Какво се крие зад пърформансите на Кристалина Георгиева?
Силните играчи на международната сцена от време на време имат потребност да прикрият своите ползи като употребяват " уязвимост " - да употребяват други, с цел да излъжат и излъгват тези, които желаят да уязвят. Няма по-добър метод за това, от това да избереш някой от елементарните хора и да го поставиш като марионетка на върха на развой, който той или тя официално ръководи, само че в действителност решенията се взимат другаде - там, където постоянно са се взимали.
Този " дребен човек " нормално е определен по избрани критерии, главният от които е генезис от " ниските пластове " и мъчно детство, от което е " съумял да излезе и да се издигне ". Приказките постоянно са харесвани от всички, а " Пепеляшка " е един от най-популярните сюжети през всички времена и за всички народи, които славят протестантската концепция за " божествена избраност " освен за благосъстоянието, само че и за триумфа.
Малък колорит. " Малкият човек ", взет " от улицата ", не просто е назначен, а дълго време е подпомаган в кариерното си развиване, от време на време по този начин, че даже и самият той да не подозира, мислейки, че неговото покачване се дължи на личните му заслуги. И е обхванат от същата протестантска концепция, която би трябвало да се насажда в полза на стопаните му, от време на време отделени от него с голям брой други медиатори.
Такова условно " малко дребосъче ", промотиращо финансовата агенда, наподобява е шефът на МВФ Кристалина Георгиева, която неотдавна даде изявление за американския вестник The Washington Post, един от главните стълбове на американския двупартиен консенсус.
С доста умел интервюиращ, можем да кажем " акула " - Дейвид Линч, чиято биография е обвързвана с Йелския и Харвардския университет, и в публицистиката - с USA Today, Bloomberg, Politico и Financial Times. Материалът е показан не като директна тирада, а като журналистическо преразказване, като акцентът е подложен върху тези страници от биографията на интернационалния служител, които разрешават на Георгиева да се показа като собственоръчно построена персона.
Родена зад " желязната завеса ", тя е усетила тежестта на живота в социалистическия лагер - от дългите опашки за храна до тв приемника като " невероятен лукс " и черна пола и бяла риза като единствени облекла. Родителите й били руски " междинен клас ", само че в никакъв случай не са били членове на комунистическата партия.
Личната й драма била с татко с увреждане. " Сивотата, бездарността и беззаконието " към нея, банани, тоалетна хартия и мляко - през другари и връзки. И по този начин нататък, в този дух. Колкото по-силно се очерня Родината, толкоз по-перспективен е индивидът.
Възползвайки се от " отслабването на юздите " в " перестройката ", тя пробива в " щастливия Запад ", получавайки стипендия в Лондонското учебно заведение по стопанска система (където беше основан механизмът за финансово подчиняване на Незапада), и по-късно в Масачузетския софтуерен институт (където е написан първият отчет до Римския клуб). Тук ще се направи информация какви са тези институции, кой ги управлява и какво място имат в системата на световните институции.
И също по този начин, дано да намекнем, че няма да влезете в тези места „ от улицата “, имате потребност от рекомендации, които едно незабележително българско момиче, в случай че може да има, то от кое място? От тайните служби? Добре, това са тъмни неща. Макар че кой знае – по-нататък, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и прекосяването на източноевропейските му съдружници под покрива на НАТО, – написан учебник по „ стопанска система “, който – о, да! - се оказва пропуск за страховит живот и кариерата в него, която се движи като по часовник. Строго в сходство с дадените идеологически насоки.
От преподаване в България след докторска дисертация по стопанска система във ВИИ „ Карл Маркс ” в София, в руско, да отбележим, планово време, до „ пазарно ” равнище на Европейската комисия. След това Световната банка, а от 2019 година - МВФ, където зае стола на такива " породисти " мастодонти на " международното задкулисие " като Мишел Камдесю, Доминик Строс-Кан (жертва, обратно на спекулациите, не за прислужница, а за репликирана тирада в Сеул, в интерес на ранна подмяна на Вашингтонски консенсус), Кристин Лагард и други като тях.
Отправната точка във финансовата среда е екологичен икономист. В момента е и биографичен щрих, тестван в своята политическа уместност. Да, и несъмнено, сякаш е научила всички преимущества на „ свободния пазар “ пред „ руското “ от личния си опит от 300% българска инфлация през 1991 година
Още един път, с цел да стане по-ясно. Българка със руско минало отпред на МВФ е като поляка Йоан Павел II на светия трон, единствено чието име, копирано от „ основателите ” на Втория Ватикански събор, се трансформира в клетва за честност към глобалисткото прераждане на западната религия, само че в това време беше опакована като принадлежност към една от нациите на " руския блок ". Ясно е: външният напън върху врага е толкоз по-ефективен, колкото по-дълбоко е вътрешното копаене.
За какво приказва госпожа Георгиева? Защо я " издигнаха на високо равнище "? Съдържанието на изявлението отразява паниката на световните елити от три неща. Първо, образуването на многополарен свят, който от Запада, съдейки по това, което споделя Георгиева, се схваща посредством призмата на биполярността от времето на Студената война.
Второ, самият факт на образуването на световна опция на плана за западно владичество. Този план Георгиева го преобразува във форма на американско-китайско противостояние, само че неотложно показва, че повода за това, " естествено ", е " завръщането на актуализирания авторитаризъм под председателството на Си Дзинпин ", който " провокира очакванията на американските водачи от 90-те ".
По какъв метод провокира? Чрез " машинация " на упованията на Клинтън и Буш-младши, че включването на КНР в СТО " ще либерализира " китайското комунистическо държавно управление, което " не се случи ". Т.е. като се причисли към СТО, Китай употребява опциите на организацията и скочи напред. Но освен това не стана зависещ на Запада, както мнозина, в това число съветските либерали, го тласкаха към това.
Той не одобри да стане част от западния свят и това, превеждано от " западниците " посредством Георгиева, е тежък грех на международната " разделеност и фрагментация ". Нито повече, нито по-малко. Оттук идва третият аспект, изчерпателен под първите два, само че който съставлява главната цел на това изявление.
Прекъсването на комерсиалните връзки с Китай, съгласно Георгиева, първо, би провокирало " страданията " на развиващия се свят, т.е. на процедура би предоставило този свят на Китай, като го остави отвън западния орбит, и второ, би забавило растежа на Запад, като понижи стандарта на живот и подтиква протекционисткия популизъм, в който тя упреква Доналд Тръмп.
Георгиева признава, че глобализацията, която тя смята за удобна за Китай, е нанесла вреди на " едноетажната Америка ". Според нея, грешката на Съединени американски щати беше, че през десетилетия обещаваха на тези изгубили помощ от страната, само че по този начин и не я предоставиха.
Това породи отчаяние и всеобщо връщане на обществената правдивост. На езика на глобалистите – " патернализъм ". Така че, от една страна, издигането на Китай, както и опозицията на Русия (споменава се украинският конфликт) основават нов център на привличане в света, предлагайки опция на тези, които са недоволни от западната надмощие. А въпреки това, подкопават базата на обществения ред вътре в самия Запад, изправяйки го пред несъгласие сред неподходящи външни и вътрешни фактори.
Какъв модел е удобен за Запада? Такъв, в който, както написа Фридрих Енгелс, ръководещата буржоазна класа на Запада, като „ споделя “ облагите от (нео)колониалната употреба на другите с експлоатираните си съсловия, съумява освен да държи своите хора на каишка, само че и света, само че и да ги обвърже с обща отговорност за закононарушенията в (нео)колониалната сфера. Мимоходом означаваме, заменяйки класовата битка с „ национално единение “.
Съвременната интерпретация на този модел може да се смята за формулата на Доналд Ръмсфелд - Артър Цебровски:
„ Страните, които са съгласни с глобализацията, одобряват западната система от полезности и дават на Запада своите естествени ресурси; тези, които не са съгласни с него, са подложени на цветни революции и с тях се случва същото ".
Именно този модел даде систематичен неуспех, криптиран от нашата „ героиня “ под формата на „ американо-китайската борба “, против която, т.е. за слагането на Китай и, несъмнено, Русия под властта на западните „ полезности “ и международен ред, сподели тя.
Пита се: по какъв начин по този начин? В последна сметка китайските водачи неведнъж обръщат речите си в отбрана на „ икономическата глобализация “. Не схващат ли накъде се движат?
Две точки. Първо, Китай взема поради публично оповестената стратегия на Целите за стабилно развиване, в която шестнадесет точки от седемнадесет са за „ всички положителни против всички неприятни “, а последната е за механизмите, посредством които Западът да улови всичко това това е добре в негова изгода.
Пекин се надява, че посредством изолирането и коригирането на тази седемнадесета точка - " Партньорство в задачите за развиване ", ще бъде допустимо да се промени салдото в световните институции в интерес на развиващия се свят и на процедура, а не на хартия, да се реализиран шестнадесет положителни " цели ", лишавайки Запада от съответните дивиденти от това.
Второ: Китай разчита на възходящ съюз с Русия, защото сходно разтърсване е невероятно без мощни силови подкрепления, които са триадата на съветските стратегически нуклеарни сили (СЯС). Както знаете, с добра дума и револвер можете да постигнете доста повече, в сравнение с единствено с добра дума.
Изправен лице в лице с Китай, Западът би рискувал, губейки позиции, да ги възвърне с военни средства и при настоящия сюжет сигурно ще се замисли.
Известният съветски политолог Алексей Пушков, акцентирайки обективните трендове на разширение на недоверието сред Пекин и Вашингтон, всъщност отъждествява заклинанията на Георгиева с песента на котарака Леополд, наблягайки, че „ да живеем дружно “ към този момент няма да работи.
На езика на политологията това се назовава „ клопката на Тукидид ”, когато надигащата се мощ, която в избрана вероятност изпреварва отиващата си, е подложена на експанзия (студена или даже гореща), с цел да спре или най-малко забавят развиването му и печелят време.
В логиката на Пушков американо-китайските, както и американо-руските несъгласия са политически, а не стопански. Защото „ след няколко години единствено три западни страни ще останат в десетката на най-големите международни стопански системи – Съединени американски щати, Япония и евентуално Германия, само че към този момент няма да е на първите места ".
Икономическото развиване беше принесено в жертва на политиката и идеологията. За това трябваше да приказва шефът на МВФ. И тъкмо по този мотив би трябвало да се сигнализира. Трябва, само че не може. Върху тази съществена тематика на Запад е наложено цялостно табу.
От свое име прибавяме, че премахването на това табу би изисквало приемането на формулата Ръмсфелд-Цебровски като публична стратегическа теория на Запада, което е невероятно по явни аргументи.
Във всеки план има както оповестени, по този начин и скрити цели, като последните нормално са действителни. От друга страна, китайският план на „ икономическата глобализация “ открива същото табу и от нашата страна на световните барикади, чиято опция е откритото оповестяване на Изтока за директна борба със Запада, което е рисковано.
И колкото повече имитираме света по време на действително продължаващата международна война, толкоз повече подреждането ще се промени в наша изгода и толкоз по-надеждно ще се затвори „ клопката на Тукидид “. В това има логичност.
Затова изявлението на Георгиева е „ глас викащ в пустинята “. Западът благодарение на сходна изразителност има намерение да прикрие същинските си планове, а Изтокът, на чиято страна е историческата динамичност, да се разтяга и да печели време.
Последният и главен въпрос, който обаче не тормози специалистите, анализиращи този сюжет. Защо интервютата на главата на МВФ беше оповестено тъкмо в този момент?
Отговорът е елементарен - и няма място за две отзиви тук. Георгиева се изрече преди върха на БРИКС, с цел да внесе неразбория в разискването на взетите решения, изключително по отношение на образуването на финансова система, самостоятелна от $. Това за Запада е най-болният миг, който беше интензивно обсъждан и от интелектуалната „ тежка артилерия “, като Джим О`Нийл от Chatham House.
Западът предприе големи старания, с цел да вкара в участниците в срещата в Йоханесбург допустимо най-вече спънки, и по някои аспекти съумя. Позицията на Индия и Бразилия срещу разширението на БРИКС, без значение за причините, обективно е в полза на Запада; абсурдът, проведен от южноафриканската страна по отношение на „ съветския въпрос “ за присъединяване в срещата, също е подобен.
И в случай че приказваме за крайния резултат, асоциираме се с афоризма на хитлеровия генерал-фелдмаршал Манштайн по време на немската настъпателна фаза при Курск: „ Битката придобива темперамент на под напрежение струна. Тя би трябвало да се прекъсне... “.
Ясното схващане на това събитие - че Западът хвърля все по-отчаяни причини в опит да обърне обстановката в своя изгода - е залог, че струната, която се прекъсва, ще удари в посока, исторически удобна за Изтока.
По отношение на Георгиева и нейното изявление, то я разкрива като кукла на Запада, настояща строго в неговите ползи. В противоположен случай за какво би разгласила сходен материал в опит да обезцвети фона за самит, чиито решения, казано обидно, могат да се окажат извънредно потребни за човечеството.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Този " дребен човек " нормално е определен по избрани критерии, главният от които е генезис от " ниските пластове " и мъчно детство, от което е " съумял да излезе и да се издигне ". Приказките постоянно са харесвани от всички, а " Пепеляшка " е един от най-популярните сюжети през всички времена и за всички народи, които славят протестантската концепция за " божествена избраност " освен за благосъстоянието, само че и за триумфа.
Малък колорит. " Малкият човек ", взет " от улицата ", не просто е назначен, а дълго време е подпомаган в кариерното си развиване, от време на време по този начин, че даже и самият той да не подозира, мислейки, че неговото покачване се дължи на личните му заслуги. И е обхванат от същата протестантска концепция, която би трябвало да се насажда в полза на стопаните му, от време на време отделени от него с голям брой други медиатори.
Такова условно " малко дребосъче ", промотиращо финансовата агенда, наподобява е шефът на МВФ Кристалина Георгиева, която неотдавна даде изявление за американския вестник The Washington Post, един от главните стълбове на американския двупартиен консенсус.
С доста умел интервюиращ, можем да кажем " акула " - Дейвид Линч, чиято биография е обвързвана с Йелския и Харвардския университет, и в публицистиката - с USA Today, Bloomberg, Politico и Financial Times. Материалът е показан не като директна тирада, а като журналистическо преразказване, като акцентът е подложен върху тези страници от биографията на интернационалния служител, които разрешават на Георгиева да се показа като собственоръчно построена персона.
Родена зад " желязната завеса ", тя е усетила тежестта на живота в социалистическия лагер - от дългите опашки за храна до тв приемника като " невероятен лукс " и черна пола и бяла риза като единствени облекла. Родителите й били руски " междинен клас ", само че в никакъв случай не са били членове на комунистическата партия.
Личната й драма била с татко с увреждане. " Сивотата, бездарността и беззаконието " към нея, банани, тоалетна хартия и мляко - през другари и връзки. И по този начин нататък, в този дух. Колкото по-силно се очерня Родината, толкоз по-перспективен е индивидът.
Възползвайки се от " отслабването на юздите " в " перестройката ", тя пробива в " щастливия Запад ", получавайки стипендия в Лондонското учебно заведение по стопанска система (където беше основан механизмът за финансово подчиняване на Незапада), и по-късно в Масачузетския софтуерен институт (където е написан първият отчет до Римския клуб). Тук ще се направи информация какви са тези институции, кой ги управлява и какво място имат в системата на световните институции.
И също по този начин, дано да намекнем, че няма да влезете в тези места „ от улицата “, имате потребност от рекомендации, които едно незабележително българско момиче, в случай че може да има, то от кое място? От тайните служби? Добре, това са тъмни неща. Макар че кой знае – по-нататък, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и прекосяването на източноевропейските му съдружници под покрива на НАТО, – написан учебник по „ стопанска система “, който – о, да! - се оказва пропуск за страховит живот и кариерата в него, която се движи като по часовник. Строго в сходство с дадените идеологически насоки.
От преподаване в България след докторска дисертация по стопанска система във ВИИ „ Карл Маркс ” в София, в руско, да отбележим, планово време, до „ пазарно ” равнище на Европейската комисия. След това Световната банка, а от 2019 година - МВФ, където зае стола на такива " породисти " мастодонти на " международното задкулисие " като Мишел Камдесю, Доминик Строс-Кан (жертва, обратно на спекулациите, не за прислужница, а за репликирана тирада в Сеул, в интерес на ранна подмяна на Вашингтонски консенсус), Кристин Лагард и други като тях.
Отправната точка във финансовата среда е екологичен икономист. В момента е и биографичен щрих, тестван в своята политическа уместност. Да, и несъмнено, сякаш е научила всички преимущества на „ свободния пазар “ пред „ руското “ от личния си опит от 300% българска инфлация през 1991 година
Още един път, с цел да стане по-ясно. Българка със руско минало отпред на МВФ е като поляка Йоан Павел II на светия трон, единствено чието име, копирано от „ основателите ” на Втория Ватикански събор, се трансформира в клетва за честност към глобалисткото прераждане на западната религия, само че в това време беше опакована като принадлежност към една от нациите на " руския блок ". Ясно е: външният напън върху врага е толкоз по-ефективен, колкото по-дълбоко е вътрешното копаене.
За какво приказва госпожа Георгиева? Защо я " издигнаха на високо равнище "? Съдържанието на изявлението отразява паниката на световните елити от три неща. Първо, образуването на многополарен свят, който от Запада, съдейки по това, което споделя Георгиева, се схваща посредством призмата на биполярността от времето на Студената война.
Второ, самият факт на образуването на световна опция на плана за западно владичество. Този план Георгиева го преобразува във форма на американско-китайско противостояние, само че неотложно показва, че повода за това, " естествено ", е " завръщането на актуализирания авторитаризъм под председателството на Си Дзинпин ", който " провокира очакванията на американските водачи от 90-те ".
По какъв метод провокира? Чрез " машинация " на упованията на Клинтън и Буш-младши, че включването на КНР в СТО " ще либерализира " китайското комунистическо държавно управление, което " не се случи ". Т.е. като се причисли към СТО, Китай употребява опциите на организацията и скочи напред. Но освен това не стана зависещ на Запада, както мнозина, в това число съветските либерали, го тласкаха към това.
Той не одобри да стане част от западния свят и това, превеждано от " западниците " посредством Георгиева, е тежък грех на международната " разделеност и фрагментация ". Нито повече, нито по-малко. Оттук идва третият аспект, изчерпателен под първите два, само че който съставлява главната цел на това изявление.
Прекъсването на комерсиалните връзки с Китай, съгласно Георгиева, първо, би провокирало " страданията " на развиващия се свят, т.е. на процедура би предоставило този свят на Китай, като го остави отвън западния орбит, и второ, би забавило растежа на Запад, като понижи стандарта на живот и подтиква протекционисткия популизъм, в който тя упреква Доналд Тръмп.
Георгиева признава, че глобализацията, която тя смята за удобна за Китай, е нанесла вреди на " едноетажната Америка ". Според нея, грешката на Съединени американски щати беше, че през десетилетия обещаваха на тези изгубили помощ от страната, само че по този начин и не я предоставиха.
Това породи отчаяние и всеобщо връщане на обществената правдивост. На езика на глобалистите – " патернализъм ". Така че, от една страна, издигането на Китай, както и опозицията на Русия (споменава се украинският конфликт) основават нов център на привличане в света, предлагайки опция на тези, които са недоволни от западната надмощие. А въпреки това, подкопават базата на обществения ред вътре в самия Запад, изправяйки го пред несъгласие сред неподходящи външни и вътрешни фактори.
Какъв модел е удобен за Запада? Такъв, в който, както написа Фридрих Енгелс, ръководещата буржоазна класа на Запада, като „ споделя “ облагите от (нео)колониалната употреба на другите с експлоатираните си съсловия, съумява освен да държи своите хора на каишка, само че и света, само че и да ги обвърже с обща отговорност за закононарушенията в (нео)колониалната сфера. Мимоходом означаваме, заменяйки класовата битка с „ национално единение “.
Съвременната интерпретация на този модел може да се смята за формулата на Доналд Ръмсфелд - Артър Цебровски:
„ Страните, които са съгласни с глобализацията, одобряват западната система от полезности и дават на Запада своите естествени ресурси; тези, които не са съгласни с него, са подложени на цветни революции и с тях се случва същото ".
Именно този модел даде систематичен неуспех, криптиран от нашата „ героиня “ под формата на „ американо-китайската борба “, против която, т.е. за слагането на Китай и, несъмнено, Русия под властта на западните „ полезности “ и международен ред, сподели тя.
Пита се: по какъв начин по този начин? В последна сметка китайските водачи неведнъж обръщат речите си в отбрана на „ икономическата глобализация “. Не схващат ли накъде се движат?
Две точки. Първо, Китай взема поради публично оповестената стратегия на Целите за стабилно развиване, в която шестнадесет точки от седемнадесет са за „ всички положителни против всички неприятни “, а последната е за механизмите, посредством които Западът да улови всичко това това е добре в негова изгода.
Пекин се надява, че посредством изолирането и коригирането на тази седемнадесета точка - " Партньорство в задачите за развиване ", ще бъде допустимо да се промени салдото в световните институции в интерес на развиващия се свят и на процедура, а не на хартия, да се реализиран шестнадесет положителни " цели ", лишавайки Запада от съответните дивиденти от това.
Второ: Китай разчита на възходящ съюз с Русия, защото сходно разтърсване е невероятно без мощни силови подкрепления, които са триадата на съветските стратегически нуклеарни сили (СЯС). Както знаете, с добра дума и револвер можете да постигнете доста повече, в сравнение с единствено с добра дума.
Изправен лице в лице с Китай, Западът би рискувал, губейки позиции, да ги възвърне с военни средства и при настоящия сюжет сигурно ще се замисли.
Известният съветски политолог Алексей Пушков, акцентирайки обективните трендове на разширение на недоверието сред Пекин и Вашингтон, всъщност отъждествява заклинанията на Георгиева с песента на котарака Леополд, наблягайки, че „ да живеем дружно “ към този момент няма да работи.
На езика на политологията това се назовава „ клопката на Тукидид ”, когато надигащата се мощ, която в избрана вероятност изпреварва отиващата си, е подложена на експанзия (студена или даже гореща), с цел да спре или най-малко забавят развиването му и печелят време.
В логиката на Пушков американо-китайските, както и американо-руските несъгласия са политически, а не стопански. Защото „ след няколко години единствено три западни страни ще останат в десетката на най-големите международни стопански системи – Съединени американски щати, Япония и евентуално Германия, само че към този момент няма да е на първите места ".
Икономическото развиване беше принесено в жертва на политиката и идеологията. За това трябваше да приказва шефът на МВФ. И тъкмо по този мотив би трябвало да се сигнализира. Трябва, само че не може. Върху тази съществена тематика на Запад е наложено цялостно табу.
От свое име прибавяме, че премахването на това табу би изисквало приемането на формулата Ръмсфелд-Цебровски като публична стратегическа теория на Запада, което е невероятно по явни аргументи.
Във всеки план има както оповестени, по този начин и скрити цели, като последните нормално са действителни. От друга страна, китайският план на „ икономическата глобализация “ открива същото табу и от нашата страна на световните барикади, чиято опция е откритото оповестяване на Изтока за директна борба със Запада, което е рисковано.
И колкото повече имитираме света по време на действително продължаващата международна война, толкоз повече подреждането ще се промени в наша изгода и толкоз по-надеждно ще се затвори „ клопката на Тукидид “. В това има логичност.
Затова изявлението на Георгиева е „ глас викащ в пустинята “. Западът благодарение на сходна изразителност има намерение да прикрие същинските си планове, а Изтокът, на чиято страна е историческата динамичност, да се разтяга и да печели време.
Последният и главен въпрос, който обаче не тормози специалистите, анализиращи този сюжет. Защо интервютата на главата на МВФ беше оповестено тъкмо в този момент?
Отговорът е елементарен - и няма място за две отзиви тук. Георгиева се изрече преди върха на БРИКС, с цел да внесе неразбория в разискването на взетите решения, изключително по отношение на образуването на финансова система, самостоятелна от $. Това за Запада е най-болният миг, който беше интензивно обсъждан и от интелектуалната „ тежка артилерия “, като Джим О`Нийл от Chatham House.
Западът предприе големи старания, с цел да вкара в участниците в срещата в Йоханесбург допустимо най-вече спънки, и по някои аспекти съумя. Позицията на Индия и Бразилия срещу разширението на БРИКС, без значение за причините, обективно е в полза на Запада; абсурдът, проведен от южноафриканската страна по отношение на „ съветския въпрос “ за присъединяване в срещата, също е подобен.
И в случай че приказваме за крайния резултат, асоциираме се с афоризма на хитлеровия генерал-фелдмаршал Манштайн по време на немската настъпателна фаза при Курск: „ Битката придобива темперамент на под напрежение струна. Тя би трябвало да се прекъсне... “.
Ясното схващане на това събитие - че Западът хвърля все по-отчаяни причини в опит да обърне обстановката в своя изгода - е залог, че струната, която се прекъсва, ще удари в посока, исторически удобна за Изтока.
По отношение на Георгиева и нейното изявление, то я разкрива като кукла на Запада, настояща строго в неговите ползи. В противоположен случай за какво би разгласила сходен материал в опит да обезцвети фона за самит, чиито решения, казано обидно, могат да се окажат извънредно потребни за човечеството.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ