Иван Кръстев: Моделът ниски данъци, ниски заплати гони способните на Запад
Силно изявление, ориентирано към фундамента на българския стопански модел - " ниски налози, ниски заплати ", направи по време на 12-ата годишна среща на държавното управление с бизнеса, проведена от в. " Капитал ", международно известният български политолог Иван Кръстев. Думите му бяха във връзка казуса с приключването на първокласен човешки запас от България към по-развитите страни от Европейски Съюз.
Кръстев съобщи пред премиера Бойко Борисов и представителите на бизнеса, че при започване на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се е определяла като едно от огромните конкурентни преимущества на страните от Източна Европа, само че в този момент дефицитът на хора се оказва проблем, който е по-голям за вложителите от корупцията, положението на правосъдната система и така нататък
" До огромна степен това е резултат и на икономическия модел, основан на ниски заплати и ниски налози, който беше прибавен в множеството източноевропейски страни ", счита Кръстев. Проблемът е, че този модел работи доста мъчно, когато границите са отворени, тъй като огромна част от квалифицираните хора в един миг вземат решение, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.
Парадокс: положителното обучение в действителност е фактор за овакантяване на страната
Друг проблем съгласно политолога е рецесията на просветителната система, в която той открива забавен абсурд. България продължава да има междинни учебни заведения, в това число и част от висшите такива, които са на високо равнище. " Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които приключват най-хубавите гимназии в страната, даже не аплайват в българските университети ", уточни Кръстев. В резултат високото качество на част от учебните заведения се трансформира във фактор за овакантяване на страната вместо във фактор за задържането на хората.
Както триумфът на някои учебни заведения, по този начин и неуспехът на други оказва отрицателен резултат върху положението на пазара на труда, твърди политологът.
Нужни са освен положителни университети, само че и нова културна среда
Кръстев посочи две значими неща при взимането на решения по какъв начин да се усъвършенства пазарът на труда. Едното е, че след бежанската рецесия е явно, че в България и всички източноевропейски страни има опозиция против приемането на служащи, които идват от страни отвън Европа. " Да се има вяра, че казусът с неналичието на работна мощ при функционираща народна власт може да бъде решен с импорт на служащи, ми се вижда политически нереалистично ", сподели Кръстев.
От тази позиция главният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - по какъв начин те да бъдат образовани и развивани. " Има абсурд. Първият отговор е - вложения в образованието. Това е правилен отговор, само че би трябвало да се внимава, тъй като в случай че има мощно възстановяване на образованието, първоначално това може да докара до по-високи равнища на тръгване. Тъй като хората ще знаят по-добре непознати езици и ще имат по-добра подготовка, те се оказват по-конкурентни, в това число на външни пазари.
" Следователно задържането на хората тук няма да бъде е резултат единствено на възстановяване на просветителната система, а на основаване на културна среда, в която хората мислят, че триумфът им тук има значение ", заключи Кръстев.
България губи 4 милиарда лева годишно от напускащите страната
По време на срещата с бизнеса бе изнесено и изследване, съгласно което пропуснатата изгода за българската стопанска система от напусналите страната сънародници се пресмята на над 4 милиарда лева годишно, което значи 4% по-нисък БВП.
Според изчисленията 700 000 българи работят в страните от Европейски Съюз, а в това време 38% от фирмите у нас не намират служащи, което стопира развиването им.
Томислав Дончев с три тактики за превъзмогване на неналичието на работна ръка
Визия за решение на казуса с приключването на човешкия запас на страната и неналичието на работна ръка показа и вицепремиерът Томислав Дончев. Тя включва три съществени ограничения - активиране на неактивните към 200 000 безработни българи, ремиграция на работещите в чужбина и привличане на непознати служащи.
Според Дончев активирането на безработните е мъчно, тъй като от въпросните 200 000 безработни 75 000 не са работили за интервал по-дълъг от две години. Освен това една част от безработните са нискообразовани и без трудови привички. Друга част от тях пък са десоциализирани.
По въпроса за ремиграцията Томислав Дончев съобщи, че към 25 000 годишно напущат България, а към половината (11 600) се завръщат назад. Според него би трябвало да се направи разбор най-много на аргументите, заради които хората се завръщат назад в България. Вицепремиерът е на мнение, че заплатата е главният движещ фактор, само че не и единствен.
Според Дончев тласък за връщане би бил даване на преференциално жилище. Вицепремиерът съобщи, че в огромна част от страната има голям капацитет от неизползвани жилища, който някои работодатели могат да употребяват. " Това може да бъде един от тласъците, когато някой реши да одобри работа назад в България или в друго обитаемо място ", добави Дончев. Освен това решението на човек къде да живее и работи зависи и от детска градина, учебно заведение, път, заплахата да откраднат автомобила, парк, непорочност на въздуха, опазване на здравето. " Това е най-тежката допустима система, която изисква максимален размер обществено финансиране ", добави вицепремиерът.
Привличането на непознати служащи съгласно Дончев работи най-много в областта на услугите.
Бисер Петков: Само 177 чужденци отвън Европейски Съюз са употребили " синя карта " за работа у нас
Само 177 души от трети страни през 2017 година са получили така наречен синя карта за работа у нас, заяви обаче общественият министър Бисер Петков. По думите му към този момент са облекчени процедурите при сезонна претовареност и при издаването на синя карта. В листата с желаните от българските работодатели специалности към този момент са включени и инженерните, за които има най-сериозен недостиг, акцентира министър Петков.
Констатираме, че повишаващото се ниво на претовареност, достигнало до 68-69% от популацията в най-активната възраст от 15-64 година, допуска дейности за активиране на стопански неактивните лица, които в България са към 1.25 милиона души, сподели още Петков. По думите му към 100 000 от тези хора са обезкуражени и предизвикването е да бъдат стимулирани с образование и подобаваща работа.
Социалното министерство посредством службите си в други страни провежда кариерни конгреси дружно с работодателите, на които се вършат оферти за работа, напомни министърът. Вече е проведен подобен конгрес във Виена, тази година предстоят сходни в Лондон и в Берлин.
Кръстев съобщи пред премиера Бойко Борисов и представителите на бизнеса, че при започване на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се е определяла като едно от огромните конкурентни преимущества на страните от Източна Европа, само че в този момент дефицитът на хора се оказва проблем, който е по-голям за вложителите от корупцията, положението на правосъдната система и така нататък
" До огромна степен това е резултат и на икономическия модел, основан на ниски заплати и ниски налози, който беше прибавен в множеството източноевропейски страни ", счита Кръстев. Проблемът е, че този модел работи доста мъчно, когато границите са отворени, тъй като огромна част от квалифицираните хора в един миг вземат решение, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.
Парадокс: положителното обучение в действителност е фактор за овакантяване на страната
Друг проблем съгласно политолога е рецесията на просветителната система, в която той открива забавен абсурд. България продължава да има междинни учебни заведения, в това число и част от висшите такива, които са на високо равнище. " Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които приключват най-хубавите гимназии в страната, даже не аплайват в българските университети ", уточни Кръстев. В резултат високото качество на част от учебните заведения се трансформира във фактор за овакантяване на страната вместо във фактор за задържането на хората.
Както триумфът на някои учебни заведения, по този начин и неуспехът на други оказва отрицателен резултат върху положението на пазара на труда, твърди политологът.
Нужни са освен положителни университети, само че и нова културна среда
Кръстев посочи две значими неща при взимането на решения по какъв начин да се усъвършенства пазарът на труда. Едното е, че след бежанската рецесия е явно, че в България и всички източноевропейски страни има опозиция против приемането на служащи, които идват от страни отвън Европа. " Да се има вяра, че казусът с неналичието на работна мощ при функционираща народна власт може да бъде решен с импорт на служащи, ми се вижда политически нереалистично ", сподели Кръстев.
От тази позиция главният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - по какъв начин те да бъдат образовани и развивани. " Има абсурд. Първият отговор е - вложения в образованието. Това е правилен отговор, само че би трябвало да се внимава, тъй като в случай че има мощно възстановяване на образованието, първоначално това може да докара до по-високи равнища на тръгване. Тъй като хората ще знаят по-добре непознати езици и ще имат по-добра подготовка, те се оказват по-конкурентни, в това число на външни пазари.
" Следователно задържането на хората тук няма да бъде е резултат единствено на възстановяване на просветителната система, а на основаване на културна среда, в която хората мислят, че триумфът им тук има значение ", заключи Кръстев.
България губи 4 милиарда лева годишно от напускащите страната
По време на срещата с бизнеса бе изнесено и изследване, съгласно което пропуснатата изгода за българската стопанска система от напусналите страната сънародници се пресмята на над 4 милиарда лева годишно, което значи 4% по-нисък БВП.
Според изчисленията 700 000 българи работят в страните от Европейски Съюз, а в това време 38% от фирмите у нас не намират служащи, което стопира развиването им.
Томислав Дончев с три тактики за превъзмогване на неналичието на работна ръка
Визия за решение на казуса с приключването на човешкия запас на страната и неналичието на работна ръка показа и вицепремиерът Томислав Дончев. Тя включва три съществени ограничения - активиране на неактивните към 200 000 безработни българи, ремиграция на работещите в чужбина и привличане на непознати служащи.
Според Дончев активирането на безработните е мъчно, тъй като от въпросните 200 000 безработни 75 000 не са работили за интервал по-дълъг от две години. Освен това една част от безработните са нискообразовани и без трудови привички. Друга част от тях пък са десоциализирани.
По въпроса за ремиграцията Томислав Дончев съобщи, че към 25 000 годишно напущат България, а към половината (11 600) се завръщат назад. Според него би трябвало да се направи разбор най-много на аргументите, заради които хората се завръщат назад в България. Вицепремиерът е на мнение, че заплатата е главният движещ фактор, само че не и единствен.
Според Дончев тласък за връщане би бил даване на преференциално жилище. Вицепремиерът съобщи, че в огромна част от страната има голям капацитет от неизползвани жилища, който някои работодатели могат да употребяват. " Това може да бъде един от тласъците, когато някой реши да одобри работа назад в България или в друго обитаемо място ", добави Дончев. Освен това решението на човек къде да живее и работи зависи и от детска градина, учебно заведение, път, заплахата да откраднат автомобила, парк, непорочност на въздуха, опазване на здравето. " Това е най-тежката допустима система, която изисква максимален размер обществено финансиране ", добави вицепремиерът.
Привличането на непознати служащи съгласно Дончев работи най-много в областта на услугите.
Бисер Петков: Само 177 чужденци отвън Европейски Съюз са употребили " синя карта " за работа у нас
Само 177 души от трети страни през 2017 година са получили така наречен синя карта за работа у нас, заяви обаче общественият министър Бисер Петков. По думите му към този момент са облекчени процедурите при сезонна претовареност и при издаването на синя карта. В листата с желаните от българските работодатели специалности към този момент са включени и инженерните, за които има най-сериозен недостиг, акцентира министър Петков.
Констатираме, че повишаващото се ниво на претовареност, достигнало до 68-69% от популацията в най-активната възраст от 15-64 година, допуска дейности за активиране на стопански неактивните лица, които в България са към 1.25 милиона души, сподели още Петков. По думите му към 100 000 от тези хора са обезкуражени и предизвикването е да бъдат стимулирани с образование и подобаваща работа.
Социалното министерство посредством службите си в други страни провежда кариерни конгреси дружно с работодателите, на които се вършат оферти за работа, напомни министърът. Вече е проведен подобен конгрес във Виена, тази година предстоят сходни в Лондон и в Берлин.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ