Как една исландка посреща Коледа и Нова година в едно монтанско село
Сигридур Каменова е исландка, която от 17 години живее в монтанското село Славотин. Има огромно и обичано семейство, с което посреща празниците, като смесва българските и родните си обичаи.
Любовта, чистата природа и селският уют карат Сигридур да измине 4700 километра от Рейкявик до България преди 17 години. Тук намира любовта в лицето на Виктор. С него имат три дъщери и едно осиновено момче. В Славотин двамата основават своя уют.
" Дойдох поради слънцето, природата, селото. Коледа в Исландия е доста специфична ", споделя тя пред БНР.
" Използваме доста светлини. Слагаме ужасно доста свещи. Това е време за фамилията. Оставаме у дома. На 24-ти е неразрешена малкия екран, не слушаме и музика, която не е подобаваща. Играем на избрани игри. Ходим на черква, преди да вечеряме. В 18.00 часа настава безспорна тишина. Никой не излиза, не върви на никое място, всички са седнали на масата. Алкохолът е неразрешен. Имаме особено безалкохолно пиво. Сядаме или със свинско пушено, или с пълнена пуйка, или с пушено агнешко. Имаме значима традиция –като предястие консумираме мляко с ориз, в което е прикрит бадем. На който се падне този бадем, той получава подарък. Коледа за нас е четене на книги. Задължително се подаряват книги ", разкри Сигридур Каменова.
По напълно друг метод в Исландия изпращат и посрещат Новата година: " Известни сме с многото пиянство. Има и ужасно доста фойерверки. Красиво и шумно е. Тук малко смесваме традициите. Винаги пълним пуйка, нямаме алкохол на масата. Добавяме от българските обичаи сармите и чушките с фасул. После сядаме на дивана и отваряме подаръците ", добави тя.
Мусаката е първото българско ядене, което Сигридур се научила да готви тук: " Остана си обичано в фамилията. Много обичаме и мекици. Всеки носи в себе си нещо положително, има вяра тя и пожелава да откриваме положителното и детското в себе си ", безапелационна е тя.
