Симеон Сакскобургготски, бивш премиер (2001-2005 г.) и цар на българите

Симеон Сакскобургготски, някогашен министър председател (2001-2005 г.) и цар на българите (1943-1946 г.), продава царската вила в град Баня, община Карлово.

Обява за продажбата на парцела, с прилежащите здания и парк, планиран и основан персонално от Цар Борис III, разбуни духовете в Баня и надигна вълна от неодобрение. От съдружие „ Заедно за град Баня “ оферират парцелът да бъде закупен от страната.

В писмо, изпратено до ръководителя на Народно събрание, премиера, президента, регионалния управтел и метът на общината, се споделя, че по този метод ще се подсигурява отбраната на публичния интерес.

Вилата е издигната през 1929 година в северния завършек на тогавашното село Баня по план на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Тя измежду 6-те частни парцела на царското семейство Кобурготски и единствената частна къща, издигната от Борис III.

Борис III посещава Баня през 1925 година след несполучливо лекуване на ревматизма си в Хисаря. Тогава царят отсяда във вилата на своя другар фабриканта Велизар Багаров. Царят прави оценка почтено преимуществата на Карловските бани и взема решение да построи своя лятна вила наоколо до тях.

Земята, върху която е издигната вилата, е била закупена от локалните земеделци. Общата повърхност на дребния архитектурен отбор е 10 дка., като 7 дка. е площта на парка, съседен към комплекса. Като фен на ботаниката цар Борис III основава един превъзходен парк в царската къща. През парка е прекосявала дребна вада, която е напоявала красивите растения, които през днешния ден са показани от блатната секвоя, дивият кестен, магнолията и доста други. Паркът лежи на богати извори на топли минерални води и на територията му има подобен лековит минерален извор.

Вилата е издигната в архитектурния жанр на българския Романтизъм претворяващ духа на българската възрожденска архитектура с присъщите за стила детайли и елементи като огромния чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е постлан с италиански теракот, а 5 дъбови колони обезпечават неговата резистентност. Прозорците са с кепенци и други детайли, заимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още 2 по-малки здания, предопределени за посетители и прислуга. Целият парцел е ограден с солиден, висок каменен дувар с 2 дъбови ковани врати. Царската вила е семпло обзаведена, без непотребен разкош и искра.

След анулацията на монархията в България през 1946 година дворецът в Баня е национализиран от тогавашния режим. Едва след демократичните промени българският съд в 90-те година на 20 век възвръща собствеността на двореца на наследниците на Борис III – княгиня Мария Луиза и цар Симеон II. Днес постройката съхранява достоверна ориенталска мебел, картини от най-видни български художници доближени и ценени от българската царска династия като Константин Щъркелов, Борис Денев, Владимир Наумов и други. Вилата е първият дом в България на цар Симеон II след окончателното му завръщане в родината, той и сестра му със свои посетители и доближени постоянно обитават тук, а Баня е изборната секция където царят гласоподава. Комплексът е предпазен с държавен статут на „ монумент на културата “, за него се грижи Винарна „ Розовата Долина “, винарната е известна с това, че от нейните 65 000 m² се създават специфични виновност ценени от Херман Гьоринг и Адолф Хитлер, a които във времената на СССР се доставят особено за Политбюро на Централен комитет на КПСС и персонално за Леонид Илич Брежнев.