Какво си помислиха в Кремъл?
Сигурно всички към този момент са се досетили, че Кремъл крои нещо.
Въпреки че Кремъл непрестанно мисли нещо, Кремъл е и точно за това. Това е неговата функционалност. Сега обаче тъкмо тази функционалност буди доста въпроси - работи ли добре и мисли ли в посоката, в която би трябвало. В чий интерес са идващите хрумвания?
Въпроси пораждат заради обстоятелството, че изтеглянето на войските от Херсон, от стратегическия плацдарм на десния бряг на Днепър не е получило приемливо пояснение.
Очевидно режисираната среща, на която военачалник Суровикин предложи да напусне града заради опасността от наводняване, е доста подозрително, защото високият бряг на Днепър, на който стои Херсон, е доста сложен за наводнение. И още по-съмнителна е опасност от изолираност на групировката на съветските войски, в случай че е допустимо да се основат многомесечни запаси, в случай че има понтони, плаващи бронирани машини, хеликоптери и в случай че съотношението на силите с съперника в херсонското направление е 1:1. И министърът на защитата Шойгу се съгласи без съмнение. Това не можеше да не провокира въпроси.
Освен това в действителност решението за предаването на Херсон е взето най-малко месец преди този момент. Преди месец военачалник Суровикин загатна за това в свое изявление. Тогава стартира евакуацията на Херсон.
Решението беше взето на самия връх в Кремъл.
И това решение не е военно, а политическо.
Защото нямаше военни аргументи да се съобщи Херсон след готовност, когато 80 хиляди резервисти към този момент са пристигнали в зоната на СВО и още над 200 хиляди са на път, при съществуването на упоменатите понтони, бронирани машини, хеликоптери, самолети и други над 1000 Калибъра, да не приказваме за разнообразни Искандери и Солнцепеци в асортимента.
30 хиляди бойци от въоръжените сили на Украйна, които преди Херсон трябваше първо да изминат 20 километра през степта под артилерийски и въздушни удари, не са повода, която може да принуди Русия да съобщи Херсон, регионалния център, най-големия град, който беше предаден на врага през последните години, без пердах от 80 години насам.
Причините са политически.
Но какви са те - никой от управлението на страната не сподели. Дори не загатна.
Президентът не приказва за предаването на Херсон нито дума, нито с половин дума.
В деня, когато на цялата страна беше показана режисирана среща с приемането на „ най-трудното решение “, президентът инспектира някакъв медицински център и следи по какъв начин там се вкарват нови технологии.
Така президентът старателно се преструваше, че изтеглянето на войските от Херсон не го визира по никакъв метод и това е някакво чисто военно решение, взето от самите военни по някакви военни аргументи без негово присъединяване.
Този опит на президента да се дистанцира от решението за предаване на Херсон и да замълчи обаче провокира още повече въпроси.
И защото Кремъл не дава никакви отговори на тези въпроси и даже не загатва, пораждат разнообразни догатки, най-вече неприятни.
А неприятните догадки внезапно се ускоряват заради обстоятелството, че два месеца по-рано съветските войски напуснаха първо Балаклея, по-късно Изюм, Купянск и по-късно Красни Лиман, тъкмо в деня след формалното му присъединение към Русия.
И в случай че първоначално всичко това изглеждаше като резултат от грешките на командването в изискванията на изострен дефицит на персонален състав, то след капитулацията на Херсон и деликатното изследване на събитията по изтеглянето на войските от региона на Харков, така наречен прегрупирането, има съществени съмнения, че това също е резултат от политическо решение.
Най-вероятно излизането от региона на Харков и изтеглянето на войските от десния бряг на Днепър с предаването на Херсон са две елементи на едно и също политическо решение.
И това политическо решение е част от някаква концепция, за която никой не ни сподели, само че чието осъществяване в този момент следим.
И защото следеното осъществяване под формата на евакуиране на войските от съветските територии и предаването на градове на врага наподобява извънредно зле, тогава спекулациите към концепцията на Кремъл пораждат неприятни.
Някои обаче считат, че това е някакъв остроумен проект.
Но даже и да е по този начин, поражда въпросът в какво се заключава той? Към какво се цели? И кого се възнамерява да надхитри с този остроумен проект? Ние с вас ли? Или себе си?
Засега този „ остроумен проект “ не наподобява да води до победа.
Истината тук е, че всичко зависи от това какво се счита за победа.
Ако считаме за победа освобождението на Донецката и Луганската национални републики и включването им в състава на Русия, тогава успеха към този момент е доста близо. Те са включени в Русия. Луганската република е освободена на 99%. С Донецк е малко по-трудно, само че освобождението идва. И сигурно ще свърши, към този момент няма подозрение.
Освен това отвън проекта бяха завладяни две области - Запорожие и Херсон, което даже в началото не беше сложено като цел на спецоперацията. Вярно, регионите към момента са без районни центрове - единият в никакъв случай не е бил взет, а другият е взет и предаден. Но в началото не беше планувано по този начин.
Считайки това за победа...
Но какво да кажем за денацификацията на Украйна тогава?
Като цели на спецоперацията бяха сложени денацификацията и демилитаризацията на Украйна. Демилитаризацията е осъществена единствено отчасти. И защото западните сътрудници не престават да изпомпват оръжия в Украйна, ще отнеме доста време, с цел да се извърши демилитаризация със същите способи.
Денацификацията също е осъществена доста отчасти. Само в освободените територии, в една цялостна и три непълни републики/области. В останалата част на Украйна нацизмът продължава да процъфтява.
Очевидно без завладяването на Киев нито денацификацията, нито демилитаризацията на Украйна няма да се реализира изцяло. За нацистите да се денацифицират е от региона на фантазията, а не на науката.
И по този начин, какво ще прави Кремъл с всичко това?
Освободете ЛНР и ДНР до дъно, декларирайте, че всички задания на СВО са изпълнени и задачите са реализирани, организирайте концерт в Палмира...тоест желаех да кажа в Мариупол...проведете тържествено гала в Кремъл, награждаване на героите от СВО и да се разотиваме?
Разотиването няма да работи, това е явно.
Войната в Украйна даже не е прокси война със Съединените щати, тя към този момент е лимитирана война с НАТО, в която военният личен състав на страните от НАТО, по-специално Полша, взе участие директно. Цели подразделения.
И тази война всъщност е първият стадий от Третата международна война, по време на която Съединените щати вземат решение казуса с реорганизацията на света " за себе си " с отписване на старите си задължения, определяне на надзор над Русия и Китай, евакуиране на европейската (германска) промишленост за себе си и разширение на мандата си като международен хегемон за идващите 100 години.
И в случай че теоретично към момента е допустимо да се разделим с Киев (макар че това е извънредно съмнително), то предвид на казаното нагоре, към този момент не е допустимо да се разделим със Съединените щати въобще.
И Кремъл не може да не разрушила това.
Всъщност президентът към този момент приказва няколко пъти на разнообразни събития и сподели доста много верни думи по този въпрос.
Президентът приказва и за това, че светът няма да бъде същият и че идва краят на международната надмощие и светът би трябвало да стане друг, обективен за всички, като се вземат поради националните ползи на всички страни и така нататък по този начин нататък.
Но този нов обективен свят без международна надмощие няма да възникне от единствено себе си единствено тъй като президентът на Русия приказва за това във Валдай. И колкото и пъти Путин да приказва за този нов свят на разнообразни срещи, това няма да е задоволително.
Нов обективен свят, както постоянно е бил, може да се роди единствено в пламъците на една огромна международна война. И по никакъв различен метод. Човечеството още не се е научило на друго. И в идващите години няма да се научи.
Разбират ли това в Кремъл?
Те не могат да не схващат.
Да стъпи повторно на греблото на „ Минските съглашения “, с цел да подписа измамлив мир с Киев и да се върне към война след година, две или осем години, когато НАТО ще напомпа Украйна още повече с оръжие и ще приготви не 200 000-на войска, а 500 000 - несъмнено в Кремъл не възнамеряват. Перспективата е почти такава.
Перспективите за помирение с Киев са прекомерно явни, с цел да не разбере Кремъл до каква степен ще докара това.
Освен това Путин от личния си политически опит помни освен историята на Минските съглашения, само че и историята на Хасавюртските съглашения. Сам ги е изгребвал. Не мога да схвана.
Като цяло е неефикасно да се договаря каквото и да било с Киев в сегашната обстановка, като се има поради неговата изключителна взаимозависимост, даже може да се каже, послушание на Вашингтон. Както и връзки с Лондон.
Всички съглашения, които ще бъдат реализирани с Киев, ще бъдат нарушени незабавно щом престанат да интересуват Лондон и Вашингтон.
Но в това време е явно, че Кремъл не желае да продължи " настъпателната спецоперация ". Беше решено да се откаже от офанзивата. Не по същата причина войските бяха изтеглени от Херсон „ поради опазване на персоналния състав “, с цел да преминат Днепър под противников огън с големи загуби, както по време на Втората международна война.
И евентуално не за това войските бяха изтеглени от региона на Харков, обявявайки това за прегрупиране в името на същото „ опазване на личния състав “, с цел да освободят по-късно още веднъж Изюм със загуби. И тогава, с още по-големи загуби, да щурмуват Харков.
Но в това време те се активизираха, сътвориха координационен съвет (аналог на Държавния комитет по отбрана) и започнаха да усилват военното произвеждане.
И по този начин, какво е намислил Кремъл? До какво води това?
Към мир, към помирение, съглашение, на война, на продължение на спецоперацията, която към този момент се трансформира в най-голямата спецоперация в Европа след Втората международна спецоперация? Или към довеждане докрай?
Грубо казано - изтичат ли в Кремъл или не?
От всичко, което се знае все още, може да се направи съмнение – към този момент единствено съмнение, нищо повече – за идното привършване на спецоперацията.
Явно в Кремъл са решили да завършват спецоперацията.
Донецката република ще бъде освободена. Това е наложителна част от програмата и сигурно ще бъде изпълнена. Може би даже съветските войски ще излязат малко отвън границите на Донецката и Луганската република, с цел да основат нещо като буферна зона и да лимитират опциите за обстрел на Въоръжените сили на Украйна най-малко с елементарна артилерия. Нещо като 15-километрова зона за сигурност.
Херсон и десният бряг на Херсонска област ще бъдат оставени под контрола на Киев. Като град Запорожие.
След това ще бъде реализирано някакво съглашение. Формално то ще бъде подписано от Киев, само че с утвърждението на Вашингтон. Сигурно Турция ще е поръчител.
Град Херсон, както и град Запорожие, ще бъдат противоречиви територии. Русия ще ги счита за съветски и ще желае изтеглянето на украинските войски оттова, а Украйна ще ги счита за украински и от своя страна ще изисква евакуиране на съветските войски от Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област.
Споразумението ще се гради върху тези взаимни искове. С идентични взаимни отговорности за разрешаване на разликите извънредно по дипломатически път.
Страните ще се спогодят да не водят военни дейности, да спрат обстрела и по този начин нататък, и по този начин нататък.
Украйна няма да може да кандидатства за присъединение към блока на НАТО при съществуването на такива териториални искания и затова ще бъде извънблокова страна.
Може би даже нещо по отношение на осъждането на нацизма ще бъде въведено в съглашението в доста рационализирани условия, тъй че Кремъл да може тържествено да разгласи, че Украйна твърдо е поела по пътя на самоденацификацията.
След това Путин ще разгласи, че всички задания на специфичната интервенция са изпълнени, задачите са реализирани, в Палмира... т.е., несъмнено, ще има концерт в Мариупол, героите ще бъдат наградени в замък, в това число военачалник Суровикин за блестящото евакуиране на войските и...
И войната ще продължи.
Трябва ли да подсещам, че минаха няколко години от известието, че съветските Върховен касационен съд са изпълнили всички задания в Сирия, а войната продължава. Водят се боеве. И съветските Върховен касационен съд към момента вземат решение някои проблеми там.
Нещо сходно ще се случи и в Украйна.
Украйна ще се трансформира в аналог на Сирия - страна в положение на непрекъсната война и опустошаване, на територията на която ще работят въоръжени групировки, подкрепяни от разнообразни страни - Съединени американски щати, Полша, Англия, може би Румъния и още някой.
Киев безпределно ще моли за финансова помощ, тъй като разрушената стопанска система и полуразрушената енергетика непрекъснато ще се нуждаят от поддръжка.
Разбира се, няма да има денацификация, вместо това ще процъфтява бандитизъм, бандеровщина и в това време някаква махновщина. И още нещо.
Може би Зеленски ще бъде свален от Залужни и ще откри военна тирания. Или ще има Майдан. Или ще има Майдан, а по-късно и военна тирания. Или противоположното.
Като цяло, след оповестяването на завършването на CBO, нищо в действителност няма да свърши, в противен случай, доста ще стартира. И в Украйна, и по света.
Може би ще има интервал на мъртвило, само че надали ще е доста дълъг.
Украйна с нейното икономическо положение и Съединени американски щати с техните проекти да преустроят света „ за себе си “ няма да могат да се придържат към постигнатите договорености още дълго време.
И Кремъл също би трябвало да схваща това.
Може би навръх това се основава цялата сметка, че в Киев и Вашингтон въпреки всичко доста бързо ще се „ провиснал “.
Следователно идните съглашения няма да бъдат повтаряне нито на Минск, нито на Хасавюрт. Ще бъде нещо друго.
Ще наподобява тъкмо като приключването на интервенцията в Сирия, която наподобява е завършила, всички цели и задания са публично изпълнени, героите са наградени, концертът е изсвирен, само че в действителност нищо не е завършило. Войната продължава.
Нещо сходно ще се случи и в Украйна, единствено че съобразено с украинската специфичност, когато залозите в играта са по-големи, страната е по-голяма, оръжията са по-тежки и Европа е на разположение. И украинците не са сирийци. И Киев не е Дамаск.
Операцията завърши. Но това не значи, че войната ще свърши.
Един рунд на борбата ще завърши и идващият ще стартира.
И Кремъл ще завоюва вследствие на това, че реши да завърши СВО и да изтегли войските си, с цел да не продължи настъплението, или противоположното, това ще утежни позицията му и ще бъде заставен да продължи войната в по-трудни условия. условия след година-две, може и с различен главнокомандващ - времето ще покаже.
Освен това всичко това не е нищо повече от спекулации.
Защото кой знае какво в действителност е намислил Кремъл.
Ето за какво е Кремъл...
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Въпреки че Кремъл непрестанно мисли нещо, Кремъл е и точно за това. Това е неговата функционалност. Сега обаче тъкмо тази функционалност буди доста въпроси - работи ли добре и мисли ли в посоката, в която би трябвало. В чий интерес са идващите хрумвания?
Въпроси пораждат заради обстоятелството, че изтеглянето на войските от Херсон, от стратегическия плацдарм на десния бряг на Днепър не е получило приемливо пояснение.
Очевидно режисираната среща, на която военачалник Суровикин предложи да напусне града заради опасността от наводняване, е доста подозрително, защото високият бряг на Днепър, на който стои Херсон, е доста сложен за наводнение. И още по-съмнителна е опасност от изолираност на групировката на съветските войски, в случай че е допустимо да се основат многомесечни запаси, в случай че има понтони, плаващи бронирани машини, хеликоптери и в случай че съотношението на силите с съперника в херсонското направление е 1:1. И министърът на защитата Шойгу се съгласи без съмнение. Това не можеше да не провокира въпроси.
Освен това в действителност решението за предаването на Херсон е взето най-малко месец преди този момент. Преди месец военачалник Суровикин загатна за това в свое изявление. Тогава стартира евакуацията на Херсон.
Решението беше взето на самия връх в Кремъл.
И това решение не е военно, а политическо.
Защото нямаше военни аргументи да се съобщи Херсон след готовност, когато 80 хиляди резервисти към този момент са пристигнали в зоната на СВО и още над 200 хиляди са на път, при съществуването на упоменатите понтони, бронирани машини, хеликоптери, самолети и други над 1000 Калибъра, да не приказваме за разнообразни Искандери и Солнцепеци в асортимента.
30 хиляди бойци от въоръжените сили на Украйна, които преди Херсон трябваше първо да изминат 20 километра през степта под артилерийски и въздушни удари, не са повода, която може да принуди Русия да съобщи Херсон, регионалния център, най-големия град, който беше предаден на врага през последните години, без пердах от 80 години насам.
Причините са политически.
Но какви са те - никой от управлението на страната не сподели. Дори не загатна.
Президентът не приказва за предаването на Херсон нито дума, нито с половин дума.
В деня, когато на цялата страна беше показана режисирана среща с приемането на „ най-трудното решение “, президентът инспектира някакъв медицински център и следи по какъв начин там се вкарват нови технологии.
Така президентът старателно се преструваше, че изтеглянето на войските от Херсон не го визира по никакъв метод и това е някакво чисто военно решение, взето от самите военни по някакви военни аргументи без негово присъединяване.
Този опит на президента да се дистанцира от решението за предаване на Херсон и да замълчи обаче провокира още повече въпроси.
И защото Кремъл не дава никакви отговори на тези въпроси и даже не загатва, пораждат разнообразни догатки, най-вече неприятни.
А неприятните догадки внезапно се ускоряват заради обстоятелството, че два месеца по-рано съветските войски напуснаха първо Балаклея, по-късно Изюм, Купянск и по-късно Красни Лиман, тъкмо в деня след формалното му присъединение към Русия.
И в случай че първоначално всичко това изглеждаше като резултат от грешките на командването в изискванията на изострен дефицит на персонален състав, то след капитулацията на Херсон и деликатното изследване на събитията по изтеглянето на войските от региона на Харков, така наречен прегрупирането, има съществени съмнения, че това също е резултат от политическо решение.
Най-вероятно излизането от региона на Харков и изтеглянето на войските от десния бряг на Днепър с предаването на Херсон са две елементи на едно и също политическо решение.
И това политическо решение е част от някаква концепция, за която никой не ни сподели, само че чието осъществяване в този момент следим.
И защото следеното осъществяване под формата на евакуиране на войските от съветските територии и предаването на градове на врага наподобява извънредно зле, тогава спекулациите към концепцията на Кремъл пораждат неприятни.
Някои обаче считат, че това е някакъв остроумен проект.
Но даже и да е по този начин, поражда въпросът в какво се заключава той? Към какво се цели? И кого се възнамерява да надхитри с този остроумен проект? Ние с вас ли? Или себе си?
Засега този „ остроумен проект “ не наподобява да води до победа.
Истината тук е, че всичко зависи от това какво се счита за победа.
Ако считаме за победа освобождението на Донецката и Луганската национални републики и включването им в състава на Русия, тогава успеха към този момент е доста близо. Те са включени в Русия. Луганската република е освободена на 99%. С Донецк е малко по-трудно, само че освобождението идва. И сигурно ще свърши, към този момент няма подозрение.
Освен това отвън проекта бяха завладяни две области - Запорожие и Херсон, което даже в началото не беше сложено като цел на спецоперацията. Вярно, регионите към момента са без районни центрове - единият в никакъв случай не е бил взет, а другият е взет и предаден. Но в началото не беше планувано по този начин.
Считайки това за победа...
Но какво да кажем за денацификацията на Украйна тогава?
Като цели на спецоперацията бяха сложени денацификацията и демилитаризацията на Украйна. Демилитаризацията е осъществена единствено отчасти. И защото западните сътрудници не престават да изпомпват оръжия в Украйна, ще отнеме доста време, с цел да се извърши демилитаризация със същите способи.
Денацификацията също е осъществена доста отчасти. Само в освободените територии, в една цялостна и три непълни републики/области. В останалата част на Украйна нацизмът продължава да процъфтява.
Очевидно без завладяването на Киев нито денацификацията, нито демилитаризацията на Украйна няма да се реализира изцяло. За нацистите да се денацифицират е от региона на фантазията, а не на науката.
И по този начин, какво ще прави Кремъл с всичко това?
Освободете ЛНР и ДНР до дъно, декларирайте, че всички задания на СВО са изпълнени и задачите са реализирани, организирайте концерт в Палмира...тоест желаех да кажа в Мариупол...проведете тържествено гала в Кремъл, награждаване на героите от СВО и да се разотиваме?
Разотиването няма да работи, това е явно.
Войната в Украйна даже не е прокси война със Съединените щати, тя към този момент е лимитирана война с НАТО, в която военният личен състав на страните от НАТО, по-специално Полша, взе участие директно. Цели подразделения.
И тази война всъщност е първият стадий от Третата международна война, по време на която Съединените щати вземат решение казуса с реорганизацията на света " за себе си " с отписване на старите си задължения, определяне на надзор над Русия и Китай, евакуиране на европейската (германска) промишленост за себе си и разширение на мандата си като международен хегемон за идващите 100 години.
И в случай че теоретично към момента е допустимо да се разделим с Киев (макар че това е извънредно съмнително), то предвид на казаното нагоре, към този момент не е допустимо да се разделим със Съединените щати въобще.
И Кремъл не може да не разрушила това.
Всъщност президентът към този момент приказва няколко пъти на разнообразни събития и сподели доста много верни думи по този въпрос.
Президентът приказва и за това, че светът няма да бъде същият и че идва краят на международната надмощие и светът би трябвало да стане друг, обективен за всички, като се вземат поради националните ползи на всички страни и така нататък по този начин нататък.
Но този нов обективен свят без международна надмощие няма да възникне от единствено себе си единствено тъй като президентът на Русия приказва за това във Валдай. И колкото и пъти Путин да приказва за този нов свят на разнообразни срещи, това няма да е задоволително.
Нов обективен свят, както постоянно е бил, може да се роди единствено в пламъците на една огромна международна война. И по никакъв различен метод. Човечеството още не се е научило на друго. И в идващите години няма да се научи.
Разбират ли това в Кремъл?
Те не могат да не схващат.
Да стъпи повторно на греблото на „ Минските съглашения “, с цел да подписа измамлив мир с Киев и да се върне към война след година, две или осем години, когато НАТО ще напомпа Украйна още повече с оръжие и ще приготви не 200 000-на войска, а 500 000 - несъмнено в Кремъл не възнамеряват. Перспективата е почти такава.
Перспективите за помирение с Киев са прекомерно явни, с цел да не разбере Кремъл до каква степен ще докара това.
Освен това Путин от личния си политически опит помни освен историята на Минските съглашения, само че и историята на Хасавюртските съглашения. Сам ги е изгребвал. Не мога да схвана.
Като цяло е неефикасно да се договаря каквото и да било с Киев в сегашната обстановка, като се има поради неговата изключителна взаимозависимост, даже може да се каже, послушание на Вашингтон. Както и връзки с Лондон.
Всички съглашения, които ще бъдат реализирани с Киев, ще бъдат нарушени незабавно щом престанат да интересуват Лондон и Вашингтон.
Но в това време е явно, че Кремъл не желае да продължи " настъпателната спецоперация ". Беше решено да се откаже от офанзивата. Не по същата причина войските бяха изтеглени от Херсон „ поради опазване на персоналния състав “, с цел да преминат Днепър под противников огън с големи загуби, както по време на Втората международна война.
И евентуално не за това войските бяха изтеглени от региона на Харков, обявявайки това за прегрупиране в името на същото „ опазване на личния състав “, с цел да освободят по-късно още веднъж Изюм със загуби. И тогава, с още по-големи загуби, да щурмуват Харков.
Но в това време те се активизираха, сътвориха координационен съвет (аналог на Държавния комитет по отбрана) и започнаха да усилват военното произвеждане.
И по този начин, какво е намислил Кремъл? До какво води това?
Към мир, към помирение, съглашение, на война, на продължение на спецоперацията, която към този момент се трансформира в най-голямата спецоперация в Европа след Втората международна спецоперация? Или към довеждане докрай?
Грубо казано - изтичат ли в Кремъл или не?
От всичко, което се знае все още, може да се направи съмнение – към този момент единствено съмнение, нищо повече – за идното привършване на спецоперацията.
Явно в Кремъл са решили да завършват спецоперацията.
Донецката република ще бъде освободена. Това е наложителна част от програмата и сигурно ще бъде изпълнена. Може би даже съветските войски ще излязат малко отвън границите на Донецката и Луганската република, с цел да основат нещо като буферна зона и да лимитират опциите за обстрел на Въоръжените сили на Украйна най-малко с елементарна артилерия. Нещо като 15-километрова зона за сигурност.
Херсон и десният бряг на Херсонска област ще бъдат оставени под контрола на Киев. Като град Запорожие.
След това ще бъде реализирано някакво съглашение. Формално то ще бъде подписано от Киев, само че с утвърждението на Вашингтон. Сигурно Турция ще е поръчител.
Град Херсон, както и град Запорожие, ще бъдат противоречиви територии. Русия ще ги счита за съветски и ще желае изтеглянето на украинските войски оттова, а Украйна ще ги счита за украински и от своя страна ще изисква евакуиране на съветските войски от Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област.
Споразумението ще се гради върху тези взаимни искове. С идентични взаимни отговорности за разрешаване на разликите извънредно по дипломатически път.
Страните ще се спогодят да не водят военни дейности, да спрат обстрела и по този начин нататък, и по този начин нататък.
Украйна няма да може да кандидатства за присъединение към блока на НАТО при съществуването на такива териториални искания и затова ще бъде извънблокова страна.
Може би даже нещо по отношение на осъждането на нацизма ще бъде въведено в съглашението в доста рационализирани условия, тъй че Кремъл да може тържествено да разгласи, че Украйна твърдо е поела по пътя на самоденацификацията.
След това Путин ще разгласи, че всички задания на специфичната интервенция са изпълнени, задачите са реализирани, в Палмира... т.е., несъмнено, ще има концерт в Мариупол, героите ще бъдат наградени в замък, в това число военачалник Суровикин за блестящото евакуиране на войските и...
И войната ще продължи.
Трябва ли да подсещам, че минаха няколко години от известието, че съветските Върховен касационен съд са изпълнили всички задания в Сирия, а войната продължава. Водят се боеве. И съветските Върховен касационен съд към момента вземат решение някои проблеми там.
Нещо сходно ще се случи и в Украйна.
Украйна ще се трансформира в аналог на Сирия - страна в положение на непрекъсната война и опустошаване, на територията на която ще работят въоръжени групировки, подкрепяни от разнообразни страни - Съединени американски щати, Полша, Англия, може би Румъния и още някой.
Киев безпределно ще моли за финансова помощ, тъй като разрушената стопанска система и полуразрушената енергетика непрекъснато ще се нуждаят от поддръжка.
Разбира се, няма да има денацификация, вместо това ще процъфтява бандитизъм, бандеровщина и в това време някаква махновщина. И още нещо.
Може би Зеленски ще бъде свален от Залужни и ще откри военна тирания. Или ще има Майдан. Или ще има Майдан, а по-късно и военна тирания. Или противоположното.
Като цяло, след оповестяването на завършването на CBO, нищо в действителност няма да свърши, в противен случай, доста ще стартира. И в Украйна, и по света.
Може би ще има интервал на мъртвило, само че надали ще е доста дълъг.
Украйна с нейното икономическо положение и Съединени американски щати с техните проекти да преустроят света „ за себе си “ няма да могат да се придържат към постигнатите договорености още дълго време.
И Кремъл също би трябвало да схваща това.
Може би навръх това се основава цялата сметка, че в Киев и Вашингтон въпреки всичко доста бързо ще се „ провиснал “.
Следователно идните съглашения няма да бъдат повтаряне нито на Минск, нито на Хасавюрт. Ще бъде нещо друго.
Ще наподобява тъкмо като приключването на интервенцията в Сирия, която наподобява е завършила, всички цели и задания са публично изпълнени, героите са наградени, концертът е изсвирен, само че в действителност нищо не е завършило. Войната продължава.
Нещо сходно ще се случи и в Украйна, единствено че съобразено с украинската специфичност, когато залозите в играта са по-големи, страната е по-голяма, оръжията са по-тежки и Европа е на разположение. И украинците не са сирийци. И Киев не е Дамаск.
Операцията завърши. Но това не значи, че войната ще свърши.
Един рунд на борбата ще завърши и идващият ще стартира.
И Кремъл ще завоюва вследствие на това, че реши да завърши СВО и да изтегли войските си, с цел да не продължи настъплението, или противоположното, това ще утежни позицията му и ще бъде заставен да продължи войната в по-трудни условия. условия след година-две, може и с различен главнокомандващ - времето ще покаже.
Освен това всичко това не е нищо повече от спекулации.
Защото кой знае какво в действителност е намислил Кремъл.
Ето за какво е Кремъл...
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ