Как преборих паник атаките
Силният стрес може да докара до паник офанзиви. Наша читателка е съумяла да пребори паническото разстройство със лични старания и работа над себе си. Ще ви споделим нейната история:
Преди три години, когато бях на 30 години, изпаднах в хипертонична рецесия. Директно от работа попаднах в болница. Изследваха ме, само че по този начин не откриха аргументите за високото кръвно. След този случай се изплаших доста, започнах да си изобретявам всевъзможни заболявания, за които лекарите не се досещаха.
Като в разказ на Джеръм К. Джеръм имах (по мое лично мнение) всичко, с изключение на родилна тресчица.
По 10 пъти посещавах лечебните заведения, тероризирах всички вероятни лекари. По съвет на другари отидох на гадателка. Тя ми сподели, че не ми остава да пребивавам доста. Върху мен, сподели тя, има доста мощно неприятно око и единствено огромна сума пари, дадена й на нея, ще ме избави. Тогава мъжът ми съвсем не я умъртви.
У мен се появиха паник офанзиви и започнах да се запъхтявам. Можех да преминавам през подлези, единствено в случай че говорех по телефона с мъжа ми – по този начин ми беше по-лесно.
А след това стопирах да дремя. Спах по 30 минути заран. Така продължи съвсем половин година. Ходех като зомби, със синини под очите.
Класическа тревожна невроза. Не смъртоносна, само че доста неприятна. Но още по-лошо му беше на моя мъж. Ако към мен условията на работа малко понижиха, то на него, който ми помагаше нощем, му се постановяваше и денем да минава на цялостни обороти.
В същото време, аз продължих да работя. Работех като шеф отдел за логистика, контролирайки цялостен поток от артикули за огромна фирма-вносител. И въпреки коренът на моите проблеми да беше явен – моята нервна и много напрегната работа, аз по никакъв начин не можех да се откажа от финансовите съставни елементи.
Постоянно търсех аргументите за своето положение. Прочетох, всичко, което можех: Луизу Хей, Ошо, „ Транссърфинг на действителността “, книги за логика на психиката.
Ходих на психолог съвсем година, пиех антидепресанти, научих всичко за методите за релаксиране (като стартираме от релаксацията по Джеркъбсън и приключим с холотропното дишане), четох положителни афирмации (формули на самовнушение, които оказват помощ на човек да настрои съзнанието си на положителна вълна).
Записах се на йога и се влюбих в нея, започнах да медитирам по два пъти дневно, занимавах се с дишане, рисувах.
И последователно (не за един месец) страховете ми взеха да ме напущат. Започнах с това, че изцяло стопирах да нося облекла в черно. И в случай че до този миг дрешникът ми беше целият в сиво-черната гама, то в този момент моят любимец е кораловият!
Имам очила, чанта, шалове, обувки и лак в този нюанс. Имам доста рокли в пастелни цветове: стилния нюанс nude, синьо, шам фъстък. Вече физически чувствам по какъв начин ме мачкат тъмните тонове.
Всяка моя заран започваше със загрявката „ Поздрав към слънцето “ (цикъл извършения в йогата) и дихателна гимнастика.
И аз като героинята на Елизабет Гилбърт „ Яж, моли се и бит “ ходех единствено по слънчевата страна на улиците.
С времето се научих да дремя без таблетки и бързо да се отпущам.
Сега получавам наслаждение от всеки изживян ден (колкото и тривиално да звучи).
Закусвам на хубав поднос, от красива чаша пия най-скъпото кафе със сметана.
Усмихвам се постоянно и обръщам повече внимание на другите хора.
Отново поддържам връзка с другари. А в дните, когато ми беше зле, се затварях в себе си и не ми беше до нищо.
С необятно отворени очи виждам на света, разширявайки своя мироглед.
Казвам „ Да! “ на всичко ново и забавно.
Знам, че всички компликации са краткотрайно събитие.
И огромна част от тях са в главата ни.
Вече не виждам медицински излъчвания и не чета съответните уеб сайтове в интернет. Повече не нося един звук медикаменти, от валидол и каптоприл до стимулатон (антидепресант).
Вярвам в себе си, в ориста, в положителното.
А работата? От Нова година я напуснах. Разбрах, че се сблъсквах с лимита на своите благоприятни условия. Сега за мен преди всичко са фамилията, положителното здраве и положителното въодушевление? А парите? Парите ще дойдат. Но за щастието това има малко отношение. Защото значимото сте вие самите и вашите обичани близки.
Махнах се от предходната работа. Сега съм фрилансер и преводач. Пиша публикации и даже книга. Регистрирах се като самостоятелен бизнесмен.
Възприемам всеки ден като превъзходен подарък на ориста, в който има доста скъпоценни и трогателни моменти.
Старая се да извозвам повече на пресен въздух. Сега моят обичан мъж, прибирайки се у дома, вечеря деликатеси, приготвени от неговата жена, а не артикули от близкия магазин.
Отношенията ни се трансформираха към по-добро. Ако по-рано се прибирах у дома късно и след това още час-два идвах на себе си, разказвайки за ссъбитията този ден на работа, в този момент, подпряла брадичка, деликатно чувам мъжа си.
Преди неговото идване върша медитация. И вечер го чака задоволена, спокойна брачна половинка. Секс? Далеч по-често и на драго сърце, а не усукана с мисли някъде там по митниците…
А да намеря и схвана себе си, да пребивавам по-добре и да вдишвам с цялостна гръд ми помогнаха прелестният ми мъж, любовта към живота и йогата.
Благодаря!
