Царицата с венец от рози влезе в учебниците
Силвия Тодорова е 16-годишна, когато печели короната и момчета в носии я изнасят на ръце от розовите градини до Карлово
Царица на розите от Карлово краси български шоколад, сладкото прелъщение се продава по летищата, както и в магазини в чужбина. Картички с лика на момичето с венец от рози на главата си има в книжарниците и магазините за сувенири по Черноморието от Шабла до Несебър и Бургас. Цветна фотография на Царицата на розате е част от публикация за маслодайната роза в учебник по британски език за четвърти клас на издателство „ Просвета “. Образът на 35-годишната към този момент Силвия Тодорова продължава да слави карловската роза и България към този момент 19 години, откакто тя бе коронясана в родния си град през 2002 година.
Не съм имала искания за някакви права във връзка с тези фотоси, споделя Силвия Стоилова-Тодорова. Когато съм снимана, аз съм била обществено лице, снимали са ме фотографи и оператори от медии, доста туристи. Права за тези изображения в сходни случаи биха имали създателите на фотосите, само че не лицето, което в онзни миг е обществена фигура, изяснява някогашната Царица на розите, която е и експерт по патентите и запазените марки.
Днес младата дама е основен помощник в УНСС, тя е учител по интелектуална благосъстоятелност. Доктор е по стопанска система и е патентен представител с частна процедура в региона на комерсиалните марки, изобретенията и други обекти в индустриалната благосъстоятелност. Омъжена е и има две деца.
Преди четири-пет години Силвия Тодорова оглави Асоциацията „ Царици на розате “, която събира в една организация девойките, носили купата през годините. А като експерт по патентите тя бе представител на община Карлово в дългата процедура за регистрация на комерсиалната марка „ Празник на Розата “, за което Патентното ведомство издаде удостоверение на 19 април тази година. Марката е взаимна с община Казанлък, само че съседите на Карлово в Розовата котловина побързаха да се разгласят като единствени носители на правата да провеждат прояви, отдадени на маслодайната роза с името „ Празник на Розата “. Успокоение в публичното мнение внесе точно Силвия Тодорова, която взе участие в тази процедура и като патентен представител на община Карлово, и като ръководител на асоциацията „ Царици на розаиае.
Силвия е коронясана в Карлово през 2002 година Тогава тя е на 16 години, ученичка в Средно учебно заведение „ Христо Проданов “. Да се включи в конкурентната конкуренция я предизвиква шефът - учителите и съучениците й имат вяра, че ще показа почтено учебното заведение, защото е и актриса в учебните пиеси.
И до през днешния ден за мен състезанието си остава едни от най-емоционалните моменти, признава Силвия. Всяка година пристигам в Карлово за тези събития и постоянно се разплаквам от неспокойствие. От няколко години съм и член на журито, което избира Царица на розите и се изпълвам с наслада, като виждам девойките, които вземат участие в състезанието, споделя тя.
А изборът на Силвия за Царица на розите през 2002 година и през днешния ден е мотив за горделивост.
Участвах в състезанието с номер 1, спомня си тя. И когато водещите оповестиха „ Царица на розите “ е номер 1, Силвия Стоилова, аз стоях, без да помръдна и без да съзнавам какво се случва. След няколко секунди другите девойки ме побутнаха да изляза на сцената. Всяка от нас беше научила текст, който трябваше да каже, ако е определена. Излязох и споделих моите думи, само че още не можех да допускам. После ме обзе радостно възприятие, възприятие на горделивост. Самият празник бе като приказка. Всички хора ме гледаха и приветстваха. Туристите ми се любуваха, възхищаваха, идваха да се снимат с мен. Отнасяха се с голямо внимание и удивление. Бях единствено на 16 години и цялото това внимание, с което бях обградена, беше нещо неизмеримо, споделя Силвия.
Според нея малко неща в състезанието и в Празника на розите са се трансформирали от този момент. Когато избират Царицата на розите, карловци държат да е нежна като роза дамасцена, да е елегантна, само че и да е интелигентна, умна, с цел да може да показва почтено града.
В тези години подготовката на девойки за присъединяване в състезанието бе доста сериозна, спомня си Силвия. Тя включваше с изключение на хореография, само че също и подготовка на текстове - есе, стихотворение, фрагмент от роман, също и текст, с който да опишем пред публиката своите показа за Карлово, за Розовата котловина, за Васил Левски, за Балкана. Също трябваше да покажем и умения да поддържаме връзка с публиката. През годините се трансформират облеклото и аксесоарите на Царицата на розите - хубаво е, че те следват стилните трендове.
Празникът също се развива, разяснява някогашната Царица на розите.
Когато Силвия била Царица, от розовите градини я изнесли на ръце момци, облечени в национални носии. През идващите години Царицата на розите бе спускана с арка от една от постройките на площада, друга Царица излезе пред публиката от голяма и красива роза от плат. Случвало се да дойде с кола или пък да води шествие. Това са детайли, които разнообразяват празника, само че същността си остава непроменена - честване на маслодайната роза.
А Празникът на розите е една дълголетна традиция - от 1903 година до в този момент.
Снимки от Мария Сюпюрдекова и персонален архив
Царица на розите от Карлово краси български шоколад, сладкото прелъщение се продава по летищата, както и в магазини в чужбина. Картички с лика на момичето с венец от рози на главата си има в книжарниците и магазините за сувенири по Черноморието от Шабла до Несебър и Бургас. Цветна фотография на Царицата на розате е част от публикация за маслодайната роза в учебник по британски език за четвърти клас на издателство „ Просвета “. Образът на 35-годишната към този момент Силвия Тодорова продължава да слави карловската роза и България към този момент 19 години, откакто тя бе коронясана в родния си град през 2002 година.
Не съм имала искания за някакви права във връзка с тези фотоси, споделя Силвия Стоилова-Тодорова. Когато съм снимана, аз съм била обществено лице, снимали са ме фотографи и оператори от медии, доста туристи. Права за тези изображения в сходни случаи биха имали създателите на фотосите, само че не лицето, което в онзни миг е обществена фигура, изяснява някогашната Царица на розите, която е и експерт по патентите и запазените марки.
Днес младата дама е основен помощник в УНСС, тя е учител по интелектуална благосъстоятелност. Доктор е по стопанска система и е патентен представител с частна процедура в региона на комерсиалните марки, изобретенията и други обекти в индустриалната благосъстоятелност. Омъжена е и има две деца.
Преди четири-пет години Силвия Тодорова оглави Асоциацията „ Царици на розате “, която събира в една организация девойките, носили купата през годините. А като експерт по патентите тя бе представител на община Карлово в дългата процедура за регистрация на комерсиалната марка „ Празник на Розата “, за което Патентното ведомство издаде удостоверение на 19 април тази година. Марката е взаимна с община Казанлък, само че съседите на Карлово в Розовата котловина побързаха да се разгласят като единствени носители на правата да провеждат прояви, отдадени на маслодайната роза с името „ Празник на Розата “. Успокоение в публичното мнение внесе точно Силвия Тодорова, която взе участие в тази процедура и като патентен представител на община Карлово, и като ръководител на асоциацията „ Царици на розаиае.
Силвия е коронясана в Карлово през 2002 година Тогава тя е на 16 години, ученичка в Средно учебно заведение „ Христо Проданов “. Да се включи в конкурентната конкуренция я предизвиква шефът - учителите и съучениците й имат вяра, че ще показа почтено учебното заведение, защото е и актриса в учебните пиеси.
И до през днешния ден за мен състезанието си остава едни от най-емоционалните моменти, признава Силвия. Всяка година пристигам в Карлово за тези събития и постоянно се разплаквам от неспокойствие. От няколко години съм и член на журито, което избира Царица на розите и се изпълвам с наслада, като виждам девойките, които вземат участие в състезанието, споделя тя.
А изборът на Силвия за Царица на розите през 2002 година и през днешния ден е мотив за горделивост.
Участвах в състезанието с номер 1, спомня си тя. И когато водещите оповестиха „ Царица на розите “ е номер 1, Силвия Стоилова, аз стоях, без да помръдна и без да съзнавам какво се случва. След няколко секунди другите девойки ме побутнаха да изляза на сцената. Всяка от нас беше научила текст, който трябваше да каже, ако е определена. Излязох и споделих моите думи, само че още не можех да допускам. После ме обзе радостно възприятие, възприятие на горделивост. Самият празник бе като приказка. Всички хора ме гледаха и приветстваха. Туристите ми се любуваха, възхищаваха, идваха да се снимат с мен. Отнасяха се с голямо внимание и удивление. Бях единствено на 16 години и цялото това внимание, с което бях обградена, беше нещо неизмеримо, споделя Силвия.
Според нея малко неща в състезанието и в Празника на розите са се трансформирали от този момент. Когато избират Царицата на розите, карловци държат да е нежна като роза дамасцена, да е елегантна, само че и да е интелигентна, умна, с цел да може да показва почтено града.
В тези години подготовката на девойки за присъединяване в състезанието бе доста сериозна, спомня си Силвия. Тя включваше с изключение на хореография, само че също и подготовка на текстове - есе, стихотворение, фрагмент от роман, също и текст, с който да опишем пред публиката своите показа за Карлово, за Розовата котловина, за Васил Левски, за Балкана. Също трябваше да покажем и умения да поддържаме връзка с публиката. През годините се трансформират облеклото и аксесоарите на Царицата на розите - хубаво е, че те следват стилните трендове.
Празникът също се развива, разяснява някогашната Царица на розите.
Когато Силвия била Царица, от розовите градини я изнесли на ръце момци, облечени в национални носии. През идващите години Царицата на розите бе спускана с арка от една от постройките на площада, друга Царица излезе пред публиката от голяма и красива роза от плат. Случвало се да дойде с кола или пък да води шествие. Това са детайли, които разнообразяват празника, само че същността си остава непроменена - честване на маслодайната роза.
А Празникът на розите е една дълголетна традиция - от 1903 година до в този момент.
Снимки от Мария Сюпюрдекова и персонален архив
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ