Излизане до болницата и магазина: защо държавата ще плаща присъди за нарушена карантина
Симеон Костов* от Пловдив работи като интернационален водач и при започване на април 2020 година се прибира от Гърция в България. Страната е в изключително състояние след първите случаи на COVID-19 и всички влизащи от чужбина получават на границата наставление да останат в карантина за 14 дни. Няколко преди приключването на периода обаче петгодишният му наследник е признат в болница, съпроводен от майка си, а бащата напуща дома си, с цел да им занесе храна и облекла. На връщане го чакат служители на реда, проверяващи дали съблюдава предписанието на здравните управляващи. Срещу Костов е формирано досъдебно произвеждане и той е наказан на три години условно и 10 хиляди лева санкция. Година и половина по-късно Симеон Костов на свои ред осъжда страната поради несъразмерните дейности на прокуратурата.
Тази история е една от многото от началото на пандемията, когато информацията за ковид беше нищожна, а ограниченията - строги. Преглед на правосъдната процедура демонстрира стотици наказани за нарушение на карантината, като в част от случаите прокуратурата демонстрира свръхактивност и преследва хора за нарушавания, които не биха сложили никого в заплаха.
Съдилищата нямат единна процедура по сходни проблеми, а решенията демонстрират, че са били сложени в обстановката да дописват или поясняват неприятно написаните законови разпореждания, в които липсва експлицитна дефиниция какво е карантина (дефиниция се появява по-късно), дали може да се излиза от вкъщи, или не. Въпреки разнопосочната правосъдната процедура, има една ясна наклонност - година и половина по-късно страната би трябвало да заплаща за неуредените и неприятно написано наставления за изолираност и карантина при започване на коронавирусната зараза. За 2020 година за нарушение на карантината са били наказани 786 души, сочат данни, оповестени от вестник и получени от Върховната касационна прокуратура до Закона за достъп до информация. Образувани са над 3253 следствия, по които на съд са предадени 971 души. Прокурорите са внесли в съда 484 обвинителни акта. Споразуменията са 474, като единствено по две е имало оферти за освобождение от наказателна отговорност и налагане на санкция. Оправдани са едвам 12 души.
Адвокат Силвия Петкова назовава първите два месеца от изключителното състояние - от 13 март доникъде на май 2020 година - " мрачен интервал ", тъй като са липсвали ясни правила за слагането под карантина на контактни или завръщащи се от чужбина хора. По думите й от този момент има " голямо количество спорна правосъдна процедура по наказателни каузи ", като огромна част от тези наказателни каузи са завършили със съглашения сред прокуратурата, подсъдимия и бранителя му. Но по други има наказани (най-често условно, или с присъда и глоба).
Интересен подробност е, че каузи против постановени присъди или наложени санкции в София няма. Повечето каузи, при на които водач на тежкотоварен автомобил, е наложена присъда или санкция, пък са били отменяни от второинстанционния съд. Има и случаи на санкция за разходка с куче в парка или за излизане до аптеката за пазаруване на медикаменти.
Разпоредбата от Наказателния кодекс, която е към момента в действие и по която се водят делата е чл.355, алинея 2: " Който наруши разпоредба, правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до 50 хил.лв. "
Къде написа, че не би трябвало да напускаш дома си
В предписанието, което Симеон Костов получава, пристигайки от Гърция, е записано, че " се задължава да не напуща адреса, на който ще обитава до приключването на избрания в него 14- дневен период, и заявява, че е осведомен да съблюдава наложителната карантина ". Два дни преди приключването й - на 22 април, служители на реда ревизират дали Костов извършва предписанието. Звънят на мобилния му телефон и откриват, че е на улицата до патрулката. Полицаите открили, че това е същият мъж, който малко по-рано видели да приказва с двама души пред магазина до блока. Костов обяснил, че предходната вечер малолетният му наследник бил признат в болница със подозрения за бронхопневмония и защото детето било оставено за лекуване, отишъл да занесе такъми от първа нужда на него и брачната половинка си. Впоследствие подсъдимият показал и медицински документи удостоверяващи болестта на детето и болничния му престой.
През юни същата година водачът е притеглен като обвинен и му е наложена мярка " подписка ", след това против него е импортиран обвинителен акт, по който районният съд в Пловдив го осъжда на 3 година условно и 10 хиляди лева санкция.
На втора инстанция Пловдивският областен съд, анулира присъдата като отбелязва, че в заповедта на здравния министър е било планувано изключение за водачите на тирове, които са български жители. Съдът приема, че по настоящата към оня миг уредба водачите са подлежали на т.нар " отворена карантина ", позволяваща им да ръководят товарния автомобил, да обитават в кабината, да правят товаро-разтоварна активност, в това число и да изоставен територията на страната, преди да е изминал карантинния интервал ", написа в претекстовете, с които съдът оправдава Костов.
В претекстовете се показва, че във връченото на мъжа наставление " не попада експлицитната възбрана за поставения под карантина да не напуща жилището и адреса, който е показал, а са предписани само хигиенични и санитарни ограничения, които лицето следва да съблюдава във връзка с членовете на неговото семейство, с които съжителства ". В тази връзка съдът намира за състоятелен упрека във въззивната тъжба на подсъдимия, че не е бил наясно, че не би трябвало да напуща дома си. Понятията " изолираност " и " карантина ", въпреки и да са известни в обществото са въведени и официализирани по своето наличие [...] след датата на инкриминираното действие ", написа още Пловдивския областен съд.
Съдът приема, че Симеон Костов не е съзнавал какво нарушава и отбелязва, че той не се е опитвал да скрие, че е излязъл от вкъщи си или да заблуди служителите на реда. Прокуратурата стачкува оправдателната присъда, само че след това митингът е отдръпнат пред Върховния касационен съд. Костов завежда дело по закона за отговорността на страната и общините за вреди и с решение на Районния съд в Пловдив от юли тази година прокуратурата би трябвало да му заплати 3 хил.лв. за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и за разноските по делата.
Незначителна социална заплаха
П.Г. от Ямбол (използвани са буквите от правосъдното решение - бел. ред.) влиза в България в края на май 2020г. и е открито, че вместо на адрес, посочен пред здравните управляващи, се намира в заведение в града. Въпреки това прокуратурата води следствие и внася обвинителен акт, Районният съд го оправдава. Присъдата обаче е протестирана пред втората инстанция с искане П.Г. да получи отнемане от независимост с изпитателен период или пробация.
Окръжният съд в Ямбол обаче удостоверява решението на долната инстанция и приема, че осъщественото от П.Г. е с ниска социална заплаха. " Престъпленията, засягащи националното здраве, поначало са такива със повишена степен на социална заплаха. Това обаче не може да бъде спънка за приложението на член 9, алинея 2 от Наказателния кодекс, в случай че при разискването на съответното действие се разкрива неговата малозначителност - липса или основна маловажност на негативното влияние върху предпазените връзки ", написа в решението.
Съдът приема, че държанието на подсъдимия може да се преглежда на плоскостта на " очевидна маловажност на публичната заплаха на действието " и добавя, че подсъдимият е спазвал задължението си да не напуща адреса през по-голямата част от интервала на карантината, че не е бил болен от заразна болест, както и че в качеството си на интернационален водач имал право на т. н. " отворена карантина ", за която се открива изрично, че е била разрешена само в случаи на осъществяване от страна на водачите на товарни коли на техни трудови отговорности.
© Велко Ангелов
Опасно ли е ходенето до банкомата
Стилиян Папуров живее във Англия, само че при започване на пандемията се прибира в България. Поставен е по карантина, само че няколко дни по-късно излиза до банкомат и до магазина. Там го вижда негов комшия, който подава сигнал. Образувано е досъдебно произвеждане, като най-малко три пъти наблюдаващият прокурор приключва случая и отхвърля да внесе обвинителен акт.
След като казусът още веднъж се връща при него, си прави отказ и със случая се заема различен прокурор, който внася обвинителен акт. Папуров е наказан на пет месеца затвор, като осъществяването е отсрочено за интервал от три години. Наложена му е и санкция. В момента казусът е провесен пред втора инстанция, а Папуров обмисля дали да се обърне и към Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ).
Без формулировка за " карантина "
Според юриста Силвия Петкова разнопосочната правосъдна процедура е произтекла от особеното схващане на правосъдните сформира: някои одобряват, че наказателният съд има пълномощие да се произнесе случайно по законосъобразността на предписанието за карантина, други - че могат да се произнасят само по въпроса за нищожността, а трети са възприели консервативния метод, съгласно който наказателният съд въобще няма пълномощия да преглежда който и да било аспект на законосъобразността на предписанията.
Според Петкова верният метод е бил първият, защото не може да се одобри, че е осъществено закононарушение, когато е нарушена оскъдна или незаконосъобразна разпоредба, предписание или мярка, предопределена да предотврати или ограничи разпространяването на заразна болест по хората.
Освен това нито в закона, нито в заповедите на министъра на опазването на здравето е имало формулировка какво тъкмо съставлява карантината. " Някои съдилища вярно одобриха, че при неналичието на такава формулировка, не може да се одобри, че подсъдимият знае какви ограничения е задължен да съблюдава. Други пък обосноваха неоправдателните си присъди с това, че понятието " карантина " следвало да се схваща в общоупотребимия му смисъл. Това мнение обаче опонира на правилата на наказателното право ", разяснява пред " Дневник " юриста.
Според Петкова по нито едно от делата не може да се потвърди по безспорен метод, че подсъдимият е бил известен за задължението да не напуща дома си, защото в самото наставление няма такива разпоредби. " От своя страна, здравните инспектори няма по какъв начин с задоволителна сигурност да потвърдят, че са изяснили това обвързване на съответния обвиняем. Освен това, огромна част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и даже хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори ".
*Името е променено
Тази история е една от многото от началото на пандемията, когато информацията за ковид беше нищожна, а ограниченията - строги. Преглед на правосъдната процедура демонстрира стотици наказани за нарушение на карантината, като в част от случаите прокуратурата демонстрира свръхактивност и преследва хора за нарушавания, които не биха сложили никого в заплаха.
Съдилищата нямат единна процедура по сходни проблеми, а решенията демонстрират, че са били сложени в обстановката да дописват или поясняват неприятно написаните законови разпореждания, в които липсва експлицитна дефиниция какво е карантина (дефиниция се появява по-късно), дали може да се излиза от вкъщи, или не. Въпреки разнопосочната правосъдната процедура, има една ясна наклонност - година и половина по-късно страната би трябвало да заплаща за неуредените и неприятно написано наставления за изолираност и карантина при започване на коронавирусната зараза. За 2020 година за нарушение на карантината са били наказани 786 души, сочат данни, оповестени от вестник и получени от Върховната касационна прокуратура до Закона за достъп до информация. Образувани са над 3253 следствия, по които на съд са предадени 971 души. Прокурорите са внесли в съда 484 обвинителни акта. Споразуменията са 474, като единствено по две е имало оферти за освобождение от наказателна отговорност и налагане на санкция. Оправдани са едвам 12 души.
Адвокат Силвия Петкова назовава първите два месеца от изключителното състояние - от 13 март доникъде на май 2020 година - " мрачен интервал ", тъй като са липсвали ясни правила за слагането под карантина на контактни или завръщащи се от чужбина хора. По думите й от този момент има " голямо количество спорна правосъдна процедура по наказателни каузи ", като огромна част от тези наказателни каузи са завършили със съглашения сред прокуратурата, подсъдимия и бранителя му. Но по други има наказани (най-често условно, или с присъда и глоба).
Интересен подробност е, че каузи против постановени присъди или наложени санкции в София няма. Повечето каузи, при на които водач на тежкотоварен автомобил, е наложена присъда или санкция, пък са били отменяни от второинстанционния съд. Има и случаи на санкция за разходка с куче в парка или за излизане до аптеката за пазаруване на медикаменти.
Разпоредбата от Наказателния кодекс, която е към момента в действие и по която се водят делата е чл.355, алинея 2: " Който наруши разпоредба, правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до 50 хил.лв. "
Къде написа, че не би трябвало да напускаш дома си
В предписанието, което Симеон Костов получава, пристигайки от Гърция, е записано, че " се задължава да не напуща адреса, на който ще обитава до приключването на избрания в него 14- дневен период, и заявява, че е осведомен да съблюдава наложителната карантина ". Два дни преди приключването й - на 22 април, служители на реда ревизират дали Костов извършва предписанието. Звънят на мобилния му телефон и откриват, че е на улицата до патрулката. Полицаите открили, че това е същият мъж, който малко по-рано видели да приказва с двама души пред магазина до блока. Костов обяснил, че предходната вечер малолетният му наследник бил признат в болница със подозрения за бронхопневмония и защото детето било оставено за лекуване, отишъл да занесе такъми от първа нужда на него и брачната половинка си. Впоследствие подсъдимият показал и медицински документи удостоверяващи болестта на детето и болничния му престой.
През юни същата година водачът е притеглен като обвинен и му е наложена мярка " подписка ", след това против него е импортиран обвинителен акт, по който районният съд в Пловдив го осъжда на 3 година условно и 10 хиляди лева санкция.
На втора инстанция Пловдивският областен съд, анулира присъдата като отбелязва, че в заповедта на здравния министър е било планувано изключение за водачите на тирове, които са български жители. Съдът приема, че по настоящата към оня миг уредба водачите са подлежали на т.нар " отворена карантина ", позволяваща им да ръководят товарния автомобил, да обитават в кабината, да правят товаро-разтоварна активност, в това число и да изоставен територията на страната, преди да е изминал карантинния интервал ", написа в претекстовете, с които съдът оправдава Костов.
В претекстовете се показва, че във връченото на мъжа наставление " не попада експлицитната възбрана за поставения под карантина да не напуща жилището и адреса, който е показал, а са предписани само хигиенични и санитарни ограничения, които лицето следва да съблюдава във връзка с членовете на неговото семейство, с които съжителства ". В тази връзка съдът намира за състоятелен упрека във въззивната тъжба на подсъдимия, че не е бил наясно, че не би трябвало да напуща дома си. Понятията " изолираност " и " карантина ", въпреки и да са известни в обществото са въведени и официализирани по своето наличие [...] след датата на инкриминираното действие ", написа още Пловдивския областен съд.
Съдът приема, че Симеон Костов не е съзнавал какво нарушава и отбелязва, че той не се е опитвал да скрие, че е излязъл от вкъщи си или да заблуди служителите на реда. Прокуратурата стачкува оправдателната присъда, само че след това митингът е отдръпнат пред Върховния касационен съд. Костов завежда дело по закона за отговорността на страната и общините за вреди и с решение на Районния съд в Пловдив от юли тази година прокуратурата би трябвало да му заплати 3 хил.лв. за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и за разноските по делата.
Незначителна социална заплаха
П.Г. от Ямбол (използвани са буквите от правосъдното решение - бел. ред.) влиза в България в края на май 2020г. и е открито, че вместо на адрес, посочен пред здравните управляващи, се намира в заведение в града. Въпреки това прокуратурата води следствие и внася обвинителен акт, Районният съд го оправдава. Присъдата обаче е протестирана пред втората инстанция с искане П.Г. да получи отнемане от независимост с изпитателен период или пробация.
Окръжният съд в Ямбол обаче удостоверява решението на долната инстанция и приема, че осъщественото от П.Г. е с ниска социална заплаха. " Престъпленията, засягащи националното здраве, поначало са такива със повишена степен на социална заплаха. Това обаче не може да бъде спънка за приложението на член 9, алинея 2 от Наказателния кодекс, в случай че при разискването на съответното действие се разкрива неговата малозначителност - липса или основна маловажност на негативното влияние върху предпазените връзки ", написа в решението.
Съдът приема, че държанието на подсъдимия може да се преглежда на плоскостта на " очевидна маловажност на публичната заплаха на действието " и добавя, че подсъдимият е спазвал задължението си да не напуща адреса през по-голямата част от интервала на карантината, че не е бил болен от заразна болест, както и че в качеството си на интернационален водач имал право на т. н. " отворена карантина ", за която се открива изрично, че е била разрешена само в случаи на осъществяване от страна на водачите на товарни коли на техни трудови отговорности.
© Велко Ангелов
Опасно ли е ходенето до банкомата
Стилиян Папуров живее във Англия, само че при започване на пандемията се прибира в България. Поставен е по карантина, само че няколко дни по-късно излиза до банкомат и до магазина. Там го вижда негов комшия, който подава сигнал. Образувано е досъдебно произвеждане, като най-малко три пъти наблюдаващият прокурор приключва случая и отхвърля да внесе обвинителен акт.
След като казусът още веднъж се връща при него, си прави отказ и със случая се заема различен прокурор, който внася обвинителен акт. Папуров е наказан на пет месеца затвор, като осъществяването е отсрочено за интервал от три години. Наложена му е и санкция. В момента казусът е провесен пред втора инстанция, а Папуров обмисля дали да се обърне и към Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ).
Без формулировка за " карантина "
Според юриста Силвия Петкова разнопосочната правосъдна процедура е произтекла от особеното схващане на правосъдните сформира: някои одобряват, че наказателният съд има пълномощие да се произнесе случайно по законосъобразността на предписанието за карантина, други - че могат да се произнасят само по въпроса за нищожността, а трети са възприели консервативния метод, съгласно който наказателният съд въобще няма пълномощия да преглежда който и да било аспект на законосъобразността на предписанията.
Според Петкова верният метод е бил първият, защото не може да се одобри, че е осъществено закононарушение, когато е нарушена оскъдна или незаконосъобразна разпоредба, предписание или мярка, предопределена да предотврати или ограничи разпространяването на заразна болест по хората.
Освен това нито в закона, нито в заповедите на министъра на опазването на здравето е имало формулировка какво тъкмо съставлява карантината. " Някои съдилища вярно одобриха, че при неналичието на такава формулировка, не може да се одобри, че подсъдимият знае какви ограничения е задължен да съблюдава. Други пък обосноваха неоправдателните си присъди с това, че понятието " карантина " следвало да се схваща в общоупотребимия му смисъл. Това мнение обаче опонира на правилата на наказателното право ", разяснява пред " Дневник " юриста.
Според Петкова по нито едно от делата не може да се потвърди по безспорен метод, че подсъдимият е бил известен за задължението да не напуща дома си, защото в самото наставление няма такива разпоредби. " От своя страна, здравните инспектори няма по какъв начин с задоволителна сигурност да потвърдят, че са изяснили това обвързване на съответния обвиняем. Освен това, огромна част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и даже хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори ".
*Името е променено
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ