Медицината е избор на смелите: Дава много, но ограбва от времето за най-близките!
Силната жена се ражда такава, възпитавана е да бъде такава или се трансформира в такава по стичане на събитията. Силните дами умеят да вземат решения, да вземат решение проблеми от друго естество и да носят отговорност за решенията си. Те имат действителна визия за себе си, за личните си благоприятни условия и умения, знаят какво желаят и до каква степен могат да стигнат. Силните дами стоят добре в професионалната и в обществената подчиненост.
Международният ден на дамата е мотив да ви срещнем с една такава жена - подп. доцент Любина Веселинова, която е част от екипа на Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към ВМА. Как и за какво се реши на тази крачка – да стане доктор под пагон – специалност, даваща изключителни благоприятни условия за една жена, само че и отнемаща доста на една майка – доцент Веселинова разкрива в особено изявление за novini.bg.
Че ще стане доктор не било изненада за никого от околните й. Единствено учителката й по литература „ имала упоритости " гимназистката Любина да следва право. Като дете на лекари и внучка на боен, нейният избор обаче от дълго време бил предупреден.
Надделя традицията в фамилията и считам, че не сбърках, тъй като това е нещо, което човек носи в себе си, разяснява доцент Веселинова. Когато се дипломирах, нямах съмнения, че желая животът ми да бъде обвързван точно с военната медицина. Признава също, че все пак, любовта към правото не я напуща. По-късно една част от работата си посвещава на разнообразни нормативни документи, които касаят специалността й, главен създател е на медицинския стандарт в региона. И е безапелационна, че когато човек има в себе си някакъв блян, постоянно има метод да бъде осъществен, стига да не се отхвърля и … да не надскача себе си.
За разлика от специалността, специалността „ Физикална и рехабилитационна медицина " избира „ полуслучайно и полувременно ". Но както всички знаем – краткотрайните неща са най-постоянни. И по този начин подп. доцент Веселинова е от поколението, което след завършването си е трябвало да избира надали не сред работа в Спешна помощ, волунтиерство или платена специализация. Избира последното... по този начин стартира професионалният й път във ВМА и огромната й обич, в каквато се трансформира Физикалната медицина.
24 години по-късно е безапелационна, че медицината е избор на смелите. Но признава, че медицината ограбва: Ощетява най-много фамилията, извънредно доста децата и носим възприятие на виновност към тях - както при множеството специалности, които желаят цялостно посвещаване. За да извървим почтено професионалния си път, да бъдем на равнището, което изисква медицината като цяло и една институция като ВМА, няма по какъв начин това да не е обвързвано с ограничения.
Всичко е въпрос на избор... Затова и не се намесва в избора на своите деца. Големият й наследник е магистър по инженерна химия, а дребният следва да взема решение.
Той е по-скоро с настройка към специалностите с пагон. Наскоро говорихме, че ВМА към този момент образова свои кадети – военни лекари - което е ново за България, само че към този момент одобрено като международна процедура. Това прави реализацията по-бърза, също така методът на образование – по едно и също време здравна и военна подготовка, развива по-цялостно личността и образува качества, изключително скъпи за по-нататъшната работа, а и в житейски проект декларира още доцент Веселинова.
Снимка:ВМА
Сериозна „ закалка " за нея е присъединяване й в задгранична задача в Сараево, Босна и Херцеговина през 2016 година: За мен беше предизвикателство, а фактът, че слушам от колеги-австрийци, които сега са там, че още оня мандат като медицински шеф е база за съпоставяне, за мен е задоволителен, че съм си свършила работата добре.
Снимка:ВМА
А за сложните моменти в работата е признателна: Бих споделила, че рядко е било елементарно, само че компликациите стимулират и каляват. Ако някой се стреми към слънчев и еднакъв като пързалка професионален път, бърка! Смятам, че човек не би се построил като пълностоен експерт. А за военния доктор е доста значимо да има развити командирски умения и дарба за взимане на решения. Затова, във връзка с компликациите, аз за себе си споделям, че съм признателна, тъй като са ми дали един по-широк мироглед, едно виждане оттатък през днешния ден и на следващия ден.
И до момента в който приказваме за минали към този момент тествания, прескачаме и към идващите провокации и проекти. Краен период за осъществяването им няма, само че задачата е ясна – „ да бъде потребно за практиката и за сътрудниците, а и за останалите клиницисти защото огромна част от тях познават малко от опциите на специалността и то едва или едностранно ".
Вярата в триумфа води към него, а другояче Вярата е светлината за духовността ни и е нещо доста съкровено, надълбоко персонално и всеобхватно....
Какво чакам ли?! - Че предстоят положителни неща. Четейки преди дни едно от интервютата с Началника на ВМА бриг. военачалник Венцислав Мутафчийски, изключително обнадеждаващо считам, че е неговото желание за стратегическа визия към кариерното развиване на фрагментите. Ключовата фраза в декларираните планове, която извънредно ме зарадва, е предвидимост – тъй като тя внася успокоение и сигурност, което от своя страна дава път, освобождава време, сили и сила за професионално надграждане, добавя подп. Веселинова. Подготовката и квалификацията са поръчител за висококачествена здравна активност, която да предоставим на пациентите си: Пациентът е персона, пациентът е психика, влиза при нас с целия си свят. Затова би трябвало да намерим път към този негов свят в опит да го приобщим като съидейник в битката с неговото заболяване.
А своя персонален лек за душата доцент Веселинова намира в разходките измежду природата, хубавата музика и... писането на лирика.
Да, пиша... когато имам конфигурация за това, когато нещо ме е предизвикало. Интересното е, че от време на време човек по-добре твори, не когато е щастлив, а когато душата му плаче и би трябвало да бъде „ снета “ болката, напрежението, паниката, споделя още тя.
Негативизмът и посредствеността, набиращи скорост в актуалния свят пък бори със срещи с доброжелателни и положителни хора – съидейници и другари. А днешният 8-ми март ще прекара на работа: При всички случаи по-важно е чувството за празника, а не къде ще се намира човек. Празника го вършат хората, безапелационна е подп. доцент Любина Веселинова.
И посланието към всички дами:
Бъдете мощни, бъдете упорити, не се отхвърляйте, само че и не забравяйте, че сте дами!
Снимка:ВМА
Международният ден на дамата е мотив да ви срещнем с една такава жена - подп. доцент Любина Веселинова, която е част от екипа на Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към ВМА. Как и за какво се реши на тази крачка – да стане доктор под пагон – специалност, даваща изключителни благоприятни условия за една жена, само че и отнемаща доста на една майка – доцент Веселинова разкрива в особено изявление за novini.bg.
Че ще стане доктор не било изненада за никого от околните й. Единствено учителката й по литература „ имала упоритости " гимназистката Любина да следва право. Като дете на лекари и внучка на боен, нейният избор обаче от дълго време бил предупреден.
Надделя традицията в фамилията и считам, че не сбърках, тъй като това е нещо, което човек носи в себе си, разяснява доцент Веселинова. Когато се дипломирах, нямах съмнения, че желая животът ми да бъде обвързван точно с военната медицина. Признава също, че все пак, любовта към правото не я напуща. По-късно една част от работата си посвещава на разнообразни нормативни документи, които касаят специалността й, главен създател е на медицинския стандарт в региона. И е безапелационна, че когато човек има в себе си някакъв блян, постоянно има метод да бъде осъществен, стига да не се отхвърля и … да не надскача себе си.
За разлика от специалността, специалността „ Физикална и рехабилитационна медицина " избира „ полуслучайно и полувременно ". Но както всички знаем – краткотрайните неща са най-постоянни. И по този начин подп. доцент Веселинова е от поколението, което след завършването си е трябвало да избира надали не сред работа в Спешна помощ, волунтиерство или платена специализация. Избира последното... по този начин стартира професионалният й път във ВМА и огромната й обич, в каквато се трансформира Физикалната медицина.
24 години по-късно е безапелационна, че медицината е избор на смелите. Но признава, че медицината ограбва: Ощетява най-много фамилията, извънредно доста децата и носим възприятие на виновност към тях - както при множеството специалности, които желаят цялостно посвещаване. За да извървим почтено професионалния си път, да бъдем на равнището, което изисква медицината като цяло и една институция като ВМА, няма по какъв начин това да не е обвързвано с ограничения.
Всичко е въпрос на избор... Затова и не се намесва в избора на своите деца. Големият й наследник е магистър по инженерна химия, а дребният следва да взема решение.
Той е по-скоро с настройка към специалностите с пагон. Наскоро говорихме, че ВМА към този момент образова свои кадети – военни лекари - което е ново за България, само че към този момент одобрено като международна процедура. Това прави реализацията по-бърза, също така методът на образование – по едно и също време здравна и военна подготовка, развива по-цялостно личността и образува качества, изключително скъпи за по-нататъшната работа, а и в житейски проект декларира още доцент Веселинова.
Снимка:ВМА
Сериозна „ закалка " за нея е присъединяване й в задгранична задача в Сараево, Босна и Херцеговина през 2016 година: За мен беше предизвикателство, а фактът, че слушам от колеги-австрийци, които сега са там, че още оня мандат като медицински шеф е база за съпоставяне, за мен е задоволителен, че съм си свършила работата добре.
Снимка:ВМА
А за сложните моменти в работата е признателна: Бих споделила, че рядко е било елементарно, само че компликациите стимулират и каляват. Ако някой се стреми към слънчев и еднакъв като пързалка професионален път, бърка! Смятам, че човек не би се построил като пълностоен експерт. А за военния доктор е доста значимо да има развити командирски умения и дарба за взимане на решения. Затова, във връзка с компликациите, аз за себе си споделям, че съм признателна, тъй като са ми дали един по-широк мироглед, едно виждане оттатък през днешния ден и на следващия ден.
И до момента в който приказваме за минали към този момент тествания, прескачаме и към идващите провокации и проекти. Краен период за осъществяването им няма, само че задачата е ясна – „ да бъде потребно за практиката и за сътрудниците, а и за останалите клиницисти защото огромна част от тях познават малко от опциите на специалността и то едва или едностранно ".
Вярата в триумфа води към него, а другояче Вярата е светлината за духовността ни и е нещо доста съкровено, надълбоко персонално и всеобхватно....
Какво чакам ли?! - Че предстоят положителни неща. Четейки преди дни едно от интервютата с Началника на ВМА бриг. военачалник Венцислав Мутафчийски, изключително обнадеждаващо считам, че е неговото желание за стратегическа визия към кариерното развиване на фрагментите. Ключовата фраза в декларираните планове, която извънредно ме зарадва, е предвидимост – тъй като тя внася успокоение и сигурност, което от своя страна дава път, освобождава време, сили и сила за професионално надграждане, добавя подп. Веселинова. Подготовката и квалификацията са поръчител за висококачествена здравна активност, която да предоставим на пациентите си: Пациентът е персона, пациентът е психика, влиза при нас с целия си свят. Затова би трябвало да намерим път към този негов свят в опит да го приобщим като съидейник в битката с неговото заболяване.
А своя персонален лек за душата доцент Веселинова намира в разходките измежду природата, хубавата музика и... писането на лирика.
Да, пиша... когато имам конфигурация за това, когато нещо ме е предизвикало. Интересното е, че от време на време човек по-добре твори, не когато е щастлив, а когато душата му плаче и би трябвало да бъде „ снета “ болката, напрежението, паниката, споделя още тя.
Негативизмът и посредствеността, набиращи скорост в актуалния свят пък бори със срещи с доброжелателни и положителни хора – съидейници и другари. А днешният 8-ми март ще прекара на работа: При всички случаи по-важно е чувството за празника, а не къде ще се намира човек. Празника го вършат хората, безапелационна е подп. доцент Любина Веселинова.
И посланието към всички дами:
Бъдете мощни, бъдете упорити, не се отхвърляйте, само че и не забравяйте, че сте дами!
Снимка:ВМА
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ