Сименс - ключов елемент в модернизацията на България от Освобождението насам
Сименс е една от непознатите компании, която най-рано навлиза в индустриалната и техническата история на България. Това се случва още след Освобождението през 80-те години. Първото направление е обвързвано с подпомагането на известията в България, като компанията доставя огромна част от първите телеграфи, а малко по-късно прави и първите телефонни централи в България. Когато приказваме за история на известия в България, няма по какъв начин да не споменем присъединяване на компания Сименс.
Това съобщи пред БГНЕС заместник-директорът на Политехническия музей в София Светлозара Карарадева.
С нея коментирахме каква е ролята на Сименс за модернизацията на другите браншове в България. Карарадева уточни, че с изключение на в областта на известията, компанията има значима роля и в транспортния бранш.
“В началото на 20 век Сименс доставя едни от първите трамвайни мотриси, а малко по-късно доставя идващото по-модерно ново потомство мотриси.
От последните години множеството хора знаят, а и към този момент са се повозили и на модерните и комфортни електрически влакове, които БДЖ закупи за нашата железопътна система ”, означи тя и добави, че метровлаковете за софийското метро също са обезпечени от компания Сименс за третата линия на метрото.
Следващото направление, в което Сименс отбелязва своето значително наличие в страната ни, е в енергийния бранш. “По-конкретно с построяването на едни от първите водноелектрически централи, започвайки с тази в Царска Бистрица, която работи и в този момент, както и дизеловите централи в Русе, Варна и други градове ”, изясни тя.
Фирмата играе основна роля и за развиването на здравната техника у нас. “Сименс внася едни от първите рентгенови апарати в България ”, разясни Карарадева.
Светлозара Карарадева, заместник-директор на Политехническия музей в София Дори и преди 100 години, българите са разполагали с битови електроуреди на компанията. “Присъствието на битови уреди и машини, употребявани от българина преди съвсем 100 години, демонстрира наклонността на българина да живее съвременно в персонален и битов проект ”, изяснява зам.-директорът на музея.
Цяла сбирка към този момент морално остарели, само че механически в чудесно положение, събира новата краткотрайна галерия на музея под надпис „ 145 години Siemens в България “, която отразява приноса на компанията в софтуерното развиване на страната ни още от първите месеци след Освобождението до наши дни.
Изложбата демонстрира и телефонна техника от началото на 20-век. “Това са телефони, които са били употребявани за потребностите на БДЖ, имаме един, който е бил употребен в Царския замък, телеграф и други ”, изясни Карарадева.
По отношение на здравната техника, тя уточни, че посетителите могат да видят рентгенови катодни тръби, както и апарат, които е бил употребен за стимулиране на мускулите в човешкото тяло. Освен това в изложбата е включена и кино техника - “кинопрожекциони, както и киноснимачни апарати ”, както и камера, с която до неотдавна Българска национална телевизия заснемаше студийните си излъчвания.
В експозицията са включени както емблематични експонати и уреди на Siemens от сбирките на музея, по този начин и нови артефакти, дарени през последните няколко години от частни лица, компании и държавни организации.
Сред най-интересните са измервателни уреди от 20-те до 50-те години на ХХ в., морзов телеграфен уред от 1940 година, телефони от началото до 70-те години на ХХ в., портативна кинокамера от 1934 година, пейсмейкър от 1958 година, личен компютър от 1979 година, прахосмукачка, телефон и вентилатор от 30-те години на ХХ век и доста други./БГНЕС
