Албена Вулева възмути с нелеп коментар на гърба на починалата майка във Враца. Отстъпи ли място Хипократовата клетва пред бездушието на здравната система
"Сигнално жълтата " журналистка Албена Вулева разбуни духовете с последното си изявление, което разгласява на профила си във Facebook във връзка трагичната гибел на 44-годишната жена, чакаща в незабавното на болница във Враца някой да ѝ обърне внимание, преди да издъхне. И всичко това, до момента в който нежно 5-годишно момченце стои безпомощно до количката на болната си майка...
"Чета тук реакции по отношение на умрялата пред рецепцията в незабавното жена... Не я одобряваха бързо и незабавно, тъй като мъжът ѝ не можа да се сети за ЕГН - то ѝ, не можа и да откри бързо персоналната ѝ карта... Замислих се... Ако към този момент имахме от тези чипове... От които толкоз се боим. Всичкото това нямаше да се случи. Жената щеше да е призната за секунди, чипът тестван с читател... Щеше да е жива в този момент може би... А ние все се бунтуваме против нововъведенията. Може пък да са за положително ", написа Вулева.
Думите ѝ незабавно провокираха гнева на потребителите и те бурно показаха позиция по тематиката, определяйки сходна констатация като насмешка с нещастието на едно българско семейство. "Албена, чипирай се, никак не се мотай, ще си безсмъртна ", поучава я с подигравка засегнат почитател.
"Хм..., а в случай че падне човек на улицата, даже и ПТП, и се наложи ти да му окажеш помощ, ще го провериш ли първо за здравен статус? Дори и да е чипиран! В случай като нейния първо се вади индивида от водата ", отбелязва различен.
"Когато казусът е незабавен, не би трябвало да се изисква ИД индентификация. Първо се поставят нужните грижи, с цел да бъде нормализиран пациентът, и по-късно да се разбере кой е… Ако е открит на пътя, без да е прочут на никого, белким би трябвало да му се търси персонална карта. Струва ми се неуместна тази обстановка, само че това въпреки всичко е страната на парадоксите, тъй че няма проблеми да е по този начин!!! ", прибавя трети.
"Мисля, че при оказване на незабавна и неотложна здравна помощ не е най значимото кой е пациентът, а неговото стабилизиране и довеждане на виталните му функционалности до обикновено. Иначе не би имало смисъл да съществува като здравна работа ", добавя четвърти.
"Ако това с чиповете в хората хипотетично стане факт, лечебни заведения няма да има - такава е логиката на крайната модернизация (дехуманизация), която допуска едно сходно развиване на нещата, който не знае и се чуди “ама по какъв начин по този начин?” - да се поинтересува. Лекари също няма да има. Ще бъдем “лекувани” вкъщи си по телефона или по интернет отдалечено от изкуствен интелект (т. нар. телемедицина). Думата “човещина”, “човешко отношение” ще е фантазия. Самата концепция индивидът като създание, основано от природата, да би трябвало да се нагажда физиологически по отношение на софтуерния напредък (който, да не забравяме, е изкуствено създаден) за мен е неуместна и злокобна ", разяснява различен обиден от Вулева консуматор.
Преди два дни България бе потресена от новината за гибелта на майката, оставена да агонизира пред очите на невръстното си дете в продължение на 40 минути в Спешното поделение в болница във Враца. Защото документите ѝ, видиш ли, не били в нея...
(1).png )
Според очевидци, вместо незабавна здравна помощ, дежурната сестра на регистратурата почнала да прави тест за Covid-19 и да желае персонални данни на пациентката, до момента в който тя изпада в клинична гибел. И въпреки чашата, която е бъркала пред себе си, да не е била кафе, както бе тиражирано в медийното пространство по-рано, а коронавирус тест, това надали тушира негодуванието против обезличаващата машина на бюрокрацията в опазването на здравето и в частност - против реакцията на сестрата в сходен миг, довела до съдбовния излаз на младата жена.
Защото една друга чаша – тази на търпението на обществото ни стартира да прелива. Протестите от последните три дни ясно демонстрират това. А аргументите са крещящо ясни и те не са една или две - неприятна организация в болничното заведение, или по-скоро липса на такава; приключването на мозъци на Запад, водещо до рисков недостиг от медицински кадри; бездушието и коравосърдечието на тази безумна система, превръщаща лекарите в мародери и безжалостни търговци на човешки животи, а чиновниците в тях в безропотни машини без душа.
"Съпричастни сме към това, което се случва. Вчера беше една жена, а на следващия ден ще пристигна нашият ред ", споделя един от протестиращите.
"Тук съм, с цел да подкрепим едно почернено семейство и освен тях, а и доста други. Преди време ми се наложи и на мен да дойда с детето си. От терзание му забравих ЕГН-то, само че въпреки всичко ни пуснаха вътре ", споделя друга протестираща, страхуваща се за живота на децата си.
Над 500 души към този момент трети ден желаят оставката на управлението на болничното заведение в града. Искат отмъщение. Искат правдивост. Искат сигурност за себе си и децата си щом пристъпят през прага на болничното заведение. Искат обикновено човешко отношение и съответна лекарска интервенция.
"Не желаеме да сме клиенти, желаеме да сме пациенти – човешкият живот е по-голям от това да се записва първо и по-късно да ни извърнат внимание ", разяснява жена от събралото се голям брой на митинга. Пред камерите на медиите хората описват плашещи персонални истории за нечовешко отношение от страна на медици и личен състав.
"Не е единственият случай, няма да бъде и последният ", декларира с горест един от тях.
Най-големият боязън на тези хора е, че няма да бъдат чути. Страх, който живее в цялото ни общество, във всеки един от нас, чийто живот може би рано или късно ще опре точно до този съдбовен шанс. До шанса да попаднеш или на доктор, за който Хипократовата клетва е над всички бюрократични и прегазващи всевъзможни изконни добродетели правила, или на машина - сходство на човек, в чиято душа от дълго време не е останало нищо човешко.
Защото да постъпиш съгласно условията на някакви бюрократични правила, без да се съобразиш, че става дума за незабавен случай е подсъдимо, само че да го направиш пред очите на едно нещастно дете, е чудовищно, непростимо!
А що се отнася до Вулева и нейните чипове, тези приказки някак си звучат неуместно на фона на цялата тази тежка история. История, в която едно 5-годишно дете загуби вечно своята майка.
"Чета тук реакции по отношение на умрялата пред рецепцията в незабавното жена... Не я одобряваха бързо и незабавно, тъй като мъжът ѝ не можа да се сети за ЕГН - то ѝ, не можа и да откри бързо персоналната ѝ карта... Замислих се... Ако към този момент имахме от тези чипове... От които толкоз се боим. Всичкото това нямаше да се случи. Жената щеше да е призната за секунди, чипът тестван с читател... Щеше да е жива в този момент може би... А ние все се бунтуваме против нововъведенията. Може пък да са за положително ", написа Вулева.
Думите ѝ незабавно провокираха гнева на потребителите и те бурно показаха позиция по тематиката, определяйки сходна констатация като насмешка с нещастието на едно българско семейство. "Албена, чипирай се, никак не се мотай, ще си безсмъртна ", поучава я с подигравка засегнат почитател.
"Хм..., а в случай че падне човек на улицата, даже и ПТП, и се наложи ти да му окажеш помощ, ще го провериш ли първо за здравен статус? Дори и да е чипиран! В случай като нейния първо се вади индивида от водата ", отбелязва различен.
"Когато казусът е незабавен, не би трябвало да се изисква ИД индентификация. Първо се поставят нужните грижи, с цел да бъде нормализиран пациентът, и по-късно да се разбере кой е… Ако е открит на пътя, без да е прочут на никого, белким би трябвало да му се търси персонална карта. Струва ми се неуместна тази обстановка, само че това въпреки всичко е страната на парадоксите, тъй че няма проблеми да е по този начин!!! ", прибавя трети.
"Мисля, че при оказване на незабавна и неотложна здравна помощ не е най значимото кой е пациентът, а неговото стабилизиране и довеждане на виталните му функционалности до обикновено. Иначе не би имало смисъл да съществува като здравна работа ", добавя четвърти.
"Ако това с чиповете в хората хипотетично стане факт, лечебни заведения няма да има - такава е логиката на крайната модернизация (дехуманизация), която допуска едно сходно развиване на нещата, който не знае и се чуди “ама по какъв начин по този начин?” - да се поинтересува. Лекари също няма да има. Ще бъдем “лекувани” вкъщи си по телефона или по интернет отдалечено от изкуствен интелект (т. нар. телемедицина). Думата “човещина”, “човешко отношение” ще е фантазия. Самата концепция индивидът като създание, основано от природата, да би трябвало да се нагажда физиологически по отношение на софтуерния напредък (който, да не забравяме, е изкуствено създаден) за мен е неуместна и злокобна ", разяснява различен обиден от Вулева консуматор.
Преди два дни България бе потресена от новината за гибелта на майката, оставена да агонизира пред очите на невръстното си дете в продължение на 40 минути в Спешното поделение в болница във Враца. Защото документите ѝ, видиш ли, не били в нея...
Според очевидци, вместо незабавна здравна помощ, дежурната сестра на регистратурата почнала да прави тест за Covid-19 и да желае персонални данни на пациентката, до момента в който тя изпада в клинична гибел. И въпреки чашата, която е бъркала пред себе си, да не е била кафе, както бе тиражирано в медийното пространство по-рано, а коронавирус тест, това надали тушира негодуванието против обезличаващата машина на бюрокрацията в опазването на здравето и в частност - против реакцията на сестрата в сходен миг, довела до съдбовния излаз на младата жена.
Защото една друга чаша – тази на търпението на обществото ни стартира да прелива. Протестите от последните три дни ясно демонстрират това. А аргументите са крещящо ясни и те не са една или две - неприятна организация в болничното заведение, или по-скоро липса на такава; приключването на мозъци на Запад, водещо до рисков недостиг от медицински кадри; бездушието и коравосърдечието на тази безумна система, превръщаща лекарите в мародери и безжалостни търговци на човешки животи, а чиновниците в тях в безропотни машини без душа.
"Съпричастни сме към това, което се случва. Вчера беше една жена, а на следващия ден ще пристигна нашият ред ", споделя един от протестиращите.
"Тук съм, с цел да подкрепим едно почернено семейство и освен тях, а и доста други. Преди време ми се наложи и на мен да дойда с детето си. От терзание му забравих ЕГН-то, само че въпреки всичко ни пуснаха вътре ", споделя друга протестираща, страхуваща се за живота на децата си.
Над 500 души към този момент трети ден желаят оставката на управлението на болничното заведение в града. Искат отмъщение. Искат правдивост. Искат сигурност за себе си и децата си щом пристъпят през прага на болничното заведение. Искат обикновено човешко отношение и съответна лекарска интервенция.
"Не желаеме да сме клиенти, желаеме да сме пациенти – човешкият живот е по-голям от това да се записва първо и по-късно да ни извърнат внимание ", разяснява жена от събралото се голям брой на митинга. Пред камерите на медиите хората описват плашещи персонални истории за нечовешко отношение от страна на медици и личен състав.
"Не е единственият случай, няма да бъде и последният ", декларира с горест един от тях.
Най-големият боязън на тези хора е, че няма да бъдат чути. Страх, който живее в цялото ни общество, във всеки един от нас, чийто живот може би рано или късно ще опре точно до този съдбовен шанс. До шанса да попаднеш или на доктор, за който Хипократовата клетва е над всички бюрократични и прегазващи всевъзможни изконни добродетели правила, или на машина - сходство на човек, в чиято душа от дълго време не е останало нищо човешко.
Защото да постъпиш съгласно условията на някакви бюрократични правила, без да се съобразиш, че става дума за незабавен случай е подсъдимо, само че да го направиш пред очите на едно нещастно дете, е чудовищно, непростимо!
А що се отнася до Вулева и нейните чипове, тези приказки някак си звучат неуместно на фона на цялата тази тежка история. История, в която едно 5-годишно дете загуби вечно своята майка.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ