Колко "Хитлер" има у Вагнер
Силата на изложение на Вагнер или неговата злост към евреите са вдъхновявали Хитлер? И противоположното - можем ли да считаме огромния композитор за предвестител на националсоциалистите? Дебатът е остарял, само че не и привършен, написа Рик Фулкер за " Дойче веле ".
Един вежлив посетител, кокетен със смокинг, приветлив и спокоен, доброволно беседва с директорката на Байройтския музикален фестивал и с внуците на Вагнер. Това е сцена от историческия филм за Байройтския фестивал през 1936 година. На фрагментите се виждат режисьорът Хайнц Титен, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, диригентът и композитор Вилхелм Фуртвенглер, сияещата Винифред Вагнер, а след представлението на сцената се качва и фюрерът, с цел да одобри дружно с хора и солистите аплодисментите на публиката. Следва хитлеристки привет.
Всички тези подиуми са смущаващи, изключително когато човек си даде сметка, че в тях Хитлер наподобява някак почтен и външно приветлив.
Вагнер при националсоциализма
Сензационни нови разкрития по тази щекотлива тематика надали могат да се чакат. А и самото обсъждане на исторически щекотливи аспекти, свързани с Байройт, не е ново. Това отбелязва и Свен Фридрих, шеф на музея " Рихард Вагнер " - още през 1980-те и 1990-те години е имало галерия и симпозиум на тематика " Хитлер и евреите ", напомня той.
Ясно е в същото време, че тематиката за Вагнер и националсоциалистите напълно не е изчерпана. " Че какво общо има Рихард Вагнер? " ; " Цялата тази нечистотия, която се излива върху името му, няма нищо общо с него " - сходни причини не престават да се чуват и до ден-днешен. Директорът на музея " Рихард Вагнер " акцентира, че " метаполитическото измерение на творчеството на Вагнер го прави забавен за националсоциалистите ".
© Associated Press
Адолф Хитлер на среща в операта в Берлин с президента на Райхстага Херман Гьоринг и началника на генералния щаб Виктор Лутце през януари 1935 година
Дали Томас Ман е бил прав?
Тазгодишният симпозиум по тематиката стартира с оживена полемика за настоящата режисура на " Нюрнбергските майстори-певци " на режисьора Бари Коски. Австралиецът с еврейски корени за първи път сподели на сцената Рихард Вагнер като антисемит, а неговото пояснение се базира на историята на слагането на Вагнеровите творби на сцената.
За немската авторка Ирмела фон дер Люе постановката на Коски на процедура съставлява осъществяване на настояването на Томас Ман от 1947 година. Тя напомня, че по време на емиграцията си в Америка Томас Ман отхвърля да стане почетен ръководител на фондация за възобновяване на изцяло дискредитирания Байройтски фестивал " до момента в който не бъде разнищено всичко, което докара до грехопадението на Байройт ".
Дали през 2017 всичко към този момент е разнищено? Наследството на Волфганг Вагнер е предадено през 2013 година на Баварския държавен списък. Други източници обаче евентуално липсват. Дали постановката на Коски щеше да е допустима през 1951, когато Байройтският фестивал е открит още веднъж след войната? Тогава се гледат необвързващите постановки на Виланд Вагнер, а предишното към момента е било изтласквано от съзнанието. Във всеки случай Байройтският фестивал има тогава многочислени посетители от чужбина, основно от Франция,включително доста евреи, оживели от Холокоста и възторжени фенове на Вагнер.
© Associated Press
Томас Ман с кмета на Франкфурт на Майн Валтер Колб на 24 юли 1949 година
Вагнер - предвестител на нацистите?
През 1949 година Томас Ман отбелязва в едно писмо: " В самохвалствата на Вагнер, в неговото постоянно самовъзвеличаване и вездесъщност има една безименна безочливост, която предшества тази на Хитлер. Няма подозрение, у Вагнер има доста " Хитлер ". И въпреки всичко писателят вижда у Вагнер по-скоро европейски космополит, в сравнение с предходник на нацизма. И доста преди злополуката на Втората международна война и Холокоста съперникът на Хитлер написа: " Представата, че този идиотски лукавец се любува на сладко-героичната романтика, е безпределно отвратителна. "
Често е изтъквано, че духът, в който са написани творбите на Вагнер, по начало е националистически и антисемитски. Швейцарският журналист Миша Брумлик показва в тази връзка, че от време на време творчеството дава израз на несъзнателни процеси - без създателят да си дава сметка за това.
Злоупотребата на нацистите с Вагнер и сервилността на Байройт към Хитлер постоянно биват релативирани от дистанцията на времето. Вагнер умира през 1883. Четиридесет години по-късно зетят на композитора Хюстън Стюарт Чембърлейн и снахата Уинифред Вагнер превъзнасят Хитлер като новия Парсифал и избавител на Германия. Именно поради Хитлер Байройтският фестивал се политизира - още през 1925 година. Историкът и националист Чембърлейн обосновава расистките си тези с превъзходството на немската музика. Неговият мотив гласи почти следното: щом германците са толкоз велики в музиката, те би трябвало да станат велики и в политиката.
Дали мощният изразителен език на Вагнер или по-скоро неговата злост към евреите въодушевява Хитлер? Известно е, че с есето си " Юдаизмът в музиката " Вагнер проправя пътя на антисемитизма в буржоазните среди. Но също по този начин той е и хвалил евреите, наричал ги е " най-благородните измежду всички нас ".
Един вежлив посетител, кокетен със смокинг, приветлив и спокоен, доброволно беседва с директорката на Байройтския музикален фестивал и с внуците на Вагнер. Това е сцена от историческия филм за Байройтския фестивал през 1936 година. На фрагментите се виждат режисьорът Хайнц Титен, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, диригентът и композитор Вилхелм Фуртвенглер, сияещата Винифред Вагнер, а след представлението на сцената се качва и фюрерът, с цел да одобри дружно с хора и солистите аплодисментите на публиката. Следва хитлеристки привет.
Всички тези подиуми са смущаващи, изключително когато човек си даде сметка, че в тях Хитлер наподобява някак почтен и външно приветлив.
Вагнер при националсоциализма
Сензационни нови разкрития по тази щекотлива тематика надали могат да се чакат. А и самото обсъждане на исторически щекотливи аспекти, свързани с Байройт, не е ново. Това отбелязва и Свен Фридрих, шеф на музея " Рихард Вагнер " - още през 1980-те и 1990-те години е имало галерия и симпозиум на тематика " Хитлер и евреите ", напомня той.
Ясно е в същото време, че тематиката за Вагнер и националсоциалистите напълно не е изчерпана. " Че какво общо има Рихард Вагнер? " ; " Цялата тази нечистотия, която се излива върху името му, няма нищо общо с него " - сходни причини не престават да се чуват и до ден-днешен. Директорът на музея " Рихард Вагнер " акцентира, че " метаполитическото измерение на творчеството на Вагнер го прави забавен за националсоциалистите ".
© Associated Press
Адолф Хитлер на среща в операта в Берлин с президента на Райхстага Херман Гьоринг и началника на генералния щаб Виктор Лутце през януари 1935 година
Дали Томас Ман е бил прав?
Тазгодишният симпозиум по тематиката стартира с оживена полемика за настоящата режисура на " Нюрнбергските майстори-певци " на режисьора Бари Коски. Австралиецът с еврейски корени за първи път сподели на сцената Рихард Вагнер като антисемит, а неговото пояснение се базира на историята на слагането на Вагнеровите творби на сцената.
За немската авторка Ирмела фон дер Люе постановката на Коски на процедура съставлява осъществяване на настояването на Томас Ман от 1947 година. Тя напомня, че по време на емиграцията си в Америка Томас Ман отхвърля да стане почетен ръководител на фондация за възобновяване на изцяло дискредитирания Байройтски фестивал " до момента в който не бъде разнищено всичко, което докара до грехопадението на Байройт ".
Дали през 2017 всичко към този момент е разнищено? Наследството на Волфганг Вагнер е предадено през 2013 година на Баварския държавен списък. Други източници обаче евентуално липсват. Дали постановката на Коски щеше да е допустима през 1951, когато Байройтският фестивал е открит още веднъж след войната? Тогава се гледат необвързващите постановки на Виланд Вагнер, а предишното към момента е било изтласквано от съзнанието. Във всеки случай Байройтският фестивал има тогава многочислени посетители от чужбина, основно от Франция,включително доста евреи, оживели от Холокоста и възторжени фенове на Вагнер.
© Associated Press
Томас Ман с кмета на Франкфурт на Майн Валтер Колб на 24 юли 1949 година
Вагнер - предвестител на нацистите?
През 1949 година Томас Ман отбелязва в едно писмо: " В самохвалствата на Вагнер, в неговото постоянно самовъзвеличаване и вездесъщност има една безименна безочливост, която предшества тази на Хитлер. Няма подозрение, у Вагнер има доста " Хитлер ". И въпреки всичко писателят вижда у Вагнер по-скоро европейски космополит, в сравнение с предходник на нацизма. И доста преди злополуката на Втората международна война и Холокоста съперникът на Хитлер написа: " Представата, че този идиотски лукавец се любува на сладко-героичната романтика, е безпределно отвратителна. "
Често е изтъквано, че духът, в който са написани творбите на Вагнер, по начало е националистически и антисемитски. Швейцарският журналист Миша Брумлик показва в тази връзка, че от време на време творчеството дава израз на несъзнателни процеси - без създателят да си дава сметка за това.
Злоупотребата на нацистите с Вагнер и сервилността на Байройт към Хитлер постоянно биват релативирани от дистанцията на времето. Вагнер умира през 1883. Четиридесет години по-късно зетят на композитора Хюстън Стюарт Чембърлейн и снахата Уинифред Вагнер превъзнасят Хитлер като новия Парсифал и избавител на Германия. Именно поради Хитлер Байройтският фестивал се политизира - още през 1925 година. Историкът и националист Чембърлейн обосновава расистките си тези с превъзходството на немската музика. Неговият мотив гласи почти следното: щом германците са толкоз велики в музиката, те би трябвало да станат велики и в политиката.
Дали мощният изразителен език на Вагнер или по-скоро неговата злост към евреите въодушевява Хитлер? Известно е, че с есето си " Юдаизмът в музиката " Вагнер проправя пътя на антисемитизма в буржоазните среди. Но също по този начин той е и хвалил евреите, наричал ги е " най-благородните измежду всички нас ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ