Силите за отбрана на Украйна напуснаха Авдеевка. Доколко правилно и

Силите за защита на Украйна напуснаха Авдеевка. Доколко вярно и навременно е било това решение, каква е обстановката на фронта по другите посоки и къде би трябвало да бъдат съсредоточени напъните на украинската войска. Това разяснява за УНИАН ръководителят на Центъра за военно-правни проучвания Александър Мусиенко.

Сутринта на 17 февруари стана известно, че украинските сили са напуснали Авдеевка, Донецка област. Градът е цитадела на отбранителните сили от 2014 година и се е задържал до през днешния ден. Руската войска си е сложила за цел да го превземе непременно и да настъпи в няколко направления преди изборите в Русия на 17 март. За сложната обстановка на фронта и нейните вероятности споделя в изявлението си Александър Мусиенко.

Г-н Мусиенко, отбранителните сили на Украйна напуснаха Авдеевка в събота, това като проваляне ли би трябвало да се одобри или въпреки всичко е сполучлива маневра?

Мисля, че би трябвало да заобикаляме сходни оценки. В края на краищата по време на война не постоянно всичко е ясно. В случая го одобрявам по-скоро като победа. В последна сметка украинските войски бяха в Авдеевка доста дълго време и отблъснаха многочислени противников офанзиви: от октомври те нанесоха обилни загуби в техника и жива мощ на съветските войски. Напълно допустимо е врагът да не е разчитал на такава опозиция. Те чакаха, че ще съумеят да пробият задоволително бързо и към този момент да навлязат в други територии. Поради това врагът нападна града дълго време и претърпя големи загуби.

Отбраната на Авдеевка направи ли допустимо понижаване на натиска на Руската федерация в други направления?

Всъщност врагът трябваше да трансферира там спомагателни сили за поддръжка, да употребява своите запаси. По същия метод тези запаси претърпяха тежки загуби.

Според вас за какво съветската войска не съумя бързо да превземе Авдеевка?

Защото темпът на настъпателната им интервенция беше нарушен. Следователно врагът не съумя да напредне бързо, тъй като можеше към този момент да е някъде в региона на Покровск. Следователно като цяло войските, защитаващи Авдеевка, извършиха задачата си.

Може ли украинското командване да направи някакви заключения от загубата на Авдеевка? Изводът е единствено един – липса на хора и оръжие?

Струва ми се, че заключенията към този момент бяха направени по-рано, тъй като Авдеевка към този момент не беше цитадела като Бахмут. Изчезна концепцията, че не можем да си тръгнем. И това е доста добре: би трябвало да се отдалечим от отношението към града като към цитадела, от която човек не може да излезе. Трябва да се разбере, че отбранителната война включва отдръпване от избрани отбранителни линии и оттегляне към други. Ето за какво подготвихме избрани линии, тъй че да има схващане какво да вършим при положение на овакантяване на Авдеевка.

Според вас загубата на Авдеевка може да докара до овакантяване и на други, по-малко печеливши граници?

Категорично, тъй като освен Авдеевка би трябвало да бъде напусната. Нашите войски също би трябвало да се изтеглят от фланговете, където са били ситуирани. Сега би трябвало да подсигурим Мариинското направление и Въгледар – врагът към този момент ще виси над всички тях и там може да има и тактическо оттегляне от избрани позиции. При това се основават избрани отбранителни линии за по-нататъшно сполучливо задържане на врага.

Колко огромно може да бъде това тактическо оттегляне?

Виждате ли, има специфичност на пейзажа. Зад Авдеевка има равнини. И какво е в равнината, в средата на полето, където няма обитаемо място, да се оборудват тези граници… Това е малко по-трудно. Затова избират по-изгодни позиции, добре са екипирани.

Авдеевка беше наречена политическа цел на Руската федерация в навечерието на изборите на Путин. Друга такава цел се назовава Купянск. Трябва ли да чакаме, че там след изтеглянето на силите за защита от Авдеевка натискът върху нашите позиции ще се усили?

Със сигурност Купянск е доста амбициозна цел за врага. За руснаците би било доста желателно да отидат в Оскил тъкмо в този момент, да завладяват Купянск и по-късно да се реалокират, с цел да се свържат с групата Лиман. И тогава те могат да развият тази атака към северната част на Донецка област и по едно и също време с това да застрашат Харковска област.

За нас е доста значимо да се концентрираме върху отбраната на Купянск. Командването има чудесно схващане, че това направление би трябвало да се пази. Там се основават повече от една отбранителна линия за задържане на врага. И сега съумяваме сполучливо да го ограничим.