то вярно гласоводене. Записвам се непрекъснато, когато работя и това доста ми оказва помощ.
- Предстои Ви дебют в ролята на Лучия. Колко време се готвите за този дебют? Какво е по-различното и доста специфичното в тази роля? Чувствате ли я към този момент Ваша или времето би трябвало да покаже…
- Категорично - времето би трябвало да покаже. За една роля може да се каже, че е „ станала” за един артист, когато се изпее най-малко 4-5 пъти на сцена. Определено усещам ролята на Лучия като своя, мисля че към този момент съм узряла за нея, напълно е в моите благоприятни условия – актьорски и певчески. И ще се развличам. Аз съм стигнала към този момент на това равнище от своето развиване и осъзнаване като реализатор, че излизам и се развличам на сцената, възпроизвеждам облици и съм един дипломат и проводник на това, което е желал да каже създателят на заглавието – на публиката.
- За коя роля още мечтае Симона Кодева?
- Ролята, която желая да изпея на сцена и все съм се разминавала в годините, е Джилда /”Риголето”/. Знам я наизуст, пяла съм я, само че до театър не съм стигнала. Така беше и с Лучия – преди доста години съм я подготвила и изработила и очевидно съм чакала комфортния миг. Няма нищо инцидентно и нищо на вятъра, нещата се случват в най-подходящия миг!”
- Как се чувствате в Старозагорската опера и какво се промени в живота Ви?
- Чувствам се доста добре, усещам се на мястото си, в средата си. Изпълни се една моя фантазия – да съм в спектакъл, в който постоянно съм желала да работя, спектакъл, в който има доста спектакли и разнообразни реализатори. Продължавам да имам вяра, че моите старания не са били напразни като експерт!”
БТА
Очакван от певицата дебют, за който се готви още от студентските години. На сцената на Старозагорската опера Симона Кодева ще си партнира с китайския тенор Це Сонг, който ще дебютира в ролята на Едгардо. Баритонът Валери Турманов ще се превъплъти в една от най-силните за артиста функции – на брата на Лучия Енрико Аштън, а Раймондо ще бъде басът Юлиан Константинов.
Участват още Георги Динев /Артуро/, Стоян Буюклиев /за първи път като Нормано/, Тереза Бракалова /за първи път като Алиса/, оркестър, хор, Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора, Прабългарска школа за оцеляване „ Бага-Тур”. Диригент на постановката е Ивайло Кринчев, режисьор - Огнян Драганов. Хормайстор - Младен Станев.
Разговаряме със Симона Кодева в паузата сред две подготовки на операта „ Лучия ди Ламермур”, ден преди нейния дълго чакан дебют в ролята на Лучия.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Какви са спомените Ви от Вашата първа среща с музиката и Вашите първи учители, чиито препоръки не забравяте?
- Занимавам се с пеене от ранна детска възраст. Моята баба откри гения ми, когато бях в трети клас и ме записа в детския хор, управителен от Милка Стоева в Бургас. Там бях цели 10 години, имахме доста участия в състезания, в това число и интернационалните, работехме и със симфоничен оркестър, имахме доста концерти.
Не съм учила в музикално учебно заведение и ми бяха сложни солфежът и пеенето по ноти. А и като цяло - да си призная, не бях влюбена в операта и класическата музика. Като младеж, който желае да реализира триумф с допустимо минимум старания, ми се стори забавно да съм оперна певица, тъй като имам глас, артистична съм…
Уви, заблудих се доста съществено – избрах най-трудния път, в действителност! Най-първият ми преподавател, който ме насочи към класическото пеене /защото се колебаех сред него и италианската филология/, се споделя Мария Ангелова. За страдание тя неотдавна умря, беше дългогодишна солистка на Операта в Бургас, извънреден висок сопран, като мен. Тя ми даде първите насоки в пеенето, първите уроци получих от нея.
След това ме пое моята педагожка в Консерваторията проф. Благовеста Карнобатлова, от която също съм получила едни от най-ценните препоръки за специалността. Един от тях получих още в първи курс. Тогава с някои мои състудентки искахме да се „ пуснем в дълбоката вода” – в арии, които са познати, по-тежки от нашите благоприятни условия и възраст.
Та тогава Благовеста Карнобатлова сподели: „ Вие какво си мислите, че по време на вашето следване ще станете певици?! Вие ще можете да се наречете певици минимум след 10 години”. Ние се спогледахме, с съмнение посрещнахме тези думи. Сега обаче знам, че беше права и даже 10 години са малко за една оперна певица да се утвърди и построи на едно високо професионално равнище.”
- Години наред сте търсена като реализатор за ролята на Царицата на нощта от операта „ Вълшебната флейта” на Моцарт. Как усещате тази удивително сложна роля и по какъв начин тя се трансформира във Вашата визитна картичка?
- Поласкана съм, че дефинират този персонаж като емблематичен за мен. Това е доста сложен облик, виртуозно пеене, построих го с дълъг и твърдоглав труд. Когато ме утвърдиха да бъда една от Цариците на нощта в Софийската опера, готвих тази партия в продължение на шест месеца доста обширно и поредно, с ежедневна работа.
Човекът, който ми оказа помощ да усещам този облик като „ ръкавичка”, беше маестро Борис Спасов. С него сме работили фраза по фраза, срещна ме със спецификата на този жанр, с Ирина Щиглич работихме върху произношението, а музикално създадох партията с Вяра Шуперлиева. С този екип, с който работих, нямаше по какъв начин да не се получи добър резултат. Чувствам доста „ своя” тази роля, безпределно комфортно и удобно ми е и я извършвам с голямо наслаждение.
- Съдбата Ви сервира един ексцентричен подарък, с помощта на огромната Христина Ангелакова – музикално-театралния театър „ Моцарт и Салиери”, където сте и певица, и актриса и си партнирате с двама от най-големите артисти на актуалния български спектакъл Калин Врачански и Асен Блатечки, както и Владимир Зомбори и Христо Пъдев. Какво Ви даде този театър и какви бяха трудностите, които трябваше да преодолеете? Лесно ли се сработихте с актьорите? А с театралния режисьор в лицето на Бина Харалампиева?
- Този театър остави паметен спомен в моя живот и моята кариера. Изключително съм признателна на маестра Ангелакова, че избра мен да извърша ролята на Констанца, дамата на Моцарт. С актьорите работих извънредно прелестно и елементарно, те са необикновено земни и на първо място хора и доста ми помагаха. Задачата ми несъмнено беше сложна – да пея и да играя, тъй като на сцената бях с известни актьори и трябваше да съм на тяхното равнище.
Калин Врачански беше ходил на уроци по пеене! Ясно е какво се очакваше от мен. Работата ми с Бина Харалампиева не беше по никакъв начин лека. Нейните условия през цялото време бяха доста високи към мен. Тя по никакъв метод не отстъпваше, не правеше компромис, че аз не съм сценичен артист. Трудно ми беше да съблюдавам всичките й рекомендации и условия, беше много сериозна към мен.
На моменти губих вяра, губих религия в себе си, доста от нещата ми бяха непознати, това беше първия трагичен облик, който правех на сцената, до тогава бях играла единствено комични функции и типажи. Не ми беше по никакъв начин елементарно, само че се веселя, че в последна сметка съумях значително да извърша дилемите на режисьора и че се получи един впечатляващ театър. Наградата за мен бяха отзивите, които ме сложиха на сцената наедно с останалите артисти.
- Кариерата Ви върви зигзагообразно, не постоянно имате мотиви да се чувствате задоволена. Трябва ли актьорът да бъде преклонен и толерантен? Минавало ли Ви е през мозъка да се откажете? И по какъв начин убедихте себе си да продължите?
- Не съм станала елементарно певица. През годините поставих неправдоподобен труд, старания, неизменност, доста гледане на постановки и слушане на разнообразни артисти. Извървях един доста дълъг и тежък път, с цел да стана това, което съм. И не преставам да се уча…През годините доста пъти ми е идвало да се откажа, даже още в Консерваторията. Но упорството и вярата ми оказват помощ, а и аз не се предавам, не правя отстъпка елементарно, доста съм упорита и когато се окуражавам да реализира нещо, го върша непременно, колкото и време да отнеме това. Вярвам, че за всяко нещо ще пристигна точния миг и ще бъде в точното време. Ние, изпълнителите, би трябвало да бъдем търпеливи, да имаме вярата в себе си и неизбежно нещата се получават, нещата се случват.
- Преди две години Ви се наложи да „ спасите” спектакъла на операта „ Бохеми” в Старозагорската опера в ролята на Мюзета – заради заболяване на солист. И приехте, а не ббяхте пяла тази роля доста години. Това е огромен стрес за актьора, само че го направихте, и то сполучливо.
-Не бях пяла Мюзета от 2006 година, когато се случи това през 2020 година Това са 14 години и трябваше единствено за един ден още веднъж да си я напомня и да изляза в спектакъла на идващия ден. Беше доста огромен стрес, в началото аз отхвърлих, само че след това размислих и одобрих. Като пътувах към Стара Загора, незабавно си пуснах записа, започнах да си напомням заглавието…
Хубавото беше, че когато съм учила ролята преди години, съм я учила доста обширно, за относително дълъг интервал от време – фраза по фраза и всичко е останало в съзнанието ми. Правила съм тази партия с Вяра Шуперлиева. Та трудът ми тогава и напъните не са били напразни, тъй като си възвърнах партията бързо и сполучливо. Беше 22 януари 2020 година, когато Огнян Драганов ми се обади и сподели: „ Симона, ти ще пееш скоро тук /бях спечелила премия от майсторския клас на Веселина Кацарова да пея в ролята на Неда в спектакъла на операта „ Палячи” през февруари/, за какво не дойдеш да участваш в „ Бохеми”, имаме болен актьор?” А това е Пучини! Певецът освен би трябвало да знае своите реплики, само че би трябвало да знае репликите и на останалите герои, тъй като са доста навързани, встъпленията на моменти са много трудни…Но се получи! Рискът си заслужаваше “.
- Работата в драматично-музикалния спектакъл трансформира ли Ви в певица-актриса? И това оказва помощ ли на сцената в оперния театър?
- Да, несъмнено оказва помощ. Докато в операта на напред във времето е пеенето, красивото звукоизвличане, красивият глас, в един музикален спектакъл играта е на напред във времето и изразното средство е с изключение на пеенето, и говорът.
Успях значително да ограмотя тялото си – да бъде съответно на всяка една обстановка, изразните средства на тялото да бъдат доста по-ярки, експресивни и изразителни и освен да приказвам с гласа си, а и с тялото си, да отвръщам на всяка обстановка доста бързо, да имам по-голяма централизация на държанието на тялото и умения да го притежавам.”
Много ми оказа помощ, беше извънредно потребна работата ми с Веселина Кацарова - да донаредя пъзела, тъй като всеки един артист построява с течение на времето своя усет, хармония и схващане що е то вярно гласоводене. Записвам се непрекъснато, когато работя и това доста ми оказва помощ.
- Предстои Ви дебют в ролята на Лучия. Колко време се готвите за този дебют? Какво е по-различното и доста специфичното в тази роля? Чувствате ли я към този момент Ваша или времето би трябвало да покаже…
- Категорично - времето би трябвало да покаже. За една роля може да се каже, че е „ станала” за един артист, когато се изпее най-малко 4-5 пъти на сцена. Определено усещам ролята на Лучия като своя, мисля че към този момент съм узряла за нея, напълно е в моите благоприятни условия – актьорски и певчески. И ще се развличам. Аз съм стигнала към този момент на това равнище от своето развиване и осъзнаване като реализатор, че излизам и се развличам на сцената, възпроизвеждам облици и съм един дипломат и проводник на това, което е желал да каже създателят на заглавието – на публиката.
- За коя роля още мечтае Симона Кодева?
- Ролята, която желая да изпея на сцена и все съм се разминавала в годините, е Джилда /”Риголето”/. Знам я наизуст, пяла съм я, само че до театър не съм стигнала. Така беше и с Лучия – преди доста години съм я подготвила и изработила и очевидно съм чакала комфортния миг. Няма нищо инцидентно и нищо на вятъра, нещата се случват в най-подходящия миг!”
- Как се чувствате в Старозагорската опера и какво се промени в живота Ви?
- Чувствам се доста добре, усещам се на мястото си, в средата си. Изпълни се една моя фантазия – да съм в спектакъл, в който постоянно съм желала да работя, спектакъл, в който има доста спектакли и разнообразни реализатори. Продължавам да имам вяра, че моите старания не са били напразни като експерт!”
БТА
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ