Порок ли е да си пестелив?
Сигурен съм, че най-малко един път сте си казвали „ Гледай го този - има толкоз пари, а кара евтина кола, живее в дребен апартамент, носи евтини облекла “, без значение дали става въпрос за ваш другар или „ екстравагантен “ милиардер като Уорън Бъфет. В страна, където изрази като „ По облеклата посрещат, по мозъка изпращат “ и „ Да не се изложим пред чужденците “ са на респект, да спестяваш и да правиш сметка на парите си, не са изключително позитивни качества. В тази публикация ще ви опиша за какво аз съм спестовен и каква за мен е разликата с това да си на ниска цена, скъперник, свидлив и други сходни думи.
Как станах спестовен
Не инцидентно има израз, че на някого му липсват първите 7 години. Тогава се построява нашето схващане за света, за взаимоотношенията …и за парите (а освен възпитанието). От раждането ми до първи клас, аз живях при моите баба и дядо. Те бяха хора, които ценяха всичко, което имат, тъй като бяха претърпели, като положителни времена, по този начин и войни и апетит. От тях научих, че не би трябвало да мятам храна и да върша сметка на парите си. Като дребен четях много комикси и един от обичаните ми воин беше чичо Скрудж, тъй като влагаше добре парите си и не ги пилееше (а също така, беше най-богатият паток на света).
Въпреки че работех през летните ваканции и получавах стипендия като студент, нямах самообладание да завърша и да стартира работа, тъй като щях да имам повече пари, с които щях да влагам в нещата, за които бях учил. Нещата не станаха тъкмо по този начин. Колкото и да искаш да спестяваш, когато започнеш да получаваш няколко пъти повече пари от преди (при това всеки месец), започваш да се изкушаваш и да си купуваш всякакви неща. Средата, в която попаднах – сътрудници, които живеят от заплата на заплата и живеят на заем, също не ми помагаше изключително.
От съвсем 5 години си смених средата и започнах да се виждам повече с бизнесмени и по-богати и сполучливи хора. Оказа се, че множеството от тях също са много спестовни и желаят да знаят къде отива всеки един лев и държат да получат оптималното за парите, които харчат. Това ме учуди, тъй като щом човек с 1,500 лв. заплата може да си купува последни модели телефони и коли на лизинг, то човек с чисто благосъстояние от 1 милион лв. или приходи от 50,000 лв. на месец, би трябвало да върви и да „ хвърля “ пари. Нищо сходно. Дори нещо да коства 5 лв., не ги дават просто ей по този начин. Причината (освен детството, схваща се) – знаят цената на парите и по какъв начин тъкмо са ги изкарали, какъв брой тъкмо налози са платили и по какъв начин са стигнали до тук.
Въпреки че се употребяват като синоними, за мен „ скъперник “ и „ на ниска цена човек “ са разнообразни от пестеливостта. Тези хора са по-скоро тарикати, които се пробват да минат фино – да не платят цялостната цена, да се скрият (когато всички дават) и да прецакат останалите „ наивници “. Веднага се сещам за една такава история. С жена ми сме седнали извън в една пицария във Верона – романтика, вкусна храна, хубаво вино, слънце, общителни сервитьори. Минават две дами (българки, с които се запознахме в хотела преди това) и споделят „ Много сте зле. Ей там, има пици на парче по 1 евро, а тук са по 10 евро. Ние през вчерашния ден по този начин се минахме, че още ни държи! “. Не е въпрос на пари (специално за тези двете), а на полезности и настройки.
За какво съм спестовен
Пестелив съм, когато си закупувам пасиви, т.е. неща, които се обезценяват бързо и няма да ми донесат никаква изгода в бъдеще. Да стартираме с облеклата и обувките – не съм плебей на избрани марки и не предпочитам какво да нося единствено по етикета с известния бранд. Искам те да са комфортни, да се усещам добре в тях и да са здрави. Също по този начин, не държа да са финален вик на модата. Жена ми има мощно развито възприятие за жанр и грациозност, и тя е моят компас в света на модата.
За храната също не съм от най-крайните последователи на веганството, био, еко, натуралните или други типове екстремисти. Имаме 3 села и част от плодовете и зеленчуците си ги набираме от там. Ако някой комшия там коли животно и продава месо си купуваме. Излизаме не доста постоянно, с цел да се храним на открито, само че това е поради атмосферата, специалитетите и по-гурме нещата, които мъчно може да се приготвим по същия метод у дома. Рядко пия кафе на открито и то единствено от избрани заведения (минах къс курс за баристи и се научих ненапълно да различавам положителните кафе напитки).
Когато предпочитам черна и бяла техника, обзавеждане, мобилни телефони, преносими компютри и друга сходна техника, върша изследване кои артикули са с най-хубави характерности и минимум недостатъци (за това запитвам един другар, който работи в огромен магазин за техника), и тогава закупувам. Не диря марки, а още по-малко желая да впечатлявам някого с това, което владея. Струва ми се някак детинско. Познавам хора, които желаят непрестанно да се демонстрират и да потвърждават на някого какви неща са си купили. Ако се върнат обратно в предишното си, ще схванат за какво е по този начин.
За какво не съм толкоз спестовен
Когато си закупувам същински активи, като акции, дялове от взаимни фондове, парцели и други, взимам по-бързо решенията и не постоянно е допустимо да направя детайлно изследване. Ще дам един образец: решението за покупка на парцел, който коства десетки хиляди евро го взех за няколко часа, до момента в който това за кухненски ъгъл за 300 лв. ни лиши две седмици на мен и брачната половинка ми.
Когато влагам в себе си и моите познания и умения, също не спестявам пари. Ходя на много образования, най-малко на 2-3 години преминавам по-сериозен курс в някоя област, а библиотеката ми се добавя най-малко с 1-2 книги на седмица (за страдание, нямам толкоз време, с цел да ги чета). Така действам и когато някой от фамилията ми желае да се развива. Специално за щерка ни, не купуваме толкоз играчки и кукли, колкото я водим на всевъзможни събития, които развиват мисленето ѝ и научава нови неща.
Как ръководя времето ми
При определянето на уговорките ми съм същинска скъперник. Не желая да пропилявам нито една минута, тъй като това е извънредно стеснен запас. Пари мога да изкарам, само че не мога да си върна времето. Всече съм много по-селективен при определянето на това, с кого да се виждам и оферти от вида „ Искам да ти показва нова неповторима опция за пасивни приходи “ за следващата МЛМ скица, ги отминавам с усмивка. Отделям доста от времето ми, с цел да се развъртвам и с цел да се срещам с забавни хора, от които мога да науча и надлежно аз да съм им потребен. „ За да получиш, би трябвало и да дадеш “ – това ми е една от мантрите през последните години. Много хора се учудват на въпроса ми „ Ти какво ще ми дадеш, в случай че се срещнем, с цел да ти оказа помощ? “. Не приказвам за пари, а за познания, старания, сила, време.
А вие, защо сте спестовни и защо – не?
Как станах спестовен
Не инцидентно има израз, че на някого му липсват първите 7 години. Тогава се построява нашето схващане за света, за взаимоотношенията …и за парите (а освен възпитанието). От раждането ми до първи клас, аз живях при моите баба и дядо. Те бяха хора, които ценяха всичко, което имат, тъй като бяха претърпели, като положителни времена, по този начин и войни и апетит. От тях научих, че не би трябвало да мятам храна и да върша сметка на парите си. Като дребен четях много комикси и един от обичаните ми воин беше чичо Скрудж, тъй като влагаше добре парите си и не ги пилееше (а също така, беше най-богатият паток на света).
Въпреки че работех през летните ваканции и получавах стипендия като студент, нямах самообладание да завърша и да стартира работа, тъй като щях да имам повече пари, с които щях да влагам в нещата, за които бях учил. Нещата не станаха тъкмо по този начин. Колкото и да искаш да спестяваш, когато започнеш да получаваш няколко пъти повече пари от преди (при това всеки месец), започваш да се изкушаваш и да си купуваш всякакви неща. Средата, в която попаднах – сътрудници, които живеят от заплата на заплата и живеят на заем, също не ми помагаше изключително.
От съвсем 5 години си смених средата и започнах да се виждам повече с бизнесмени и по-богати и сполучливи хора. Оказа се, че множеството от тях също са много спестовни и желаят да знаят къде отива всеки един лев и държат да получат оптималното за парите, които харчат. Това ме учуди, тъй като щом човек с 1,500 лв. заплата може да си купува последни модели телефони и коли на лизинг, то човек с чисто благосъстояние от 1 милион лв. или приходи от 50,000 лв. на месец, би трябвало да върви и да „ хвърля “ пари. Нищо сходно. Дори нещо да коства 5 лв., не ги дават просто ей по този начин. Причината (освен детството, схваща се) – знаят цената на парите и по какъв начин тъкмо са ги изкарали, какъв брой тъкмо налози са платили и по какъв начин са стигнали до тук.
Въпреки че се употребяват като синоними, за мен „ скъперник “ и „ на ниска цена човек “ са разнообразни от пестеливостта. Тези хора са по-скоро тарикати, които се пробват да минат фино – да не платят цялостната цена, да се скрият (когато всички дават) и да прецакат останалите „ наивници “. Веднага се сещам за една такава история. С жена ми сме седнали извън в една пицария във Верона – романтика, вкусна храна, хубаво вино, слънце, общителни сервитьори. Минават две дами (българки, с които се запознахме в хотела преди това) и споделят „ Много сте зле. Ей там, има пици на парче по 1 евро, а тук са по 10 евро. Ние през вчерашния ден по този начин се минахме, че още ни държи! “. Не е въпрос на пари (специално за тези двете), а на полезности и настройки.
За какво съм спестовен
Пестелив съм, когато си закупувам пасиви, т.е. неща, които се обезценяват бързо и няма да ми донесат никаква изгода в бъдеще. Да стартираме с облеклата и обувките – не съм плебей на избрани марки и не предпочитам какво да нося единствено по етикета с известния бранд. Искам те да са комфортни, да се усещам добре в тях и да са здрави. Също по този начин, не държа да са финален вик на модата. Жена ми има мощно развито възприятие за жанр и грациозност, и тя е моят компас в света на модата.
За храната също не съм от най-крайните последователи на веганството, био, еко, натуралните или други типове екстремисти. Имаме 3 села и част от плодовете и зеленчуците си ги набираме от там. Ако някой комшия там коли животно и продава месо си купуваме. Излизаме не доста постоянно, с цел да се храним на открито, само че това е поради атмосферата, специалитетите и по-гурме нещата, които мъчно може да се приготвим по същия метод у дома. Рядко пия кафе на открито и то единствено от избрани заведения (минах къс курс за баристи и се научих ненапълно да различавам положителните кафе напитки).
Когато предпочитам черна и бяла техника, обзавеждане, мобилни телефони, преносими компютри и друга сходна техника, върша изследване кои артикули са с най-хубави характерности и минимум недостатъци (за това запитвам един другар, който работи в огромен магазин за техника), и тогава закупувам. Не диря марки, а още по-малко желая да впечатлявам някого с това, което владея. Струва ми се някак детинско. Познавам хора, които желаят непрестанно да се демонстрират и да потвърждават на някого какви неща са си купили. Ако се върнат обратно в предишното си, ще схванат за какво е по този начин.
За какво не съм толкоз спестовен
Когато си закупувам същински активи, като акции, дялове от взаимни фондове, парцели и други, взимам по-бързо решенията и не постоянно е допустимо да направя детайлно изследване. Ще дам един образец: решението за покупка на парцел, който коства десетки хиляди евро го взех за няколко часа, до момента в който това за кухненски ъгъл за 300 лв. ни лиши две седмици на мен и брачната половинка ми.
Когато влагам в себе си и моите познания и умения, също не спестявам пари. Ходя на много образования, най-малко на 2-3 години преминавам по-сериозен курс в някоя област, а библиотеката ми се добавя най-малко с 1-2 книги на седмица (за страдание, нямам толкоз време, с цел да ги чета). Така действам и когато някой от фамилията ми желае да се развива. Специално за щерка ни, не купуваме толкоз играчки и кукли, колкото я водим на всевъзможни събития, които развиват мисленето ѝ и научава нови неща.
Как ръководя времето ми
При определянето на уговорките ми съм същинска скъперник. Не желая да пропилявам нито една минута, тъй като това е извънредно стеснен запас. Пари мога да изкарам, само че не мога да си върна времето. Всече съм много по-селективен при определянето на това, с кого да се виждам и оферти от вида „ Искам да ти показва нова неповторима опция за пасивни приходи “ за следващата МЛМ скица, ги отминавам с усмивка. Отделям доста от времето ми, с цел да се развъртвам и с цел да се срещам с забавни хора, от които мога да науча и надлежно аз да съм им потребен. „ За да получиш, би трябвало и да дадеш “ – това ми е една от мантрите през последните години. Много хора се учудват на въпроса ми „ Ти какво ще ми дадеш, в случай че се срещнем, с цел да ти оказа помощ? “. Не приказвам за пари, а за познания, старания, сила, време.
А вие, защо сте спестовни и защо – не?
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ