С. Николов: Срещата Путин-Тръмп може да отвори пътя към избягване на най-страшното - световна война
Симеон Николов е дълготраен посланик, някогашен зам.-министър на защитата и основен специалист в Администрацията на президента. Член на УС на Българско дипломатическо сдружение. Основател и основен редактор на електронното издание „ Експерт-БДД “ за разбори в региона на интернационалната политика, сигурност и дипломация. Директор на Центъра за стратегически проучвания в сигурността и интернационалните връзки.
- Г-н Николов, напрежението преди срещата сред Путин и Тръмп в Аляска бе голямо, като че ли се очакваше да се случи нещо, което да тласне към мир обстановката в Украйна. След срещата обаче множеството наблюдаващи настояват, че не се е случило нищо. С празни ръце ли си потегли Тръмп, както разяснява АП? Имаше ли за Вас изненада от случилото се в Аляска?
- Прекомерните упования на някои се дължат на недоумение на комплексния темперамент и сложността на множеството проблеми, на непознаване на дипломатическата процедура и закономерности в преговорния развой, а при други – на обременена политическа пристрастност към едната или другата страна на спора или просто на пропагандни способи. Разбира се, че не можехме да чакаме „ знамение “ от първата среща на двамата президенти. Между готовността за договаряния и сполучливите решения има прекомерно необятна сива зона на политиката, позната същински единствено на дипломатите.
Вторият значим миг се състои в това, че интересите на двете велики сили не се простират само до войната в Украйна и предстоящо въпросите от сферата на разоръжаването и икономическите връзки заеха несъмнено място. Недостатък в комуникирането им е, че не бе споделена нова информация за желанията в тези значими посоки, от които в огромна степен зависи и разбирателството и интернационалната сигурност. Да не забравяме и геополитическите им ползи, да вземем за пример устрема на Съединени американски щати да бъде подкопана връзката сред Москва и Пекин, както и да бъде изтласкана на Русия от Кавказкия район.
В предишни срещи на пратениците на Тръмп в Москва са били отработени доста въпроси, което разреши да се случи срещата сред двамата президенти. Затова не е заслужено и правилно да се твърди, че тя не е донесла „ нищо “. Ако това беше по този начин, Тръмп щеше да си тръгне на петата минута, както авансово беше декларирал. А и не наложи нови наказания на Русия, с които заплашваше преди срещата. В изявлението си за Fox News президентът Тръмп акцентира, че „ Преговорите имат огромен прогрес, макар неналичието на договорка. Съгласихме се с Путин по доста, доста точки. Останаха единствено няколко. Сега зависи от Зеленски да докара договорката до дъно. “ Проблемът е, че Зеленски не е податлив на никакви отстъпки и е подкрепян в тази си позиция от най-големите европейски страни.
Аргументите на критиците, че срещата била къса и „ нищо “ не било реализирано, би трябвало да знаят, че според дипломатическата процедура всички въпроси се договарят авансово и на срещата на президентите единствено се официализират с или без някои дребни допълнения.
- Интересен и къс коментар направи „ Гардиън “: „ Тръмп не реализира договорка за Украйна, само че посъветва Зеленски да реализира договорка “. Как го тълкувате? Означава ли това, че Зеленски ще бъде под напън да одобри спокойно съглашение, без значение от изискванията?
- Странно, че не бе дадена публичност по проблема с нелегитимността на президента Зеленски и произлизащата от това годност на подписването на какъвто и да е документ. Целта няма да бъде прилепяне на Зеленски или който и да е на негово място да одобри съглашение, без значение от изискванията, а да бъде уверен в първичните си нереалистични позиции. Не е допустимо да искаш от побеждаваща сега страна цялостна и безусловна капитулация, а би трябвало да преговаряш. Какво би се случило с рускоговорящото население в четирите области, в случай че съветската страна се изтегли? Какво ще предприеме украинската войска след възобновяване и превъоръжаването си? Освен това Тръмп предупрежадаваше Зеленски още през цялото време, че Украйна не може да победи Русия и би трябвало да търси съглашение, само че той не го послуша, за което виновност имаха несъмнено европейските му съдружници.
Важното в постигнатото единодушие в този момент е, че най-хубавият метод за преустановяване на война сред Русия и Украйна е директното подписване на спокойно съглашение, което би поставило завършек на войната, а не просто съглашение за преустановяване на огъня. Европейските страни от „ Коалицията на искащите “ желаеха обаче, да отсрочат договарянията за териториалните отстъпки, до момента в който не бъде реализирано преустановяване на огъня по актуалната фронтова линия. Сега обаче това ще се случи не незабавно, а по-късно. Европа поддържа Украйна в настояването й за гаранция за сигурност, само че откакто участието в НАТО към този момент не е алтернатива, въпросът остава открит, в случай че изключим неуточненото предложение на Съединени американски щати за гаранция. Нееднократно споменаваните оферти за разполагане на въоръжени сили на Обединеното кралство и други европейски страни са в нарушаване на интернационалното право и несъмнено неприемливи за Русия. Украйна е притисната освен от заканите на Съединени американски щати да одобри тези условия, само че и от публичното мнение в страната, което уверено се обръща против продължаването на войната без политическа поддръжка.
- Путин сподели следното: „ Днес чуваме президента Тръмп да споделя, че в случай че беше президент, нямаше да има война. Мисля, че това фактически щеше да се случи. Потвърждавам го “. Очевидно съветският президент връща събитията към навечерието на войната. Може ли да създадем извода, че изискванията от края на 2022 година са изискванията, които Русия слага и през днешния ден?
- Отчасти „ да “, частично „ не “, тъй като изискванията през днешния ден са изменени. Но най-високо в скалата стои сигурността в Европа и мястото на Русия във формиращия се нов международен ред и опцията за мирни политически и стопански връзки и взаимоизгодно развиване. На този декор не са без значение стратегическите позиции от Близкия Изток и Черноморския район до Северно море. Но не и обособени фронтови позиции от настоящата в Украйна война. Днес Путин се обръща към нов многополюсен свят, в който Русия още веднъж да има въздействие. Срещу това пък Тръмп може и да получи по този начин мечтаната Нобелова премия за мир. А Путин се нуждае от унищожаване на най-малко някои наказания, с цел да избави стопанската система на страната.
- Как тълкувате надписа СССР върху пуловера на външния министър Лавров?
- Лавров е посланик от най-висша класа в света. Затова съм сюрпризиран от потреблението на такива начини за подстрекателство и увещание на историята. Още повече, че сред Съюз на съветските социалистически републики и днешна Русия няма никаква аналогия. Друг е въпросът, че визитата на държавен глава е публично събитие, което изисква прецизно съблюдаване на протокола в това число за облеклото.
- Кой бе по-убедителен и по-успешен – разузнавачът (Путин) или предприемачът (Тръмп)?
- Разбира се, че по-убедителен и сполучлив бе Путин, само че по-скоро при съпоставяне с импулсивния и самоуверен Тръмп. В съпоставяне с него Путин има доста по-богат опит, геополитически взор върху събитията, проницателност. Побеждава друг, който знае и приказва най-вече, а този, който работи най-правилно. Това важи несъмнено за извършената среща, за която е въпросът Ви, само че не и за започването на войната.
Путин потвърди, че дипломацията е по надеждна в такива случаи, само че Тръмп заложи на бизнес–подхода и никой не може да отхвърли резултата от съчетаването на двата.
- Стъписващ е контрастът сред приема на Зеленски в Белия дом преди няколко месеци и посрещането на и Путин в Аляска – червен килим, изтребители, брониран „ Кадилак “, усмивки. Европа не наподобява във екстаз от това, господин Николов. Какви знаци даде Тръмп с обилното посрещане и по какъв начин очаквате да реагират оттук насетне водещите европейски страни?
- Не намирам посрещането за „ охолно “. Много детайли от него бяха даже съкратени, в това число обяд, диалози на четири очи и т.н. Показателен знак обаче беше приветстването при посрещането му с ръкопляскане. Не бива да се омаловажава срещата, която може да отвори пътя към отбягване на най-страшното – бъдеща международна война. Истинският пълководец строи кораба си, преди да се е разразила бурята в океана. Коалицията на европейски страни, които се готвят за война с Русия, надали не се оплакват, че се организира среща сред Тръмп и Путин. А фактически искащите мир би трябвало да приветстват всяка сходна стъпка. Самата среща има към този момент позитивен резултат. Но „ Европа “ се оплаква? Не би трябвало да чакаме незабавни решения, само че срещата сред двете нуклеарни сили в света не е мотив за недоволство, а за одобрение и поддръжка.
На Европейски Съюз не му приляга нито военна фуражка, нито големи стратегии за въоръжаване. Неговият апел би трябвало да бъде „ Победител е Мирът “. На последната си среща водачите от „ Коалицията на искащите “ започнаха да вършат отстъпки от някои досегашни позиции. Така да вземем за пример канцлерът на Германия Фридрих Мерц съобщи, че фронтовите линии би трябвало да са насочна точка в договарянията, което опонира на декларираното от Зеленски мнение за „ никакви териториални отстъпки “.
- Предаде ли Тръмп Европа или усилва цената на сигурността, която Съединени американски щати й дават?
- Не можем да приказваме за „ предаване “ на Европа във връзка с излизане от войната в Украйна, за разлика от комерсиалната договорка сред президента Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, която трябваше да реши митническия спор сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, оценена от Лоран Сен-Мартен, държавен секретар на Франция по външната търговия, като „ израз на неналичието на потенциал на Европа да работи “. Но към момента има разлики сред позициите на Съединени американски щати и Европа във връзка с Русия. От „ Коалиция на искащите “ не престават да упорстват Москва да няма право на несъгласие по отношение на участие на Украйна в НАТО. Администрацията на Тръмп обаче, към този момент изключи тази вероятност, приемайки това главно изискване на Путин.
Спестяването на детайлности от постигнатото единодушие по редица въпроси може да се дължи и на опасенията водещите европейски страни да не саботират идните стъпки. Журналистическото жонглиране по въпроса, кой е спечелил и кой е изгубил, Тръмп или Путин, е безмислено.
Истина е обаче, че срещата Тръмп-Путин извади от изолираност Русия от Запада! И това мъчно ще се одобри от някои европейски водачи.
- От кого би трябвало да се опасява Европа повече – от Путин или от Тръмп? Реални ли са опасенията на редица европейски страни, че Украйна няма да бъде последната страна, обект на военно нахлуване?
- Не инцидентно Путин за следващ път означи и пред публицистите след срещата, че „ с цел да бъде украинското споразумяване стабилно и дълготрайно, би трябвало да бъдат отстранени всички коренни аргументи за рецесията, за които се говореше неведнъж, да бъдат взети поради всички законни опасения на Русия и да бъде възобновен обективен баланс в областта на сигурността в Европа и в света като цяло. “ Причината е освен в сигурността в Европа, само че и в съответния мотив за нахлуването на съветски въоръжени сили в Украйна. Пропагандната формула размени формалните политически позиции на Европа и НАТО. Въпреки че от американска страна (бившият помощник–държавен секретар Виктория Нюланд за финансирането на преврата в Украйн) и от европейска страна (канцлерът на Германия Ангела Меркел за замисъла на Минските споразумения), както и от висшето управление на НАТО (командващия Водоснабдителна система на НАТО по Българска национална телевизия единствено преди десетина дни за това, че „ към този момент сме на границата с Русия “) и подготовката и въоръжаването на украинската войска са задоволително самопризнания за план и цели, от които съветската страна е била предизвикана. Да не забравяме и отхвърленото съглашение от Истанбул сред Украйна и Русия след намесата на премиера на Англия.
Характерът на войната се дефинира от задачата за стратегическо проваляне на Русия в процеса на образуване на нов международен ред, в който тя да няма място. В това е грешката на такива „ стратези “. Тоест, битката не е за територии, а за място в новия международен ред. А потенциалът на Русия демонстрира, че тя ще има място в него наред със Съединени американски щати, Китай, Индия и други сили.
Затова въпросът Ви „ От кого би трябвало да се опасява Европа повече “ може да се обърне в „ Кой носи повече виновност за войната и жертвите и ще има ли още “ и с изключение на от Путин, не би трябвало ли да се търси и от Европа виновността за разпалване и поддържане на войната, както и за проектите й за директно бъдещо присъединяване в нея, в случай че до момента пленените и убити офицери от Англия и Франция и някои други европейски страни и доставеното западно оръжие не са задоволително доказателство за това.
Ако Зеленски не одобри предложенията на Съединени американски щати и Русия, е явно, че Украйна и западноевропейските страни от „ Коалицията на искащите “, главно обаче Англия, Франция и Германия, ще са отговорни за това и ще би трябвало да понесат тежестта на войната.
Тезата за вероятни завоевателни дейности на Русия на прилежащи европейски страни обаче, е безусловно неоснователна. Многократно е посочвано, че Русия към този момент три години не може да завземе повече от 20% от украинската територия, би могла да опита да завземе и цяла Украйна, само че не може да отбрани сходни завоевания. Разполагането на английски и европейски въоръжени сили на украинска територия биха я предизвикали да приложи оръжия от ново потомство или даже тактическо нуклеарно оръжие, което ще провокира трета международна война.
Проблемът и претенциите на Русия не са в териториите, а в опасения за сигурността си и упоритостта за спокойно съжителстване и стопански взаимоотношения с Европа. Внушенията на Запада за заплаха от Русия води до извода, че и гласът на „ разсъдъка “ от време на време може да бъде подправен.
- Направи ми усещане, че на връщане от Аляска в Русия самолетът на Путин е бил съпроводен от американски изтребители. Как си обяснявате този факт?
- Авиошоу в чест на президента в обстановка на война, в която са забъркани и двете страни, към този момент излиза от рамките на протокола и може да се схване като проява на мощ и мощност, от каквато няма потребност. Интерес съставлява и различен миг: Двамата президенти се качиха в една кола, тази на Тръмп и без преводач, в нарушаване на сигурността и дипломатическия протокол.
- В този възел от проблеми, с които светът не се е сблъсквал от осем десетилетия, къде е мястото на България? Ще ни даде ли повече сигурност построяването на натовска база край Кабиле и Безмер с потенциал да поеме бригада и даже девизия?
- Мястото на България е в Европа. Дипломатическите старания за мир и стопански разцвет би трябвало да изпреварват военната сигурност, само че не и да я изключват, а да я укрепват. Разширяването на военни бази в мащаби и качества, издаващи разнообразни цели от самозащита обаче, ще ни трансфорат във военна цел при възможни военни дейности. Преди да разширяваме съюзнически бази имаме различен по-голям проблем – превъоръжаването на българската войска с навлизащите бойни средства на нова софтуерна основа, които трансформират характера на багра. Пример: изместването на бойната авиация от дронове, самостоятелни бронирани средства, безпилотни кораби, средства за електронна и кибервойна, лазерни оръжия и други
Проблемът е, че българските ръководещи не излизат със лични начинания и позиции в съюзите, в които членуваме, а се причисляваме безрезервно и рабски към съответното решение, понякога оставайки даже в малцинство, какъвто беше случая с отношението към геноцида в Газа. Това държание ни прави подвластни, а подвластният не може да претендира за почитание. И в природата е по този начин, има някои четириноги, които клатят повече опашката, вместо езика си.
Таня Джоева,
- Г-н Николов, напрежението преди срещата сред Путин и Тръмп в Аляска бе голямо, като че ли се очакваше да се случи нещо, което да тласне към мир обстановката в Украйна. След срещата обаче множеството наблюдаващи настояват, че не се е случило нищо. С празни ръце ли си потегли Тръмп, както разяснява АП? Имаше ли за Вас изненада от случилото се в Аляска?
- Прекомерните упования на някои се дължат на недоумение на комплексния темперамент и сложността на множеството проблеми, на непознаване на дипломатическата процедура и закономерности в преговорния развой, а при други – на обременена политическа пристрастност към едната или другата страна на спора или просто на пропагандни способи. Разбира се, че не можехме да чакаме „ знамение “ от първата среща на двамата президенти. Между готовността за договаряния и сполучливите решения има прекомерно необятна сива зона на политиката, позната същински единствено на дипломатите.
Вторият значим миг се състои в това, че интересите на двете велики сили не се простират само до войната в Украйна и предстоящо въпросите от сферата на разоръжаването и икономическите връзки заеха несъмнено място. Недостатък в комуникирането им е, че не бе споделена нова информация за желанията в тези значими посоки, от които в огромна степен зависи и разбирателството и интернационалната сигурност. Да не забравяме и геополитическите им ползи, да вземем за пример устрема на Съединени американски щати да бъде подкопана връзката сред Москва и Пекин, както и да бъде изтласкана на Русия от Кавказкия район.
В предишни срещи на пратениците на Тръмп в Москва са били отработени доста въпроси, което разреши да се случи срещата сред двамата президенти. Затова не е заслужено и правилно да се твърди, че тя не е донесла „ нищо “. Ако това беше по този начин, Тръмп щеше да си тръгне на петата минута, както авансово беше декларирал. А и не наложи нови наказания на Русия, с които заплашваше преди срещата. В изявлението си за Fox News президентът Тръмп акцентира, че „ Преговорите имат огромен прогрес, макар неналичието на договорка. Съгласихме се с Путин по доста, доста точки. Останаха единствено няколко. Сега зависи от Зеленски да докара договорката до дъно. “ Проблемът е, че Зеленски не е податлив на никакви отстъпки и е подкрепян в тази си позиция от най-големите европейски страни.
Аргументите на критиците, че срещата била къса и „ нищо “ не било реализирано, би трябвало да знаят, че според дипломатическата процедура всички въпроси се договарят авансово и на срещата на президентите единствено се официализират с или без някои дребни допълнения.
- Интересен и къс коментар направи „ Гардиън “: „ Тръмп не реализира договорка за Украйна, само че посъветва Зеленски да реализира договорка “. Как го тълкувате? Означава ли това, че Зеленски ще бъде под напън да одобри спокойно съглашение, без значение от изискванията?
- Странно, че не бе дадена публичност по проблема с нелегитимността на президента Зеленски и произлизащата от това годност на подписването на какъвто и да е документ. Целта няма да бъде прилепяне на Зеленски или който и да е на негово място да одобри съглашение, без значение от изискванията, а да бъде уверен в първичните си нереалистични позиции. Не е допустимо да искаш от побеждаваща сега страна цялостна и безусловна капитулация, а би трябвало да преговаряш. Какво би се случило с рускоговорящото население в четирите области, в случай че съветската страна се изтегли? Какво ще предприеме украинската войска след възобновяване и превъоръжаването си? Освен това Тръмп предупрежадаваше Зеленски още през цялото време, че Украйна не може да победи Русия и би трябвало да търси съглашение, само че той не го послуша, за което виновност имаха несъмнено европейските му съдружници.
Важното в постигнатото единодушие в този момент е, че най-хубавият метод за преустановяване на война сред Русия и Украйна е директното подписване на спокойно съглашение, което би поставило завършек на войната, а не просто съглашение за преустановяване на огъня. Европейските страни от „ Коалицията на искащите “ желаеха обаче, да отсрочат договарянията за териториалните отстъпки, до момента в който не бъде реализирано преустановяване на огъня по актуалната фронтова линия. Сега обаче това ще се случи не незабавно, а по-късно. Европа поддържа Украйна в настояването й за гаранция за сигурност, само че откакто участието в НАТО към този момент не е алтернатива, въпросът остава открит, в случай че изключим неуточненото предложение на Съединени американски щати за гаранция. Нееднократно споменаваните оферти за разполагане на въоръжени сили на Обединеното кралство и други европейски страни са в нарушаване на интернационалното право и несъмнено неприемливи за Русия. Украйна е притисната освен от заканите на Съединени американски щати да одобри тези условия, само че и от публичното мнение в страната, което уверено се обръща против продължаването на войната без политическа поддръжка.
- Путин сподели следното: „ Днес чуваме президента Тръмп да споделя, че в случай че беше президент, нямаше да има война. Мисля, че това фактически щеше да се случи. Потвърждавам го “. Очевидно съветският президент връща събитията към навечерието на войната. Може ли да създадем извода, че изискванията от края на 2022 година са изискванията, които Русия слага и през днешния ден?
- Отчасти „ да “, частично „ не “, тъй като изискванията през днешния ден са изменени. Но най-високо в скалата стои сигурността в Европа и мястото на Русия във формиращия се нов международен ред и опцията за мирни политически и стопански връзки и взаимоизгодно развиване. На този декор не са без значение стратегическите позиции от Близкия Изток и Черноморския район до Северно море. Но не и обособени фронтови позиции от настоящата в Украйна война. Днес Путин се обръща към нов многополюсен свят, в който Русия още веднъж да има въздействие. Срещу това пък Тръмп може и да получи по този начин мечтаната Нобелова премия за мир. А Путин се нуждае от унищожаване на най-малко някои наказания, с цел да избави стопанската система на страната.
- Как тълкувате надписа СССР върху пуловера на външния министър Лавров?
- Лавров е посланик от най-висша класа в света. Затова съм сюрпризиран от потреблението на такива начини за подстрекателство и увещание на историята. Още повече, че сред Съюз на съветските социалистически републики и днешна Русия няма никаква аналогия. Друг е въпросът, че визитата на държавен глава е публично събитие, което изисква прецизно съблюдаване на протокола в това число за облеклото.
- Кой бе по-убедителен и по-успешен – разузнавачът (Путин) или предприемачът (Тръмп)?
- Разбира се, че по-убедителен и сполучлив бе Путин, само че по-скоро при съпоставяне с импулсивния и самоуверен Тръмп. В съпоставяне с него Путин има доста по-богат опит, геополитически взор върху събитията, проницателност. Побеждава друг, който знае и приказва най-вече, а този, който работи най-правилно. Това важи несъмнено за извършената среща, за която е въпросът Ви, само че не и за започването на войната.
Путин потвърди, че дипломацията е по надеждна в такива случаи, само че Тръмп заложи на бизнес–подхода и никой не може да отхвърли резултата от съчетаването на двата.
- Стъписващ е контрастът сред приема на Зеленски в Белия дом преди няколко месеци и посрещането на и Путин в Аляска – червен килим, изтребители, брониран „ Кадилак “, усмивки. Европа не наподобява във екстаз от това, господин Николов. Какви знаци даде Тръмп с обилното посрещане и по какъв начин очаквате да реагират оттук насетне водещите европейски страни?
- Не намирам посрещането за „ охолно “. Много детайли от него бяха даже съкратени, в това число обяд, диалози на четири очи и т.н. Показателен знак обаче беше приветстването при посрещането му с ръкопляскане. Не бива да се омаловажава срещата, която може да отвори пътя към отбягване на най-страшното – бъдеща международна война. Истинският пълководец строи кораба си, преди да се е разразила бурята в океана. Коалицията на европейски страни, които се готвят за война с Русия, надали не се оплакват, че се организира среща сред Тръмп и Путин. А фактически искащите мир би трябвало да приветстват всяка сходна стъпка. Самата среща има към този момент позитивен резултат. Но „ Европа “ се оплаква? Не би трябвало да чакаме незабавни решения, само че срещата сред двете нуклеарни сили в света не е мотив за недоволство, а за одобрение и поддръжка.
На Европейски Съюз не му приляга нито военна фуражка, нито големи стратегии за въоръжаване. Неговият апел би трябвало да бъде „ Победител е Мирът “. На последната си среща водачите от „ Коалицията на искащите “ започнаха да вършат отстъпки от някои досегашни позиции. Така да вземем за пример канцлерът на Германия Фридрих Мерц съобщи, че фронтовите линии би трябвало да са насочна точка в договарянията, което опонира на декларираното от Зеленски мнение за „ никакви териториални отстъпки “.
- Предаде ли Тръмп Европа или усилва цената на сигурността, която Съединени американски щати й дават?
- Не можем да приказваме за „ предаване “ на Европа във връзка с излизане от войната в Украйна, за разлика от комерсиалната договорка сред президента Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, която трябваше да реши митническия спор сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, оценена от Лоран Сен-Мартен, държавен секретар на Франция по външната търговия, като „ израз на неналичието на потенциал на Европа да работи “. Но към момента има разлики сред позициите на Съединени американски щати и Европа във връзка с Русия. От „ Коалиция на искащите “ не престават да упорстват Москва да няма право на несъгласие по отношение на участие на Украйна в НАТО. Администрацията на Тръмп обаче, към този момент изключи тази вероятност, приемайки това главно изискване на Путин.
Спестяването на детайлности от постигнатото единодушие по редица въпроси може да се дължи и на опасенията водещите европейски страни да не саботират идните стъпки. Журналистическото жонглиране по въпроса, кой е спечелил и кой е изгубил, Тръмп или Путин, е безмислено.
Истина е обаче, че срещата Тръмп-Путин извади от изолираност Русия от Запада! И това мъчно ще се одобри от някои европейски водачи.
- От кого би трябвало да се опасява Европа повече – от Путин или от Тръмп? Реални ли са опасенията на редица европейски страни, че Украйна няма да бъде последната страна, обект на военно нахлуване?
- Не инцидентно Путин за следващ път означи и пред публицистите след срещата, че „ с цел да бъде украинското споразумяване стабилно и дълготрайно, би трябвало да бъдат отстранени всички коренни аргументи за рецесията, за които се говореше неведнъж, да бъдат взети поради всички законни опасения на Русия и да бъде възобновен обективен баланс в областта на сигурността в Европа и в света като цяло. “ Причината е освен в сигурността в Европа, само че и в съответния мотив за нахлуването на съветски въоръжени сили в Украйна. Пропагандната формула размени формалните политически позиции на Европа и НАТО. Въпреки че от американска страна (бившият помощник–държавен секретар Виктория Нюланд за финансирането на преврата в Украйн) и от европейска страна (канцлерът на Германия Ангела Меркел за замисъла на Минските споразумения), както и от висшето управление на НАТО (командващия Водоснабдителна система на НАТО по Българска национална телевизия единствено преди десетина дни за това, че „ към този момент сме на границата с Русия “) и подготовката и въоръжаването на украинската войска са задоволително самопризнания за план и цели, от които съветската страна е била предизвикана. Да не забравяме и отхвърленото съглашение от Истанбул сред Украйна и Русия след намесата на премиера на Англия.
Характерът на войната се дефинира от задачата за стратегическо проваляне на Русия в процеса на образуване на нов международен ред, в който тя да няма място. В това е грешката на такива „ стратези “. Тоест, битката не е за територии, а за място в новия международен ред. А потенциалът на Русия демонстрира, че тя ще има място в него наред със Съединени американски щати, Китай, Индия и други сили.
Затова въпросът Ви „ От кого би трябвало да се опасява Европа повече “ може да се обърне в „ Кой носи повече виновност за войната и жертвите и ще има ли още “ и с изключение на от Путин, не би трябвало ли да се търси и от Европа виновността за разпалване и поддържане на войната, както и за проектите й за директно бъдещо присъединяване в нея, в случай че до момента пленените и убити офицери от Англия и Франция и някои други европейски страни и доставеното западно оръжие не са задоволително доказателство за това.
Ако Зеленски не одобри предложенията на Съединени американски щати и Русия, е явно, че Украйна и западноевропейските страни от „ Коалицията на искащите “, главно обаче Англия, Франция и Германия, ще са отговорни за това и ще би трябвало да понесат тежестта на войната.
Тезата за вероятни завоевателни дейности на Русия на прилежащи европейски страни обаче, е безусловно неоснователна. Многократно е посочвано, че Русия към този момент три години не може да завземе повече от 20% от украинската територия, би могла да опита да завземе и цяла Украйна, само че не може да отбрани сходни завоевания. Разполагането на английски и европейски въоръжени сили на украинска територия биха я предизвикали да приложи оръжия от ново потомство или даже тактическо нуклеарно оръжие, което ще провокира трета международна война.
Проблемът и претенциите на Русия не са в териториите, а в опасения за сигурността си и упоритостта за спокойно съжителстване и стопански взаимоотношения с Европа. Внушенията на Запада за заплаха от Русия води до извода, че и гласът на „ разсъдъка “ от време на време може да бъде подправен.
- Направи ми усещане, че на връщане от Аляска в Русия самолетът на Путин е бил съпроводен от американски изтребители. Как си обяснявате този факт?
- Авиошоу в чест на президента в обстановка на война, в която са забъркани и двете страни, към този момент излиза от рамките на протокола и може да се схване като проява на мощ и мощност, от каквато няма потребност. Интерес съставлява и различен миг: Двамата президенти се качиха в една кола, тази на Тръмп и без преводач, в нарушаване на сигурността и дипломатическия протокол.
- В този възел от проблеми, с които светът не се е сблъсквал от осем десетилетия, къде е мястото на България? Ще ни даде ли повече сигурност построяването на натовска база край Кабиле и Безмер с потенциал да поеме бригада и даже девизия?
- Мястото на България е в Европа. Дипломатическите старания за мир и стопански разцвет би трябвало да изпреварват военната сигурност, само че не и да я изключват, а да я укрепват. Разширяването на военни бази в мащаби и качества, издаващи разнообразни цели от самозащита обаче, ще ни трансфорат във военна цел при възможни военни дейности. Преди да разширяваме съюзнически бази имаме различен по-голям проблем – превъоръжаването на българската войска с навлизащите бойни средства на нова софтуерна основа, които трансформират характера на багра. Пример: изместването на бойната авиация от дронове, самостоятелни бронирани средства, безпилотни кораби, средства за електронна и кибервойна, лазерни оръжия и други
Проблемът е, че българските ръководещи не излизат със лични начинания и позиции в съюзите, в които членуваме, а се причисляваме безрезервно и рабски към съответното решение, понякога оставайки даже в малцинство, какъвто беше случая с отношението към геноцида в Газа. Това държание ни прави подвластни, а подвластният не може да претендира за почитание. И в природата е по този начин, има някои четириноги, които клатят повече опашката, вместо езика си.
Таня Джоева,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ