Историческа победа в Божурище: Природата над печалбата
Силно ехтене от гражданска воля и локална увереност раздруса цяла България: община Божурище разгласи безапелационна победа против желанията за златодобив в региона на повърхност „ Златуша “. Новината бе споделена с горделивост от в прочувствен пост, който за броени часове събра вълна от поддръжка, състрадание и утвърждение в обществените мрежи. Но оттатък еуфорията, това е история за силата на локалната народна власт и уроците, които други общини би трябвало да научат.
„ Божурище не се продава. Златото принадлежи на нашата земя. Природата не се заменя. И бъдещето ни не се копае с багери. “
Победа на референдума, на съда и на хората
Зад безапелационното „ СПЕЧЕЛИХМЕ БОРБАТА “, както гласи началото на поста, стоят месеци на правна борба, активизъм, общностна взаимност и надълбоко отвращение да се одобри сюжет, в който тежката промишленост замества чистата природа. Резултатът: отменяне на плана за рандеман на злато в региона на „ Златуша “ – с юридически причини, само че и с морална тежест.
В центъра на тази победа стои локалният референдум – необичаен, само че извънредно ефикасен инструмент, когато жителите биват включени действително в решения за бъдещето си. В случая – жителите на Божурище споделиха своето ясно „ не “.
Когато кмет, жители и институции са от една страна
Списъкът с благодарности, който кметът разгласява, надалеч не е фиктивен – той е удостоверение за това какъв брой необятен фронт на опозиция е бил построен : от общинския съвет и локалната администрация до шефове на учебни заведения, дейни жители и неправителствени организации като „ Искам да мога “ и „ Заедно за чиста природа “.
С имената на деятели, юристи, кметове по места и лекари, постът се трансформира в самобитен летопис на едно съвременно съпротивително придвижване, което се разпростира не на улицата, а през институционални механизми – демократични и законови.
От локален проблем до народен казус
Макар и на пръв взор местен проблем, битката на Божурище носи мощен символен заряд за цялата страна. В изискванията на възходящ напън за употреба на естествени запаси, изключително в райони покрай огромни градове, позицията на кмета Георги Димов е ясно обръщение към вложители и централни управляващи:
„ Докато аз съм кмет – златодобив няма да има. Никога. “
Подобна решителност е необичайност в общественото говорене през днешния ден, а още по-рядко е подплатена с действителни дейности и резултат. Божурище избра пътя на устойчивото развиване , в който природата не се преглежда като суровина, а като запас за живот и здраве.
Златото в земята, здравето – над нея
Финалните думи на поста съдържат философия, почтена за зелена харта:
„ Божурище избра златото да остане в земята, а чистият въздух, водата, живота и ЗДРАВЕТО – над нея. “
В свят, в който доста общности към момента не могат да си върнат контрола над локалната си орис, Божурище даде образец: бъдещето не се изкопава с багери – то се построява с общественост, визия и храброст.
Присъединете се към нашия
Бобов дол в пушек и безмълвие: Поклон пред иконата на Ковачки
