Силата на перото: Йордан Йовков – майсторът на късия разказ

Силата на перото: Йордан Йовков – майсторът на късия роман „ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път.

Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

„ После, би трябвало да имаме поради, че книгата е за по-културен човек. Ние приказваме, че масата не чете, че народът не чете. А би трябвало да се знае, че на никое място масата не чете. Тя ще чете единствено тогава, когато ще обиден нейните интереси…Защото от книга, от изкуство имат потребност духовно издигнатите хора. “

Според национално представително изследване „ Българинът и четенето “, извършено от „ Алфа Рисърч “ от септември 2022 година 38% от интервюираните българи не са прочели нито една книга през 2022 година Около 20% от пълнолетните българи не имат никаква книга у дома или имат под 10 книги. Съгласно същото проучване 12% от българите са на мнение, че няма никакъв смисъл да се чете. Тези трендове са стряскащи през XXI в., когато четенето става все по-достъпно с помощта на държавното обучение и разпространяването на книги на разнообразни носители – от аудио до хартиени.

Различна е позицията на България в края на XIX в. – нач. XX в., когато се приказва за „ българското знамение “ в областта на образованието. Според тогавашни проучвания страната заема челно място измежду останалите балкански страни на база брой възпитаници и учители, както и на качество на подготовката. Макар статистиките от началото на XX в. да дават мотив за горделивост, остава фактът, че по това време по-голямата част от популацията на България е селско и ниско образовано.

По политически, стопански и военни аргументи, множеството хора от онази ера не разполагат с задоволително средства нито да получат висше обучение, нито да купуват доста книги. Животът, тегобите, битките и очакванията на българските селяни са обрисувани от мнозина родни писатели, само че един от тях съумява да допре най-тънките струни на душата им. Художник по предопределение, само че публицист по специалност, този създател съумява с четката си да обрисува елементарните трудещи се българи през онази ера и с помощта на гения му те оживяват пред очите ни повече от 70 години по-късно.

Фамилията на Елин Пелин

В неговите творби може да се види учителят, който живее в бедност, само че има светла душа, майката, която страда от изборите на детето си, хитрият селяндур, който е подготвен да помогне на близък си и да измами градския човек. Той е именуван „ артистът на българското село “. Смятан е за един от „ майсторите “ на описа, купа, която си поделя дружно с известния публицист Йордан Йовков. На външен тип е строен и висок, лек наведен, с мургаво лице и с прегърбен нос. Съвременниците му го разказват като човек с „ изтънченост, която го отличава от останалите и го кара на наподобява на благородник “.

Този майстор-разказвач се ражда на 18 юли 1877 година в с. Байлово като Димитър Иванов Стоянов. Родът му е от Панагюрище и се заселва в селото при започване на XIX в. Бащата на бъдещия публицист се споделя Йото, по прякор Варджията и е един от най-уважаваните и образовани хора в Байлово. Той се занимава с разностранни действия, с цел да изхрани огромното си семейство. През живота си бива зидар, земеделец, дърводелец и продавач на вар. Има общо 11 деца, като Димитър е най-малкото от тях.

Семейството не разполага с доста средства, само че за Йото  образованието е полезност, която желае да съобщи на децата си. Винаги, когато можел се прибирал с книга във у дома. Така Димитър израства с знания от „ Рибния буквар “, с героите от „ Под игото “ и с патриотични публикации, дело на Христо Ботев и Любен Каравелов. Началното си обучение той получава в родното село. След като татко му съумява да събере средства, той да продължава да учи в Златица, Панагюрище, Сливен и София. Страстта на Димитър е рисуването, само че той по този начин и не съумява да я последва, защото би трябвало да мисли по-практично, поради всички ограничения, които коства неговото обучение.

Все отново Димитър прави опит и през 1896 година кандидатства в новооткритото Държавно рисувално учебно заведение в София, където по това време преподават художникът Иван Мърквичка, изкуствоведът Антон Митов и скулпторът Борис Шатц. Димитър не е признат и с това той дефинитивно се отхвърля да следва този креативен път.

След като приключва прогимназиалното си обучение Димитър, също като двама от по-големите си братя, става преподавател. Първоначално преподава в родното си село. През този интервал той чете главно български и съветски създатели и прави първите си по-сериозни опити в писането. Той стартира да подписва стиховете и разказите си с разнообразни псевдомини и букви. Един от актуалните писатели, които Димитър харесва е Тодор Влайков, който подписва творбите си като „ Веселин “.

Кръгът „ Развигор “

Стоянов харесва този псевдоним и търси свое креативно име, което да приключва на „ ин “. Вдъхновението не закъснява и идва под формата на национална ария „ Елин пелин, зелен пелин, що се пелин олюляваш… “. Закачливото комбиниране на „ ин “ сграбчва вниманието му и по този начин се ражда писателят Елин Пелин. Именно със своя псевдоним, Димитър Стоянов остава в историята на българската литература. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението „ Тихи тъги “ (ноем. 1897), отпечатано в сп. „ Български обзор “.

В търсене на по-добри благоприятни условия и креативна реализация, през 1899 година Елин Пелин се открива в София. Благодарение на рекомендация от проф. Иван Шишманов, той стартира работа в Университетската библиотека, а по-късно е назначен за страж в хранилището на Народната библиотека в София. Годината 1904-та е изключително значима за писателя защото тогава излиза първата му книга – „ Разкази “, том първи. Макар още като възпитаник да прави своите първи креативен опити, измежду които са „ Мило е отечеството “, „ Зима “ и „ Привет “, Елин Пелин чака близо 20 години преди да издаде първата си книга.

При писателя се открояват два съществени интервала на писане – първоначално той клони главно към стихотворната форма, до момента в който по-късно минава към описа и повестта. Той обрисува в подробност българското село и хората в него. Често срещани тематики в творчеството му са природата, религията, публичните правила, народопсихологията и образованието. В „ Напаст Божия “ писателят не просто разказва сушата и последствията от нея, а предава физическата болежка и тъга на селяните от това естествено злополучие.

„ Душата на учителя “, въпреки това, е роман, който може да се развива във всяко време и ера. Там „ положителното “ и „ злото “, се съревновават за една изстрадала душа, която е сборен облик на всички учители. Във „ Ветрената мелница “ героите работят отвън рамките на общоприетите показа. Едно от посланията на описа е, че е значимо хората да се сблъскват с провокации в живота си и да търсят нови способи да ги преодоляват.

Домът на Елин Пелин в София, кв. Лозенец.

През 1911 година излиза втори том „ Разкази “ и повестта „ Гераците “. Второто произведение наблюдава разпадането на рода на богатия господар Йордан Герака и с изключение на тематиката за поколенията, визира и спора сред „ града “ и „ селото “. Следват нови разкази и издаването на повестта „ Земя “ през 1917 година Освен художествена литература за възрастни, Елин Пелин е създател и на текстове за деца. Най-известни и обичани на генерации деца са романите му с героя Ян Бибиян, които излизат през 1933 година и 1934 година: „ Ян Бибиян. Невероятни завършения на едно хлапе “ и „ Ян Бибиян на Луната “.

В изявление във вестник „ Литературен глас “, когато питат Елин Пелин от кое място черпи ентусиазъм за творбите си, той най-общо дава отговор, че идва от хората, от общуването с другите. Писателят е разпален ловджия и риболовец и има другари от най-различни публични прослойки. Обича да излиза и да се събира с други писатели, въпреки да е затворен за персоналния си живот.

Елин Пелин в никакъв случай не разполага с огромни средства, нито забогатява от занаята си, все пак той отделя огромно внимание на външния си тип. Винаги е облечен стилно и публично. Не подценява положителния усет, даже когато е бил в гората с ловната си дружинка. В София е можел да бъде срещнат в най-известните на времето заведения като кръчмата „ Хладна отмора “ на бул. „ Патриарх Евтимий “ или кафене „ Принцеса “, на ъгъла на „ Раковска “ и „ Славейков “.

Тъй като е загадъчен за персоналния си живот, с името му много се спекулира. Някои считат, че той има любовни случки с Лора Каравелова и Елисавета Багряна, само че тези връзки остават единствено непотвърдени клюки. Вероятно една от аргументите да се вършат догадки с персоналния му живот е обстоятелството, че той се задомява относително късно, когато е на 43 години. През 1930 година Елин Пелин се дами за 20 години по-младата от него Стефанка Иванова Щерева, която е работела като детска учителка. Двамата имат общо две деца – Боян и Елка. Семейството живее в двуетажна къща в столичния квартал „ Лозенец “, на улица „ Журналист “ 12.  По спомените на сина му, Елин Пелин е бил доста грижлив към фамилията си и се е отнасял с почитание към брачната половинка си. Винаги е гледал да не им липсва нищо.

През целия си живот, Елин Пелин не съумява да реализира материална непоклатимост и в никакъв случай не се устоя единствено от писателската си активност. От 1924 година той работи като организатор в къщата-музей „ Иван Вазов “.  Писателят заема тази служба в продължение на двадесет години. След преврата от 9 септември литературната активност на Елин Пелин е лимитирана, само че той продължава да издава свои творби. Мнозина в комунистическите среди са изпитвали ненавист към него, защото имал близки връзки с цар Борис III. През октомври 1944 година един член на комунистическия партизански отряд „ Колю Шишманов “ прави опит да убие Елин Пелин. Съдбата обаче има други проекти и килърът се припознава и патронът му пронизва и убива редактора на вестник „ Българан “ – Борис Руменов.

При новата власт Елин Пелин е заставен да написа главно пропагандни текстове, които разказват да вземем за пример героизма на бригадирското придвижване или написа проби за в. „ Септемврийче “. Този мрачен интервал от творчеството му не продължава дълго, защото на 3 декември 1949 година писателят издъхва в резултат на прекаран инфаркт. Той напуща този свят на 72-годишна възраст и както споделя с околните си – без да им остави задължения, които те да погасяват.

Творчеството, което Елин Пелин оставя зад тила си, увековечава българския селски живот от началото на XX в. Героите му са пълнокръвни, историите допират сърцето, тъй като са същински, а думите му оживяват даже на театралната и кино сцена. Елин Пелин като че ли самичък съумява да заключи живота си посредством своя воин Ян Бибиян:

„ Фют, върви си по своя уговорен път! Научих се що е зло и положително и имам към този момент сили да се боря със злото. Ако опиташ да ме изкушаваш, знай, че ще бъдеш надвит. “