Шамарът и физическото насилие идват, когато някой не може да надделее над нас психологически
Силвия Димитрова е психолог и терапевт психодинамична психотерапия. Като експерт, тя всекидневно среща доста и разнообразни дами, преживяващи домашно принуждение. Днес тя разкрива през какви компликации минават тези дами, както и други детайлности от практиката ѝ. Д-р Димитрова дава отговор и на значимите въпроси - какво би трябвало да знаем, в случай че сме жертва на принуждение и къде може да намерим поддръжка в такава обстановка.
Как бихте дефинирала домашното принуждение?
Като доста мощно персонално страдалчество и болежка, без значение дали насилието е физическо, психическо или полово. Често не се разпознават за подтиснически дейности като контрола, ограничението на персоналната независимост, вменяването на виновност, преследването, половото принуждение в брака. По Закона за отбрана от домашно принуждение, домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване.
Кои са най-често срещаните неверни схващания за домашното принуждение?
Важно е да знаем, че домашното принуждение е нарушение на човешки права, а не фамилен или персонален проблем, както до неотдавна се възприемаше освен от обществото ни, а и от институциите. Семейното принуждение върлува и под прикритието на избрани стандарти за ролята на мъжа и дамата в фамилията и обществото. Дори и през днешния ден, когато равнопоставеността от ден на ден се открива в нашето общество, към момента мъжете не престават да бъдат считани за мощни, дейни и преобладаващи, а дамите – за слаби, пасивни и подчинени.
Синоними ли са домашно принуждение и физическо принуждение?
Много от дамите схващат, че физическото принуждение е недопустимо, само че не осъзнават, че това се отнася и до психическото, икономическото и половото принуждение в партньорската или фамилната двойка. В доста от случаите, дамите мерят насилието според от изпитаната болежка и неговата предумишленост. „ Той ми удари единствено един пестник, не е нищо ужасно “. Така, даже и да е засегната, дамата не възприема блъскането, шамара, обидата, като принуждение, тъй като сътрудникът ѝ „ не го е направил преднамерено “. Шамарът и физическото принуждение идват откакто психически някой не може да надделее над нас и по тази причина прибягва до физическо посягане. Целта на шамара или юмрука не е да ни посини окото, а да ни подчини и тогава да упражнява власт и надзор.
Кое е най-важното, което би трябвало да знаем, в случай че сме жертва на домашно принуждение?
Ако не бъде спряно това държание още първоначално, сигурно ще последват още плесници и по-жестоки актове на принуждение. Важно е да не се намира „ опрощение “ за първия пестник, който се припознава като принуждение, а да се реагира незабавно, да се покаже ясно и изрично, че това държание е недопустимо и неприемливо и в случай че се случи още веднъж, ще има съществени последствия. И в действителност да има, в случай че се случи още веднъж. Важно е когато усетим, че нещо не е наред в държанието на колегата ни, даже и да се съмняваме дали това е принуждение или не – да потърсим помощ. Когато сме обект на принуждение, търсенето на навременна помощ и и своевременното реагиране от организации, институции и близки е доста значимо. Понякога даже може да се касае за живота на децата и дамата, както доста образци в последно време ни демонстрират тъкмо това. Важно е да не се омаловажава един пестник, надзор, засегнатост, които потъпкват и обезценяват личността, с цел да не стане това държание „ обикновено и задоволително “.
Не постоянно е елементарно да си признаем, че сме обект на принуждение. Разпознаването и признаването на този факт обаче и доста значимо.
От извънредно огромно значение е да разберем, че единствено от нас зависи да спрем това държание. Не зависи от насилника, а от нас! Това ми се желае да подчертая доста съществено. Човек, който упражнява принуждение и държи нас виновни за неговото насилническо държание, няма да спре! Чрез насилието той се освобождава от нападателните си страсти вътре в него, като че ли ги предава на някой различен, избавя се за малко от вътрешното си страдалчество. Често си споделяме „ Той ще разбере какъв брой ме е наранил и ще спре “. Докога? До идващия път, в който прояви още по-жестока експанзия ли?
Какво може да предприеме човек, който е осъзнал, че упражнява домашно принуждение върху колегата си?
Истината е, че деянията на принуждение са провокирани от личните премеждия на индивида, който упражнява принуждение. Самите причинители на принуждение са жертви. В това да удариш някого, да го обидиш и унизиш, да го подиграеш, да го насилиш полово - няма мощ и господство. Има огромно страдалчество и блян към надзор и превъзходство. Нужна е мощ човек да признае, че злоупотребява с партньорката или децата си и да потърси помощ! Нужна е храброст човек да желае да овладее тези нападателни импулси, посредством които наранява фамилията си и да изиска да се промени! Има помощ и поддръжка за хора, упражняващи принуждение. Колкото по-бързо един човек, който упражнява принуждение потърси помощ, толкоз по-добре ще бъде както за него, по този начин и за неговото семейство!
Един човек, който упражнява принуждение нормално не е допустимо да се избави от нападателните си усеща самичък. Когато човек разбере, че има проблем с преодоляване на нападателните си усеща, е нужно да потърси експерт. Организациите, които работят с жертви на принуждение, оферират психическа поддръжка и терапия и за причинители на принуждение. Вече има и самодейност за основаване на гореща линия за хора, които са осъзнали нападателните си импулси и желаят да решат този проблем.
Кои са въпросите, които най-често задават жертвите на домашно принуждение?
„ Може би пък в действителност бъркам когато взимам някои значими решения, които той не утвърждава “, „ Дали пък в действителност не съм отговорна за това, че използва алкохол. Може би трябваше да съм по-внимателна в реакциите и думите си “, „ Е, можеше и този път да си замълча, за какво пък трябваше да се обаждам тъкмо в този момент и да го нервирам “, „ След всички негови упреци и обиди нямам предпочитание за секс, само че отново ще ме упрекна, че той има потребност, а аз би трябвало да се държа като жена. Е, ще се прежаля и сега”, „ Може би е прав, че никой различен не би ме изтърпял да мърморя и да приказвам за възприятията си “, „ Дали пък не е прав, че цялостен живот се е грижил за мен и децата ни, какво толкоз повече желая от него “... И по този начин незабелязано са минали 10, петнайсет или двайсет години. Това се случва в фамилните и партньорските връзки в принуждение.
Често се случва дамите, жертви на принуждение да поемат цялата виновност за неуспеха на връзката си, както и за насилието. Много е значимо дамата да се освободи от това възприятие и да разбере, че не е съумяла да се опълчи, тъй като е била под въздействие на колегата си, само че това не е необратимо или патологично положение. Безсилието, което е изпитвала и поради което е търпяла малтретиране може да бъде преодоляно с подобаваща поддръжка от страна на експерт, както и от страна на институциите и околните ѝ.
Важно е дамата да осъзнае, че държанието на колегата ѝ, който упражнява принуждение е неприемливо. Нарушени са нейните човешки права. Когато всичко това бъде разяснено, от време на време се случва самата жена да откри метод и уместно решение да се оправи с насилието.
Дългогодишната ми работа с дами, претърпели домашно принуждение демонстрира, че доста постоянно те не имат вяра, че има излаз и не престават да търпят. Особено, в случай че нямат поддръжка от обкръжаващата ги среда или от експерти.
Къде може да откри поддръжка жертва, решила да напусне насилника си?
Всеки потърпевш от принуждение самичък взема решение по какъв начин да постъпи – има разнообразни благоприятни условия. Всеки човек е друг и готовността му да реагира в обстановка на принуждение е друга. Тази подготвеност е обусловена от доста фактори – най-вече вътрешни и несъзнавани, както и външни фактори – икономическа взаимозависимост от насилника, децата и други.
Жените, жертва на принуждение могат да потърсят помощ и поддръжка на горещите линии за домашно принуждение. Една такава профилирана безвъзмездна денонощна линия е 0800 11 977, която се управлява от Алианс за отбрана от принуждение учредено на пола. Освен чуване и поддръжка, експертите насочват дамата към организации, които работят в помощ на потърпевши от домашно принуждение за следваща поддръжка и помощ.
При акт на принуждение би трябвало да се извика полиция – на тел. 112 се алармира за насилието. Полицаите ще предупредят упражняващия принуждение да спре.
От 2005 година в България има Закон за отбрана от домашно принуждение. По този закон може да се търси отбрана в съда. Може да се изиска заповед за незабавна отбрана, която съда издава в границите на 24 часа от подаването на жалбата. Важно е да се знае, че такава заповед може да се изиска в период, не по-дълъг от 1 месец от акта на принуждение. В заповедите за незабавна отбрана могат да се изискат разнообразни ограничения за отбрана, като главните са насилника да не упражнява принуждение, извеждане на насилника от взаимно населяваното жилище, ориентиране както на потърпевшата от принуждение жена, по този начин и на насилника към стратегии за възобновяване. За страдание, в България организациите към които могат да бъдат ориентирани потърпевшите, както и причинителите на принуждение за гратис психическо консултиране не са доста и в доста обитаеми места няма такава опция. Държавата би трябвало да се ангажира повече с услугите за потърпевши и причинители на домашно принуждение. Когато заповедта за отбрана бива нарушена, т.е. насилника още веднъж упражни принуждение, би трябвало да се уведоми полицията, че той нарушава заповед на съда. Тук към този момент не приказваме, че той упражнява принуждение, а за нарушение на заповед на съда. Тогава наложително бива арестуван в ареста. При редовно нарушение на ограничаващата заповед, делото отива в прокуратурата и има по-сериозни последици за насилника.
Друга опция за отбрана е дамата, дружно с децата да бъде настанена в Кризисен център за потърпевши от домашно принуждение, когато няма друга опция за отбрана и има риск за нея и децата.
Avon
Как съветвате жертвите на домашно принуждение да стартират прочувственото си възобновяване?
Жената, изпаднала под въздействието на своя сътрудник принудител не може да мисли трезво, тя безусловно е превзета от неговата душeвност и не има свое умствено пространство. Затова й е нужна помощ извън, с цел да може да се постави завършек на въздействието.
Жените, жертви на принуждение, постоянно са упреквани, че не реагират и търпят това състояние. Истината е, че държани в положение на психическа взаимозависимост, те същински имат вяра, че само тези мъже са способни да ги защитят от заобикалящия ги свят. Понякога мисълта да се окажат без средства и без отбрана е по-страшна от това да търпят насилието. Никак не е елементарно да се освободиш от психическата взаимозависимост и въздействие на другия, изключително в случай че това въздействие продължава с години.
Осъзнаването е нескончаем развой, който изисква външна поддръжка. Емоционалното възобновяване е от изключителна значимост, с цел да могат дамите да преработят контузията от принуждение, да схванат за какво позволяват принуждение по отношение на себе си. Ако една жена, даже и да напусне колегата си, не се възвърне прочувствено, вероятността да попадне в последваща насилническа връзка е доста огромна. Затова е значима работата със експерт, посредством която дамата да може да се възвърне от претърпяното принуждение.
В работата си с психолог, дамата стартира да намира възприятията си, да ги разпознава и разпознава, стартира да приказва за детайлите от акта на принуждение. След разпознаването и признаването на възприятията си, има прекарване на възприятие за виновност, че тя е отговорна за протичащото се, тя го е разрешила. След виновността идва тъгата и осъзнаването какво е претърпяла. Идва и гнева, който от време на време е ориентиран към околните. Накрая се случва интернализиране на случилото се. Приемане, че нещо се е случило, само че то няма да попречи на живота ѝ за в бъдеще, тъй като контузията е модифицирана и по този начин дамата да има опция да продължи живота си умерено и щастливо. А това е значимо и за физическото и прочувствено здраве на нейните деца.
При случаи на домашно принуждение, не се колебайте да потърсите поддръжка на телефон 0800 11 977. Линията за поддръжка на жертви на принуждение започва през 2017 година с помощта на подаяние, което AVON България направи в края на 2017 година за „ Алианс за отбрана от принуждение учредено на пола “. Телефонната линия е обслужвана от експерти, които имат подготвеност да окажат незабавна психическа и практическа помощ на жертвата и да я насочат към съответна институция или център, където да откри заслон и отбрана.
За поредна година акцията на AVON подава ръка на жертвите на домашно принуждение. Научи повече за самодейността и по какъв начин можеш да окажеш помощ на avon.bg/dv
Силвия Димитрова е приключила магистърска стратегия в Нов български университет, компетентност "Клинична обществена работа " - психодинамично консултиране и психотерапия. Изучавала е и EMDR психотерапия към EMDR Europe Association, EMDR - Сертификационна стратегия. Притежава следдипломна подготовка „ Психологични интервенции при рисково и девиантно държание “ към Варненски свободен университет.
Автор е на книгата „ Часовниковата кула “, представяща психотерапевтичния развой при работа с жена, жертва на психическо принуждение.
Как бихте дефинирала домашното принуждение?
Като доста мощно персонално страдалчество и болежка, без значение дали насилието е физическо, психическо или полово. Често не се разпознават за подтиснически дейности като контрола, ограничението на персоналната независимост, вменяването на виновност, преследването, половото принуждение в брака. По Закона за отбрана от домашно принуждение, домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване.
Кои са най-често срещаните неверни схващания за домашното принуждение?
Важно е да знаем, че домашното принуждение е нарушение на човешки права, а не фамилен или персонален проблем, както до неотдавна се възприемаше освен от обществото ни, а и от институциите. Семейното принуждение върлува и под прикритието на избрани стандарти за ролята на мъжа и дамата в фамилията и обществото. Дори и през днешния ден, когато равнопоставеността от ден на ден се открива в нашето общество, към момента мъжете не престават да бъдат считани за мощни, дейни и преобладаващи, а дамите – за слаби, пасивни и подчинени.
Синоними ли са домашно принуждение и физическо принуждение?
Много от дамите схващат, че физическото принуждение е недопустимо, само че не осъзнават, че това се отнася и до психическото, икономическото и половото принуждение в партньорската или фамилната двойка. В доста от случаите, дамите мерят насилието според от изпитаната болежка и неговата предумишленост. „ Той ми удари единствено един пестник, не е нищо ужасно “. Така, даже и да е засегната, дамата не възприема блъскането, шамара, обидата, като принуждение, тъй като сътрудникът ѝ „ не го е направил преднамерено “. Шамарът и физическото принуждение идват откакто психически някой не може да надделее над нас и по тази причина прибягва до физическо посягане. Целта на шамара или юмрука не е да ни посини окото, а да ни подчини и тогава да упражнява власт и надзор.
Кое е най-важното, което би трябвало да знаем, в случай че сме жертва на домашно принуждение?
Ако не бъде спряно това държание още първоначално, сигурно ще последват още плесници и по-жестоки актове на принуждение. Важно е да не се намира „ опрощение “ за първия пестник, който се припознава като принуждение, а да се реагира незабавно, да се покаже ясно и изрично, че това държание е недопустимо и неприемливо и в случай че се случи още веднъж, ще има съществени последствия. И в действителност да има, в случай че се случи още веднъж. Важно е когато усетим, че нещо не е наред в държанието на колегата ни, даже и да се съмняваме дали това е принуждение или не – да потърсим помощ. Когато сме обект на принуждение, търсенето на навременна помощ и и своевременното реагиране от организации, институции и близки е доста значимо. Понякога даже може да се касае за живота на децата и дамата, както доста образци в последно време ни демонстрират тъкмо това. Важно е да не се омаловажава един пестник, надзор, засегнатост, които потъпкват и обезценяват личността, с цел да не стане това държание „ обикновено и задоволително “.
Не постоянно е елементарно да си признаем, че сме обект на принуждение. Разпознаването и признаването на този факт обаче и доста значимо.
От извънредно огромно значение е да разберем, че единствено от нас зависи да спрем това държание. Не зависи от насилника, а от нас! Това ми се желае да подчертая доста съществено. Човек, който упражнява принуждение и държи нас виновни за неговото насилническо държание, няма да спре! Чрез насилието той се освобождава от нападателните си страсти вътре в него, като че ли ги предава на някой различен, избавя се за малко от вътрешното си страдалчество. Често си споделяме „ Той ще разбере какъв брой ме е наранил и ще спре “. Докога? До идващия път, в който прояви още по-жестока експанзия ли?
Какво може да предприеме човек, който е осъзнал, че упражнява домашно принуждение върху колегата си?
Истината е, че деянията на принуждение са провокирани от личните премеждия на индивида, който упражнява принуждение. Самите причинители на принуждение са жертви. В това да удариш някого, да го обидиш и унизиш, да го подиграеш, да го насилиш полово - няма мощ и господство. Има огромно страдалчество и блян към надзор и превъзходство. Нужна е мощ човек да признае, че злоупотребява с партньорката или децата си и да потърси помощ! Нужна е храброст човек да желае да овладее тези нападателни импулси, посредством които наранява фамилията си и да изиска да се промени! Има помощ и поддръжка за хора, упражняващи принуждение. Колкото по-бързо един човек, който упражнява принуждение потърси помощ, толкоз по-добре ще бъде както за него, по този начин и за неговото семейство!
Един човек, който упражнява принуждение нормално не е допустимо да се избави от нападателните си усеща самичък. Когато човек разбере, че има проблем с преодоляване на нападателните си усеща, е нужно да потърси експерт. Организациите, които работят с жертви на принуждение, оферират психическа поддръжка и терапия и за причинители на принуждение. Вече има и самодейност за основаване на гореща линия за хора, които са осъзнали нападателните си импулси и желаят да решат този проблем.
Кои са въпросите, които най-често задават жертвите на домашно принуждение?
„ Може би пък в действителност бъркам когато взимам някои значими решения, които той не утвърждава “, „ Дали пък в действителност не съм отговорна за това, че използва алкохол. Може би трябваше да съм по-внимателна в реакциите и думите си “, „ Е, можеше и този път да си замълча, за какво пък трябваше да се обаждам тъкмо в този момент и да го нервирам “, „ След всички негови упреци и обиди нямам предпочитание за секс, само че отново ще ме упрекна, че той има потребност, а аз би трябвало да се държа като жена. Е, ще се прежаля и сега”, „ Може би е прав, че никой различен не би ме изтърпял да мърморя и да приказвам за възприятията си “, „ Дали пък не е прав, че цялостен живот се е грижил за мен и децата ни, какво толкоз повече желая от него “... И по този начин незабелязано са минали 10, петнайсет или двайсет години. Това се случва в фамилните и партньорските връзки в принуждение.
Често се случва дамите, жертви на принуждение да поемат цялата виновност за неуспеха на връзката си, както и за насилието. Много е значимо дамата да се освободи от това възприятие и да разбере, че не е съумяла да се опълчи, тъй като е била под въздействие на колегата си, само че това не е необратимо или патологично положение. Безсилието, което е изпитвала и поради което е търпяла малтретиране може да бъде преодоляно с подобаваща поддръжка от страна на експерт, както и от страна на институциите и околните ѝ.
Важно е дамата да осъзнае, че държанието на колегата ѝ, който упражнява принуждение е неприемливо. Нарушени са нейните човешки права. Когато всичко това бъде разяснено, от време на време се случва самата жена да откри метод и уместно решение да се оправи с насилието.
Дългогодишната ми работа с дами, претърпели домашно принуждение демонстрира, че доста постоянно те не имат вяра, че има излаз и не престават да търпят. Особено, в случай че нямат поддръжка от обкръжаващата ги среда или от експерти.
Къде може да откри поддръжка жертва, решила да напусне насилника си?
Всеки потърпевш от принуждение самичък взема решение по какъв начин да постъпи – има разнообразни благоприятни условия. Всеки човек е друг и готовността му да реагира в обстановка на принуждение е друга. Тази подготвеност е обусловена от доста фактори – най-вече вътрешни и несъзнавани, както и външни фактори – икономическа взаимозависимост от насилника, децата и други.
Жените, жертва на принуждение могат да потърсят помощ и поддръжка на горещите линии за домашно принуждение. Една такава профилирана безвъзмездна денонощна линия е 0800 11 977, която се управлява от Алианс за отбрана от принуждение учредено на пола. Освен чуване и поддръжка, експертите насочват дамата към организации, които работят в помощ на потърпевши от домашно принуждение за следваща поддръжка и помощ.
При акт на принуждение би трябвало да се извика полиция – на тел. 112 се алармира за насилието. Полицаите ще предупредят упражняващия принуждение да спре.
От 2005 година в България има Закон за отбрана от домашно принуждение. По този закон може да се търси отбрана в съда. Може да се изиска заповед за незабавна отбрана, която съда издава в границите на 24 часа от подаването на жалбата. Важно е да се знае, че такава заповед може да се изиска в период, не по-дълъг от 1 месец от акта на принуждение. В заповедите за незабавна отбрана могат да се изискат разнообразни ограничения за отбрана, като главните са насилника да не упражнява принуждение, извеждане на насилника от взаимно населяваното жилище, ориентиране както на потърпевшата от принуждение жена, по този начин и на насилника към стратегии за възобновяване. За страдание, в България организациите към които могат да бъдат ориентирани потърпевшите, както и причинителите на принуждение за гратис психическо консултиране не са доста и в доста обитаеми места няма такава опция. Държавата би трябвало да се ангажира повече с услугите за потърпевши и причинители на домашно принуждение. Когато заповедта за отбрана бива нарушена, т.е. насилника още веднъж упражни принуждение, би трябвало да се уведоми полицията, че той нарушава заповед на съда. Тук към този момент не приказваме, че той упражнява принуждение, а за нарушение на заповед на съда. Тогава наложително бива арестуван в ареста. При редовно нарушение на ограничаващата заповед, делото отива в прокуратурата и има по-сериозни последици за насилника.
Друга опция за отбрана е дамата, дружно с децата да бъде настанена в Кризисен център за потърпевши от домашно принуждение, когато няма друга опция за отбрана и има риск за нея и децата.
Avon Как съветвате жертвите на домашно принуждение да стартират прочувственото си възобновяване?
Жената, изпаднала под въздействието на своя сътрудник принудител не може да мисли трезво, тя безусловно е превзета от неговата душeвност и не има свое умствено пространство. Затова й е нужна помощ извън, с цел да може да се постави завършек на въздействието.
Жените, жертви на принуждение, постоянно са упреквани, че не реагират и търпят това състояние. Истината е, че държани в положение на психическа взаимозависимост, те същински имат вяра, че само тези мъже са способни да ги защитят от заобикалящия ги свят. Понякога мисълта да се окажат без средства и без отбрана е по-страшна от това да търпят насилието. Никак не е елементарно да се освободиш от психическата взаимозависимост и въздействие на другия, изключително в случай че това въздействие продължава с години.
Осъзнаването е нескончаем развой, който изисква външна поддръжка. Емоционалното възобновяване е от изключителна значимост, с цел да могат дамите да преработят контузията от принуждение, да схванат за какво позволяват принуждение по отношение на себе си. Ако една жена, даже и да напусне колегата си, не се възвърне прочувствено, вероятността да попадне в последваща насилническа връзка е доста огромна. Затова е значима работата със експерт, посредством която дамата да може да се възвърне от претърпяното принуждение.
В работата си с психолог, дамата стартира да намира възприятията си, да ги разпознава и разпознава, стартира да приказва за детайлите от акта на принуждение. След разпознаването и признаването на възприятията си, има прекарване на възприятие за виновност, че тя е отговорна за протичащото се, тя го е разрешила. След виновността идва тъгата и осъзнаването какво е претърпяла. Идва и гнева, който от време на време е ориентиран към околните. Накрая се случва интернализиране на случилото се. Приемане, че нещо се е случило, само че то няма да попречи на живота ѝ за в бъдеще, тъй като контузията е модифицирана и по този начин дамата да има опция да продължи живота си умерено и щастливо. А това е значимо и за физическото и прочувствено здраве на нейните деца.
При случаи на домашно принуждение, не се колебайте да потърсите поддръжка на телефон 0800 11 977. Линията за поддръжка на жертви на принуждение започва през 2017 година с помощта на подаяние, което AVON България направи в края на 2017 година за „ Алианс за отбрана от принуждение учредено на пола “. Телефонната линия е обслужвана от експерти, които имат подготвеност да окажат незабавна психическа и практическа помощ на жертвата и да я насочат към съответна институция или център, където да откри заслон и отбрана.
За поредна година акцията на AVON подава ръка на жертвите на домашно принуждение. Научи повече за самодейността и по какъв начин можеш да окажеш помощ на avon.bg/dv
Силвия Димитрова е приключила магистърска стратегия в Нов български университет, компетентност "Клинична обществена работа " - психодинамично консултиране и психотерапия. Изучавала е и EMDR психотерапия към EMDR Europe Association, EMDR - Сертификационна стратегия. Притежава следдипломна подготовка „ Психологични интервенции при рисково и девиантно държание “ към Варненски свободен университет.
Автор е на книгата „ Часовниковата кула “, представяща психотерапевтичния развой при работа с жена, жертва на психическо принуждение.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ