Сигурна съм, че много от нас вече ни гони носталгията

Сигурна съм, че доста от нас към този момент ни гони носталгията по летните дни. По жарките следобеди, ефирните материи, босите крайници. Може би доста от нас още чуват плясъка на вълните, песента на птичките рано заран, щурците по здрач. Много от нас се бяха разбягали по краищата на страната, на света и в този момент, когато ни се наложи да се приберем у дома, тягостно възприятие е обхванало душата. От простора на открито влизаме в вкъщи, където би трябвало пък да се чисти, подрежда. Да се прибират облекла, обувки, да се сменят завеси. Постепенно се сбогуваме с лятото и е време да обърнем взор към новия сезон, да го преоткрием за себе си и да му се насладим.

Но есента, несъмнено, е превъзходен сезон. Цветен, ветровит, великодушен на богатства. Ако алегорично пролетта подава нос първо на терасата, лятото си е сграбчило джапанките и никак го няма, то есента си кротува в кухнята. Там се случва всичко забавно. Там е оживено, по- топло, там рано заран мирише на кафенце или чай, на курабийки и яхнийки по обяд. А по здрач фамилията се събира, готово да се сплоти от топлото, от храната, от обстоятелството, че ни има един за различен и сме дружно. Кухнята е мястото, където можем да поканим есента на посетители, там тя ни въодушевява и зарежда. Ще нижем дружно пипер, ще потъркаме дружно сухата чубрица, ще приберем плодовете, което лятото изсуши за нас. Нека да преобразим кухнята си по този начин, че есента да се почувства уютно в нашия дом и да показа даровете си.

Уютът обаче е възприятие, което се основава с всички сетива. То е чувството, че всичко си е на мястото, че и ние сме на вярното място. Душата замира като коте под печката и светът е логичен, добър, а ние харесваме ролята си в него. Как да повлияем на всички сетива, тъй че да се почувстваме уютно през есента?

На първо място да се освободим от летния прахоляк. Той се натрупа по терасата, на входната врата, по прозорците. Едно хубаво есенно разчистване и прибиране ще ни се отрази добре и на нас. Сгъваме чадъра или тентата, които ни пазеха сянка през жарките дни, измиваме прозорците и каним оскъдната светлина да пристигна вкъщи. Ако желаеме да спестим време и старания, можем да повикаме компания за професионално разчистване.
Ето че към този момент е чисто и подредено. Можем да сложим аксесоари с есенни претекстове в кухнята и да преобразим образа и. Ръкохватки, кърпи, покривки – цялото многообразие от материи, десени може неимоверно да повлияе на нашето въодушевление. А есента е изключително богата на цветове.

Освен от цветовете и, можем да почерпим и от плодовете и – за няколко свободни минути да си създадем есенна аранжировка. Подбираме сезонни плодове – ябълки, круши, грозде, сливи, поизлъскваме ги и красиво ги подреждаме в купа на масата. Ще се учудим какъв брой бързо ще бъдат разграбени. Затова можем да съберем с децата различен на спонтанен пикник в парка. Шишарки, кестени, букети от листа, кратунки, жълъди – какъв брой доста съкровища чакат да бъдат открити в градския парк. Но и на масата в дневната те ще стоят напълно на мястото си.

Но както казахме уютът не се единствено това, което виждаме, а и което безусловно се носи по въздуха. Много от нас свързваме есента с миризмата на печени чушки, сладко от това- това и всевъзможни носталгични аромати от детството, нашето или на децата ни. Нека си ги напомним. Дали ще приготвим зимнина, сладко или най-малко някой сладкиш – всички блага на есента ще са ни в приложимост. Сладко от дюли или сини сливи, кьополу, туршийка, гювеч, а за какво не вишновка? Да извадим старите бележници и да развихрим въображението си. А какво по- хубаво от това от масата за вечеря да се носи мирис на яхнийка, печена тиква, младо вино.

Ако ни липсва искрицата – да посетим най- близкия пазар. Изобилието сигурно ще ни въодушеви. Освен плодове, ядки и зеленчуци на пазара можем да намерим топли терлици, плетени кошници, а на връщане да грабнем букет хризантеми в ярки цветове.

Не е наложително да осъществим коя да е от тези хрумвания. Уютът е по- скоро възприятие, а както знаем за възприятията не може да бъде написана рецепта. Усещането, че сме живи, богати с това, което имаме, колкото и да е мимолетно – тези прелестни блага, аромати и цветове на есента, това чувство дава сила и мощ за цялата дълга зима, която скоро ще потропа на вратата. Но и освен. Друго също е несъмнено – да взаимодействаме с околния свят, да реагираме на неговия динамизъм, част от който е промяната на сезоните, е един от пътищата към щастието. Тук и в този момент.