Симона в носия от Щърково ни представя в Девойко, мари, хуб...
Симона Димитрова от село Бъта е измежду българските девойки, определени да показват достоверни национални носии от Пазарджишко в календара " Девойко, мари, хубава " 2022. Тя демонстрира сукманена носия от село Щърково, правена при започване на ХХ век. Облеклата са от архива на Регионален исторически музей Пазарджик.
Носията е показана в месец януари от календара " Девойко, мари, хубава " 2022 на Фондация " Живите български корени ", показващ шедьоври от българското културно-историческо завещание - обичайни национални костюми, носени от българката в края на XIX началото на XX век.
Сукманът е направен от домакински черен вълнен плат, без ръкави, с необятен пазвен отвор и пришити опашки откъм гърба към раменете. Ризата е памучна, бяла, туникообразна, украсена с ръчно направена фина дантела. Престилката е двуплата. Чорапите са ръчно плетени, с декорация от стилизирани флорални претекстове. Кърпата е памучна, с красиви разноцветни зарафлъци (кенета).
Екипът на Фондация „ Живите български корени “ благодари от сърце на Борис Хаджийски – шеф на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова Мария Йорданова – организатор отдел „ Етнография “ РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик
Симона Димитрова е единствено на 16 години. Зад това красиво и одухотворено лице стои будно девойче, мощно обичащо фолклора - описват за нея от фондацията. Ето какво споделя тя за себе си:
„ Родена съм в панагюрски край, село Бъта. Тук съм израснала, тук са моите родители, моите родственици, моите корени. Като всеки младеж обичам хубавата музика, обичам българската национална музика и ария. Обичам да бленувам.
Моята прабаба Стоянка Сиводошева е една от основателките на Фолклорен отбор ”Иглика”, който следващата година ще празнува своя 70 годишен празник. За нея са ми разказвали, че е пеела доста хубаво и е имала необикновено мощен глас. Наследила съм от нея тази заложба. Да, аз пея в действителност от както се помня. Обичам българската национална ария, обичам нашите, бътовските национални песни. Имам многочислени оценки от фестивали и събори.
Много обичам историческите забележетелности на Панагюрище, покрайнините на моето родно село Бъта. В село Бъта всяка година се организира кукерският празник „ Рогача”, а от 10 години имаме и „ Празник на шарената сол”.
Магично и неповторимо е чувството да облечеш носия на повече от 100 години. Обичам да се обличам в носия. Много обичам да извършвам бътовските и българските национални песни нагиздена с бътовската национална носия, с шарената китка на главата и усмивка на лицето.
България за мен е красота и любов! "
*Фотограф: Petar Petrov
Носията е показана в месец януари от календара " Девойко, мари, хубава " 2022 на Фондация " Живите български корени ", показващ шедьоври от българското културно-историческо завещание - обичайни национални костюми, носени от българката в края на XIX началото на XX век.
Сукманът е направен от домакински черен вълнен плат, без ръкави, с необятен пазвен отвор и пришити опашки откъм гърба към раменете. Ризата е памучна, бяла, туникообразна, украсена с ръчно направена фина дантела. Престилката е двуплата. Чорапите са ръчно плетени, с декорация от стилизирани флорални претекстове. Кърпата е памучна, с красиви разноцветни зарафлъци (кенета).
Екипът на Фондация „ Живите български корени “ благодари от сърце на Борис Хаджийски – шеф на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова Мария Йорданова – организатор отдел „ Етнография “ РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик
Симона Димитрова е единствено на 16 години. Зад това красиво и одухотворено лице стои будно девойче, мощно обичащо фолклора - описват за нея от фондацията. Ето какво споделя тя за себе си:
„ Родена съм в панагюрски край, село Бъта. Тук съм израснала, тук са моите родители, моите родственици, моите корени. Като всеки младеж обичам хубавата музика, обичам българската национална музика и ария. Обичам да бленувам.
Моята прабаба Стоянка Сиводошева е една от основателките на Фолклорен отбор ”Иглика”, който следващата година ще празнува своя 70 годишен празник. За нея са ми разказвали, че е пеела доста хубаво и е имала необикновено мощен глас. Наследила съм от нея тази заложба. Да, аз пея в действителност от както се помня. Обичам българската национална ария, обичам нашите, бътовските национални песни. Имам многочислени оценки от фестивали и събори.
Много обичам историческите забележетелности на Панагюрище, покрайнините на моето родно село Бъта. В село Бъта всяка година се организира кукерският празник „ Рогача”, а от 10 години имаме и „ Празник на шарената сол”.
Магично и неповторимо е чувството да облечеш носия на повече от 100 години. Обичам да се обличам в носия. Много обичам да извършвам бътовските и българските национални песни нагиздена с бътовската национална носия, с шарената китка на главата и усмивка на лицето.
България за мен е красота и любов! "
*Фотограф: Petar Petrov
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ