Йотова: Изглежда Шенген все повече се отдалечава за България
Силно се надявам да са научени уроците от отминалия политически сезон и пристрастеностите да са отминали, тъй като ни чака доста сериозна есен, в която България би трябвало съдържателно да се приготви за идното председателство. Това съобщи в изявление за стратегия " Хоризонт " вицепрезидентът Илияна Йотова.
„ Логистиката на председателството е второстепенният въпрос и ще се оправим добре ", изрази убеденост Йотова, съгласно която обаче по-тревожният въпрос е за наличието.
„ Големи наставления, огромни тематики в Европейския съюз като Брекзит, като системата на Дъблин - те в действителност ще намерят някакво решение по време на нашето председателство не тъй като България ги е сложила като цели, а тъй като им идва редът, само че все пак и в границите на тези тематики би трябвало да бъдем доста, доста деликатни ", разяснява Йотова.
Едновременно с тези настоящи тематики България би трябвало да сложи и своите тематики, акцентира вицепрезидентът:
„ Макар и условно, съм съгласна с трите " К ", които бяха изложени от българското държавно управление като цели. Но какво от момента на тяхното оповестяване до момента е направено по тази тематика, доста ми е мъчно да открия. Защото колкото и да желая, не откривам никакво наличие в тези три думички, което да бъде препоръчано от българското държавно управление. Затова се надявам, че една огромна част от силата в идващите месеци и в Народното събрание, и в българското общество, ще бъде ориентирана в тази посока ".
Относно мониторинговия механизъм за наблюдаване на България и поръчките от началото на новия политически сезон за неговото отпадане, Илияна Йотова напомни безапелационната си позиция:
„ Трябва, като страна, да създадем всичко допустимо да се завърши с механизма за мониторинг. Този мониторинг от дълго време е изчерпал своето наличие и своите лостове за въздействие, той е отживялост.
След Лисабонския контракт има задоволително лостове, с които една страна може да бъде осъдена за това, че не е правова страна или че не се съблюдават главните европейски базисни полезности. Както сега, знаете, има произвеждане и против Полша, и против Унгария по разнообразни тематики. Въпросният мониторинг сякаш се употребява повече с политически цели в другите държави-членки тогава, когато би трябвало да вземат решение свои вътрешни проблеми или когато би трябвало да посочат с пръст една или друга страна в Европейския съюз ", добави вицепрезидентът.
„ Дано не вършим закони единствено поради европейските ни сътрудници и европейските институции, които по-късно да се окаже, че не работят на наша почва ", добави Йотова във връзка обвързването на тематиката за антикорупционния закон с отпадането на мониторинга.
„ Колкото по-малко политика при разискването на антикорупционния закон, толкоз по-добре ", посочи Илияна Йотова.
Тя оцени като извънредно правилна позицията на президента Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност по тематиката.
„ Защото това е мястото, където се допуска, че всяка една институция и всяка една политическа партия, която е показана в Народното събрание, ще каже ясно и изрично своето мнение по въпроса и няма да политиканства ненужно. Защото сякаш имам чувството, че акцентът се реалокира от това по какъв начин ще работи идващият закон и какъв ще бъде неговият резултат, какви резултати ще даде, а кой ще води " бащина тайфа ".
Дискусията в Народното събрание не е задоволителна, тъй като това е закон, който визира всеки и би трябвало да подсигурява правдивост в българското общество. Този закон не трябва да бъде претупван и небрежно признат ", счита вицепрезидентът:
„ Ако сме решили, че ще би трябвало да се приема бързо, единствено с цел да си го закачим като значка на ревера и да кажем пред Европа: " Ето, най-сетне имаме закона, който вие желаете ", без да се даде опция за една в действителност необятна полемика и експертен разбор, това ще бъде доста огромна неточност, тъй като вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи ".
Йотова даде образец с европейски практики за закон-тренажор, посредством който се отиграват разнообразни обстановки, с цел да се види дали работи, и добави, че подобен би трябвало да бъде и методът към антикорупцзионния закон.
„ Да се изслушат всички страни и да се откри най-хубавото решение, тъй че да не се обезсмисля работата на част от институциите в правосъдната система, а и да не се раждат и нови органи, които по-късно самите ние да кажем: " Ау, тъй като го направихме по този начин? Ето, той се занимава повече с политика, в сравнение с с действителна битка с корупцията по високите етажи на властта ". Много деликатно би трябвало да се пипа тук ", добави вицепрезидентът, след което разяснява и визитата на френския президент Еманюел Макрон.
„ Малко съм озадачена от казаното от френския президент Еманюел Макрон по време на визитата му в България по отношение на Шенген. Той не даде еднопосочната си поддръжка за Шенген, а сподели, че България би трябвало да взе участие занапред в изменящите се правила на самата Шенгенска система. За никого не е загадка, че Шенген от няколко години не работи във типа, в който е фиктивен, т.е. от 2015 година, от засилените мигрантски потоци редица страни затвориха отчасти границите си, има гранични инспекции. Така че, да, в реда на нещата е да се трансформира Шенген, само че сякаш хоризонтът за страни като България и Румъния се отдалечава от ден на ден. Дори Българското председателство (което е безспорен нонсенс съгласно мен), не слага измежду своите цели тематиката за Шенген ", означи още вицепрезидентът.
„ Логистиката на председателството е второстепенният въпрос и ще се оправим добре ", изрази убеденост Йотова, съгласно която обаче по-тревожният въпрос е за наличието.
„ Големи наставления, огромни тематики в Европейския съюз като Брекзит, като системата на Дъблин - те в действителност ще намерят някакво решение по време на нашето председателство не тъй като България ги е сложила като цели, а тъй като им идва редът, само че все пак и в границите на тези тематики би трябвало да бъдем доста, доста деликатни ", разяснява Йотова.
Едновременно с тези настоящи тематики България би трябвало да сложи и своите тематики, акцентира вицепрезидентът:
„ Макар и условно, съм съгласна с трите " К ", които бяха изложени от българското държавно управление като цели. Но какво от момента на тяхното оповестяване до момента е направено по тази тематика, доста ми е мъчно да открия. Защото колкото и да желая, не откривам никакво наличие в тези три думички, което да бъде препоръчано от българското държавно управление. Затова се надявам, че една огромна част от силата в идващите месеци и в Народното събрание, и в българското общество, ще бъде ориентирана в тази посока ".
Относно мониторинговия механизъм за наблюдаване на България и поръчките от началото на новия политически сезон за неговото отпадане, Илияна Йотова напомни безапелационната си позиция:
„ Трябва, като страна, да създадем всичко допустимо да се завърши с механизма за мониторинг. Този мониторинг от дълго време е изчерпал своето наличие и своите лостове за въздействие, той е отживялост.
След Лисабонския контракт има задоволително лостове, с които една страна може да бъде осъдена за това, че не е правова страна или че не се съблюдават главните европейски базисни полезности. Както сега, знаете, има произвеждане и против Полша, и против Унгария по разнообразни тематики. Въпросният мониторинг сякаш се употребява повече с политически цели в другите държави-членки тогава, когато би трябвало да вземат решение свои вътрешни проблеми или когато би трябвало да посочат с пръст една или друга страна в Европейския съюз ", добави вицепрезидентът.
„ Дано не вършим закони единствено поради европейските ни сътрудници и европейските институции, които по-късно да се окаже, че не работят на наша почва ", добави Йотова във връзка обвързването на тематиката за антикорупционния закон с отпадането на мониторинга.
„ Колкото по-малко политика при разискването на антикорупционния закон, толкоз по-добре ", посочи Илияна Йотова.
Тя оцени като извънредно правилна позицията на президента Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност по тематиката.
„ Защото това е мястото, където се допуска, че всяка една институция и всяка една политическа партия, която е показана в Народното събрание, ще каже ясно и изрично своето мнение по въпроса и няма да политиканства ненужно. Защото сякаш имам чувството, че акцентът се реалокира от това по какъв начин ще работи идващият закон и какъв ще бъде неговият резултат, какви резултати ще даде, а кой ще води " бащина тайфа ".
Дискусията в Народното събрание не е задоволителна, тъй като това е закон, който визира всеки и би трябвало да подсигурява правдивост в българското общество. Този закон не трябва да бъде претупван и небрежно признат ", счита вицепрезидентът:
„ Ако сме решили, че ще би трябвало да се приема бързо, единствено с цел да си го закачим като значка на ревера и да кажем пред Европа: " Ето, най-сетне имаме закона, който вие желаете ", без да се даде опция за една в действителност необятна полемика и експертен разбор, това ще бъде доста огромна неточност, тъй като вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи ".
Йотова даде образец с европейски практики за закон-тренажор, посредством който се отиграват разнообразни обстановки, с цел да се види дали работи, и добави, че подобен би трябвало да бъде и методът към антикорупцзионния закон.
„ Да се изслушат всички страни и да се откри най-хубавото решение, тъй че да не се обезсмисля работата на част от институциите в правосъдната система, а и да не се раждат и нови органи, които по-късно самите ние да кажем: " Ау, тъй като го направихме по този начин? Ето, той се занимава повече с политика, в сравнение с с действителна битка с корупцията по високите етажи на властта ". Много деликатно би трябвало да се пипа тук ", добави вицепрезидентът, след което разяснява и визитата на френския президент Еманюел Макрон.
„ Малко съм озадачена от казаното от френския президент Еманюел Макрон по време на визитата му в България по отношение на Шенген. Той не даде еднопосочната си поддръжка за Шенген, а сподели, че България би трябвало да взе участие занапред в изменящите се правила на самата Шенгенска система. За никого не е загадка, че Шенген от няколко години не работи във типа, в който е фиктивен, т.е. от 2015 година, от засилените мигрантски потоци редица страни затвориха отчасти границите си, има гранични инспекции. Така че, да, в реда на нещата е да се трансформира Шенген, само че сякаш хоризонтът за страни като България и Румъния се отдалечава от ден на ден. Дори Българското председателство (което е безспорен нонсенс съгласно мен), не слага измежду своите цели тематиката за Шенген ", означи още вицепрезидентът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




