Сигурността на Европа и НАТО зависи в изключителна степен от

Сигурността на Европа и НАТО зависи в изключителна степен от Турция. Ключовата роля на Турция в защитата на Европейски Съюз и НАТО енещо, което е жизненоважно да се осъзнае от европейците.

Светът се трансформира и Турция е в центъра на тези промени. Както е известно, страната е релативно обвързана със Запада, само че също по този начин е отчасти обвързвана с Изтока.

Тази позиция я прави основен състезател във образуването на бъдещето на Европа, сигурността на НАТО и по-широкия световен баланс на силите.

Имаше време, когато империите се издигаха и падаха с променливи битки за власт. Турция, ситуирана на кръстопътя на континентите, постоянно е била очевидец на огромните трансформации в историята. Днес тя още веднъж не просто следи в профил, а интензивно оформя събитията. Тъй като световните съюзи се трансформират, Турция се движи деликатно, с цялостното схващане, че светът я следи.

Европейските политики за сигурност претърпяват сериозна смяна.

Войната в Украйна разкри слабостите на западните институции. В същото време второто президентство на Доналд Тръмп в Съединени американски щати форсира измененията в трансатлантическите политики за сигурност. С новата позиция на Вашингтон европейските водачи търсят нови източници на непоклатимост. Турция, със своята военна мощност, стратегическо местонахождение и дипломатически обсег, се трансформира във значим фокус.

Турция разполага с втората по величина войска в НАТО.

Тя е освен отбранителна мощ, само че и деен участник в разнообразни спорове. От Сирия до Либия, от Кавказ до Средиземноморието, Турция е натрупала боен опит, с който малко европейски страни могат да се сравнят. Нейните достижения в региона на войната с безпилотни летателни апарати към този момент трансформираха актуалните военни тактики. Тези безпилотни летателни апарати се оказаха ефикасни даже против по-напреднали военни сили.

Но въздействието на Турция не е единствено военно.

Страната управлява турските проливи – Босфора и Дарданелите – два основни водни пътя, свързващи Черно море със Средиземно море. Това дава на Турция неповторими благоприятни условия за въздействие върху световната сигурност. С повишаването на напрежението сред Русия и НАТО ролята на Турция в регулирането на придвижването на военноморските сили е от решаващо значение. Нейните решения – без значение дали са в сходство с НАТО или следват самостоятелен курс – ще дефинират европейската сигурност.

Отвъд сигурността, стопанската система на Турция дефинира нейната световна роля.

Разположена сред Азия и Европа, наоколо до Африка и Близкия изток, тя се трансформира в основен търговски и индустриален център. Това е видно от разрастващата се отбранителна промишленост, която към този момент изнася безпилотни летателни апарати, бронирани транспортни средства и военни кораби. Тъй като европейските страни се стремят да понижат зависимостта си от обичайните снабдители на отбранителни артикули, Турция се обрисува като мощна опция.

Баланс сред съдружници и противници

Външната политика на Турция изисква деликатно балансиране. Тя има мощни връзки с Европейски Съюз, само че тези връзки са комплицирани. Тъй като Съединени американски щати са все по-малко ангажирани с европейската сигурност, европейските водачи признават значителната роля на Турция за поддържане на районната непоклатимост. Вече освен Турция се нуждае от Европа; Европа от ден на ден се нуждае от Турция.

Тази позиция беше очевидно отразена по време на срещата на върха на водачите на Европейски Съюз на 20-21 март 2025 година

Докато първият ден мина с лимитирани препратки, вторият ден означи забележителна смяна. По време на видеоконференция с Турция, Обединеното кралство, Норвегия и Исландия високопоставени представители на Европейски Съюз – в това число ръководителят на Европейския съвет Антониу Коща и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – категорично признаха стратегическата роля на основните сътрудници в отбранителната позиция на Европа. Включването на Турция в тази определена група акцентира нейното значение, изключително в подтекста на самодейността на Европейски Съюз „ Готовност 2030 “, ориентирана към създаване на възпираща мощ и разширение на индустриалните отбранителни качества.

Това самопризнание е повече от алегорично.

Тъй като Европа се приготвя за нестабилно бъдеще, а войната в Украйна продължава, географското състояние на Турция, разрастващият се защитителен бранш и дипломатическият обсег я трансформират в нужен сътрудник, а не в периферен състезател. Жестът на Европейски Съюз по време на срещата на върха послужи като още едно увещание, че европейската сигурност от ден на ден зависи от по-задълбоченото съдействие с Анкара – даже в случай че цялостното политическо координиране остава недостижимо.

Въпреки това тесните стопански връзки на Турция с Русия съставляват предизвикателство в границите на НАТО.

Тъй като Турция продължава да поддържа търговски връзки с Москва, тя също по този начин доставя военна помощ на Украйна. Този двоен метод разрешава на Турция да работи като медиатор, само че също по този начин поражда опасения. Ако Турция се приближи прекалено много до Русия, тя може да се сблъска с опълчване от страна на западните си съдружници.

Друг фактор е енергетиката.

Турция към момента зависи от съветския природен газ, само че работи за създаване на нови източници, с цел да понижи тази взаимозависимост. Правните измерения на интернационалните връзки на Турция също са значими. НАТО не не разрешава на страните членки да имат самостоятелни съглашения в региона на защитата, само че съдействието на Турция с Русия – изключително в региона на военните технологии – към този момент провокира напрежение, както се вижда от разногласието за системата за противовъздушна защита С-400. Контролът на Турция върху турските проливи се урежда от Конвенцията от Монтрьо. Ако Турция промени позицията си, това може да провокира интернационалните спорове, което ще направи външната ѝ политика още по-сложна.

В същото време Турция укрепва връзките си с районни съдружници като Азербайджан, страните от Персийския залив и другите тюркски нации.

Нейното ходатайство в спорове като армено-азербайджанския спор акцентира възходящото ѝ дипломатическо въздействие. Турция също по този начин е основен състезател в енергийни планове като Трансанадолския газопровод (TANAP), което в допълнение затвърждава ролята ѝ в световната енергийна сигурност. Както споделя един търговец в историческия Голям базар в Истанбул, който постоянно се счита за един от първите търговски центрове в света: „ Мъдрият търговец в никакъв случай не държи цялото си злато в един сандък. “ Турция наподобява следва тази философия във външната си политика. Тя не се ангажира напълно с нито един съюз, само че остава незаменима за всички. Малко страни могат да се оправят с това внимателно балансиране, без да позволен неточности.

В вероятност, изключително заради географското си състояние, бъдещето на Турция е тясно обвързвано с провокациите пред сигурността на Европа.

Независимо дали е боен съдружник, дипломатически медиатор или самостоятелна мощ, Турция – вкоренена в историческата си основа и подкрепена от големия си опит – не просто реагира на световните промени, а интензивно ги образува. Въпросът не е дали Турция ще остане в центъра на тези промени, а по какъв начин ще избере да употребява въздействието си. В свят, в който съюзите непрестанно се развиват, Турция потвърждава, че освен се приспособява към историята, само че и оказва помощ тя да се написа.

 

Източник – Daily Sabah/Превод:SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News