Човекът ли посегна на кучето или то на него?!
Сигурно е подигравка на ориста или пък Бог си прави някакви смешки с хората, само че тъкмо в Берковица бездомно куче докара гибел на една стара жена. От Калиманица, към този момент несъществуващото село край Берковица, е геният Йордан Радичков, който приживе написа най-мъдрите и тъжни слова за кучето – най-хубавият другар на индивида. „ …Човек може по този начин да върви до края на дните си, следван по петите от кучето! Но индивидът - чуй ме, Господи - си прибра кравайчето, прогони кучето от себе си, назова го с какви ли не груби думи, помияр го назова, Господи, бездомно куче го назова и като видя с каква наслада се съешава с другите кучета, му завидя и се закани да го скопи, с цел да го лиши от последната му кучешка наслада... Не позволявай това да се случи, Господи, ти знаеш по какъв начин да се намесиш и не ни отхвърляй своята небесна берекет!...”
Само че по нашите географски ширини в последно време и Господ се отхвърли да стопира. И за старата женица не се намеси…
Минувачи по улица " Генерал Скобелев " в Берковица разкрили към 9,20 часа през вчерашния ден старицата, която лежала в безпомощно положение с рани по тялото и главата, породени от захапване от куче, оповестиха от Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи в Монтана. Часове по-късно тя издъхна. А общинските чиновници взеха да се оплакват и оправдават, до момента в който локалните хора ги атакуваха, че не вършат нищо за скитащите четириноги в региона.
От години е този проблем, с който общините в страната не се оправят, макар че харчат доста пари от налозите ни за това.
Примерно в София годишно се харчат по над 2 милиона лв. за това, а м.г. общински съветници разкриха, че има цялостен безпорядък с докладите и регистрите за бездомните кучета и не е ясна ориста на към 5000 от тях. Отделно се наливат големи суми и от страна на неправителствени организации – наши и непознати.
На множеството места в провинцията обаче кметовете пръст не помръдват по тези проблеми. И всяка година има по някой злокобен случай като този в този момент в Берковица. Трябва ли отново да подсещаме по какъв начин преди години в село Сушево, Разградско, бездомни кучета убиха 5-годишно дете. А в Хасково глутница атакува майка с бебе, в Симитли също и така нататък и тъй наречените Пропищели бяха и жителите на крайните квартали в столицата, както и в Студентски град.
Статистиката, която у нас наподобява повече на стъкмистика обаче сочи, че повече експанзия към хората демонстрират домашните кучета, а не бездомните. Само че и за едните и за другите са виновни хората.
Много мастило се изписа по този проблем, самата аз се бях зарекла повече да не го върша, откогато някакви подивели псевдоекозащитници започнаха да ме заплашват, да тормозят и мен и фамилията ми. Не, тъй като ме е боязън от тях, а тъй като не ми се занимава с малоумници, които слагат личния си егоцентризъм над всичко.
Обичам кучетата, да е ясно за протокола. Грижила съм се за две до момента и зная каква голяма тъга е да ги загубиш, когато пристигна естественият им край. Но не възприемам по какъв начин може да си вземеш куче, а след това него или потомството му да изхвърлиш на улицата?!
Не разбирам и егоизма на някои двукраки да затварят четрикраките си домашни „ любимци” на терасите, да ги държат по през целия ден сами в тесните градски жилища, а вечер като се приберат да ги изведат да свършат естествените си потребности на открито и след това отново назад у дома. Това ли е любовта към кучето? Ми не, не е. Това е чиста проба нарцисизъм. И съм безапелационна, че множеството така наречен „ кучелюбци” са тъкмо такива лицемерни егоисти, които поради своите потребности да не са сами и така нататък тормозят горките животни. Такива изхвърлят кучета като непотребни движимости и обричат животните на тормоз и страдалчество. И основават проблеми на всички останали в обществото.
С две думи - не животните, хората са отговорни, тъй като те не съблюдават разпоредбите и тъй като са гьонсурати никак не им пука за никого другиго. Точно както наскоро написа мъдрецът от Калиманица:
„ …Една от най-тъжните картини в нашия град - това са скитащите градски кучета. В тях има нещо доста самотно и тъжно. Когато срещна някой от тези скитници, се стъписвам, като че ли отсреща ми върви Чарли Чаплин. В тези кучета виждам какъв брой доста индивидът загуби човешкото у себе си. Зная, че човек е лакомец, само че не чаках, че грижейки се за себе си, ще посегне и на кучето си. Нали то беше най-хубавият другар на индивида? Ако това е по този начин, бих попитал - кой е в този момент приятелят на индивида? И изобщо индивидът има ли другари?”
Аделина Делийска
Само че по нашите географски ширини в последно време и Господ се отхвърли да стопира. И за старата женица не се намеси…
Минувачи по улица " Генерал Скобелев " в Берковица разкрили към 9,20 часа през вчерашния ден старицата, която лежала в безпомощно положение с рани по тялото и главата, породени от захапване от куче, оповестиха от Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи в Монтана. Часове по-късно тя издъхна. А общинските чиновници взеха да се оплакват и оправдават, до момента в който локалните хора ги атакуваха, че не вършат нищо за скитащите четириноги в региона.
От години е този проблем, с който общините в страната не се оправят, макар че харчат доста пари от налозите ни за това.
Примерно в София годишно се харчат по над 2 милиона лв. за това, а м.г. общински съветници разкриха, че има цялостен безпорядък с докладите и регистрите за бездомните кучета и не е ясна ориста на към 5000 от тях. Отделно се наливат големи суми и от страна на неправителствени организации – наши и непознати.
На множеството места в провинцията обаче кметовете пръст не помръдват по тези проблеми. И всяка година има по някой злокобен случай като този в този момент в Берковица. Трябва ли отново да подсещаме по какъв начин преди години в село Сушево, Разградско, бездомни кучета убиха 5-годишно дете. А в Хасково глутница атакува майка с бебе, в Симитли също и така нататък и тъй наречените Пропищели бяха и жителите на крайните квартали в столицата, както и в Студентски град.
Статистиката, която у нас наподобява повече на стъкмистика обаче сочи, че повече експанзия към хората демонстрират домашните кучета, а не бездомните. Само че и за едните и за другите са виновни хората.
Много мастило се изписа по този проблем, самата аз се бях зарекла повече да не го върша, откогато някакви подивели псевдоекозащитници започнаха да ме заплашват, да тормозят и мен и фамилията ми. Не, тъй като ме е боязън от тях, а тъй като не ми се занимава с малоумници, които слагат личния си егоцентризъм над всичко.
Обичам кучетата, да е ясно за протокола. Грижила съм се за две до момента и зная каква голяма тъга е да ги загубиш, когато пристигна естественият им край. Но не възприемам по какъв начин може да си вземеш куче, а след това него или потомството му да изхвърлиш на улицата?!
Не разбирам и егоизма на някои двукраки да затварят четрикраките си домашни „ любимци” на терасите, да ги държат по през целия ден сами в тесните градски жилища, а вечер като се приберат да ги изведат да свършат естествените си потребности на открито и след това отново назад у дома. Това ли е любовта към кучето? Ми не, не е. Това е чиста проба нарцисизъм. И съм безапелационна, че множеството така наречен „ кучелюбци” са тъкмо такива лицемерни егоисти, които поради своите потребности да не са сами и така нататък тормозят горките животни. Такива изхвърлят кучета като непотребни движимости и обричат животните на тормоз и страдалчество. И основават проблеми на всички останали в обществото.
С две думи - не животните, хората са отговорни, тъй като те не съблюдават разпоредбите и тъй като са гьонсурати никак не им пука за никого другиго. Точно както наскоро написа мъдрецът от Калиманица:
„ …Една от най-тъжните картини в нашия град - това са скитащите градски кучета. В тях има нещо доста самотно и тъжно. Когато срещна някой от тези скитници, се стъписвам, като че ли отсреща ми върви Чарли Чаплин. В тези кучета виждам какъв брой доста индивидът загуби човешкото у себе си. Зная, че човек е лакомец, само че не чаках, че грижейки се за себе си, ще посегне и на кучето си. Нали то беше най-хубавият другар на индивида? Ако това е по този начин, бих попитал - кой е в този момент приятелят на индивида? И изобщо индивидът има ли другари?”
Аделина Делийска
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ