Симеон Николов е само на 17 години, но вече е

Симеон Николов е единствено на 17 години, само че към този момент е притежател на.

На към момента нежна възраст разпределителят ни към този момент е в мъжкия народен тим на България и водач на Левски. Младият Николов върви по стъпките на татко си Владимир и брат си Александър. Не се опасява от провокации, в противен случай - желае ги. Николов даде изявление за формалния уебсайт на Българската федерация по волейбол незабавно след церемонията, проведена от фондация " Български спорт " и Български олимпийски комитет.

Как се чувствате като притежател на " Икар "?

- Първо желая да благодаря на хората, които провеждат награждаването. На Българския олимпийски комитет, на фондация " Български спорт ". Горд съм, че са оценили труда, който поставих през цялата година. " Икар " -и са носили най-великите български спортисти. И в този момент е късмет да благодаря, че станах част от тях. Имам още ужасно доста да изучавам, да реализирам. Нека това е началото. Мечтая следващата година още веднъж да получа " Икар ", само че не за мен, а за националния тим на България.

Изпращате доста сложна година. Как бихте я описали?

- Като потребна. В нея израснах ужасно доста. Случиха ми се непредвидени неща. Да, те към този момент са в предишното, само че ще бъдат от изгода за бъдещето. Най-вече се развих ментално. Трябваше да преживея тежка травма. Ужасно мъчно е да чуеш, че няма да отидеш на Световно състезание. Трябваше да бъда мощен и мисля, че се оправих. След това пристигна Световното състезание и олимпийската подготовка. Напрежението беше голямо. Знаех, че би трябвало да се потвърждавам не всеки ден, а всяка секунда. Всички тези дни с националния тим бяха голям опит.

А какво очаквате от идната година?

- Ще играя във всички възрасти с националния тим, за които имам право. Още на 3 януари започваме подготовка за европейската подготовка в Румъния за отбора под 20 години. Прибираме се и незабавно идва шампионатът Купа България с Левски. Труден месец ще е януари. Но аз не се тормозя, а го очаквам с неспокойствие. През лятото е шампионатът, на който всички се надяваме - Лигата на нациите. Дано да съм жив и здрав, да имам шанса да се изправя против най-хубавите в света. България към момента има минимална вяра за класиране на Олимпийските игри в Париж. Защо да не имаме вяра в нея? Ако чудото стане, ще се сме на най-великия шампионат. Искам да се боря за този късмет.

Следвате стъпките на брат си Александър и след края на сезона отивате да учите и играете в Съединени американски щати. Колко огромна крачка е това?

- Най-голямата! Отивам на другия завършек на света без фамилията и приятелите ми. Мисля, че по този начин е вярното. Не се тормозя, а нямам самообладание. Животът в Съединени американски щати е напълно друг. Аз " влизам в обувките " на брат ми и вървя по неговия път. Алекс е моето ентусиазъм. Видях какъв брой той се разви в Америка и мисля, че това ще е потребно за моята кариера. Ако Алекс не беше минал по този път, надали и аз щях да го напряко. Сега той ми сподели: " Браво за решението! "

Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,