Борбата за отваряне на първото българско училище в Силистра
Силистра е един от най-старите български градове. Той е играл значима роля за културно-националното ни възобновление, а в историята на българското обучение е заемал постоянно първенствуващо място.
В далечното минало Силистра е била седалище на архиепископ, а през турско иго се е славил с образцово уредените си учебни заведения и с положителните си учители. Няма документи от които да се види какви български учебни заведения е имало преди Възраждането. Но от спомените на владиката в Силистра Партений Павлович можем да допуснем, че в тази ера в града е имало учебно заведение.
В края на 18 и при започване на 19 век Силистренската цитадела е била обект на кържалийски набези във войната сред Турция и Русия. След завладяването на крепостта от съветските войски в 1828 година, българи от Влашко и Бесарабия се настаняват в опразнените от турците къщи. Броят на новодошлите е бил толкоз огромен, че станало потребност да се построят къщи отвън крепостта. По заповед на командващия съветските войски полето в източната част на града било размерено и на него издигнати къщи. Това място жителите нарекли „ Волната ” /строено по воля, свободно/. Създала се е махала от към 300 къщи. Тази част от града не зависела от градската община. Тя се управлявала независимо със свои първенци-старейшини. С дребни изключения популацията на Волната е било единствено българи.
Тук, сред този чисто български детайл, се породила концепцията да се отвори българско национално учебно заведение. Волномахленци въвели между тях сбирни. Те не желали повече да изпращат децата си в гръцкото учебно заведение, което е било в града. Голяма част от сбирните отделили за поддържане на учебното заведение, което те неотдавна разкрили. През 1851 година /а съгласно, Илия Р. Блъсков – 1848 година/ за преподавател бил конвенционален някой си даскал Тодор, съветски ученик от с. Тестеджи. Той бил с дървен крайник и волненци го наричали „ куцият даскал ”. За учебно заведение служела една стая, отстъпена от родолюбивия българин Панайот Диамандиев. Учениците били извънредно от Волната и няколко от околните села и от града. Те били към 50 души.
По време на Кримската война по заповед на турците Волната била изпразнена и изгорена /1854 година/. След изгарянето на Волната огромна част от българите се заселили в града, а други в околните села.
В 1856 година било намерено първото българско учебно заведение в Силистра. То се е помещавало в една от килиите в църковния двор. Учениците достигнали до 100 души, а защото не е имало никакви чинове и пейки, те сядали напряко на земята. При хубаво време образованието ставало на двора. Първият български преподавател в гр. Силистра е бил Христо Тодоров Шипеков от гр. Котел. Това състояние не можело да трае повече по този начин и след упорити битки гърците били принудени да правят отстъпка част от учебното заведение за българските възпитаници. Обучението се е водило в една и съща стая. На първите чинове сядали българските възпитаници, а на задните – гръцките. Това е било по този начин до момента в който учителят и на българите, и на гърците е бил еднакъв.
Заслуга за отделянето на българското от гръцко учебно заведение е имал учителят Таки Киров от гр. Русе, учителствувал в Силистра през 1858-1860 година.
Разцвет българското учебно заведение в Силистра получава при учителствуването на Тодор Пеев от гр. Етрополе. Пеев владеел доста добре френски. Той реорганизирал учебното заведение по европейски пример и въвел и трети клас. При него броя на учениците повишен на 250. Гръцкото учебно заведение било затворено. Лично Пеев разкрил учебни заведения и в доста села. Всеки празничен ден събирал учителите от селата и устройвал с тях конференции. Неговото родолюбиво възприятие е било толкоз мощно развито, че под неговото въздействие българското население изгонило гръцкия епископ Дионисий. Наклеветен от български чорбаджии, че поддържал връзка с комитите Тодор Пеев избягал от града.
Учителката Евлампия Стоева Векилева от гр. Копривщица през 1869-1870 година поставя основите на първото девическо учебно заведение в Силистра. Тя уверено се бори с предразсъдъците и побеждава. През 1870-1872 година преподавател в Силистра е бил Сава Илиев Доброплодни. Неговото учителстване е обвързвано със саздаването на първото театрално сдружение, което показало пиесата „ Геновева ”.
До 1860 година учениците са писали на пясък. Едва след тази година стартира да се написа на черна дъска с тебешир. Писането с мастило започвало на третата година. И през годините на румънско-чокойската олигархия българските учебни заведения в Силистра водиха война за опазване на националната просвета и български език.
Отличен кадър бе основан в силистренските национални учебни заведения. Днес приключилите тези учебни заведения национални синове са строители на социализма в разнообразни краища на Родината. Днешните учебни заведения на Силистра следват почтено културните обичаи на първото намерено преди 100 години българско учебно заведение в нашия град.
/ Из материали в нашия музей /
В. „ Силистренска естрада ” 25 май 1956 година
