Дъщерята Христо Проданов: Не упреквам тате, че остана при...
Силвия Проданова е единствената щерка на алпиниста Христо Проданов, първия българин, изкачил Еверест на 20 април 1984 година - по най-трудния маршрут, без О2, останал вечно в ледовете на най-високия връх.
Силвия живее в Италия от 20 година Завършва с отличие политически науки и галактическо право в университета в Милано. Работи в една от огромните италиански компании, която работи в региона на Космоса - от научната активност до изработването и изстрелването на спътници.
Пише стихове от 7-годишна. Автор на няколко книги с лирика и прозаичност. Носител на литературни награди, в това число в Италия.
Силвия е сътрудник на БНР, в това число с репортажи от спектаклите в Миланската Скала. Била е на стаж в авторитетния вестник „ Кориере де ла сера ”, съвсем година е стажувала и в компанията на италианския дизайнер Джорджо Армани. Съпругът й е неин сътрудник, роден на същата дата като татко й - 24 февруари. Имат две дъщери.
- 35 година след оня нечовечен април, когато татко Ви, огромният Христо Проданов, остана в прегръдките на най-високия връх - свикнахте ли с огромната болежка?
- Изминаха 35 години от оня незабравим април, 35 години от подвига на моя баща. Всяка година в дните към тази дата в мен се преплитат смесени усеща - горделивост, че съм негова щерка, и в същото време тъга - за всичките минали години, през които можех да усещам баща до мен във всеки учебен звънец, спортно съревнование, нова книга, дипломиране, първото проплакване на неговите внучки, но…един връх ни раздели… В тези специфични за мен дни обичам да съм в планината, където постоянно усещам баща по-близо до мен.
- Сигурно е тежко да си щерка на воин? Всъщност на двама герои -майка Ви се е грижила сама за Вас, освен това се е справила повече от чудесно!
- Да, извънредно отговорно е. Моята майка ме направляваше във всяко едно начинание, само че по извънредно ненатраплив метод. На нея дължа построяването ми като персона, само че не и избора в моя живот, който постоянно съм правила сама, без значение от това дали след това се е оказвал неправилен. Мама беше и си остава моят най-хубав и лоялен другар. За страдание и тя ме напусна преди 4 години.
- Някога упреквали ли сте фантазията на баща си, че е толкоз невероятно висока, че го е принудила да остане горе, лишавайки Вас и майка Ви от физическото му наличие?
- Ако става дума за фантазията Еверест, може би единствено в обособени моменти, когато бях дребна. Но в никакъв случай не съм упреквала баща, че е посветил себе си на Мечтата.
- С кого от сътрудниците алпинисти и другари на татко Ви поддържате връзка?
- Живея в Италия към този момент 20 години. Колкото и да не ми желае, отсъствието ми от България оказва своето въздействие и върху връзките с другари и познати. Разбира се, има алпинисти, с които не преставам да подкрепям връзка.
- С кои мемоари от татко Ви не се разделяте?
- Най-скъпите мемоари от баща са фотосите и диапозитивите, а като реликви вардя това, което баща взима със себе си на връх Лхотце: едно малко гумено жълто патенце с старателно изгризана от мен човчица, както и две фотоси, слепени една в друга, пропукани от минусовите температури на върха и от годините - на едната от фотосите съм единствено аз на 1 годинка, а на другата - ние тримата, с мама и тате.
- На Лхотце е отнесъл Ваша фотография и пате, а какво е отнесъл на Еверест?
- От разказите на мама зная, че преди тръгването за Еверест аз съм подхвърлила на баща още веднъж играчка, само че той не я е взел, с думите: " Миличка, Еверест не е Лхотце ". Със себе си взима портретчето на Васил Левски.
- С писане ли запълвахте празнотата от неналичието на баща Ви? Посветихте му втората си книга. Кой е обичаният Ви стих, който предава най-добре духа на Христо Проданов?
- Стиховете и прозата, неизменимото наличие на мама и спортът ми помогнаха с времето да приема жестоката истина - че моят баща няма да се върне от своя връх. На баща посветих първата си стихосбирка " Mой покрив на света ". Няма стих, който да може да побере духа на баща. Ето един мой обичан стих:
Но ще подсещам аз за тебе, баща,
приела твоя лик и твойта кръв.
И твоя път, неизвървян и къс,
ще доизкачвам като личен връх.
( " Mой покрив на света " )
- Какво от характера му сте наследили?
- Смятам, че съм наследила неговата непримиримост, увереност. Вярно е, амбициозна съм, обичам върховете в разнообразни области, без те да пречат да намирам скъпото в подножието им.
- Отличен състезател сте - за какво се отказахте от алпинизма? Кой връх сте мечтали да изкачите дружно с баща Ви?
- Още от дребна обичам спорта, не преставам интензивно да се занимавам със ски, плуване, тенис. От алпинизма ме отхвърли един взор на мама, в който имаше всичко…Ако мога да върна времето обратно, бих желала да изкача с баща най-прелестния връх - последователното израстване дружно, на дъщерята до бащата.
- Съпругът Ви е роден на същата дата като татко Ви - знак на ориста ли е?
- Когато се срещнахме за първи път в университета, останах извънредно впечатлена от съвпадението. Но двамата са доста разнообразни. Може би си наподобяват по това, че и моят брачен партньор е прочувствен, какъвто е бил и баща.
- Какво знае огромната Ви щерка за дядо си? Известен ли е Христо Проданов в Италия?
- Имам две дъщерички - Мартина, на 5 годинки, и Джулия, на 2. И двете израстват с моите разкази за техните дядо и баба, със фотосите и прожекциите на диапозитиви. Двете са толкоз разнообразни - Мартина е синеока, сензитивна, съзерцателна, обича да рисува и се занимава с балет. А Джулия е ураган, неудържима, физически наподобява повече на мен (и на своя популярен дядо). И на двете приказвам единствено на български език, който Мартина към този момент знае отлично, само че и Джулия се оправя доста добре.
В Италия баща е добре прочут в средите на алпинистите и Италианския алпийски клуб. Неговото достижение и тук, в Италия, е считано за неповторимо, 35 години по-късно!
- Защо първият български космонавт Ви усеща толкоз близка, че със брачната половинка му са Ваши кумове? Каква е връзката?
- Връщайки се обратно във времето, не намирам миг, в който скъпите вуйна Лидия и чичо Георги да не са били част от моя живот! Те за мен са като второ семейство! Любовта сред нас е безкрайна, още от годините, когато бях дребна. Чувствам се горда, че ги познавам и обичам!
- Приключи ли съдействието Ви с Джорджо Армани?
- От професионален проект - да, завърши. Много сложен бе изборът дали да работя в региона на Космоса - разумно продължение на моята компетентност - Космическо право, или да диря реализация в света на модата. Избрах Космоса и не скърбя. Това не пречи на нестихващия интерес към новите трендове в модата и другарските връзки с доста от моите някогашни сътрудници в „ Джорджо Армани “.
- Разкажете повече за работата си - има ли към този момент извоювани каузи за спътници, развалени от галактически боклуци? Има ли към този момент решение на казуса със застрашителното количество галактически отпадък към Земята?
- Работя в юридическия отдел на една от огромните италиански компании, които се занимават с изработването и изстрелването на спътници в Космоса. Работата ми е непосредствено обвързвана с Италианската и Европейската космическа организация (ЕКА). В последните години се занимавам съответно с план на ЕКА и ЕУМЕТСАТ, в който вземат участие разнообразни компании. Става дума за проектирането, построяването и изстрелването в Космоса на новата генерация спътници Метеосат.
Що се отнася до галактическите боклуци - казусът е действителен. Те заплашват астронавтите, спътниците и Международната галактическа станция. ЕКА работи върху амбициозни планове, които плануват способи за хващане на галактическите боклуци. По-големите от 10 см боклуци могат да бъдат избегнати, само че всички останали с по-малки размери не престават да бъдат опасност за задачите в Космоса.
- Поддържате ли контакти с брат си Иван?
- Да чуваме се, въпреки и рядко. Той също живее от години отвън България.
- Пишете ли нова книга?
- Имам подготвена за обява нова книга - есеистика, отдадена на мама. Продължавам да адресирам кореспонденции за БНР и предаването " Кастадива ", отразяващи моите усещания от спектаклите на Миланската Скала. Пиша за всичко, което ме вълнува. Изворът на ентусиазъм за мен през днешния ден е най-искреният, импровизиран, изпълнен с непорочност, отдаденост и доста обич - моите деца.
Силвия живее в Италия от 20 година Завършва с отличие политически науки и галактическо право в университета в Милано. Работи в една от огромните италиански компании, която работи в региона на Космоса - от научната активност до изработването и изстрелването на спътници.
Пише стихове от 7-годишна. Автор на няколко книги с лирика и прозаичност. Носител на литературни награди, в това число в Италия.
Силвия е сътрудник на БНР, в това число с репортажи от спектаклите в Миланската Скала. Била е на стаж в авторитетния вестник „ Кориере де ла сера ”, съвсем година е стажувала и в компанията на италианския дизайнер Джорджо Армани. Съпругът й е неин сътрудник, роден на същата дата като татко й - 24 февруари. Имат две дъщери.
- 35 година след оня нечовечен април, когато татко Ви, огромният Христо Проданов, остана в прегръдките на най-високия връх - свикнахте ли с огромната болежка?
- Изминаха 35 години от оня незабравим април, 35 години от подвига на моя баща. Всяка година в дните към тази дата в мен се преплитат смесени усеща - горделивост, че съм негова щерка, и в същото време тъга - за всичките минали години, през които можех да усещам баща до мен във всеки учебен звънец, спортно съревнование, нова книга, дипломиране, първото проплакване на неговите внучки, но…един връх ни раздели… В тези специфични за мен дни обичам да съм в планината, където постоянно усещам баща по-близо до мен.
- Сигурно е тежко да си щерка на воин? Всъщност на двама герои -майка Ви се е грижила сама за Вас, освен това се е справила повече от чудесно!
- Да, извънредно отговорно е. Моята майка ме направляваше във всяко едно начинание, само че по извънредно ненатраплив метод. На нея дължа построяването ми като персона, само че не и избора в моя живот, който постоянно съм правила сама, без значение от това дали след това се е оказвал неправилен. Мама беше и си остава моят най-хубав и лоялен другар. За страдание и тя ме напусна преди 4 години.
- Някога упреквали ли сте фантазията на баща си, че е толкоз невероятно висока, че го е принудила да остане горе, лишавайки Вас и майка Ви от физическото му наличие?
- Ако става дума за фантазията Еверест, може би единствено в обособени моменти, когато бях дребна. Но в никакъв случай не съм упреквала баща, че е посветил себе си на Мечтата.
- С кого от сътрудниците алпинисти и другари на татко Ви поддържате връзка?
- Живея в Италия към този момент 20 години. Колкото и да не ми желае, отсъствието ми от България оказва своето въздействие и върху връзките с другари и познати. Разбира се, има алпинисти, с които не преставам да подкрепям връзка.
- С кои мемоари от татко Ви не се разделяте?
- Най-скъпите мемоари от баща са фотосите и диапозитивите, а като реликви вардя това, което баща взима със себе си на връх Лхотце: едно малко гумено жълто патенце с старателно изгризана от мен човчица, както и две фотоси, слепени една в друга, пропукани от минусовите температури на върха и от годините - на едната от фотосите съм единствено аз на 1 годинка, а на другата - ние тримата, с мама и тате.
- На Лхотце е отнесъл Ваша фотография и пате, а какво е отнесъл на Еверест?
- От разказите на мама зная, че преди тръгването за Еверест аз съм подхвърлила на баща още веднъж играчка, само че той не я е взел, с думите: " Миличка, Еверест не е Лхотце ". Със себе си взима портретчето на Васил Левски.
- С писане ли запълвахте празнотата от неналичието на баща Ви? Посветихте му втората си книга. Кой е обичаният Ви стих, който предава най-добре духа на Христо Проданов?
- Стиховете и прозата, неизменимото наличие на мама и спортът ми помогнаха с времето да приема жестоката истина - че моят баща няма да се върне от своя връх. На баща посветих първата си стихосбирка " Mой покрив на света ". Няма стих, който да може да побере духа на баща. Ето един мой обичан стих:
Но ще подсещам аз за тебе, баща,
приела твоя лик и твойта кръв.
И твоя път, неизвървян и къс,
ще доизкачвам като личен връх.
( " Mой покрив на света " )
- Какво от характера му сте наследили?
- Смятам, че съм наследила неговата непримиримост, увереност. Вярно е, амбициозна съм, обичам върховете в разнообразни области, без те да пречат да намирам скъпото в подножието им.
- Отличен състезател сте - за какво се отказахте от алпинизма? Кой връх сте мечтали да изкачите дружно с баща Ви?
- Още от дребна обичам спорта, не преставам интензивно да се занимавам със ски, плуване, тенис. От алпинизма ме отхвърли един взор на мама, в който имаше всичко…Ако мога да върна времето обратно, бих желала да изкача с баща най-прелестния връх - последователното израстване дружно, на дъщерята до бащата.
- Съпругът Ви е роден на същата дата като татко Ви - знак на ориста ли е?
- Когато се срещнахме за първи път в университета, останах извънредно впечатлена от съвпадението. Но двамата са доста разнообразни. Може би си наподобяват по това, че и моят брачен партньор е прочувствен, какъвто е бил и баща.
- Какво знае огромната Ви щерка за дядо си? Известен ли е Христо Проданов в Италия?
- Имам две дъщерички - Мартина, на 5 годинки, и Джулия, на 2. И двете израстват с моите разкази за техните дядо и баба, със фотосите и прожекциите на диапозитиви. Двете са толкоз разнообразни - Мартина е синеока, сензитивна, съзерцателна, обича да рисува и се занимава с балет. А Джулия е ураган, неудържима, физически наподобява повече на мен (и на своя популярен дядо). И на двете приказвам единствено на български език, който Мартина към този момент знае отлично, само че и Джулия се оправя доста добре.
В Италия баща е добре прочут в средите на алпинистите и Италианския алпийски клуб. Неговото достижение и тук, в Италия, е считано за неповторимо, 35 години по-късно!
- Защо първият български космонавт Ви усеща толкоз близка, че със брачната половинка му са Ваши кумове? Каква е връзката?
- Връщайки се обратно във времето, не намирам миг, в който скъпите вуйна Лидия и чичо Георги да не са били част от моя живот! Те за мен са като второ семейство! Любовта сред нас е безкрайна, още от годините, когато бях дребна. Чувствам се горда, че ги познавам и обичам!
- Приключи ли съдействието Ви с Джорджо Армани?
- От професионален проект - да, завърши. Много сложен бе изборът дали да работя в региона на Космоса - разумно продължение на моята компетентност - Космическо право, или да диря реализация в света на модата. Избрах Космоса и не скърбя. Това не пречи на нестихващия интерес към новите трендове в модата и другарските връзки с доста от моите някогашни сътрудници в „ Джорджо Армани “.
- Разкажете повече за работата си - има ли към този момент извоювани каузи за спътници, развалени от галактически боклуци? Има ли към този момент решение на казуса със застрашителното количество галактически отпадък към Земята?
- Работя в юридическия отдел на една от огромните италиански компании, които се занимават с изработването и изстрелването на спътници в Космоса. Работата ми е непосредствено обвързвана с Италианската и Европейската космическа организация (ЕКА). В последните години се занимавам съответно с план на ЕКА и ЕУМЕТСАТ, в който вземат участие разнообразни компании. Става дума за проектирането, построяването и изстрелването в Космоса на новата генерация спътници Метеосат.
Що се отнася до галактическите боклуци - казусът е действителен. Те заплашват астронавтите, спътниците и Международната галактическа станция. ЕКА работи върху амбициозни планове, които плануват способи за хващане на галактическите боклуци. По-големите от 10 см боклуци могат да бъдат избегнати, само че всички останали с по-малки размери не престават да бъдат опасност за задачите в Космоса.
- Поддържате ли контакти с брат си Иван?
- Да чуваме се, въпреки и рядко. Той също живее от години отвън България.
- Пишете ли нова книга?
- Имам подготвена за обява нова книга - есеистика, отдадена на мама. Продължавам да адресирам кореспонденции за БНР и предаването " Кастадива ", отразяващи моите усещания от спектаклите на Миланската Скала. Пиша за всичко, което ме вълнува. Изворът на ентусиазъм за мен през днешния ден е най-искреният, импровизиран, изпълнен с непорочност, отдаденост и доста обич - моите деца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ