Знанията и етиката са ключът за изкуствения интелект
Силвия Илиева е шеф на институт GATE към Софийския Университет „ Св. Кл. Охридски “ и професор във Факултета по математика и информатика. Тя има магистърска степен по „ Електроника “ от Техническия университет – София и докторска степен по „ Информатика - компютърни системи и технологии “. Има сполучливо присъединяване в над 20 европейски проучвателен планове. Интересите й са в областите на софтуерни платформи, ръководство на данни, софтуерни процеси, софтуерно инженерство за изкуствен интелект.Проф. Илиева, институтът GATE работи в области, които са сериозни за ръководство на бъдещето - ръководство на данни за битка с дезинформацията, за основаване и ръководство на „ умни градове “, за развиване на цифрова медицина. Кои ваши разработки носят заряда на бъдещето и по какъв начин наподобява то?
В направлението „ Цифрово опазване на здравето “ създаваме модели, употребяващи данни, събрани по неинвазивен за хората метод, с цел да проучваме и предскажем вероятността за развиване на несъмнено заболяване или достигнатата фаза на неговото развиване. Например, в съдействие с Оксфордския университет разработихме модел, определящ така наречен невропатологичен профил въз основата на клинични данни, които не са обвързани с инвазивни процедури като лумбална пункция. Целта е различаване на пациенти в предклинична фаза на заболяването на Алцхаймер при потребление на модерни способи от машинното самообразование.
В направлението „ Градове на бъдещето “ създаваме пилотен план за основаване на „ дигитален двойник “ на града на територията на Район „ Лозенец “ в София. Цифровите двойници свързват действителния и виртуалния свят чрез събиране на данни в действително време. Те се употребяват за проучване и преструване на разнообразни процеси и феномени във виртуалния свят, с което се ревизира по какъв начин тяхното протичане би трансформирало действителността към нас и качеството ни на живот.
Изследванията в региона на дезинформацията се концентрират върху потреблението на изкуствен интелект, машинно образование и разбор на огромни данни за разкриване на подправени вести и рекомендация на ограничения за противопоставяне. Разработваме подходи, употребяващи способи на машинното образование за разкриване на шаблони и признаци на дезинформация в медийни форми - текстове, фотоси, видеа и обществени мрежи. Те автоматизирано ревизират достоверността на информацията и подкрепят разбирането на обществените мрежи и въздействията им върху разпространението на дезинформация.
Какъв е капацитетът на пространствата от данни (Data Spaces), които използваме, и по какъв начин да се възползваме оптимално от тях?
Институтът GATE e хъб на Международната организация за пространства за данни (International Data Space Association, IDSA) и катализатор на националните старания за потребление и шерване на данни както в индустриални, по този начин и в публични области. GATE е мотор за основаване на общественост с присъединяване на бизнеса, обществената и градската администрации и среда за инкубация и ускорение на нововъведения, основани на шерване и потребление на данни на национално и районно равнище. Институтът улеснява внедряването на IDS технологиите посредством даване на техническа експертиза, обвързвана с IDS архитектурата и внедряване на съставни елементи за осъществяване на индустриални и обществени пространства за данни.
GATE построява пространство за шерване на данни и обезпечаване на данните като услуга с приложение в градовете. Ангажира се и в образование по основаване на бизнес модели, основани на данни. Целта е да се покаже по какъв начин посредством съчетание на данни от разнообразни източници и шерване на данни от заинтригувани страни се основава добавена стойност, която води до рационализиране на съществуващите бизнес модели и основаване на нови такива. С активността си GATE подкрепя модернизирането на фирмите, стимулирайки ги да събират, споделят и преизползват данните си, с цел да усъвършенстват процесите си и основават нови артикули и услуги.
Как се случва един „ интелигентен град “? Какво можете да предложите още, с цел да стане столицата да вземем за пример „ по-умен “ град?
В GATE назоваваме „ умните градове “ „ градове на бъдещето “. Това са градове, които ползват технологиите на огромните данни и изкуствения разсъдък освен с цел да автоматизират процесите, да вземем за пример посредством основаване на системи за е-билети или за ръководство на трафика с „ умни светофари “, а да станат по-ефективни и по-добро място за живеене. Един от пилотните планове на GATE е обвързван с създаването на сюжети, подпомагащи вземането на решения за ръководството на градските процеси и среда. Аналогично разработихме енергиен атлас на София и изследваме така наречен острови на топлота, породени от повишена енергийна консумация, трафик и презастрояване. Това подкрепя дефинирането на тактики за предприемане на ограничения за понижаване на въглеродните излъчвания.
Има ли задоволително схващане за смисъла на данните при ръководството на бизнес процесите у нас? Кои стопански сфери са най-напредничави в това отношение и кои изостават?
В подтекста на цифровата стопанска система, България заема предпоследно място в Европейски Съюз съгласно Индекса за цифровата стопанска система и общество (DESI) за 2022 година Въпреки че има резистентен напредък от 9% на годишна база през последните 5 година, страната ни е далеч зад другите държави-членки във връзка с цифровото развиване.
От позиция на бизнеса, дигитализацията в бранша на дребните и междинни предприятия (МСП) е доста под междинното равнище за Европейски Съюз. Малък % от българските предприятия употребяват основни технологии като огромни данни (6% от всички МСП), облачни услуги (10%) и изкуствен интелект (3%). Въпреки това, България работи интензивно за поощряване на цифровата иновация.
Секторите на осведомителните технологии и телекомуникациите са измежду най-напредналите в потреблението на данни за ръководство на бизнес процесите, до момента в който по-традиционните браншове като производството и земеделие към момента изостават. За да се усъвършенства тази обстановка, е належащо да се ускорят напъните за повишение на цифровите умения и консолидираното на новите технологии във всички сфери.
Изкуственият разсъдък е измежду нас, само че бихте ли споделили кои са най-големите му достижения, които ни служат? Какво е нужно да променим, с цел да се възползваме от целия му капацитет?
AI системите разчитат на данни. Осигуряването на елементарен достъп до качествени данни при опазване на поверителността и сигурността е значително за точни резултати.
Трябва да се подсигурява потреблението на ИИ в сходство с етични стандарти и закони за персоналната дискретност, с цел да се увеличи доверието в него. Разработването на рамки и насоки за етично създаване и внедряване на ИИ е от значително значение.
Разработването на ИИ изисква съдействие сред специалисти от разнообразни области, в това число компютърни науки, математика, невронауки, логика на психиката, нравственос, право и социология. Наличието на интердисциплинарното съдействие може да докара до разрастване на цялостния капацитет (по-холистични/всеобхватни ИИ решения).
Има потребност от образование на хората по отношение на ИИ технологиите, техните благоприятни условия, ограничавания и етични последствия. Интензифициране на проучванията и нововъведенията е от значително значение за рационализиране на опциите на ИИ системите. Това включва проучвания в области като логаритми за машинно образование, обработка на натурален език, компютърно зрение, разбираем и безвреден ИИ.
Адекватна инфраструктура и запаси като изчислителна мощност, складове на данни, и мрежови благоприятни условия са значими за създаването и внедряването на ИИ системи в огромен мащаб.
Насърчаването на доверието и откритостта в общността на ИИ може да улесни шерването на познания, да насърчи нововъведенията и да форсира напредъка в региона.
Какви ограничавания и провокации срещате при използването на разработки на института в действителна бизнес или обществена среда? Срещата ли схващане за мащаба на концепциите и вложенията, които те изискват?
При използването на разработки в действителна среда съществува неизясненост по отношение на мащаба и действителната стойност на концепциите: институции, чиято съществена активност са проучванията, постоянно създават хрумвания и технологии, които са в ранен стадий на развиване. Това може да затрудни оценката на нужните запаси за реализацията им.
Внедряването на нововъведения изисква интеграция във към този момент съществуващите бизнес процеси. Това постоянно изисква създаване на тясно съдействие със заинтригувани страни, които би трябвало да бъдат уверени в изгодата от тях.
Има и незадоволително схващане за софтуерния цикъл: бизнес средата може да не схваща изцяло софтуерния цикъл на изследователските планове. Изследователските разработки постоянно се развиват с дълготрайни цели, до момента в който бизнесът се концентрира повече върху ускорено снабдяване на нов артикул и краткосрочните облаги. Разработката и внедряването на нови хрумвания постоянно изисква обилни финансови вложения. Бизнес или обществената среда може да не бъде подготвена да поеме този риск или да не разполага с запаси.
Внедряването на нови технологии и нововъведения води до стълкновение с разнообразни правни и регулаторни провокации, които могат да забавят или лимитират процеса. Пример за това са пространствата за данни, където с изключение на софтуерната реализация, са налични проблеми с ръководството на данните, свързани с разпоредбите и рестриктивните мерки за тяхното шерване и потребление.
Необходима е дейна връзка сред изследователските институции и бизнес бранша, с цел да се улесни разбирането на цената на научните разработки и обвързваните с тях нововъведения.
В конюнктура на две войни сега GATE служи като тестов център за нови технологии с двойно предопределение в границите на гражданско-военния орган на НАТО за стимулиране на нововъведенията в защитата (DIANA) и други Разкажете ни за това. Какво следва в тази сфера?
Ускорителят на НАТО за стимулиране на нововъведенията в защитата (DIANA) цели да сътвори екосистема от иноватори, бизнесмени, откриватели, вложители и специалисти, които да развият технологии от ново потомство в интерес на публичната сигурност и гражданската резистентност. GATE бе определен да бъде тестов център в областта на огромните данни и изкуствения разсъдък. Институтът приема иноватори от България и съдружниците в НАТО, които да тестват своите разработки за оценка, валидиране и верификация. Работим интензивно и с откриватели, с цел да разберем какви са публичните провокации, в България, и по какъв начин да се оправим с тях. Например, развиваме експертиза в откриването и битката против дезинформацията.
В този смисъл, DIANA е опция да бъде ускорена модернизацията на българската войска посредством дейното включване на иноватори от България и съдружниците от НАТО. DIANA цели да развие технологии с двойно предопределение, които могат да бъдат употребявани освен от военни организации, само че и в интерес на икономическата сигурност, енергийната резистентност, здравния бранш, цифровото развиване и доста други.
Tестовият център на НАТО в областта на огромните данни и изкуствения разсъдък има капацитета да притегли нови вложения и да обезпечи достъп до най-новите технологии и положителни практики в областта на нововъведенията от целия Алианс. Институт GATE играе ролята на мост това да стане действителност. За да тестват своите технологии, българските иноватори могат да аплайват за характерни провокации, които централата на DIANA разгласява всеки 2-3 месеца, или да се свържат непосредствено с Институт GATE.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
В направлението „ Цифрово опазване на здравето “ създаваме модели, употребяващи данни, събрани по неинвазивен за хората метод, с цел да проучваме и предскажем вероятността за развиване на несъмнено заболяване или достигнатата фаза на неговото развиване. Например, в съдействие с Оксфордския университет разработихме модел, определящ така наречен невропатологичен профил въз основата на клинични данни, които не са обвързани с инвазивни процедури като лумбална пункция. Целта е различаване на пациенти в предклинична фаза на заболяването на Алцхаймер при потребление на модерни способи от машинното самообразование.
В направлението „ Градове на бъдещето “ създаваме пилотен план за основаване на „ дигитален двойник “ на града на територията на Район „ Лозенец “ в София. Цифровите двойници свързват действителния и виртуалния свят чрез събиране на данни в действително време. Те се употребяват за проучване и преструване на разнообразни процеси и феномени във виртуалния свят, с което се ревизира по какъв начин тяхното протичане би трансформирало действителността към нас и качеството ни на живот.
Изследванията в региона на дезинформацията се концентрират върху потреблението на изкуствен интелект, машинно образование и разбор на огромни данни за разкриване на подправени вести и рекомендация на ограничения за противопоставяне. Разработваме подходи, употребяващи способи на машинното образование за разкриване на шаблони и признаци на дезинформация в медийни форми - текстове, фотоси, видеа и обществени мрежи. Те автоматизирано ревизират достоверността на информацията и подкрепят разбирането на обществените мрежи и въздействията им върху разпространението на дезинформация.
Какъв е капацитетът на пространствата от данни (Data Spaces), които използваме, и по какъв начин да се възползваме оптимално от тях?
Институтът GATE e хъб на Международната организация за пространства за данни (International Data Space Association, IDSA) и катализатор на националните старания за потребление и шерване на данни както в индустриални, по този начин и в публични области. GATE е мотор за основаване на общественост с присъединяване на бизнеса, обществената и градската администрации и среда за инкубация и ускорение на нововъведения, основани на шерване и потребление на данни на национално и районно равнище. Институтът улеснява внедряването на IDS технологиите посредством даване на техническа експертиза, обвързвана с IDS архитектурата и внедряване на съставни елементи за осъществяване на индустриални и обществени пространства за данни.
GATE построява пространство за шерване на данни и обезпечаване на данните като услуга с приложение в градовете. Ангажира се и в образование по основаване на бизнес модели, основани на данни. Целта е да се покаже по какъв начин посредством съчетание на данни от разнообразни източници и шерване на данни от заинтригувани страни се основава добавена стойност, която води до рационализиране на съществуващите бизнес модели и основаване на нови такива. С активността си GATE подкрепя модернизирането на фирмите, стимулирайки ги да събират, споделят и преизползват данните си, с цел да усъвършенстват процесите си и основават нови артикули и услуги.
Как се случва един „ интелигентен град “? Какво можете да предложите още, с цел да стане столицата да вземем за пример „ по-умен “ град?
В GATE назоваваме „ умните градове “ „ градове на бъдещето “. Това са градове, които ползват технологиите на огромните данни и изкуствения разсъдък освен с цел да автоматизират процесите, да вземем за пример посредством основаване на системи за е-билети или за ръководство на трафика с „ умни светофари “, а да станат по-ефективни и по-добро място за живеене. Един от пилотните планове на GATE е обвързван с създаването на сюжети, подпомагащи вземането на решения за ръководството на градските процеси и среда. Аналогично разработихме енергиен атлас на София и изследваме така наречен острови на топлота, породени от повишена енергийна консумация, трафик и презастрояване. Това подкрепя дефинирането на тактики за предприемане на ограничения за понижаване на въглеродните излъчвания.
Има ли задоволително схващане за смисъла на данните при ръководството на бизнес процесите у нас? Кои стопански сфери са най-напредничави в това отношение и кои изостават?
В подтекста на цифровата стопанска система, България заема предпоследно място в Европейски Съюз съгласно Индекса за цифровата стопанска система и общество (DESI) за 2022 година Въпреки че има резистентен напредък от 9% на годишна база през последните 5 година, страната ни е далеч зад другите държави-членки във връзка с цифровото развиване.
От позиция на бизнеса, дигитализацията в бранша на дребните и междинни предприятия (МСП) е доста под междинното равнище за Европейски Съюз. Малък % от българските предприятия употребяват основни технологии като огромни данни (6% от всички МСП), облачни услуги (10%) и изкуствен интелект (3%). Въпреки това, България работи интензивно за поощряване на цифровата иновация.
Секторите на осведомителните технологии и телекомуникациите са измежду най-напредналите в потреблението на данни за ръководство на бизнес процесите, до момента в който по-традиционните браншове като производството и земеделие към момента изостават. За да се усъвършенства тази обстановка, е належащо да се ускорят напъните за повишение на цифровите умения и консолидираното на новите технологии във всички сфери.
Изкуственият разсъдък е измежду нас, само че бихте ли споделили кои са най-големите му достижения, които ни служат? Какво е нужно да променим, с цел да се възползваме от целия му капацитет?
AI системите разчитат на данни. Осигуряването на елементарен достъп до качествени данни при опазване на поверителността и сигурността е значително за точни резултати.
Трябва да се подсигурява потреблението на ИИ в сходство с етични стандарти и закони за персоналната дискретност, с цел да се увеличи доверието в него. Разработването на рамки и насоки за етично създаване и внедряване на ИИ е от значително значение.
Разработването на ИИ изисква съдействие сред специалисти от разнообразни области, в това число компютърни науки, математика, невронауки, логика на психиката, нравственос, право и социология. Наличието на интердисциплинарното съдействие може да докара до разрастване на цялостния капацитет (по-холистични/всеобхватни ИИ решения).
Има потребност от образование на хората по отношение на ИИ технологиите, техните благоприятни условия, ограничавания и етични последствия. Интензифициране на проучванията и нововъведенията е от значително значение за рационализиране на опциите на ИИ системите. Това включва проучвания в области като логаритми за машинно образование, обработка на натурален език, компютърно зрение, разбираем и безвреден ИИ.
Адекватна инфраструктура и запаси като изчислителна мощност, складове на данни, и мрежови благоприятни условия са значими за създаването и внедряването на ИИ системи в огромен мащаб.
Насърчаването на доверието и откритостта в общността на ИИ може да улесни шерването на познания, да насърчи нововъведенията и да форсира напредъка в региона.
Какви ограничавания и провокации срещате при използването на разработки на института в действителна бизнес или обществена среда? Срещата ли схващане за мащаба на концепциите и вложенията, които те изискват?
При използването на разработки в действителна среда съществува неизясненост по отношение на мащаба и действителната стойност на концепциите: институции, чиято съществена активност са проучванията, постоянно създават хрумвания и технологии, които са в ранен стадий на развиване. Това може да затрудни оценката на нужните запаси за реализацията им.
Внедряването на нововъведения изисква интеграция във към този момент съществуващите бизнес процеси. Това постоянно изисква създаване на тясно съдействие със заинтригувани страни, които би трябвало да бъдат уверени в изгодата от тях.
Има и незадоволително схващане за софтуерния цикъл: бизнес средата може да не схваща изцяло софтуерния цикъл на изследователските планове. Изследователските разработки постоянно се развиват с дълготрайни цели, до момента в който бизнесът се концентрира повече върху ускорено снабдяване на нов артикул и краткосрочните облаги. Разработката и внедряването на нови хрумвания постоянно изисква обилни финансови вложения. Бизнес или обществената среда може да не бъде подготвена да поеме този риск или да не разполага с запаси.
Внедряването на нови технологии и нововъведения води до стълкновение с разнообразни правни и регулаторни провокации, които могат да забавят или лимитират процеса. Пример за това са пространствата за данни, където с изключение на софтуерната реализация, са налични проблеми с ръководството на данните, свързани с разпоредбите и рестриктивните мерки за тяхното шерване и потребление.
Необходима е дейна връзка сред изследователските институции и бизнес бранша, с цел да се улесни разбирането на цената на научните разработки и обвързваните с тях нововъведения.
В конюнктура на две войни сега GATE служи като тестов център за нови технологии с двойно предопределение в границите на гражданско-военния орган на НАТО за стимулиране на нововъведенията в защитата (DIANA) и други Разкажете ни за това. Какво следва в тази сфера?
Ускорителят на НАТО за стимулиране на нововъведенията в защитата (DIANA) цели да сътвори екосистема от иноватори, бизнесмени, откриватели, вложители и специалисти, които да развият технологии от ново потомство в интерес на публичната сигурност и гражданската резистентност. GATE бе определен да бъде тестов център в областта на огромните данни и изкуствения разсъдък. Институтът приема иноватори от България и съдружниците в НАТО, които да тестват своите разработки за оценка, валидиране и верификация. Работим интензивно и с откриватели, с цел да разберем какви са публичните провокации, в България, и по какъв начин да се оправим с тях. Например, развиваме експертиза в откриването и битката против дезинформацията.
В този смисъл, DIANA е опция да бъде ускорена модернизацията на българската войска посредством дейното включване на иноватори от България и съдружниците от НАТО. DIANA цели да развие технологии с двойно предопределение, които могат да бъдат употребявани освен от военни организации, само че и в интерес на икономическата сигурност, енергийната резистентност, здравния бранш, цифровото развиване и доста други.
Tестовият център на НАТО в областта на огромните данни и изкуствения разсъдък има капацитета да притегли нови вложения и да обезпечи достъп до най-новите технологии и положителни практики в областта на нововъведенията от целия Алианс. Институт GATE играе ролята на мост това да стане действителност. За да тестват своите технологии, българските иноватори могат да аплайват за характерни провокации, които централата на DIANA разгласява всеки 2-3 месеца, или да се свържат непосредствено с Институт GATE.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ