Веселин Маринов се натъжи за българския футбол
Силни страсти раздрусаха студиото на предаването „ 120 минути “ по bTV, откакто Веселин Маринов даде воля на страстите си по отношение на българския футбол. Любимецът на генерации българи приказва с трептящ глас за именитото златно потомство български футболисти, останало в историята като „ Пеневата чета “, водено от огромния Димитър Пенев.
„ Имахме едно неповторимо потомство във футбола. И аз се опасявам да не се трогвам при гибелта на Димитър Пенев “, призна артистът, до момента в който очите му се пълнеха със сълзи. Спомените за тези славни години, когато България бе обединена към националния тим, безусловно го раздрусаха.
„ Неслучайно хората ги назоваха Пеневата чета. Аз не мога да си показва по-големи герои на новото време от тях. Това са същинските герои на България “ , отдаде респект на футболистите Веселин Маринов. По думите му точно тези футболисти са създали нещо, което никой различен не е съумял – да съберат цяла нация в едни от най-тежките години за страната.
„ Никога не съм виждал такова обединяване. Хората стъпваха по таваните на колите, мачкаха ги… Боже, не мога да не помни това време “, описа той и върна лентата обратно към еуфорията, обхванала България.
Певецът показа и персоналните си срещи с Димитър Пенев. „ Казвал ми е хубави думи за това, което върша. Всички знаят какво лъчение имаше този човек, каква добрина струеше от него “, сподели артистът с почитание.
По време на присъединяване си в предаването Веселин Маринов се закани, че ще отиде на националния стадион „ Васил Левски “, с цел да остави цвете в памет на Димитър Пенев. Според него това е значимо и поради останалите от това велико потомство, които и през днешния ден минават през сложни моменти – Петър Хубчев, Любослав Пенев и Боби Михайлов.
„ Това са хора, които би трябвало да останат с нас още дълги години. Такива като тях няма скоро да забележим “, акцентира той.
Веско Маринов си напомни и една от най-паметните дати в българския футбол – 17 ноември 1993 година, когато България победи Франция на стадион „ Парк де Пренс “.
„ Гледах мача самичък, в една мансарда в Германия, където живеех от 1989 година. Бях на рожден ден на мой другар сърбин, само че горе имаше кабелна телевизия. Бях изцяло самичък “, описа той.
„ Не мога да опиша какъв плач, какво знамение беше след оня пас на Любослав Пенев. И това отиграване… Не единствено ударът, ударът беше последното “, сподели разгорещено Веселин Маринов, връщайки се към момент, който вечно остана в сърцата на милиони българи.
