Силициевата долина, символ на технологичен прогрес, е в задънена улица

Силициевата котловина, знак на софтуерен напредък, е в задънена улица
(снимка: CC0 Public Domain)

Какво би трябвало да си мислим, когато чуем „ Силициевата котловина “? Иновации, които трансформират живота на хората? Да, само че напоследък сякаш тези нововъведения отсъстват. Изглежда, че изразът е изгубил своето значение, своята символика.

Технологичните колоси, които претендират да оформят живота ни, онлайн и отвън него, през 21-ви век, сякаш са на ръба на ерата си. Amazon, Alphabet, Microsoft, Meta и Apple означиха спад в оценките си, в доверието на вложителите си, че и на потребителите си. Легендата за гениалния предприемач-основател, който основава нещо свръхиновативно в гараж и последователно го трансформира в хитов артикул, харесван и мечтан по целия свят, от ден на ден си остава мит, далечна приказка, спомен от младините на предците. Днес такива неща не се случват.

Големите ИТ компании, стартирали с обещания да свържат света, да мислят по друг метод, да създадат информацията безвъзмездна за всички, да демократизират технологиите… всички те прекараха огромна част от последното десетилетие в стъпки, типични за огромните корпорации, опитващи се да станат още по-големи. Те дават преимущество на облагата пред сигурността, на пазарната агресия пред полезността на продукта, на приходите пред нововъведенията.

И всичко това се случва в доста по-голям мащаб, с доста скорост и влияние. Сега, ръководена от монополи, токсична и третираща безобразно своя „ най-скъп актив “, Силициевата котловина наподобява по този начин, като че ли най-сетне е достигнала своите граници.

Някои от най-мощните, печеливши и експанзивни ИТ компании в човешката история – свързани най-малко идейно с огромни нововъведения – са в задънена улица. Те не съумяват да образуват бъдещето, както от дълго време се популяризират, или даже да поддържат версиите, които са съумели да основат дотук.

След като са се разраснали до големи размери, тези корпорации в този момент не са в положение или не желаят да ръководят цифровите общности, които са построили. Те са парализирани, когато става въпрос за създаване на смислени нови артикули, и са все по-вторачени в монополни практики, заплащания за интелектуални права, изкупуване на по-малки съперници.

Все повече хора просто усещат кумулативната тежест на този застой в технологиите, с който множеството от нас се сблъскват всеки ден. Самото приплъзване около една и съща глупава реклама, с цел да надникнем в същинските, досадни вести на все същия стъклен екран в същата обществена мрежа…. бъдещето е закъсало, забуксувало. Сякаш сме достигнали края на интернет и в този момент не знаем накъде да вървим и какво да вършим.
още по темата
Ако се върнем обратно във времето, не беше толкоз от дълго време, когато някогашният началник на сигурността на Twitter, Пейтър „ Мъдж “ Затко, подаде сигнал вид „ пердашене на камбаната “, говорейки за огромни уязвимости в компанията, за колосални пропуски в сигурността. Затко упрекна ръководителите на Twitter, че слагат облагата пред сигурността.

Това прозвуча познато. Разкритията повториха тези, които раздрусаха Фейсбук миналата година, когато Франсис Хоган разкри по какъв начин в корпорацията добре се знаят негативните резултати от обществената мрежа върху душeвността на подрастващите, само че здравето на младите в действителност е останало на назад във времето пред приходните потоци на компанията. Хоган съобщи и, че най-голямата обществена медийна мрежа в света, наред с други неща, е разрешила на режимите да употребяват платформата за разпалване на етническо принуждение.

Изпълнителният шеф на Meta Марк Зукърбърг явно е толкоз отчаян от действителността, че се опита да измисли нова действителност и да ни бутне всички в нея. Но и това е доста звук за нищо. Когато Meta организира конференцията си Connect през октомври, с цел да покаже напредъка си в метапространството, звездите на шоуто бяха…. краката. Тази думичка бързо се трансформира в комична емблема за цялото събитие: огромният пробив на Meta, след година работа и 15 милиарда $ инвестиции, изхарчени в опити за създаване на метавселената, беше, че нейните пикселизирани анимационни аватари към този момент имат пикселизирани крайници.

Не е ли гротескно, че в 2022 година върхът на нововъведенията са пикселизирани крайници на пикселизирани аватари в несъществуваща действителност?! Малко по-късно събитие, през ноември, компанията редуцира повече от 11 000 души.

През септември, когато Apple организира годишното си събитие за стартиране на пазара на iPhone, малко на брой бяха сюрпризирани, че най-новите им модели са съвсем идентични с последните няколко. Всъщност, в случай че се огледаме в света на смарт телефоните, ще забележим същото: смарт телефоните не са се трансформирали значително към този момент много години, макар конкуренцията кой ще вгради по-голяма камера.

В обезверените си старания да докарат повече приходни потоци корпорациите се обръщат от ден на ден към бизнес-дейности „ по допирателната “ линия, вторачвайки се в онлайн-рекламите. Но и там тресавището не е по-малко. Гугъл продължава да бъде най-голямата рекламна компания в света и печели съвсем 60 % от бизнеса си от разгласи в търсенето. Печели пари и от своите реклами в YouTube. Страниците с резултати от търсения са претрупани с реклами, които човек би трябвало да се превърта до прегряване на китката на ръката, с цел да откри „ органичните “ резултати. Все повече анализатори имат аргументи да считат, че качеството на резултатите също се е влошило с времето.

Какъв тъмен резултат за интернет и за технологиите, за които в миналото се смяташе, че носят безкрайни благоприятни условия, че ще разпалят творчеството, ще свързват хората по света, ще основават нови общности, ще осъществят това, което мечтаем да се случи в действителния свят. Застоят, който виждаме, е презрян. Навярно той е резултат от това, че някои от най-амбициозните компании на нашето потомство търсят триумф с взор в мащаба, само че нямат интерес към основаване на действителна стойност.

За измяната и разочарованието свидетелстват и истории като тази с Елизабет Холмс, чийто започващ еднорог Theranos в миналото беше любим на Силициевата котловина. Холмс беше наказана през ноември на повече от 11 години затвор за машинация на вложителите по отношение на технологията на нейната компания, която по този начин и не не проработи.

Показателни са и истории като тази на Сам Банкман-Фрид, яхнал вълната на новото огромно заричане – криптовалутите. Той приключва годината в неплатежоспособност, упрекнат в голям брой измами. Клиентите може в никакъв случай да не си върнат парите, които са поверили на рухналата борса на Фрид.

Така че, може би освен Big Tech, само че и самият модел, който го е породил – в който на даден идеалист биват поверени милиони, с цел да измисли бъдещето, под нищожен контрол – е аварирал. И може би по тази причина не е изненадващо, че Илон Мъск е непрекъснато в заглавията със своите решения за Twitter. Силициевата котловина постоянно е била построена върху митологията на героичния създател и малко на брой са по-забулени в легенди от Мъск.

Някога Мъск беше същинското ентусиазъм за кинематографичния Железен човек: мнозина смятаха, че той е супергерой, кадърен да основава електрически коли, да изпраща ракети до Марс и да доставя бъдещето. Сега той е разтърсващият, блестящ аватар на Big Tech на 2020-те години: необикновено богат и всесилен, към момента кадърен да прави „ чудеса “. Но също по този начин от ден на ден наподобява заседнал в калта, засилвайки токсичността и раздора, и изложен на очевиден риск от нахлуване в нескончаем крах.

Начинът, по който ще приключи тази сложна нова епоха, ще има огромни последствия за всички ни. Ето за какво идната 2023 година и тези след нея ще бъдат решаващи за мястото на технологиите в живота ни.