Да вържеш за леглото болно бебе за ръчичките с бинт… Какви хора сте вие?
Сигурна съм, че всеки би реагирал като мен. Можете ли да си визиите вашето малко богатство е болно, зле му е, мама не е до него да го гушне, тъй като "няма места " в болничното заведение, и на всичкото от горната страна през целия ден е вързано с бинтове - за ръцете и крачетата. Хуманност? Не. Безпомощност. И яд. Това изпитах аз, когато гледах репортажа. Гняв. Че сеслучва през днешния ден, когато тръбим наляво и надясно, че децата са нашето бъдеще.
Районна прокуратура Сливен се е самосезирала, след публикуваните в медиите информации за болнична процедура, за връзване на бебета към болничните им кушетки в детското поделение на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински. “ Това разгласи прокурор Христина Блецова. Възложено е на ОД Министерство на вътрешните работи да направи инспекция по случая. В момента върви и вътрешноболнична инспекция взаимно с РЗИ.
Ръководството на болничното заведение разгласи, че в лечебните заведения се ползва практиката „ имобилизиране (връзване) на пациенти в детска възраст, когато са на инфузионно лекуване в болница. “
Нямало метод... Те не разбирали, нямало по какъв начин да ги пазят през целия ден... Има метод. Начин постоянно има. Мислите ли, че ще има мама, която няма да стои 24 часа до леглото на болното си дете, държейки ръчичката му, с цел да не се изтръгне абоката? Едва ли.
Видях това с връзването, когато тате беше болен. Лежеше в реанимацията на ВМА. По принцип там не пускат, само че санитарките не желаят да сменят торбички и памперси и ни караха всеки ден да вървим да го обслужваме. Разбира се, ние нямахме нищо срещу, тъй като, първо, по този начин го виждахме по-често, второ - искахме да е добре. Поне това можехме да създадем... И тогава го видях. Бяха го вързали с бинтове. Китките му бяха прерязани. Гадна панорама. Ще я помня цялостен живот. Гледка, която демонстрира беззащитност.
И като си помисля, че едни дребни, почтени същества са били подложени на същото, ми ми се насълзиха очите. Всички, които влизат в болничното заведение и не помнят, че са хора. Мислят единствено за парите, които ще получат. Защото без пари на ръка, грижа няма. Надписвани пътеки, измислени диагнози, пари, пари, пари... За санитарката, лекаря, кръводарителите. Нищо друго през днешния ден няма значение.
Дори не се преструваме към този момент. Родителите купуват копчета-камери, с цел да наблюдават леличките в яслата и детската градина. Майки на заболели дечица снимат скрито с телефон. Привърнахме се в проверяващи органи, вместо да сме спокойни и да насочим силата си към оздравяването на децата, на околните си...
А в този момент отново ръкопляскайте. И когато върнат следващата жена от болничното заведение, и когато колата за спешна помощ пристигна с два часа забавяне, и когато ви накарат да си платите консумативите, макар че сте обезпечени. Ръкопяскайте. И за изчезналата детска болница, за покритите с плесен детски отделения, за неналичието на съвременни кревати, за одеалата, които в никакъв случай не са били изпрани, за пиещите кафе рецепционистки, когато пред тях умира човек... Хуманност? Не мисля. Безнаказаност - да.
Районна прокуратура Сливен се е самосезирала, след публикуваните в медиите информации за болнична процедура, за връзване на бебета към болничните им кушетки в детското поделение на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински. “ Това разгласи прокурор Христина Блецова. Възложено е на ОД Министерство на вътрешните работи да направи инспекция по случая. В момента върви и вътрешноболнична инспекция взаимно с РЗИ.
Ръководството на болничното заведение разгласи, че в лечебните заведения се ползва практиката „ имобилизиране (връзване) на пациенти в детска възраст, когато са на инфузионно лекуване в болница. “
Нямало метод... Те не разбирали, нямало по какъв начин да ги пазят през целия ден... Има метод. Начин постоянно има. Мислите ли, че ще има мама, която няма да стои 24 часа до леглото на болното си дете, държейки ръчичката му, с цел да не се изтръгне абоката? Едва ли.
Видях това с връзването, когато тате беше болен. Лежеше в реанимацията на ВМА. По принцип там не пускат, само че санитарките не желаят да сменят торбички и памперси и ни караха всеки ден да вървим да го обслужваме. Разбира се, ние нямахме нищо срещу, тъй като, първо, по този начин го виждахме по-често, второ - искахме да е добре. Поне това можехме да създадем... И тогава го видях. Бяха го вързали с бинтове. Китките му бяха прерязани. Гадна панорама. Ще я помня цялостен живот. Гледка, която демонстрира беззащитност.
И като си помисля, че едни дребни, почтени същества са били подложени на същото, ми ми се насълзиха очите. Всички, които влизат в болничното заведение и не помнят, че са хора. Мислят единствено за парите, които ще получат. Защото без пари на ръка, грижа няма. Надписвани пътеки, измислени диагнози, пари, пари, пари... За санитарката, лекаря, кръводарителите. Нищо друго през днешния ден няма значение.
Дори не се преструваме към този момент. Родителите купуват копчета-камери, с цел да наблюдават леличките в яслата и детската градина. Майки на заболели дечица снимат скрито с телефон. Привърнахме се в проверяващи органи, вместо да сме спокойни и да насочим силата си към оздравяването на децата, на околните си...
А в този момент отново ръкопляскайте. И когато върнат следващата жена от болничното заведение, и когато колата за спешна помощ пристигна с два часа забавяне, и когато ви накарат да си платите консумативите, макар че сте обезпечени. Ръкопяскайте. И за изчезналата детска болница, за покритите с плесен детски отделения, за неналичието на съвременни кревати, за одеалата, които в никакъв случай не са били изпрани, за пиещите кафе рецепционистки, когато пред тях умира човек... Хуманност? Не мисля. Безнаказаност - да.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ