Крум Зарков: Само справедлива Европа ще бъде сигурна Европа
„ Сигурността на Европа идва от нейното единение, от доближаването сред страните. Само обективна Европа ще бъде сигурна Европа. “
Това съобщи ръководителят на Народно събрание на Българска социалистическа партия Крум Зарков на обществената полемика: „ Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България “. Събитието беше проведено от българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал Кристиан Вигенин, със съдействието на Фондация „ Център за европейски и интернационалните проучвания “ (ЦЕМИ). Дискусията се организира по самодейност на Политическа партия АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане, част от обединението „ Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “.
Крум Зарков добави, че хрумвания като „ две скорости “ „ официализират разделянето и го легитимират “. Той акцентира, че „ карането на по-бърза скорост… печели време, само че и усилва риска от злополука “, и че силата на Европа е точно в процедурите, които водят до консенсус и устойчиви решения.
Той беше безапелационен, че „ за българската национална сигурност е от изключителна значимост Европа да остане обединена “, а България следва да отстоява позиция, че „ за сигурността на самата Европа е от основна значимост да остане обединена “. В подтекста на засилените полемики за въоръжаване той предизвести: „ Няма да подсигуряваме сигурност със фабрики за барут, с милиарди за въоръжение. “ Зарков акцентира, че „ включването в конкуренция по въоръжаване исторически не е донесло повече сигурност “.
„ Европейският съюз е изправен пред избор, който не е сред „ по-бърза “ и „ по-бавна “ интеграция, а сред фрагментация и стратегическо единение. “ Това съобщи евродепутатът Кристиан Вигенин при откриването на полемиката. „ Европейският съюз в никакъв случай не е бил просто съюз на ползи. Този съюз е учреден на правото. Не военната мощност, не размерът на стопанската система, а правото подсигурява равнопоставеност “, акцентира Вигенин. По думите му силата на Европа произтича от това, че „ дребни и огромни страни седят на една маса при едни и същи правила “.
Вигенин подчертава и върху общественото измерение на европейския план. „ За милиони европейци Европа значи отбрана на труда, на обществените права, на достолепието на индивида “, означи той. По думите му рискът през днешния ден не е толкоз институционално разделяне, колкото обществено раздалечаване вътре в самия съюз. „ Европа не може да бъде мощна на открито, до момента в който е разграничена от вътрешната страна. Социалното доближаване не е разход, а стратегическа инвестиция в стабилността на континента. “
Пламена Заячка от АБВ подчертава върху риска от трайно институционално разделяне и акцентира: „ Реформа – да, разделяне – не. “ Тя подсети, че европейският план е построен върху правилата на взаимност и пълноправие и предизвести, че моделът на „ две скорости “ може да докара до действително разделяне на център и външна страна, в това число в достъпа до вложения, нововъведения и просветителни стратегии.
Председателят на АБВ Румен Петков зададе въпроса - дали двете скорости или повече скорости водят до повече стратегическо преимущество или повече разделяне. Според него е значимо дали става дума за „ предпочитание или опция “ за присъединяване. Той прикани България да създаде действителна работеща позиция, а не по принцип.
Евродепутатът Цветелина Пенкова акцентира, че дебатът „ не е научен “ и че „ за жалост, го виждаме на процедура “. Тя уточни разликите в цените на електрическата енергия сред Северна и Югоизточна Европа като образец за действително разделяне и подчертава върху нуждата от по-голяма съгласуваност и унищожаване на фрагментацията в единния пазар. По думите ѝ „ солидарността на Европа се мери с стопански напредък, с действителна съгласуваност и с действителна обществена политика “, а идващите месеци ще бъдат тест за кохезионната политика и общия бюджет.
Председателят на Младежкото обединяване в Българска социалистическа партия и народен представител Габриел Вълков означи, че Европейският съюз „ изначално е заложен да бъде на няколко скорости “, акцентирайки образци като Шенген и Еврозоната. Той обаче счита, че: „ В България постоянно може би сме наблюдаващи на процесите, а не сме директни участници “ и настоя страната да бъде измежду тези, които „ задават посоката “.
В полемиката участниците сложиха въпроси за външната политика, за ролята на България в процесите на взимане на решения и за нуждата страната ни да формулира ясна и дейна позиция по съответните начинания, а не да бъде единствено наблюдаващ. Сред тях бяха доцент Наталия Киселова, ръководител на парламентарната група „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ”, доцент доктор Христо Христев, началник катедра „ Международно право и интернационалните връзки “ в СУ „ Св. Климент Охридски “, доцент доктор Светла Бонева, началник факултет „ Международна стопанска система и политика “ в УНСС, Георги Пирински, ръководител на фондация „ Солидарно общество “, Любомир Кючуков, шеф на фондация „ Институт за стопанска система и интернационалните връзки “ (ИИМО), доктор Милена Ангелова - основен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и член на Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК), проф. Александър Томов – ръководител на партия „ Българска социалдемокрация-Евролевица “ - част от обединението „ Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, политикът и специалист Зинаида Златанова, ректорът на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова, някогашният зам.-министър на труда и обществената политика Иван Кръстев, социологът Първан Симеонов, политикът и посланик доктор Меглена Плугчиева.
Общото обръщение от форума беше, че бъдещето на Европейския съюз не може да бъде построено върху логичност на разделяне и кръгове на принадлежност. „ Дошло е времето другите генерации и хората с разнообразни политически убеждения в България да изработим дружно национална позиция – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз “, заключи Кристиан Вигенин в края на форума.
