Светослав Иванов: Най-опасен е гневът на онзи, който трудно се гневи
Силен коментар на Светослав Иванов.
Ето какво сподели той:
Властта даде заден за бюджета, без да го отдръпва. Това стана след митинга, на който в сряда вечерта хиляди жители демонстрираха, че се завръщат в политиката.
От центъра на София беше изпратено ясно увещание, че има граници, които нито една власт няма право да минава и тя не би трябвало да разчита на примирие, клиентелизъм или на приласкаването на едни групи за сметка на болшинството работещи българи и техните работодатели. Подобна тактика наподобява на пясъчна кула на брега на морето, преди да пристигна някоя огромна вълна.
Освен стопански, резултатът от този план за бюджет стигна по-далеч, което е и същинската причина за тази социална реакция. В него беше заложено разделяне - едни против други на хората, които работят - публичният бранш против двата милиона души в частния бизнес. Освен това този проектобюджет освен противопоставяше публичен бранш против частен бизнес, а разделяше и държавните чиновници на такива, които властта като че ли желае да ухажва с повече пари против такива, които си остават с все същите ниски приходи, които не са обновени от години. Протестът на синдикатите в сряда сутринта го сподели ясно. Не мислите ли, че обществото ни е задоволително разграничено и не му би трябвало нова ос на опълчване?
Най-изненадващото и мъчно за пояснение беше упорството на ръководещите – цялостен месец опитни финансисти защитаваха незащитими позиции даже на фона на първи рецензии от Брюксел. В цялата ръководеща коалиция, само в Българска социалистическа партия изглеждаха намерено удовлетворени от плана. Но това не е изненада, тъй като анулацията на плоския налог е основен приоритет за партията от най-малко 10 години. И като че ли алегорично, до момента в който във финансовата комисия спореха в постройката, издигната по времето на Вълко Червенков, на " Позитано " откриваха в бързината монумент на Георги Димитров, в наличието на посетители от Китай. Машина на времето. Още малко духът на Георги Георгиу-Деж щеше да тръгне по коридорите измежду депутатите.
С две думи – пердах по капитализма, което за първи бюджет в евро звучи меко казано парадоксално.
Очевидно, цялото упражнение с бюджета беше заченато в грях. Чий? Управляващите си знаят. Въпросът беше не дали, а по кое време те ще го схванат - след митингите в този момент, или откакто дойдат високите зимни сметки.
Сега обаче следва по-трудна част - построяването на нова бюджетна рамка върху основите на остарялата. В нея се сблъскват взаимоизключващи се претенции.
Синдикатите упорстват за едно, работодателите са твърдо срещу. Особено след забележителното увеличение на заплатите в бранш " Сигурност " тази година. Това отвори верижни упования у десетки хиляди други хора, които също желаят покачване. Бизнесът обаче упорства разноските да не се трансферират върху него, а да дойдат от структурни промени – нещо мъчно съвместимо с непрекъснатата предизборна подготвеност на ръководещата коалиция.
До момента ръководещите дават сигнал, че нарастването на пенсионната вноска няма да е 2, а един процентен пункт. Няма да се подвига налог дял. Какво обаче ще се случи с оптималния застрахователен приход? Ами плануваните нови автоматизирани нараствания в структури, където към този момент имаше големи нараствания? Ами бонусите, които евентуално в този момент ще се разпределят из всякакви бордове на държавни компании? Идеите за частното тото? Милиардите вероятно за „ държавния “ „ Лукойл “?
Всичко това са детайли от възела, който би трябвало да бъде разсечен.
Древните римляни казвали, че най-опасен е гневът на оня, който мъчно се гневи.
Днес всяко непремерено изявление, всяко надменност или недодялан език подхранва този яд – изключително измежду младежите. Те не признават престижи и партийни величия. Те не се впечатляват от това кой за какъв се изживява. Свободни са и никой не може да ги върне в старите рамки. Особено в свят, в който информацията е на всички места и мълчанието не е алтернатива. Така и би трябвало да бъде.
