Силвия Петкова разкри какво е щастието
Силвия Петкова е благословена с доста разнообразна и дълбока палитра като актриса, сила, и естествено наличие, които струят от нея и на сцената, и от дребния екран, и в киното. Тя реши да напусне " Театър София " неотдавна, където изигра доста сполучливи функции, а хлапетата я познават като Пипи, само че по малкия екран хората ѝ се радват в сериала " Пътя на достойнството ". Гласът ѝ е прочут с доста от материалите в " Storytel ".
Силвия има доста доброволно лъчение, незабавно те печели, елементарно е да те убеди в достоверността на каквото и да било, тя може да е всичко, и сериозна, и смешна, а когато е единствено Силвия по-често е метафизичен настроена. От съзерцанията я изваждат единствено обичаните ѝ мъже - Зоран и синът им Сива.
Ето какво още описа за себе си актрисата в интервщ за уеб страницата life.dir.bg:
- Силвия Петкова, въпреки от едно известно време доста хора да ви усещат близка, около обстоятелството, че ви виждат постоянно на дребния екран, вие бяхте доста харесвана и приветствана в Храма на Мелпомена, за какво напуснахте " Театър София "?
- Десет години съм щатна актриса в този превъзходен Театър. Просто пристигна момента за смяна при мен. Реших да изляза на свободна процедура с желанието да играя повече. Имам доста креативна сила и капацитет, които имам вяра, че ще бъдат употребени по предопределение, когато към този момент ориста ми ще е в моите ръце.
- В " Съгласие " играта ви беше отлична, за какво спря този театър?
- Любим театър беше за мен " Съгласие ". Смислен, бездънен, докосващ, човешки. За страдание пандемията се оказа проблем, тъй като на 30% аудитория, нямаше по какъв начин съгласно мен да се изплащат хонорарите на няколко от посетител актьорите. Ще бъда щастлива в случай че го възстановим, когато тези сложни за живото изкуство времена отминат.
- Разкажете забавна история, преживелица, съвет или нещо, с което ще запомните работата си там?
- Всичко ми е било забавно. Съзнателният ми живот е минал там. Всички срещи с изключителни режисьори като Николай Поляков и Иван Добчев. Това са едни хубави години, в които съм била всеотдайна и признателна за възможностите.
- А какво ще стане с Пипи?
- Пипи за жал не се играе още с идването на корона вируса в България.
Ще забележим какво ще стане, когато още веднъж стартират да се играят детските представления в " Театър София. "
- Ще се присъедините ли към друга натрупа или си почивате от театъра?
- За в този момент нямам оферти към момента, само че имам вяра, че пътят ми на сцената ще продължи и то с още по-голяма мощ.
- Героинята Кера в " Пътят на достойнството " с какво обогати актьорската ви палитра?
- За мен ролята е доста забавна и по някакъв метод хем близка, хем далечна от мен. Трудно беше да намеря другите способи, по който да изиграя едно и също нещо. Предизвикателство бяха нюансите, които бяха значими за ролята. Отделно динамичният метод, по които протича снимането на сериалите в последно време, си е много добра школа за мен като актриса.
- Какво най-интересно сте чували в двата полюса по адрес на нея?
- Честно казано заобикалям да чета мненията. Моята публика си споделя с мен все хубави неща. Какво се случва по конгреси и други полемики - нямам концепция.
- Хората по какъв начин разясняват всичко, което се случва с нея, в сериала, заговарят ли ви?
- Доста хора ме стопират и изричат възхищението си от сериала. Нещо, което макар, че ме обгръща срам, ме прави доста щастлива.
- Според вас, за какво хората, въпреки и на пръв взор да имат всичко, което би следвало да ги направи щастливи, не са? Кое е това, нещо, което ни пречи да се насладим на земния си път тук и в този момент?
- Този въпрос е тъкмо в десетката. Тези тематики са доста моите и непрекъснато обмислям над сходни въпроси. Мисля си, че просто не оценяваме в точния момент това, което имаме и забравяме да благодарим за това, което нямаме, а то е най-важно. Въпрос на настройка е съгласно мен. Щастието е персонален избор, а не орис!
- Когато съумеете да си намерите персонално време, единствено за вас, какво вършиме?
- Или си пълня гореща вана и се любувам на пиво, или пътувам измежду природата, или пиша, чета, чувам музика. Най-любимо ми е когато у дома си стоим цялото семейство, по през целия ден по пижами.
- Как се забавлявате тримата вкъщи?
- Ами всеки си прави негови си неща. Или пък гледаме дружно филми. Обичаме да танцуваме и шумно да си играем.
- Сива какви непредвидени въпроси задава, от какво се вълнува, какво е отношението му към това, че мама е известно лице и я " дават по тв приемника "?
- За в този момент е много разумен, бисерите към момента са обособени сбъркани думички, не цели фрази. Много обича космоса и доста пита за планетите. Относно моята гласност, за него не е нещо необичайно, възприема като напълно обикновено да чува гласа ми или да вижда лицето ми по радиа и малките екрани.
- Това че баща му е режисьор, а майка му актриса, по какъв начин се отразява на игрите ви?
- Не се отразява. Игрите са си игри, без значение от специалностите на родителите.
- Вие, когато бяхте дете, каква искахте да станете, актриса на кое място беше?
- Таксиметров водач или археолог (смее се). Актриса взех решение чак в 12-ти клас да стана.
- Времената, в които живеем на какви метафизичен размишления ви навеждат?
- Цял живот си мъдрувам. Сега не е нещо по-различно. Мъчно ми е, че ни дистанцираха още повече и към този момент рядко се допираме до смисленото и същинско другарство.
- Кое е най-важното ви достижение дотук?
- Не съм мислила за пътя си като реализиране на неща. Просто последвам ориста и интуицията си. Може би това, че не се отхвърлих от пътя си, че се борих и успявах в специалността си. Също, несъмнено, това че станах майка и се стремя да запазвам фамилията си.
- Какво ви пазите от клопките на суетата, и оставате по този начин естествена и непринудена?
- Не е умишлено. Просто съм такава. Живея си живота свободна от непознати условия за кое е задоволително и кое - не. Просто съм себе си и това, което ми е на сърцето ми е на устата. Стремя се дейностите ми да се подчиняват на моето схващане за хармония, морал и всичко значимо в живота в едно общество.
Силвия има доста доброволно лъчение, незабавно те печели, елементарно е да те убеди в достоверността на каквото и да било, тя може да е всичко, и сериозна, и смешна, а когато е единствено Силвия по-често е метафизичен настроена. От съзерцанията я изваждат единствено обичаните ѝ мъже - Зоран и синът им Сива.
Ето какво още описа за себе си актрисата в интервщ за уеб страницата life.dir.bg:
- Силвия Петкова, въпреки от едно известно време доста хора да ви усещат близка, около обстоятелството, че ви виждат постоянно на дребния екран, вие бяхте доста харесвана и приветствана в Храма на Мелпомена, за какво напуснахте " Театър София "?
- Десет години съм щатна актриса в този превъзходен Театър. Просто пристигна момента за смяна при мен. Реших да изляза на свободна процедура с желанието да играя повече. Имам доста креативна сила и капацитет, които имам вяра, че ще бъдат употребени по предопределение, когато към този момент ориста ми ще е в моите ръце.
- В " Съгласие " играта ви беше отлична, за какво спря този театър?
- Любим театър беше за мен " Съгласие ". Смислен, бездънен, докосващ, човешки. За страдание пандемията се оказа проблем, тъй като на 30% аудитория, нямаше по какъв начин съгласно мен да се изплащат хонорарите на няколко от посетител актьорите. Ще бъда щастлива в случай че го възстановим, когато тези сложни за живото изкуство времена отминат.
- Разкажете забавна история, преживелица, съвет или нещо, с което ще запомните работата си там?
- Всичко ми е било забавно. Съзнателният ми живот е минал там. Всички срещи с изключителни режисьори като Николай Поляков и Иван Добчев. Това са едни хубави години, в които съм била всеотдайна и признателна за възможностите.
- А какво ще стане с Пипи?
- Пипи за жал не се играе още с идването на корона вируса в България.
Ще забележим какво ще стане, когато още веднъж стартират да се играят детските представления в " Театър София. "
- Ще се присъедините ли към друга натрупа или си почивате от театъра?
- За в този момент нямам оферти към момента, само че имам вяра, че пътят ми на сцената ще продължи и то с още по-голяма мощ.
- Героинята Кера в " Пътят на достойнството " с какво обогати актьорската ви палитра?
- За мен ролята е доста забавна и по някакъв метод хем близка, хем далечна от мен. Трудно беше да намеря другите способи, по който да изиграя едно и също нещо. Предизвикателство бяха нюансите, които бяха значими за ролята. Отделно динамичният метод, по които протича снимането на сериалите в последно време, си е много добра школа за мен като актриса.
- Какво най-интересно сте чували в двата полюса по адрес на нея?
- Честно казано заобикалям да чета мненията. Моята публика си споделя с мен все хубави неща. Какво се случва по конгреси и други полемики - нямам концепция.
- Хората по какъв начин разясняват всичко, което се случва с нея, в сериала, заговарят ли ви?
- Доста хора ме стопират и изричат възхищението си от сериала. Нещо, което макар, че ме обгръща срам, ме прави доста щастлива.
- Според вас, за какво хората, въпреки и на пръв взор да имат всичко, което би следвало да ги направи щастливи, не са? Кое е това, нещо, което ни пречи да се насладим на земния си път тук и в този момент?
- Този въпрос е тъкмо в десетката. Тези тематики са доста моите и непрекъснато обмислям над сходни въпроси. Мисля си, че просто не оценяваме в точния момент това, което имаме и забравяме да благодарим за това, което нямаме, а то е най-важно. Въпрос на настройка е съгласно мен. Щастието е персонален избор, а не орис!
- Когато съумеете да си намерите персонално време, единствено за вас, какво вършиме?
- Или си пълня гореща вана и се любувам на пиво, или пътувам измежду природата, или пиша, чета, чувам музика. Най-любимо ми е когато у дома си стоим цялото семейство, по през целия ден по пижами.
- Как се забавлявате тримата вкъщи?
- Ами всеки си прави негови си неща. Или пък гледаме дружно филми. Обичаме да танцуваме и шумно да си играем.
- Сива какви непредвидени въпроси задава, от какво се вълнува, какво е отношението му към това, че мама е известно лице и я " дават по тв приемника "?
- За в този момент е много разумен, бисерите към момента са обособени сбъркани думички, не цели фрази. Много обича космоса и доста пита за планетите. Относно моята гласност, за него не е нещо необичайно, възприема като напълно обикновено да чува гласа ми или да вижда лицето ми по радиа и малките екрани.
- Това че баща му е режисьор, а майка му актриса, по какъв начин се отразява на игрите ви?
- Не се отразява. Игрите са си игри, без значение от специалностите на родителите.
- Вие, когато бяхте дете, каква искахте да станете, актриса на кое място беше?
- Таксиметров водач или археолог (смее се). Актриса взех решение чак в 12-ти клас да стана.
- Времената, в които живеем на какви метафизичен размишления ви навеждат?
- Цял живот си мъдрувам. Сега не е нещо по-различно. Мъчно ми е, че ни дистанцираха още повече и към този момент рядко се допираме до смисленото и същинско другарство.
- Кое е най-важното ви достижение дотук?
- Не съм мислила за пътя си като реализиране на неща. Просто последвам ориста и интуицията си. Може би това, че не се отхвърлих от пътя си, че се борих и успявах в специалността си. Също, несъмнено, това че станах майка и се стремя да запазвам фамилията си.
- Какво ви пазите от клопките на суетата, и оставате по този начин естествена и непринудена?
- Не е умишлено. Просто съм такава. Живея си живота свободна от непознати условия за кое е задоволително и кое - не. Просто съм себе си и това, което ми е на сърцето ми е на устата. Стремя се дейностите ми да се подчиняват на моето схващане за хармония, морал и всичко значимо в живота в едно общество.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ