Емблематичният червен трамвай на Истанбул навърши 111 години
Сигурно няма човек в Истанбул, който да не се е возил с трамвая, движещ се по централния бул. " Истиклял " до площад " Таксим ". Наричат го " носталгичния трамвай ", тъй като е на повече от един век - един глух очевидец на доста значими събития в историята на мегаполиса.
Тези дни се навършиха 111 години от стартирането му в придвижване. Обагрен в яркочервен цвят той е една от най-забележителните атракции на Истанбул.
Трамваят се движи еднопосочно по двукилометрова линия от тунела на бул. " Истиклял " до площад " Таксим " и транспортира хиляди пасажери на ден. Звук на камбана предизвестява за всяка от спирките, а туристите се надпреварват да се снимат на стъпалата на трамвая.
Екипът на " носталгичния трамвай " не пропуща да поздрави пасажерите при забележителни събития. Например на 14 февруари - Деня на влюбените, предлагаха салеп (популярна в Турция топла напитка, бел.ред.) на пасажерите и осъществявания на известни турски артисти.
Подобен трамвай има и в азиатската част на Истанбул - от площад " Кадъкьой " до бул. " Мода ", предава Българска телеграфна агенция.
Трамваите са част от Службата за публичен превоз на Истанбул, която тези дни навърши 154 години. Известна с буквите İETT, които са абревиатура на Главна дирекция на Истанбул по употреба на електрически уреди, трамваи и тунел (към която спадат също рейсовете и метробусите), това е една е от най-старите институции на Турция. Само пожарната и полицията я превъзхождат по години.
IETT е учредена в Истанбул през 1871 година, когато е пусната в употреба първата трамвайна компания - Dersaadet. Първите трамваи, теглени от коне, влизат в употреба през същата година.
Т. нар. " тунел " (Tünel) тези дни навърши 150 години. Той е пуснат в употреба през далечната 1875 година и е второто в международен мащаб подземно оборудване за публичен превоз след Лондонското метро, което действа от 1863 година
" Тунелът " е в действителност фуникулерно транспортно средство, което се движи единствено в една линия по 573-метров маршрут сред кварталите Бейоглу и Каракьой (на брега на Босфора), което лишава почти 102 секунди. Линията работи на всеки 5 минути в пиковите часове сред 07:00 и 22:45, като транспортира 24 хиляди пасажери със приблизително 300 пътувания дневно. IETT е национализирана през 1939 година Автобусите влизат в употреба през 1930 година
В Истанбул има и два кабинкови лифта. И двата са в европейската част на мегаполиса. При пътешестване с тях се откриват превъзходни гледки към Босфора и Златния рог.
Единият въжен превоз TF1 се движи на височина 42 метра по 347-метрово трасе от хълма Мачка до Ташкъшла в региона Шишли. Има две междинни станции. Дневно транспортира по към 1000 души. Втората линия TF2 е в региона Еюпсултан до хълма Пиер Лоти. Дължината на линията на кабинковия въжен превоз е 420 метра, височината е 53 метра, с две междинни спирки.
С решение на община Еюп хълмът е кръстен на писателя Пиер Лоти, чието същинско име е Луи Мари-Жулиен Вио. Писателят се открива в Истанбул през 1876 година На хълма се намирало кафене, където съгласно градска легенда Лоти написал романа си " Азияде ", отдаден на туркиня, в която бил влюбен. Според друга легенда двамата влюбени идвали на този рид, с цел да се срещат скрито, заради което след време кафенето станало известно като " кафенето на влюбените ".
Някогашното кафене през днешния ден е съвременно заведение, от терасата на което се открива спираща дъха гледка към залива Златния рог и се посещава и от доста локални хора и задграничните туристи.
