Сигурни сме, че всеки е бил палаво дете в някакъв

Сигурни сме, че всеки е бил палаво дете в някакъв интервал от живота си. Ушите са били дърпани, имало е санкции и всевъзможни истории, които да се опишат на внуците, само че малко на брой могат да се мерят с Сантяго Рамон и Кахал. Той е роден на 1 май 1852 година и съумява да завоюва премията за най-изключван възпитаник, освен това от редица учебни заведения. Смятан е за извънредно слаб възпитаник, който в никакъв случай не се подчинява на своите преподаватели.

През 1863 година влиза в затвор, откакто съумява да счупи портата на съседа. Това достижение се случва благодарение на домашно направено оръдие. Сантяго е извънредно добър художник, ваятел и спортист, само че неговия татко в никакъв случай не прави оценка гениите му, въпреки и тъкмо изкуството да донесе съществени доходи напред в живота му. Баща му го изпраща като възпитаник на бръснари и обущари, с цел да се научи на дисциплинираност.

През лятото на 1868 година Сантяго ще бъде воден по гробищата, с цел да търсят човешки остатъци, които ще оказват помощ за анатомичните проучвания. По това време Сантяго стартира да рисува скици на кости, а това ще отключи неговото внимание към медицината. Рамон ще отиде в университета в Сарагоса, където татко му работи като учител по анатомия. През 1873 година ще се дипломира на 21 години и ще работи като доктор за испанската войска. Прави една експедиция до Куба, където се заразява с малария и туберкулоза. През 1877 година взима своята докторска степен в Мадрид. Само две години по-късно, Сантяго ще стане шеф на музея в Зарагоза и по-късно ще се ожени за Силверия Гарсия, от която ще има седем дъщери и пет сина.

Първите му медицински писания ще бъдат записани като писания по отношение на микробиологията на холерата и структурата на епителните кафези и тъкани. През 1887 година ще се реалокира в Барселона, с цел да вземе своята професура. Там създава своя специфичен способ за маркиране и оцветяване на кафези, употребявайки калиев дихромат и сребърен нитрат. По този метод може да изцапа някои неврони с мрачен цвят, до момента в който всички останали стават изцяло транспарантни. Въпросният способ обаче ще помогне за проучването на централната нервна система.

По време на своето проучване, художникът рисува няколко скици на нервната система, включвайки мозъка и гръбначния дирек. Сантяго става професор в Мадрид през 1892 година и през 1899 година ще бъде шеф на националния институт по хигиена, а по-късно и на лабораторията по Биологически проучвания, същата по-късно ще носи неговото име. Най-големият му триумф ще бъде през 1906 година със спечелването на Нобелова премия за откриването на невроните, които той самият ще назова „ пеперудите на душата “.

След като това е цялата човешка мрежа, която управлява едно пихтиено тяло, то нямаме никакви шансове да създадем някаква форма на еволюция. Древните египтяни са били първите, които бъркат с развиването на човешкото тяло. Древните египтяни пазели черния дроб и белите дробове, които могат да се употребяват в отвъдното. Мозъкът по това време се разбърквал с кука през ноздрите на натрупа и след разсичане, пихтията можела да се употребява и пече даже на пясъка на горещата пустиня. Аристотел пък вярвал, че мозъкът е нещо като ледник за сърцето, който охлажда кръвта по време на циркулацията.

Гален допуска, че мозъкът е изработен от сперма – обратно на упованията на доста хора, не е, въпреки и някои други да се пробват да потвърдят това непрекъснато. През XIX век лекарите ще имат вяра, че мозъкът е изработен единствено от една единствена нишка, която не се променя по никакъв метод. Точно затова обаче ще открием, че Кахал употребява подръчни материали, с цел да покаже, че науката бърка и то доста съществено. В сивата сбръчкана форма, можем да открием безчет доста кафези – те ще бъдат известни като неврони по-късно, по-късно ще бъдат добавени и синапсите. Мозъкът и неговата естествена форма, са основани напълно от Кахал и до през днешния ден се считат за основата на един нов тип просвета, която най-вероятно и в този момент трансформира животи. И като имаме поради, че този академик се ражда в малко село в Испания – Пиренеи в Северна Испания.

Именно там можем да открием, че децата там, към 90%, са изцяло необразовани. Кахал прави всичко това във време, в което множеството учени употребяват способ, жертван на неточности. Промяната на температурата, количеството химикали или неверното разбъркване, прибавянето на мехурчета въздух, памук или коноп от марлята, това всичко унищожава една цяла проба. Точно това обаче не пречи на Калах да намерения и да модифицира по този начин процеса, че скоро да получи Нобелова премия и да пристигна в новия век, освен това без никакви старания, изключително откакто и до през днешния ден учени не престават да го изследват и да се интересуват от неговата работа и занимания. Ето за какво и Хистология на нервната система се употребява като една от библиите, а ученият намира време, с цел да изследва и животните и да потвърди, че те също имат усеща.

Сантяго е нещо като народен воин в Испания през днешния ден и може да се счита за един от най-важните хора в медицината. Всеки един град има улица кръстена на него, не са малко и статуите, които припомнят, че една от най-големите стъпки в тази история, са обвързани точно с него. През целият си живот, той работи. Бил е в Сарагоса, Валенсия, Барселона и Мадрид, където умира. Библиотеката в Мадрид към момента пази неговите съществени архиви. Разбира се, този академик е основал облика си на човек, който най-вероятно е можел да стане просто един пазач, само че вместо това трансформира науката вечно. Никога не знаем къде се крие геният, изключително в случай че откажем да му предоставим късмет да израсне и да се изрази.

Ето за какво в Древен Рим се споделя, че думата „ талант “ значи съпътстващ дух на човек или място. Това, което Кахал рисува за идващите генерации е един теоретичен портрет на неврони в деяние, в един хубав и тайнствен танц, който единствено ще загатва къде в действителност се намира нашата душа и дават единствено посока на нейното търсене в комплицираното протеиново тяло, което носим на всички места със себе си.