Спортни хроники: Когато Рамбо беше… на вратата
Силвестър Сталоун е легенда! Само си спомнете да Рамбо, Роки Балбоа или някоя от другите му велики функции.
Рамбо е командос-легенда, пред която всеки зложелател подвива крайник. Роки е боксьорът от Филаделфия, стартирал като новобранец и достигнал върха. За Сталоун двете функции не са единствено популярност и оценка, само че и скок под светлините на прожекторите в Холивуд.
Мускулестият американски артист обаче надалеч не е единствено боец и боксьор. В началото на кариерата си беше и футболист. Когато беше едвам на 35 години, Салоун изигра роля от спортния свят – на футболиста Робърт Хач. Името не е известно на пръв взор, само че в действителност е главен воин в една от най-популярните футболни истории „ Бягство към победа “.
Режисьор на плана е Джон Хътсън. Сам признава, че изобщо не се интересува от футбол, само че го е поел поради големия хонорар. Филмът излезе по кината през 1981 година. Той е инспириран от „ Игра на гибелта “, който споделя за мач сред Локомотив и Динамо на 9 август 1942 година по време на Втората международна война.
В него играят германци от военновъздушните сили и група пандизчии. Разказва се за майор Фон Щайнер (в ролята Макс вон Зидов), който е някогашен футболист, а задачата е нацистка агитация.
Отборът се води от Джон Колби (в ролята Майкъл Кейн), който е някогашен състезател на Уест Хем и националния тим на Англия. За да може всичко да наподобява оптимално достоверно, Хътсън събира единствено най-големите на футболната сцена. Участват Пеле, Боби Муур (капитан на Англия от международната купа през 1966 г.), Освалдо Ардилес (световен първенец от 1978 г.), белгийската икона Пол ван Химст и Кажимиеж Дейна, един от най-големите в историята на полския футбол.
Има и други играчи, сред които няколко от Ипсуич, които сър Боби Робсън „ даде чартърен “. Те участваха един до друг със Силвестър Сталоун и Майкъл Кейн, двамата същински артисти.
Рамбо изобщо не можеше да рита топката.
Но в ролята на Робърт Хач взе участие в бягството на пандизчиите през канализацията по време на почивката сред полувремената. Смешен факт – Сталоун трябваш да си партнира с Пеле в офанзивата. Режисьорите обаче бързо схванаха, че американецът изобщо не схваща футбола и го пратиха на вратата.
„ Да съм пазач беше единствената роля, която можех да извърша – спомня си Сталоун. – Дори не мисля, че можех в миналото да се науча да бъда нападател или на различен пост. Особено с хора като Пеле и Боби Мур. В един миг си помислих по какъв начин в никакъв случай не съм играл футбол с деца, камо ли с най-хубавите на планетата. “
В името на триумфа се включи и Гордън Бенкс. Легендарният британски вратар бе подложен пред задача невъзможна: да научи един артист, който нищо не схваща от футбол, да извършва най-основните условия за поста. Така Бенкс стана персонален треньор на звездата. Бързо се появи проблем – съвсем незабавно Слай повярва, че знае всичко за действителната игра и придвижване по терена.
„ Беше доста нахален – спомня си Кевин Бийти, някогашен британски национал. – След два дни стартира да изяснява, че не му трябват повече препоръки. След половин ден даже аз си помислих, че знае повече от мен. “
Футболът обаче е по-различен от филмите.
По време на фотосите Сатлоун счупи пръст и две ребра, извади си рамото и получи няколко мускулни разтежения. Само за информация – тогава трябваше да работи по кино лентата „ Роки II “.
„ За да бъда боксьор, се готвих самичък месеци наред – споделя Слай. – А не под очите на най-хубавите в света. Тук беше все едно първата ми подготовка да е против Мохамед Али. Но признавам, че всички доста ми помогнаха. “
Какво се случи във кино лентата? Мачът сред пандизчиите и германците вървеше 1:4 за гостите. Сталоун и компания се отхвърлиха от плануваното бягство, с цел да извърнат дуела. През второто полувреме изравниха за 4:4. Сталоун стана воин малко преди края, откакто парира удар на немския капитан (в ролята Вернр Рот, някогашен състезател на Ню Йорк Космос). Всъщност трябваха 34 повторения, до момента в който Слай съумя да парира.
Френетично радващи се френски почитатели запяха „ Марсилезата “ и щурмуваха терена. Затворниците имаха късмет за бягство и я получиха.
Комерсиално филмът имаше триумф.
Продукцията струваше 12 милиона $, а приходите бяха 28 милиона. А Силвестър Сталоун видя същинското лице на футбола. По време на фотосите Пеле стреля мощно и счупи кутрето на артиста. „ Добър вратар стана “, сподели тогава Краля.
„ Боксирал съм се доста, играл съм американски футбол – съобщи Сталоун. – С този филм се влюбих в един спорт, който е обичан по целия свят и милиони го схващат. В него има всичко. За да играеш футбол, би трябвало да си образован и самоуверен. “




