Експерт: Натискът върху разходите на бюджета провокира изобретателност за допълнителни пари
Силният напън върху разходната част на бюджета, която би трябвало да се покрие по някакъв метод, предизвика избрана досетливост в това от кое място да се съберат спомагателни пари. Този коментар за проектобюджета направи Милен Райков, съучастник " Данъци и право " в EY Bulgaria, в предаването " Светът е бизнес " на Bloomberg TV Bulgaria.
Според него в този момент, с късия период за разискване на тези ограничения, България нарушава прогнозируемостта на фирмите. „ Когато става въпрос за данъчните закони, плавната и авансово заложена смяна е нужда, защото има доста договорни и софтуерни промени, които би трябвало да бъдат направени от частния бранш “, аргументира се той.
Той подсети, че частният бранш и редица наблюдаващи реагираха доста остро на Бюджет 2025 и по-специално на данъчните промени, които го съпровождат. „ Въпреки че обичайно бизнесите у нас привикнаха такива промени да се появяват в последния миг, тази година ръководещите съумяха да дадат още по-малък период за реакция на предложенията “, означи данъчният специалист.
По думите му препоръчаните промени са били прилагани и в други страни от Европейски Съюз, само че счита, че даже и да са положителни, те би трябвало да бъдат прилагани последователно и с авансово заявяване, създавайки предсказуема среда за бизнеса.
Райков посочи, че мощният напън върху разходната част на бюджета се дължи на редица фактори, измежду които обществените разноски, геополитическата конюнктура, потребността от вложения, и уточни, че в бъдеще се чака страните в Европа да би трябвало да влагат от ден на ден в защита.
„ Предложението за данъчна прошка също не е новоизмислена мярка, като тя се ползва в Албания, само че там не демонстрира добра събираемост. Въпреки това, мярката може да помогне на страната за покриването на критериите за еврозоната “, счита данъчният експерт.
Според него има други проблеми, свързани с предлагането, даже и да бъдат събрани нужните средства. „ Първото от тях включва административния разход, който ще би трябвало да се отдели за осъществяването на тези процедури. Също по този начин се опрощават освен наказателната отговорност, а и лихвите по тези невнесени налози, което е огромен удар за приходите на страната. И може би най-важният проблем е обвързван с нарушаването на доверието, защото това изпраща сигнал на правилните жители, че даже и да нарушат закона, то може да им бъде опростено “, е мнението на Райков.
Той цитира отчет, съгласно който най-честата причина българските компании да не заплащат налог е недоверието в общественото разходване на тези средства. „ Амнистията може да тласне фирмите у нас, които са недоверчиви в системата, да спрат да заплащат налозите си “, предизвести специалистът.
Той регистрира, че корпоративните налози имат директна връзка с привличането на вложения, както и облагането на персоналните приходи имат отношение към привличането и задържането на работна ръка, което е голям проблем за българските бизнеси.
„ Всичко това е въпрос на положителни предварителни калкулации, в случай че премахнем 10% облагане от една заплата и този човек остане в страната, тези пари отново ще стигнат до страната през Данък добавена стойност и акцизи. Ние имаме доста мощно индиректно облагане. И може да се окаже, че в последна сметка страната ще завоюва и повече “, преценя Милен Райков. Той означи, че измежду бизнесите царува единогласие, че предсказуемостта е основно условие към страната.
Според него в този момент, с късия период за разискване на тези ограничения, България нарушава прогнозируемостта на фирмите. „ Когато става въпрос за данъчните закони, плавната и авансово заложена смяна е нужда, защото има доста договорни и софтуерни промени, които би трябвало да бъдат направени от частния бранш “, аргументира се той.
Той подсети, че частният бранш и редица наблюдаващи реагираха доста остро на Бюджет 2025 и по-специално на данъчните промени, които го съпровождат. „ Въпреки че обичайно бизнесите у нас привикнаха такива промени да се появяват в последния миг, тази година ръководещите съумяха да дадат още по-малък период за реакция на предложенията “, означи данъчният специалист.
По думите му препоръчаните промени са били прилагани и в други страни от Европейски Съюз, само че счита, че даже и да са положителни, те би трябвало да бъдат прилагани последователно и с авансово заявяване, създавайки предсказуема среда за бизнеса.
Райков посочи, че мощният напън върху разходната част на бюджета се дължи на редица фактори, измежду които обществените разноски, геополитическата конюнктура, потребността от вложения, и уточни, че в бъдеще се чака страните в Европа да би трябвало да влагат от ден на ден в защита.
„ Предложението за данъчна прошка също не е новоизмислена мярка, като тя се ползва в Албания, само че там не демонстрира добра събираемост. Въпреки това, мярката може да помогне на страната за покриването на критериите за еврозоната “, счита данъчният експерт.
Според него има други проблеми, свързани с предлагането, даже и да бъдат събрани нужните средства. „ Първото от тях включва административния разход, който ще би трябвало да се отдели за осъществяването на тези процедури. Също по този начин се опрощават освен наказателната отговорност, а и лихвите по тези невнесени налози, което е огромен удар за приходите на страната. И може би най-важният проблем е обвързван с нарушаването на доверието, защото това изпраща сигнал на правилните жители, че даже и да нарушат закона, то може да им бъде опростено “, е мнението на Райков.
Той цитира отчет, съгласно който най-честата причина българските компании да не заплащат налог е недоверието в общественото разходване на тези средства. „ Амнистията може да тласне фирмите у нас, които са недоверчиви в системата, да спрат да заплащат налозите си “, предизвести специалистът.
Той регистрира, че корпоративните налози имат директна връзка с привличането на вложения, както и облагането на персоналните приходи имат отношение към привличането и задържането на работна ръка, което е голям проблем за българските бизнеси.
„ Всичко това е въпрос на положителни предварителни калкулации, в случай че премахнем 10% облагане от една заплата и този човек остане в страната, тези пари отново ще стигнат до страната през Данък добавена стойност и акцизи. Ние имаме доста мощно индиректно облагане. И може да се окаже, че в последна сметка страната ще завоюва и повече “, преценя Милен Райков. Той означи, че измежду бизнесите царува единогласие, че предсказуемостта е основно условие към страната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ