Силвия Аздреева - до върха на света и обратно
Силвия Аздреева е първата българка, осъществила поредно нанагорнище на Еверест (8848 м) и Лхотце (8516 м). Прави го за 27 часа. Тя е и втората българска жена, изкачила Еверест въобще, само че и първата, достигнала най-високата точка на Лхотце. Невероятните ѝ достижения станаха повода месеци наред всички да приказват за нея и триумфите ѝ.
Силвия е смела, упорита и всеотдайна. От невръстно дете е " човек на планината ", който през целия си умишлен живот изпитва непреодолима потребност да е " там някъде - на високо. " Това предпочитание става все по-неудържимо и през последните пет-шест години тя се впуска още по-активно освен с планински преходи, само че и в образования по скално и ледено катерене.
Първото ѝ, по този начин да се назова, по-сериозно нанагорнище е през 2012 година в Тибет. Тогава съумява да доближи базовия лагер на Еверест от тибетската му страна и приключва трекинга към свещената планина Кайлаш. Още тогава знае, че един ден отново ще се върне в Хималаите. " И през разум не ми е минавала концепция за осемхилядници, изпитвах смут от тях ", признава обаче Силвия.
Годините минават, само че искрата на алпинизма продължава да гори в сърцето ѝ. Така от връх на връх, тя взема решение да опита с по-големи височини. Набелязва Гросглокнер (3798 м), който е най-високият връх в Австрия, и Аконкагуа (6961 м) - първенецът на Южна Америка. Но след поредност от събития, които трансформират проектите ѝ, не изкачва нито единия, нито другия.
В края на предходната година - на 11 ноември 2021 година, прави нещо друго. Изкачва извънредно комплицирания и техничен хималайски връх Ама Даблам (6812 м). Прави го, въпреки в началото да няма такова желание, тъй като задачата ѝ е да стигне до базовия му лагер.
" Затова към този момент не си върша доста далечни проекти, защото животът самичък взема решение къде би трябвало да те заведе и къде би трябвало да бъдеш. Това нанагорнище дефинитивно ме възпламени по алпинизма. "
Периодът сред покоряването на Ама Даблам, Еверест и Лхотце е единствено шест месеца. Въпреки късото време, Силвия отдава триумфите си на любовта към изкачването. Именно тя става главната движеща мощ за нея.
" Това е моята мотивация. И провокацията към самия себе си - да тестваш и надскочиш своите граници. Изживяване, което разбираш единствено там, по време на експедиция. "
Разбира се, мотивацията е единствено един от факторите за триумф. Не по-малко значими са физическата подготовка и здравословно хранене. За благополучие, с изключение на с бърз метаболизъм, Силвия може да се похвали, че не изпитва потребност от сладко, самун и множеството тестени произведения. Така че тези храни някак естествено съвсем не участват в менюто ѝ.
" Единствената не толкоз здравословна храна, която ме изкушава, е пица, само че внимавам да не пресилвам. "
Когато и Нирмал Пурджа се гордее с Петрич
Невероятното достижение на Силвия Аздреева
В общи линии си разрешава безусловно всичко, което усети, че организмът ѝ търси. Не съблюдава специфични часове на хранене и по тази причина хапва по няколко пъти дневно, само че по-малко количество.
Що се отнася до поддържането във форма, Силвия го прави с планински преходи от 15-20 км три пъти седмично. Когато се приготвя за експедиция е във фитнеса шест дни в седмицата по два пъти дневно. Тренира по специфична стратегия, направена от Нирмал Пурджа. Понякога два или три дни от седмицата заменя кардиото в залата с планинско тичане.
И като стана дума за световноизвестния непалски планинар Нирмал Пурджа, който приключи по този начин наречената Хималайската корона за рекордно малко време през 2019 година, няма по какъв начин да не споменем обстоятелството, че точно той беше лидер на експедицията на Силвия при покоряването ѝ на Еверест и Лхотце.
" Страхотен наставник и водач, той ме научи най-много на дисциплинираност, без която в такива условия няма да успееш. И даже да е съдбовно за теб или за някой към теб. Нирмал ми сподели, че мрънкането няма да ти помогне - или се стягаш и тръгваш, или се връщаш у дома. Научи ме и на религия в себе си. Че няма невъзможни неща, когато вярваш и не се отказваш. "
Въпреки неоспоримия принос на умел лидер като непалския планинар, Силвия не крие, че изкачването на такива огромни височини непроменяемо е обвързвано със боязън и подозрения. Затова и не остава равнодушна при толкоз внушителни гледки. Като прекосяване по стълби над ледени цепнатини, дълбоки 50-100 метра, и пропасти от няколко хиляди метра, зеещи под нея, до момента в който катери.
" Моята загадка е да заобикалям да виждам надолу, тъй като по този начин елементарно може да загубиш баланс, храброст и непримиримост. Убийствените условия в тези планини подтикват да се откажеш. Затова, с цел да го преодолея, непрестанно си дублирам, че аз мога и нищо не може да ме спре. "
Отвъд триумфите в алпинизма, Силвия счита, че хората надали я познават доста добре като персона. Ще се радва да добият по-голяма визия за нея именно посредством работата ѝ. Могат да го създадат посредством многочислените идни начинания, планове и действия на фондацията , която българската алпинистка основа единствено преди броени месеци.
Как се роди " Заедно към върха "?
Като естествено продължение на моите триумфи в алпинизма. След тях към този момент не съм същият човек, който бях преди този момент. Изкачването на най-високите върхове на планетата те трансформира вечно. Смятам, че всеки един триумф би бил още по-голям и важен, в случай че е споделен. Ще се веселя посредством активността на фондацията да стимулирам повече хора да изберат един по-активен метод на живот. Движението и спортът са здраве, а ние би трябвало да растем и живеем в крепко и щастливо общество.
Новото начинание на Силвия Аздреева
С какво се похвали българската алпинистка
Какви са задачите на фондацията?
Една от задачите ѝ е да поддържа дамите, с цел да повярват повече в себе си. Да покажем, че ние - " слабият пол ", не сме толкоз слаби, в противен случай - по качества не отстъпваме с нищо на мъжете и сме задоволително мощни, с цел да успеем във всяка една сфера на живота. Искам да им вдъхна повече самонадеяност като жена, сложила народен връх в българския алпинизъм.
Вярвам също, че без значение дали вършим къса разходка на Витоша, или експедиция от месец и половина до Еверест, ние сме виновни за опазването на природата, там където сме. Където и да минем като туристи, нашето наличие се отразява освен на природата, само че и на локалните общности, като последователно трансформира естествените хабитати. А това води до загуба на достоверност и на културни обичаи. Една от задачите на фондацията е да подпомагане точно съхранението на природата и на полезностите на тези общности.
Какво да чакаме в близко бъдеще от " Заедно към върха "?
В момента приготвяме един доста забавен план, обвързван с община Петрич и естествените хубости в региона, както и няколко събития, за които ще опиша доста скоро. Но фондацията е и постоянно отворена за нови хрумвания, потребни начинания и дела.
А проектите ви в алпинизма?
Имам проект за нанагорнище на върхове в Алпите, само че главното ми увлечение на този стадий е към Хималаите. Все отново има още 12 осемхилядника - желае ми се да кача още някои от тях.
Силвия е смела, упорита и всеотдайна. От невръстно дете е " човек на планината ", който през целия си умишлен живот изпитва непреодолима потребност да е " там някъде - на високо. " Това предпочитание става все по-неудържимо и през последните пет-шест години тя се впуска още по-активно освен с планински преходи, само че и в образования по скално и ледено катерене.
Първото ѝ, по този начин да се назова, по-сериозно нанагорнище е през 2012 година в Тибет. Тогава съумява да доближи базовия лагер на Еверест от тибетската му страна и приключва трекинга към свещената планина Кайлаш. Още тогава знае, че един ден отново ще се върне в Хималаите. " И през разум не ми е минавала концепция за осемхилядници, изпитвах смут от тях ", признава обаче Силвия.
Годините минават, само че искрата на алпинизма продължава да гори в сърцето ѝ. Така от връх на връх, тя взема решение да опита с по-големи височини. Набелязва Гросглокнер (3798 м), който е най-високият връх в Австрия, и Аконкагуа (6961 м) - първенецът на Южна Америка. Но след поредност от събития, които трансформират проектите ѝ, не изкачва нито единия, нито другия.
В края на предходната година - на 11 ноември 2021 година, прави нещо друго. Изкачва извънредно комплицирания и техничен хималайски връх Ама Даблам (6812 м). Прави го, въпреки в началото да няма такова желание, тъй като задачата ѝ е да стигне до базовия му лагер.
" Затова към този момент не си върша доста далечни проекти, защото животът самичък взема решение къде би трябвало да те заведе и къде би трябвало да бъдеш. Това нанагорнище дефинитивно ме възпламени по алпинизма. "
Периодът сред покоряването на Ама Даблам, Еверест и Лхотце е единствено шест месеца. Въпреки късото време, Силвия отдава триумфите си на любовта към изкачването. Именно тя става главната движеща мощ за нея.
" Това е моята мотивация. И провокацията към самия себе си - да тестваш и надскочиш своите граници. Изживяване, което разбираш единствено там, по време на експедиция. "
Разбира се, мотивацията е единствено един от факторите за триумф. Не по-малко значими са физическата подготовка и здравословно хранене. За благополучие, с изключение на с бърз метаболизъм, Силвия може да се похвали, че не изпитва потребност от сладко, самун и множеството тестени произведения. Така че тези храни някак естествено съвсем не участват в менюто ѝ.
" Единствената не толкоз здравословна храна, която ме изкушава, е пица, само че внимавам да не пресилвам. "
Когато и Нирмал Пурджа се гордее с Петрич
Невероятното достижение на Силвия Аздреева
В общи линии си разрешава безусловно всичко, което усети, че организмът ѝ търси. Не съблюдава специфични часове на хранене и по тази причина хапва по няколко пъти дневно, само че по-малко количество.
Що се отнася до поддържането във форма, Силвия го прави с планински преходи от 15-20 км три пъти седмично. Когато се приготвя за експедиция е във фитнеса шест дни в седмицата по два пъти дневно. Тренира по специфична стратегия, направена от Нирмал Пурджа. Понякога два или три дни от седмицата заменя кардиото в залата с планинско тичане.
И като стана дума за световноизвестния непалски планинар Нирмал Пурджа, който приключи по този начин наречената Хималайската корона за рекордно малко време през 2019 година, няма по какъв начин да не споменем обстоятелството, че точно той беше лидер на експедицията на Силвия при покоряването ѝ на Еверест и Лхотце.
" Страхотен наставник и водач, той ме научи най-много на дисциплинираност, без която в такива условия няма да успееш. И даже да е съдбовно за теб или за някой към теб. Нирмал ми сподели, че мрънкането няма да ти помогне - или се стягаш и тръгваш, или се връщаш у дома. Научи ме и на религия в себе си. Че няма невъзможни неща, когато вярваш и не се отказваш. "
Въпреки неоспоримия принос на умел лидер като непалския планинар, Силвия не крие, че изкачването на такива огромни височини непроменяемо е обвързвано със боязън и подозрения. Затова и не остава равнодушна при толкоз внушителни гледки. Като прекосяване по стълби над ледени цепнатини, дълбоки 50-100 метра, и пропасти от няколко хиляди метра, зеещи под нея, до момента в който катери.
" Моята загадка е да заобикалям да виждам надолу, тъй като по този начин елементарно може да загубиш баланс, храброст и непримиримост. Убийствените условия в тези планини подтикват да се откажеш. Затова, с цел да го преодолея, непрестанно си дублирам, че аз мога и нищо не може да ме спре. "
Отвъд триумфите в алпинизма, Силвия счита, че хората надали я познават доста добре като персона. Ще се радва да добият по-голяма визия за нея именно посредством работата ѝ. Могат да го създадат посредством многочислените идни начинания, планове и действия на фондацията , която българската алпинистка основа единствено преди броени месеци.
Как се роди " Заедно към върха "?
Като естествено продължение на моите триумфи в алпинизма. След тях към този момент не съм същият човек, който бях преди този момент. Изкачването на най-високите върхове на планетата те трансформира вечно. Смятам, че всеки един триумф би бил още по-голям и важен, в случай че е споделен. Ще се веселя посредством активността на фондацията да стимулирам повече хора да изберат един по-активен метод на живот. Движението и спортът са здраве, а ние би трябвало да растем и живеем в крепко и щастливо общество.
Новото начинание на Силвия Аздреева
С какво се похвали българската алпинистка
Какви са задачите на фондацията?
Една от задачите ѝ е да поддържа дамите, с цел да повярват повече в себе си. Да покажем, че ние - " слабият пол ", не сме толкоз слаби, в противен случай - по качества не отстъпваме с нищо на мъжете и сме задоволително мощни, с цел да успеем във всяка една сфера на живота. Искам да им вдъхна повече самонадеяност като жена, сложила народен връх в българския алпинизъм.
Вярвам също, че без значение дали вършим къса разходка на Витоша, или експедиция от месец и половина до Еверест, ние сме виновни за опазването на природата, там където сме. Където и да минем като туристи, нашето наличие се отразява освен на природата, само че и на локалните общности, като последователно трансформира естествените хабитати. А това води до загуба на достоверност и на културни обичаи. Една от задачите на фондацията е да подпомагане точно съхранението на природата и на полезностите на тези общности.
Какво да чакаме в близко бъдеще от " Заедно към върха "?
В момента приготвяме един доста забавен план, обвързван с община Петрич и естествените хубости в региона, както и няколко събития, за които ще опиша доста скоро. Но фондацията е и постоянно отворена за нови хрумвания, потребни начинания и дела.
А проектите ви в алпинизма?
Имам проект за нанагорнище на върхове в Алпите, само че главното ми увлечение на този стадий е към Хималаите. Все отново има още 12 осемхилядника - желае ми се да кача още някои от тях.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ