Сигурни ли сте, че във вашата градина всичко живее в

Сигурни ли сте, че във вашата градина всичко живее в мир и единодушие? Оказва се, че даже и най-добре поддържаните лехи могат да крият загадка война. Докато се радваме на подредените редици зеленчуци, растенията постоянно водят борба между тях – за светлина, вода и хранителни субстанции. Някои се задушават взаимно, други отделят отрови, а трети притеглят вредители, които опустошават съседите им.

Чували сте, че лукът и морковите са положителни другари? Всъщност – по този начин е. Но има двойки, които наподобяват безобидни, а в действителност си вредят грубо.

Например, картофите и доматите са от едно семейство – Пасльонови – и споделят освен генетика, само че и заболявания. Късната мана, която стартира от картофите, за седмица унищожава и доматите. Колорадският бръмбар също няма угризения – след картофите минава непосредствено на доматите. И двете растения отделят субстанции в почвата, които потискат растежа си взаимно. Решението? Засадете ги надалеч един от различен и сложете „ жива стена “ от царевица или цвекло сред тях.

Лукът и грахът също се оказват отровен дует. Лукът желае рохкава почва и умерена влага, грахът – плътна и по-влажна среда. Корените им си пречат, а подкисляването на почвата от граха вреди на лука. По-добре разменете граха с моркови – те ще се отблагодарят, като взаимно се пазят от вредители.

Краставици и маруля? Звучи почтено, само че е капан. Марулята основава влажна среда към корените, в която брашнестата мана вирее на драго сърце. Освен това изтощава почвата от калий – витален за краставиците. Вместо нея, заложете на царевица или слънчоглед – ще пазят краставиците от вятъра, без да ги конкурират.

Копър до моркови – класическа неточност. Макар ароматът на копъра да обърква морковената муха, той въпреки всичко я притегля. Освен това, при разцвет, копърът изпива влагата, от която морковите се нуждаят. Решение? Засадете го надалеч и използвайте мощно ароматни билки като розмарин или култивиран чай за естествена отбрана.

Боб и чушки – не чак толкоз добра концепция. Макар бобът да обогатява почвата с азот, това води до несъразмерен напредък на листа при чушките за сметка на плодовете. Освен това ги засенчва. По-добре е до чушките да сложите босилек – освен ще ги пази от листни въшки, само че и ще усъвършенства усета им.

Зелето и гроздето – още една вражеска двойка. Корените на лозата отделят субстанции, които потискат зелето, а въшките елементарно мигрират от лозата върху него. Решението? Разделете ги с ред чесън – мощен натурален дезинфектант.

Репичките и спанакът? Звучи продуктивно, само че не е. Спанакът пораства по-бързо и изчерпва почвата, оставяйки репичките без сили. Латинката е по-добра съседка – ще държи кръстоцветните бълхи надалеч.

Цвеклото и горчицат а – токсична композиция. Горчицата отделя субстанции, които забавят развиването на цвеклото. По-добър избор е лупината – обогатява почвата с фосфор и не вреди на съседите си.

Малини и череши? Красиво, само че проблематично. Малините остават на сянка и без влага, а черешата става жертва на малиновия бръмбар. Жив плет от касис ще реши спора и ще обезпечи буферна зона.

Най-големият зложелател на вашата градина е убеждението, че „ по този начин постоянно сме го правили “. Наблюдавайте, експериментирайте, водете си бележки кои комбинации работят и кои не. И помнете: даже плевелите имат своята роля – вратигата гони колорадския бръмбар, а копривата до оградата ускорява доматите.

Градината не е полесражение – тя може да бъде хармонична система, в която всяко растение е съдружник. И тогава есента ще ви възнагради – не с пожълтели листа и гнили плодове, а с обилие и живот. Време е да се откажем от митовете и да стартираме да засаждаме рационално.