Патриотите вън от парламента, ГЕРБ близко до БСП
Силно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите), регистрира Алфа Рисърч за евроизборите. Към момента ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент.
При декларирана изборна интензивност от към 48% , електоралният запас на Обединени патриоти пада до 2.9% от общия брой гласоподаватели в страната, като това е равностойно на към 5.5 - 6 на 100 от гласуващите, което ги слага на границата на бариерата , нужна за лъчение на евродепутат.
Обобщаващото за 2018г. изследване на Алфа Рисърч записва ослепителен контрастност сред персоналния оптимизъм за 2019г. и обществената тревога за развиването на страната . Семейството, работата, увереността в персоналните качества стоят в основата на позитивните упования на българина, до момента в който сериозните настроения и неудовлетворението надвиват в отношението към институциите и политическия хайлайф . В навечерието на година с минимум два типа избори (европейските през май и локални през есента) българското общество е в обстановка на задълбочаваща се рецесия на доверие към институции, партии, политици и очакване за допустима политическа опция.
Президентът Румен Радев резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг , само че з а интервал от три месеца губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 ( 47% утвърждение против 17% отрицание ).
В края на една година, маркирана от Европредседателство и вътрешно-коалиционни напрежения и кавги, се записва възходяща сдържаност към изпълнителната власт: 17% позитивни против 45% негативни оценки. Стабилно зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ , до момента в който намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат мощно поляризирано отношение към него, според от това, коя от партиите в дребната коалиция поддържат.
Източник:
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки .
Оценката за работата на министрите , в това число за част от определяните като най-успешни , следва същата нараснала социална сдържаност . Лидер измежду членовете на кабинета остава вицепремиерът Т. Дончев, гасенето на няколко държавни пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в показателя за активността му (от 20.3 до 16.7).
Макар че резервира втората си позиция, понижава утвърждението и за спортния министър Кр. Кралев (индекс от 14.5). Съществена ерозия е налице и при двама до неотдавна рейтингови министри - военният Кр. К аракачанов, бележи спад от съвсем 9 на 100 в следствие от споровете сред водачите на Обединените патриоти и абсурда към Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е наклонността в оценката за финансовия министър В. Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след общественото тиражиране на информацията за употребеното от него жилище.
Запазва позициите си министър Е. Захариева (индекс 8.9), а утвърждението за просветителния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема към този момент четвърто място, директно след външния министър.
Най-неудовлетворени остават българите от работата на Народното събрание . Положителните оценки за активността му се свиват до сериозните 8% и симпатизантите на партиите от ръководещото болшинство не намират съображение да смекчат мощното си незадоволство.
Дефицитът на сигурност и правдивост намира отражение в стабилно ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Личното доверие към политическите водачи е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамичност на публичните настроения. В този смисъл, в края на 2018-та капитал губят съвсем всички политически играчи - и тези от ръководещото болшинство, и тези от опозицията .
Борисов остава най-одобрявания водач на политическа партия, само че персоналният му рейтинг е в отрицателен тренд (спад от 32.8% до 30.1%). Положителните оценки за Нинова също понижават , като за първи път през последните две години падат под 20 на 100 (от 22.2% на 19.4%).
Най-силна е ерозията на доверието към водачите на Обединените патриоти: Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Сидеров остава със мощно лимитирана поддръжка от 4.9%.
Повишението на цените на горивата в края на предходната година и интензивността на Марешки по тази тематика , му носят утвърждение от 13.8%.
Източник:
При повсеместен отлив на доверие към парламентарно показаните партии и техните водачи , все по-голям става въпросът съумяват ли водещите политици от извънпарламентарните обединения да привлекат поддръжката на разочарованите .
Проучванията към момента не открояват партия или водач, с които необятни публични групи да свързват своите упования . Част от тях получават утвърждение, идентично с това за парламентарно показани партии. Доверие в съпредседателя на " Демократична България " Хр. Иванов декларират 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на обединението е 5.7% за водача на ДСБ А. Атанасов и 5% за водача на " Зелените " Вл. Панев.
Други десни водачи като Н. Ненчев на Български земеделски народен съюз (6.1%) и Р.Христов на Съюз на демократичните сили (5.5%) се употребяват със сходни равнища на поддръжка. Вляво, водачът на АБВ Р. Петков получава утвърждението на 8.1% от гласоподавателите.
Предвид идните през май избори за Европейски парламент , Алфа Рисърч наблюдава електоралните настройки на гласоподавателите за този избор. Данните от изследването не са сравними с предходни данни на организацията, касаещи парламентарен избор, заради три съществени аргументи: по-ниската интензивност на евроизборите; дребния брой мандати за България - 17, който образува по-висок предел (5.88%) за продобиване на мандат в съпоставяне 4%-та преграда в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква настройка ще вземат участие в европейските избори.
В края на декември подготвеност да гласоподават за представители на България в Европарламента декларират 48.2% от гласоподавателите , а всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи.
По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите). Така, все още ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент, само че икономическата обстановка в страната , както и мотивацията на гласоподавателите , измежду които има както европоддръжници, по този начин и евроскептици , ще са основни за крайния му резултат.
Българска социалистическа партия също не е особена безапелационна в мобилизацията на своя избор, само че трансформирайки изборите в тест за или срещу държавното управление, съумява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
Източник:
Движение за права и свободи се открояват като третият участник , който ще има несъмнено посланичество в Европейския парламент . Подкрепа за Движението за евровота декларират 5.1% от общия брой гласоподаватели , или сред 10 и 13 на 100 от гласувалите. Предвид способността му за мощна електорална готовност, по-ниска изборна интензивност може да им разреши да съкратят значително дистанцията с водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия .
Скандалите в Обединените патриоти срутват електоралната им поддръжка с извънредно бързи темпове. Те активизират едвам една трета от гласоподавателите си. Антиевропейските настроения на забележителна част от евентуалните им симпатизанти в допълнение ги демотивират и по този начин електоралния им запас пада до 2.9% от общия брой гласоподаватели в страната. При в този момент декларираната изборна интензивност от към 48%, това е равностойно на към 5.5 - 6 на 100 от гласуващите, което ги слага на границата на бариерата, нужна за лъчение на евродепутат.
На същата граница е обединението " Демократична България " . Подкрепа за обединяването декларират 2.7% от общия брой гласоподаватели, или към 5.5 - 5.8 % от готовите да гласоподават в евроизборите.
Нагласи по значими за обществото тематики: обучение
Оценката както на необятната общност, по този начин и на родителите на деца в учебна възраст демонстрира, че като най-успешни досега се възприемат ограниченията за цифровизация на образованието (49.6%) .
Около една трета от родителите считат, че са налице положителни резултати от напъните за консолидиране на деца с по-леки увреждания в общообразователните учебни заведения, както и от връщането назад в клас на прибързано отпадащи деца.
Източник:
Настоящото изследване демонстрира, че 66% от пълнолетните българи поддържат тезата, че учебното заведение, с изключение на да образова, би трябвало и да възпитава . Това схващане господства във всички обществени групи, без значение от обществения и веществен статус на интервюираните.
Най-голяма част от българите (35%) считат, че децата се учат най-много от персоналното държание и образец . Което значи от образеца на учители, само че и на родители, родственици, обществени персони.
28% са на мнение, че не толкоз учебното заведение, колкото необятната обществена среда - обществените връзки, полезностите, моделите на триумф в обществото са тези, които възпитават и които могат да поддържат, или в противен случай, да работят в прорез с напъните на учебното заведение.
Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят по какъв начин да я реализиран това понижава резултата от техните старания. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството .
При декларирана изборна интензивност от към 48% , електоралният запас на Обединени патриоти пада до 2.9% от общия брой гласоподаватели в страната, като това е равностойно на към 5.5 - 6 на 100 от гласуващите, което ги слага на границата на бариерата , нужна за лъчение на евродепутат.
Обобщаващото за 2018г. изследване на Алфа Рисърч записва ослепителен контрастност сред персоналния оптимизъм за 2019г. и обществената тревога за развиването на страната . Семейството, работата, увереността в персоналните качества стоят в основата на позитивните упования на българина, до момента в който сериозните настроения и неудовлетворението надвиват в отношението към институциите и политическия хайлайф . В навечерието на година с минимум два типа избори (европейските през май и локални през есента) българското общество е в обстановка на задълбочаваща се рецесия на доверие към институции, партии, политици и очакване за допустима политическа опция.
Президентът Румен Радев резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг , само че з а интервал от три месеца губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 ( 47% утвърждение против 17% отрицание ).
В края на една година, маркирана от Европредседателство и вътрешно-коалиционни напрежения и кавги, се записва възходяща сдържаност към изпълнителната власт: 17% позитивни против 45% негативни оценки. Стабилно зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ , до момента в който намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат мощно поляризирано отношение към него, според от това, коя от партиите в дребната коалиция поддържат.
Източник:
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки .
Оценката за работата на министрите , в това число за част от определяните като най-успешни , следва същата нараснала социална сдържаност . Лидер измежду членовете на кабинета остава вицепремиерът Т. Дончев, гасенето на няколко държавни пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в показателя за активността му (от 20.3 до 16.7).
Макар че резервира втората си позиция, понижава утвърждението и за спортния министър Кр. Кралев (индекс от 14.5). Съществена ерозия е налице и при двама до неотдавна рейтингови министри - военният Кр. К аракачанов, бележи спад от съвсем 9 на 100 в следствие от споровете сред водачите на Обединените патриоти и абсурда към Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е наклонността в оценката за финансовия министър В. Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след общественото тиражиране на информацията за употребеното от него жилище.
Запазва позициите си министър Е. Захариева (индекс 8.9), а утвърждението за просветителния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема към този момент четвърто място, директно след външния министър.
Най-неудовлетворени остават българите от работата на Народното събрание . Положителните оценки за активността му се свиват до сериозните 8% и симпатизантите на партиите от ръководещото болшинство не намират съображение да смекчат мощното си незадоволство.
Дефицитът на сигурност и правдивост намира отражение в стабилно ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Личното доверие към политическите водачи е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамичност на публичните настроения. В този смисъл, в края на 2018-та капитал губят съвсем всички политически играчи - и тези от ръководещото болшинство, и тези от опозицията .
Борисов остава най-одобрявания водач на политическа партия, само че персоналният му рейтинг е в отрицателен тренд (спад от 32.8% до 30.1%). Положителните оценки за Нинова също понижават , като за първи път през последните две години падат под 20 на 100 (от 22.2% на 19.4%).
Най-силна е ерозията на доверието към водачите на Обединените патриоти: Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Сидеров остава със мощно лимитирана поддръжка от 4.9%.
Повишението на цените на горивата в края на предходната година и интензивността на Марешки по тази тематика , му носят утвърждение от 13.8%.
Източник:
При повсеместен отлив на доверие към парламентарно показаните партии и техните водачи , все по-голям става въпросът съумяват ли водещите политици от извънпарламентарните обединения да привлекат поддръжката на разочарованите .
Проучванията към момента не открояват партия или водач, с които необятни публични групи да свързват своите упования . Част от тях получават утвърждение, идентично с това за парламентарно показани партии. Доверие в съпредседателя на " Демократична България " Хр. Иванов декларират 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на обединението е 5.7% за водача на ДСБ А. Атанасов и 5% за водача на " Зелените " Вл. Панев.
Други десни водачи като Н. Ненчев на Български земеделски народен съюз (6.1%) и Р.Христов на Съюз на демократичните сили (5.5%) се употребяват със сходни равнища на поддръжка. Вляво, водачът на АБВ Р. Петков получава утвърждението на 8.1% от гласоподавателите.
Предвид идните през май избори за Европейски парламент , Алфа Рисърч наблюдава електоралните настройки на гласоподавателите за този избор. Данните от изследването не са сравними с предходни данни на организацията, касаещи парламентарен избор, заради три съществени аргументи: по-ниската интензивност на евроизборите; дребния брой мандати за България - 17, който образува по-висок предел (5.88%) за продобиване на мандат в съпоставяне 4%-та преграда в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква настройка ще вземат участие в европейските избори.
В края на декември подготвеност да гласоподават за представители на България в Европарламента декларират 48.2% от гласоподавателите , а всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи.
По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите). Така, все още ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент, само че икономическата обстановка в страната , както и мотивацията на гласоподавателите , измежду които има както европоддръжници, по този начин и евроскептици , ще са основни за крайния му резултат.
Българска социалистическа партия също не е особена безапелационна в мобилизацията на своя избор, само че трансформирайки изборите в тест за или срещу държавното управление, съумява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
Източник:
Движение за права и свободи се открояват като третият участник , който ще има несъмнено посланичество в Европейския парламент . Подкрепа за Движението за евровота декларират 5.1% от общия брой гласоподаватели , или сред 10 и 13 на 100 от гласувалите. Предвид способността му за мощна електорална готовност, по-ниска изборна интензивност може да им разреши да съкратят значително дистанцията с водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия .
Скандалите в Обединените патриоти срутват електоралната им поддръжка с извънредно бързи темпове. Те активизират едвам една трета от гласоподавателите си. Антиевропейските настроения на забележителна част от евентуалните им симпатизанти в допълнение ги демотивират и по този начин електоралния им запас пада до 2.9% от общия брой гласоподаватели в страната. При в този момент декларираната изборна интензивност от към 48%, това е равностойно на към 5.5 - 6 на 100 от гласуващите, което ги слага на границата на бариерата, нужна за лъчение на евродепутат.
На същата граница е обединението " Демократична България " . Подкрепа за обединяването декларират 2.7% от общия брой гласоподаватели, или към 5.5 - 5.8 % от готовите да гласоподават в евроизборите.
Нагласи по значими за обществото тематики: обучение
Оценката както на необятната общност, по този начин и на родителите на деца в учебна възраст демонстрира, че като най-успешни досега се възприемат ограниченията за цифровизация на образованието (49.6%) .
Около една трета от родителите считат, че са налице положителни резултати от напъните за консолидиране на деца с по-леки увреждания в общообразователните учебни заведения, както и от връщането назад в клас на прибързано отпадащи деца.
Източник:
Настоящото изследване демонстрира, че 66% от пълнолетните българи поддържат тезата, че учебното заведение, с изключение на да образова, би трябвало и да възпитава . Това схващане господства във всички обществени групи, без значение от обществения и веществен статус на интервюираните.
Най-голяма част от българите (35%) считат, че децата се учат най-много от персоналното държание и образец . Което значи от образеца на учители, само че и на родители, родственици, обществени персони.
28% са на мнение, че не толкоз учебното заведение, колкото необятната обществена среда - обществените връзки, полезностите, моделите на триумф в обществото са тези, които възпитават и които могат да поддържат, или в противен случай, да работят в прорез с напъните на учебното заведение.
Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят по какъв начин да я реализиран това понижава резултата от техните старания. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството .
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ