В „Ръцете на Ковид“ – 12 дни, 9 от които по корем, в борба за глътка въздух…
Симон Вартерян – един българин, учил теология в Софийския университет, приключил Харвард, описа в обществените мрежи за тежката си борба с ковид и за това по какъв начин е оживял от смъртоносната коронавирус хватка, в случай, че медиците му давали беден късмет – едвам 15%, с цел да оцелее
Ето и постът му във Фейсбук:
„ Аз бях в „ Ръцете на Ковид “ и имах 15% късмет да оцелея. От много време събирах сили, с цел да напиша този пост, само че ето, че пристигна време и съм подготвен! В началото на август бях признат в болница и за няма и 24 часа получих остра дихателната непълнота, поради която бях наведен в реанимация.
Бях 12 дни там, 7 от които с заплаха за живота и 9 денонощия лежане по стомах. Не поисквам на никой да се бори за глътка въздух, на никой да преживее това, което аз и моето семейство преживяхме. В същия този момен да схвана, че чакаме още едно дете, а то може в никакъв случай да не познава татко си.
А знаете ли ужаса, който видях в очите на сина ми, който беше очевидец, когато линейката дойде и ме взе. Не желая да ви загатвам, какви премеждиas бяха това и какъв брой мъчно беше да ми намерят място в някоя болница. За това, какво е претърпяла жена ми и какъв брой е било мъчно да изясни на седемгодишния ни наследник, за какво не си идва тати и по кое време ще се прибере, след телефонния диалог с един от докторите от реанимация, който я е подготвил, че интубират ли ме, нямам късмет да оцелея, а положението ми е сериозно.
И за всички останали проблеми и нерви с РЗИ, лаборатория и болница (няма да им изтъквам имената), която е трябвало да удостовери направените ПСР проби, на сина ми, който за голямо мое страдание заразих и да бъде въведена вярна информация по отношение на карантината, с цел да може жена ми да посети АГ експерт.
С този пост, не желая да описвам в детайли за ужаса, който изживяхме, а желая да благодаря преди всичко на всички доктори от реанимацията на Окръжна болница “ Св. Анна “ гр. София и особено на началника на отделението Д-р Николаков, които избавиха живота ми.
Специални благодарности на всички медицински сестри и изключително на Ани Ангелова, която се заинати и до момента в който не започнах да се храня не се отхвърли, както и на Дани Маркова, и на всички санитари, които ме обгрижваха. Само желая да загатна, че тези хора през месец август бяха на лимита на силите си, че тези хора също се заразяват, също имат близки, деца, само че не стопират да се борят за нашите животи непрекъснато!
Специални благодарности на Д-р София Паскова, моят персонален лекар, която направи всичко по силите си и убеди Бърза помощ да дойдат да ме вземат, тъй като у дома нямах шансове. На Д-р Doncho Donchev, за помоща в лекуването ми, който също се сблъска лице в лице с вируса, заразявайки се до момента в който избавя животи.
Специално благодаря и на Maria Ivanova и на шефа на учебно заведение ЕСПА Елена Немцова. Благодаря на всички другари, сътрудници, клиенти за поддръжката и помощта, благодаря и на тези, които смятах за близки, а те даже и не писаха да схванат по какъв начин съм…
Аз оцелях единствен, от признатите тогава в отделението, вирусът не сортира млади или остарели, доста животи биват прекъсвани от него. От персонален опит – това е ужаса на ужасиите! А с последните две фотоси от поста ми, желая да кажа, че аз отново се върнах там, от където стартира втория ми живот, с цел да покажа „ Ръцете на Ковид “ по метода, по който го умея най-добре. Поклон към всички, които са на първа линия в битката с Covid-19! ❤️????❤️ “
