Силната топлина и влажност през вечерта на 7 април 1779

Силната топлота и мокрота през вечерта на 7 април 1779 година не стопира нормалния блян на лондончани към бизнес и наслаждение. Във Уайтхол първият лорд на адмиралтейството, граф Сандуич, разисква със загрижените си сътрудници развиването на американската война. Ключов пълководец в прибирането на 13 колонии, Сандуич е висок, много муден човек в 60-те си години, прочут като блудник, буен обожател на крикета и огромен настойник на музиката, изключително на творчеството на Джордж Фридрих Хендел. Той е и работлив и безсърдечен политик. Блюдото, което носи името му, е измислена не както легендата твърди, с цел да може рубрика да не става от игралната маса, а с цел да прекарва повече време в офиса, В тази конкртна вечер графикът на Сандуич – той в началото счита да отиде на спектакъл – внезапно е нарушен от опасност за политическата му кариера. Войната в Америка върви зле, администрацията на Джордж III е в хаос и изглеждаше, че Сандвич може да бъде принесен в жертва, с цел да се успокоят критиците на държавното управление.

От другата страна на града, в театъра Ковънт Гардън, където графът се надява да прекара една по-забавна вечер, дами и господа, търговци и юристи пълнят фоайето, с цел да видят известната комична опера „ Любов на село “. Тези две събития, на пръв взор несвързани и толкоз разнообразни по темперамент, ще бъдат обединени от едно извънредно закононарушение от пристрастеност, осъществено през тази нощ.

Граф Сандуич

Сред гостите на театъра довечера е Марта Рей, 35-годишната държанка на Сандуич. Рей, щерка на производител на корсети, е чирак при един шапкар, преди да стартира да се занимава с рубрика. В този миг тя е държанка на Сандуич към този момент повече от 16 години и е майка на пет от шестте му деца. Нейн съвременник я дефинира като „ не тъкмо елегантна, само че въпреки всичко симпатична; виска към 1,65 м. тя има пресен цвят на кожата и е постоянно усмихната. “ Един нейн обожател споделя, че тя е „ втората Клеопатра – жена, способна да създаде тези резултати в сърцето, за които поетите пишат толкоз доста, и които сме склонни да считаме за химерни “.

Докато графът умува по какъв начин да оправдае възходящите разноски на войната (той оцелява рецесията и остава първи лорд на адмиралтейството до 1782 г.), Рей и нейната другарка, италианската певица Катерина Гали, заемат местата си покрай кралското сепаре, където освен имат една от най-хубавите гледки към сцената, само че елементарно могат да се виждат от останалата част от публиката. В хода на вечерта към двете дами щяха да се причислят редица фенове от мъжки пол, с които те ще си бъбрят и флиртуват, до момента в който представлението е в ход.

Джеймс Хакман

Насред театъра висок, хубав юноша в 20-те си години, облечен напълно в черно, следи любовницата на рубрика. Преподобният Джеймс Хакман – съгласно хрониката на Сейнт Джеймс, „ Личност със способности… произхождаща от доста уважавано семейство, отличаващо се с усет и тактичност “ – е мощно разгневен от Рей, която разрушава сърцето му, когато отхвърля неговото предложение за брак. Той побърза към квартирата си покрай театъра, с цел да вземе двата си заредени револвера и да напише записка на своя шурей:

Малко повече от седмица по-късно Хакман отива на съд за убийството в препълнената правосъдна палата в Олд Бейли. Адвокатите му пледират безотговорност поради моментно безумство. Те настояват, че Хакман се е поддал на неочакван и „ неукротим ентусиазъм “, провокиран от припадък на ревнивост, когато вижда Рей в ръката на различен мъж. Но съдът, най-вероятно уверен от втория револвер на Хакман, не се поколеба да го разгласи за отговорен. Правосъдието през 18 век е бързо и Хакман е екзекутиран няколко дни след процеса пред голяма навалица фенове. Последните му думи, както се оповестява, се отнасят до неговата „ блага мис Рей “.

Престъплението му провокира оргия от спекулации. Никога не е имало подозрение, че точно той убива Рей – тълпата очевидци на кървавото дело удостоверяват това – само че за какво го прави? Дали Рей и Хакман са любовници или Хакман просто е следващият параноясал по някоя социална персона?

Вестниците бързо откриват, че двойката се среща за първи път през 1775 година в Хинчбрук, седалището на лорд Сандуич, само че съвсем няма данни какво става сред тази среща и убийството четири години по-късно. Така тази мистериозна любовна история става мощно известна.

Поредица от записки и писма на разнообразни хора от 18 век (най-известните от които са на Хорас Уолпол) включват разкази на Рей, Хакман и Сандуич. Рецензенти Романистът Уилям Макипийс Текерай назовава случая „ ужасяващ разврат и претрупаност “. При тях Хакман се е трансфорат в загрубял палач, Рей – в окаяна курва, Сандуич – в публичен срам.

В средата на 19 век, историята е образец за едно извращение от предния век, както и доказателство за моралния прогрес на времето. Както един рецензент самодоволно написва в Edinburgh Review за записките на Джордж Селвин: „ С наслада можем да кажем, че сравнението, препоръчано от тези томове, сред маниерите и нравите на предишния век и нашия личен, е доста приемливо. “

В края на 19 век тримата влюбени са възкресени в „ Любовните писма на господин Х и девойка Р от 1775-1779 “ на Гилбърт Бърджис. Критиците приветстват работата като „ естествена и достоверна “, възхваляваща „ ужасното сладкодумство, което избухва от висшата човешка тъга, когато жертвата се пробва да укроти болката си като я показва “.

Накрая, през 20-ти век, няколко авторки, вдъхнвени от „ документите “ на Бърджис, пишат историята на закононарушението от позиция на Марта Рей. Те изследваха моралната алтернатива на жена, прикована към децата и богатия си брачен партньор, само че, допускат те, същински обичаща надалеч по-привлекателен, въпреки и безочлив, млад мъж.