Сигурно сте чували за черните дупки? Смята се, че има

Сигурно сте чували за черните дупки? Смята се, че има такава в сърцето на всяка вселена и даже в центъра на нашата лична, само че все пак те към момента са обгърнати в тайнственост.

Чували ли сте обаче в миналото за белите дупки, злите близнаци на черните дупки?

Слънцето

Бялата дупка се смята за теоретичната диаметралност на черната дупка.

Черните дупки са обекти, които генерират гравитационно поле, толкоз мощно, че нищо наоколо до тях – в това число светлината – не може да избяга. Точно на ръба на тази бездна е така наречен небосвод на събитията – прагът, след който, с цел да избягате от гравитацията на черната дупка, би трябвало да се движите по-бързо от скоростта на светлината. А съгласно специфичната доктрина на относителността на Айнщайн нищо в космоса не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината.

Те гълтам материал, който се компресира в безпределно плътна топка, наречена сингулярност. Черните дупки могат да имат маса, равна на милион слънца, компресирани до размера на едно Слънце. Ако погледнете в нея обаче, тя ще наподобява невидима, тъй като не разрешава на светлината да излезе. Ние въпреки всичко знаем, че те са там от метода, по който солидни обекти (т.е. с голяма гравитация) изкривяват пространство-времето към себе си. Това е общата доктрина на относителността на Айнщайн.

Смята се, че белите дупки съществуват въз основа на същите концепции на общата доктрина на относителността като черните дупки. Смята се, че те имат гравитация, тъй че притеглят обекти – само че нищо, което отива към тях, няма да се сблъска с бялата дупка.

Това е по този начин, тъй като белите дупки не разрешават на нищо да влезе, в това число светлина и материя – което е функционално противоположно на черните дупки. Вместо това те непрестанно излъчват материя и сила, предотвратявайки повторното нахлуване на нещо зад хоризонта им на събитията. Ако ги погледнете, те биха изглеждали тъкмо като черни дупки (ако можеха да се видят), само че наопаки: бълващи светлина и материя в космоса.

Теоретично, в случай че се приближите до бяла дупка в галактически транспортен съд, ще бъдете наводнени от колосално количество сила, което най-вероятно ще унищожи и кораба, и вас. Дори в случай че корабът може да устоя на гама лъчи, самата светлина ще стартира да ви забавя, както съпротивлението на въздуха, което забавя движещо се транспортно средство.

И даже в случай че корабът е издигнат по този начин, че да не се въздейства от енергийните излъчвания, пространство-времето към бялата дупка би било необичайно изкривено; приближаването до нея би било като да се изкачваш по хълм. Необходимото ускоряване ще става все по-високо и по-високо, до момента в който се движите все по-малко и по-малко. Във Вселената няма задоволително сила, с цел да ви приближи до нея, да не приказваме да влезете вътре.

Но по какъв начин може силата в бялата дупка да идва от нищо друго с изключение на от самото пространство-време? Това е една от аргументите, заради които съществуването им е доста малко евентуално. Въпреки това, има някои теории, в които белите дупки са вероятни, само че може би не тъкмо както е разказано в общата доктрина на относителността.

Карл Шварцшилд

Има няколко хипотези: Първо, още космологът Игор Новиков през 1964 година, споделя, че белите дупки са теоретичният злобен близнак на черните дупки като се основава на работата на физика Карл Шварцшилд, който излага черните дупки и това, което през днешния ден назоваваме червеи, през които теоретично могат да преминат обекти, с цел да прескочат мигновено големи дистанции, сред хоризонтите на събитията и теоретично противоположни версии на сингулярността.

Въпреки това, физиците демонстрират математически, че белите дупки могат да съществуват, само че не и в действителния живот, тъй като не могат да схванат по какъв начин биха могли да се образуват, в случай че са противоположни на черна дупка. Черните дупки се образуват, когато звезда почине и колабира. Обратното би било черна дупка да експлодира в звезда, което нарушава разпоредбите на ентропията.

Друга догадка допуска, че в края на живота си черните дупки се трансформират в бели дупки, въпреки и доста за малко. През 2014 година теоретичният физик Карло Ровели създава модел, който допуска, че в края на живота си черните дупки се трансформират в бели дупки, изливайки избухливо целия материал, който са погълнали през живота си в космоса.

Превръщането на черна дупка в бяла дупка ще се случи незабавно след първичното формиране на черната дупка. Техният модел се основава на доктрина, наречена „ примкова квантова гравитация “ – където гравитацията и пространство-времето са изтъкани от дребни обособени бримки, които не могат да бъдат разграничени повече. Тъй като умираща звезда се срутва под личната си гравитация, тя ще продължи да се свива, до момента в който в последна сметка не доближи стадий, в който не може да стане по-малка, тъй като бримките не могат да се компресират повече.

В този миг бримките упражнят външен напън, наименуван „ квантов отскок “, който ще трансформира черната дупка в бяла дупка.

Според грубата преценка на Ровели са нужни единствено няколко хилядни от секундата, с цел да се трансформира черна дупка в бяла. И въпреки всичко, макар че трансформацията е съвсем мигновена, черните дупки към момента могат да ни наподобяват като на милиарди или трилиони години, тъй като тяхната гравитация разтяга светлинните талази и забавя времето.

Художествено показване на пулсарна планета с ярки полярни сияния

Към момента белите дупки към момента се смятат единствено за теоретична идея, въпреки че това може да е поради настоящето ни схващане за физика.

Смята се, че белите дупки са доста нестабилни. Малък е шансът галактическо събитие, което изхвърля толкоз доста материя и сила, да се задържи задоволително дълго, с цел да бъде уловено от телескоп. Някои теоретизират, че когато бялата дупка изхвърля цялата тази материя, в случай че се сблъска с друга материя в орбитата си, цялото нещо ще се срути в себе си и ще се трансформира отново в черна дупка, създавайки безконечен кръговрат от черни, след това бели, по-късно отново черни дупки… Самият Стивън Хокинг показва, че двете може в действителност да се държат толкоз сходно, че по този начин или другояче да не можем да ги отличим.

Много феномени са показани като евентуални бели дупки, нормално тъй като са мистериозни обекти, които към момента не сме съумели да разбираем в детайли: такива са били прояви на гама лъчи, бързо въртящите се неутронни звезди и черни дупки, достигащи края на живота си. Дори Големият гърмеж е описван като бяла дупка.

Но до момента нито една такава не е била директно следена и даже теоретичното им битие повдига някои терзания и съмнение. Изглежда по-скоро, че се употребяват като сурогат, до момента в който не се появят повече наблюдения на явлението или по-добра доктрина за него.

Въпреки че си коства да се означи, че Айнщайн разгласява своята обща доктрина на относителността, която предсказва черните дупки, през 1915 година, а чак през 1971 година е разпозната първата.